Честит Ден на Европа! А знаете ли кой е Жан Моне?

| от |

Днес е Денят на Европа. Отвсякъде ще звучи Одата на радостта. Ще се чуват и гласовете на евроскептиците – от Марин льо Пен през Фарадж до Волен Сидеров. Които ще ни казват, че днешния празник не е празник. Т.нар. русофили ще празнуват Денят на победата. Аз се сещам само за мисълта „Човек като печели, не знае колко губи“. И в спорове кой празник е по-празник и кой празник не е празник, отново ще забравим за хората, заради които го има този Ден на Европа. Или може би „забравим“ не е точната дума. Колко от Вас знаят кой е Жан Моне. Ако чувате името за първи път, не се притеснявайте. През 1979, в деня, в който е погребан в Пантеона, от френската телевизия правят анкета сред французите и 85% (да!) от отговорите са „Аааа, художника“… Да, Жан Моне може да бъде наречен и художник. Художника, който рисува първите щрихи на това, което наричаме Европейски съюз.

jeanmonnet

 

Френският икономически съветник и политик Жан Моне се посвещава на каузата на европейската интеграция. Той е вдъхновителят на „плана Шуман“, предвиждащ сливане на западноевропейските тежки индустрии.

Моне е от района Коняк във Франция. След като на 16 години напуска училище, той пътува в чужбина като продавач на коняк, а след това и като банкер. По време на двете световни войни заема високи постове, свързани с координирането на промишленото производство във Франция и Обединеното кралство.

Като висш съветник на френското правителство, той е основният вдъхновител на прочутата „декларация на Шуман“ на 9 май 1950 г., довела до създаването на Европейската общност за въглища и стомана и смятана за начало на Европейския съюз. Между 1952 и 1955 г. Моне е първият председател на изпълнителния орган на новата Общност.

Ще бъде несправедливо обаче влиянието му да се сведе само до икономическата сфера. Прочута и често цитирана фраза на Моне е „Ние обединяваме народи, не държави“. Днешните програми на ЕС за културен и образователен обмен следват тази традиция.

Жан Омер Мари Габриел Моне е роден на 9 ноември 1888 г. в град Коняк, Франция. След като завършва училище на 16-годишна възраст, баща му го изпраща на работа в семейната фирма за търговия с коняк в Лондон, защото преценява, че изключителните комуникативни способности на
сина му го правят много подходящ за работа в международната търговия. И действително, от най-ранните си години Жан Моне пътува по целия свят като уважаван и успешен бизнесмен.

През 1914 г. молбата му да се запише доброволец е отклонена поради здравословни причини. За да служи на страната си по друг начин, той предлага на френското правителство да координира по-добре военните доставки с Великобритания. Това предложение е одобрено и президентът на Франция
назначава Жан Моне за икономически посредник между Франция и съюзниците ѝ.

След като по време на войната показва високи професионални способности, на 31-годишна възраст е определен за заместник-генерален секретар на Обществото на народите, непосредствено след създаването му през 1919 г. Когато през 1923 г. баща му умира, той се връща в Коняк и успешно
възстановява линеещия семеен бизнес. През следващите няколко години заради опита си в международните финанси Жан Моне участва активно в преустройството на националните финанси на различни източноевропейски страни – като Румъния и Полша, съветва китайското правителство,
подпомага реорганизирането на неговата железопътна мрежа и помага за създаването на банка в Сан Франсиско.

В началото на Втората световна война Моне отново предлага своите услуги на страната си и става председател на френско-британски комитет, създаден за координиране на обединяването на производствения капацитет на двете страни. Той убеждава техните лидери, Чърчил и Дьо Гол, да създадат политически съюз между двете държави за борба с нацизма, но планът пропада в последния момент.

Впоследствие Моне предлага услугите си на британското правителство, което го изпраща в САЩ да контролира покупките на военни доставки. Той прави добро впечатление на президента Рузвелт, скоро става един от доверените му съветници и го призовава да разшири производствените мощности на САЩ за военно оборудване още преди страната да влезе във войната.

През 1943 г. Моне става член на Френския комитет за национално освобождение – фактическото френско правителство в изгнание в Алжир. Именно по това време той разкрива възгледите си за обединяване на Европа, за да се възстанови и запази мирът. По време на заседание на този
комитет на 5 август 1943 г. Моне заявява: „В Европа няма да има мир, ако държавите се възстановят на основата на националния суверенитет… Страните в Европа са прекалено малки, за да гарантират на своите народи необходимото благосъстояние и социално развитие. Европейските държави трябва да се преустроят във федерация…“. През 1944 г. той се заема с изпълнението на плана за национална модернизация и развитие, който има за цел да съживи френската икономика и възстанови страната след войната.

След като планът му е приет и изпълнен, Моне започва постепенно да разбира, че възстановяването и интегрирането на Европа не става толкова бързо, колкото би искал, и по начина, който той смята за правилен. При нарастващото международно напрежение Жан Моне осъзнава, че е време да се предприемат реални стъпки към европейско единство, и той и екипът му започват работа върху концепцията за Европейска общност. На 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, оповестява от името на френското правителство т. нар. Декларация „Шуман“. Тази декларация е инициирана и подготвена от Моне и предлага цялото производство на въглища и стомана на Франция и Германия да се постави под ръководството на един Върховен орган. Идеята е, че ако производството на тези ресурси е общо за двете най-силни страни на континента, това ще предотврати евентуална бъдеща война. След като правителствата на Германия, Италия, Нидерландия, Белгия
и Люксембург отговарят положително, тази декларация поставя основите на Европейската общност за въглища и стомана – предвестник на Европейската икономическа общност и впоследствие на Европейския съюз. След провала на създаването на Европейска отбранителна общност през
1954 г. Моне основава Комитет за действие за Съединени европейски щати. Този комитет е създаден, за да съживи духа на европейската интеграция, и става една от основните движещи сили зад много от инициативите за европейска интеграция – като създаването на Общия пазар, европейската валутна система, срещите на високо равнище на Европейския съвет и избирането на Европейския парламент с всеобщо гласуване.

Макар и да е приключил с официалното си образование на 16-годишна възраст и противно на всички очаквания, Жан Моне се превръща в човек с много роли: международен бизнесмен, финансист, дипломат и държавник. Той обаче никога не е заемал изборна длъжност и поради това никога не
е имал официалната политическа власт да наложи възгледите си. Използвайки дарбата си да се аргументира и да отстоява възгледите си, Жан Моне убеждава европейските лидери да работят в името на общите интереси и да разберат ползите от сътрудничеството.

В тази връзка, у нас улица Жан Моне няма. А може би трябва. Иначе „Европейският съюз“ може да си остане само метростанция.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.