Честито Възкресение Христово!

| от chronicle.bg |

Православните християни честват днес най-големия си празник – Възкресение Христово.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отправи своето патриаршеско и синодално послание към клира и миряните:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: “Христос възкръсна от мъртвите!” И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който “…възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт ­ “и то смърт кръстна” (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който порази смъртта в самото нейно царство, като разтрепери самия ад и изтреби тлението (Утринна на Велика събота), Който всепобедно възкръсна тридневен и въздигна “отдясно на Отца” (Символ на вярата, 6) падналата някога човешка природа, и днес ние тържествено прославяме и изповядваме като наш Господ и Бог (Йоан. 20:28-29). Него славословим, Него възпяваме, заедно с небесното войнство и цялото творение, Него в единомислие изповядваме в химните и песнопенията на пасхалното богослужение и в съкровените молитви и благодарения, извиращи от нашите сърца. Него, Победителя на мрака и Източник на “незалязващата Светлина”, и днес ние продължаваме да следваме и в Неговото име да се спасяваме, защото не познаваме на света “друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).

Чрез Христовото славно Възкресение ­ както свидетелства божественият евангелист ­ “народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:16). Светлина, мир и спасение за всеки човек и за всички народи, във всички времена, които с вяра са приели и продължават да приемат Него ­ “истинската светлина” (Йоан. 1:9). Които са познали в Него своя едничък истински Бог и Спасител и на които Той предостави възможността от чеда на греха и смъртта “да станат чеда Божии” (Йоан. 1:12).

Затова в пресветлото утро на Пасха светият наш отец Йоан Златоуст тържествува и тържествувайки, повелява: “Никой да не оплаква своята бедност, защото Царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за своите грехове, защото от гроба на Спасителя изгря опрощение! Никой да не се бои от смъртта, защото Спасовата смърт ни освободи от нея!” (Похвално слово за Пасха). И заедно с апостола пита: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Koр. 15:55). Защото какво друго е смъртта, освен откъсване от Източника на живота? Сега обаче, след Въплъщението на Божия Син и Неговото славно Възкресение ­ сега, когато “с нас е Бог” (Ис. 8:10), с нас вече е и Самият Живот, и смъртта е вече обезсилена.

Братя и сестри,

Животът и вярата, които светата Църква изповядва и проповядва, и с които всички нейни верни живеят и се спасяват, са божествен дар за всички нас и за всеки човек; живот, който е “в изобилие” (Йоан. 10:10), и вяра ­ която побеждава “света” (1 Йоан. 5:4) и всичко онова, което е “от света” (Йоан. 15:19) и не е угодно Богу. Вяра, чрез която вярно намираме пътя Господен ­ пътя към Небесата и към вечния живот в лоното на Отца. Защото с тази вяра, както свидетелства и апостолът, ние “ходим, а не с виждане…” (2 Кор. 5:7), и с нея по благодат ставаме “синове Божии… в Христа Иисуса” (Гал. 3:26). Вяра, която някога, в дългите старозаветни столетия е била само очакване, но която сега, след Въплъщението, страданията и кръстната смърт, и особено след Възкресението и Възнесението на Божия Син, е вече реалност, в която и с която Църквата живее през вековете ­ подобно на кораб сред бурно море.

От нас зависи да пазим и следваме тази вяра, та с това и да се спасяваме чрез нея. В нас е “царството Божие” (Лука. 17:21), по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19). В нея ­ в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.

Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него ­ в Царството, приготвено нам “от създание мира” (Мат. 25:34) ­ Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда ­ Царството, което е “правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17).

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 
 

Компанията на Харви Уайнстийн беше продадена, след като банкрутира

| от chr.bg |

Компания на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, който бе забъркан в скандали за сексуално насилие над 50 жени, беше продадена, след като обяви банкрут, съобщиха световните агенции.

Купувач на продуцентското студио стана тексаското инвестиционно дружество „Лантърн капитъл“ със седалище в Далас.

Първоначално сделката предвиждаше компанията на Уайнстийн да бъде продадена за 310 милиона долара. Но от „Лантърн капитъл“ можаха да смъкнат цената на 289 милиона долара. Това стана възможно, след като се разкри, че някои информации за истинското състояние на продуцентското студио са се оказали неверни.

Четирима от петте ръководители на „Уайнстийн къмпани“ подадоха оставка, в това число и нейният председател Боб Уайнстийн, брат на Харви. Двамата бяха нейни основатели през 2005 година. Харви Уайнстийн беше принуден да се оттегли от ръководството по-рано от Боб, след като станаха публични обвиненията за сексуално насилие срещу него. След продажбата с четиримата ръководители си тръгват и 20 служители на компанията – една трета от личния й състав.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.

 
 

Даян Крюгер е много, много красива

| от chr.bg |

Диане Хайдкрюгер е родена на в Алгермисен, Германия.

От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. За жалост кариерата й приключва реждевременно заради контузия.

По-късно се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми. Дебюта на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита „Троя“, където играе Хубавата Елена.

През 2009 г. се снима в „Гадни копилета“ на може би единственият по-красив от нея човек на земята – режисьора Куентин Тарантино. За тази роля е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля на Screen Actors Guild Award.

 
 

Изнесете се, не е сложно

| от |

Вече преваляте 38 лазарника и усещате, че е време да живеете сам? Няма проблеми, изнасянето не е никак сложно. То е все едно си на „Градина“, само че за цял живот. И има баня с тоалетна.

Първото нещо, което трябва да свършите, след като си намерите място, е да съберете цялата си покъщнина – дрехи, неща за спане, неща за ядене и някоя книжка да създава атмосфера в стаята. Този процес е тясно свързан с осъзнаване колко малко неща всъщност притежавате; колко малко неща всъщност са истински ваши. Това е горчиво осъзнаване. На този етап обаче сте свикнали на житейските бичове, така че това е просто поредното преглътнато свидетелство за липсата ви на реализация. Изтикано е от съзнанието ви настрана при останалите.

Приятелят ви с комбито е на море, какво правим. Викаме си по-голямо такси – довечера ще пиете 3 бири по-малко. Набивате всичките си вещи на задната седалка и сядате. Докато се возите си мислите, аз наистина нямам много вещи, гледайки ги до вас на задната седалка.

Влизате си в стаичката, която сте си договорил, и хвърляте всичко на леглото. Хоп, готово! Вече сте преместен! Излизате да гръмнете по една бира, че утре сте на работа.

Прибирайки се няколко часа по-късно, усещате се, че нямате нищо за ядене вкъщи. Ах, проклятие!… Но проклятие ли е всъщност? Не би било отговорно и пораснало от ваша страна да готвите, докато сте кирка пиян. Затова на драго сърце минавате през дюнерите.

Прибирате се и заварвате всичките си принадлежности върху леглото. Оф, къде ще чистите сега, дюнерът ще изстине, лягате директно отгоре. Докато облагородявате дюнера, нещо ви убива в гърба. Бъркате и хоп – намирате чиния. Идеално.

Ставате едвам на сутринта, че нали сте на работа, както казахме. Отивате да си измиете устата от белия сос и очите също от белия сос, защото си заспал в чинията. Обаче проблем – кое е банята и кое е стаята на съквартиранта? Няма значение, защото се усещате, че не сте си взели паста и четка за зъби. Измивате си устата в кухнята, оставяте чинията и пердашите към работа.

Тъкмо се поосвестявате и то станало 6:00 часа, време за тръгване. Директно се прибирате, никакви барчета, никакви пейки, никакъв Народен – трябва да си разтребите. Аре за малко ще минете през Нардония да видите кой е там.

Прибирате се, но е късничко за перални вече. А и нямате прах за пране. И паста за зъби не си взехте. Имате обаче дежа вю – тази чиния в мивката сте я виждал някъде. А, да, тя е вашата… Премествате си нещата кое на пода, кое на столчето в стаята ви и си лягате, друг ден ще е санитарен явно.

Идва събота. Не знаете от какво ви е по-лошо – от дюнери или от петъка. Подреждате си най-накрая дрешките и предметите и квартирата ви изглежда празна. Отивате да си сготвите нещо – шкембе ви идва на ум. Хубаво, обаче не знаете как се прави шкембе чорба. А и единствената чиния, която отмъкнахте от родителите си, е плоска. Шкембе в плоска чиния, макар и хипстърско, не е много удобно.

Слизате до долу до бакалийката да си купите някакви яйца. Връщате се с три торби – паста за зъби, четка за зъби, перилен препарат, гъби за миене, веро, тоалетна хартия, белина. Разпределяте всичко по съответните места, но сте забравили яйцата. Слизате пак до бакалийката и се връщате с един хляб, шунка и майонеза. Сандвичи ще си правите, не ви се пържат яйца.

Сядате на балкона и отхапвате от мокрия сандвич върху току-що измитата чиния. Рай е. Една биричка само да имаше, ама не ви се слиза трети път. Балконът ви е гледа към прозорците на друга сграда, но зад нея и зад сградата зад нея е Народния. Усещате го! Колко е хубаво да се изнесеш. И не е сложно.