shareit

Чернобил – раят на дивата природа

| от chronicle.bg, по Global Post |

Около 30 години, след като най-тежката ядрена катастрофа в света превърна Чернобил в необитаемо място, районът се превърна от зона на разрухата в природен резерват, пълен с елени, лосове и вълци.

Невероятното преображение на района, в който след катастрофата от 1986 година достъпът за хора е забранен, показва, че радиацията не е попречила на дивите животни да се размножават, но разкрива и негативното въздействие, което хората имат върху популацията на дивите животни.

„Когато хората изчезнат, природата процъфтява – дори след най-лошия ядрен инцидент в света“, казва Джим Смит, специалист по природни науки в университета в Портсмут, Великобритания. Според него броят на дивите животни в района е значително по-висок сега, спрямо времето преди катастрофата.

След като ядрената централа в Чернобил избухна през 1986 година, облаци от радиоактивен прах принудиха хиляди да изоставят мястото и никога да не се върнат. Смит и колегите му изследователи са решили да се възползват от възможността и да видят какво се случва с дивата природа на място с толкова високо замърсяване, на което обаче не живеят хора.

По-ранни изследвания на района показваха, че има сериозно радиационно облъчване и намаляване на популацията на диви животни. Според нови данни обаче има значителна промяна.

Проучването открива изобилие от лосове, елени, диви прасета с популация близка до тази на четири незамърсени природни резервата в района. Броят на вълците край Чернобил е седем пъти по-висок, отколкото в други подобни природни резервати.

Според учените високият брой на дивите животни в района показва, че популацията им може да процъфтява дори и на километри от жестока ядрена катастрофа, стига да бъдат освободени от натиска на човешкото присъствие. Данните могат да помогнат и за по-добро разбиране на това, което може да се очаква в дългосрочен план и в Япония, в района на АЕЦ „Фукушима“, след инцидента от 2011 година.

 
 
Коментарите са изключени

Магистралата на смъртта – най-жестоката бомбардировка на американски ВВС

| от |

Преди САЩ да се намеси в конфликта между Ирак и Кувейт, армията на Саддам Хюсейн се смята за 4-тата най-голяма в света. На 2 август 1990 г. иракската армия преминава границите на Кувейт и възнамерява да остане там близо седем месеца. В резултат на тези действия ООН автоматично се активира и подготвя за ответен удар, възползвайки се изцяло от американската военна индустрия, предвождана от Буш.

Kuwait_burn_oilfield

Снимка: By Jonas Jordan, United States Army Corps of Engineers – http://www.hq.usace.army.mil/history/Kuwait_burn_oilfield.jpgDescription & related images, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2246151

Легендарни са снимките, в които иракски войници палят 600-те петролни кладенеца на Кувейт, преди да напуснат страната и да се оттеглят. Повод за конфликта е обвинение, че Кувейт използва нефта на Ирак след като копае доста по-сериозно . Според други източници решението е взето много по-рано от Саддам. Преди намесата на ООН, иракската армия наброява около 350 000 души. Два дена са необходими за абсолютна доминация над кувейтските сили, които смело бягат към Саудитска Арабия и започват да търсят помощ от своите партньори. След няколко дена Саддам Хюсейн обявява Кувейт за 19-тата провинция на Ирак.

Саддам няма особени успехи, когато светът тръгва срещу него и бавно и сигурно е принуден да оттегли армията си. На 24 февруари е ударен по въздух, земя и вода и след 100 часа става ясно, че не може да отвърне на огневата мощ. Само 2 дена по-късно ще стане ясно, че иракската армия ще се оттегли, но няма да се съгласи с резолюцията на ООН. Най-вероятно никой не е подозирал колко военна техника е присъствала в Кувейт, но когато цяла орда от машини излизат на магистрала 80, композицията може да се забележи дори от въздуха.

DESERT STORM

Снимка: By PHC HOLMES, US Navy – Still Asset Details for DNST9208000, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9876647

Армията на Саддам има за цел да се укрепи в Башра. Малко е спорно дали е редно да се напада оттегляща войска, след като очевидно военните действия приключват. Според някои, оттеглянето не означава предаване и приключване, а само възможност за бъдещо нападение. Тази логика се използва от американските ВВС, когато стават свидетели на оттеглящата се армия. Ескадрила от A-6 Intruder се спускат на магистралата и с помощта на клъстарни бомби започва да неутрализира танковете.

gettyimages-541254776-594x594

В следващите 10 часа конвоят е бомбардиран и нападан с различно оръжие. Напускащата армия не може да отвърне на удара и голяма част от войниците напускат машините си, защото не искат да бъдат погребани в тях. Американските пилоти споделят, че проведената мисия не представлява нищо по-различно от стрелба по мишени. Машините, които успяват да оцелеят, по-късно са посрещнати от наземните сили. Танковете, които предпочитат да минат през пустинята са ударени индивидуално. Журналистът Робърт Фиск по-късно ще разкаже, че по тази магистрала е изгубил бройката на труповете, които са захвърлени в пясъка. Стотици тела са намерили смъртта си за 10-часовата бомбардировка. Според изследване от 2003 г. повече от 10 000 души са посрещнали гибелта си. Оцелелите се опитали да се скрият в близките блата, но просто са удължили живота си с няколко часа.

Sole_of_shoe_at_Highway_of_Death_in_Iraq

Снимка: By Christiaan Briggs – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=87805

На магистрала 8 ситуацията е малко по-различна и унищожените машини са около дузина. Причината е, че AH-64 Apache не е въздесъщ.
След като светът вижда демонстрираните способности от американските ВВС и освен това осъзнава, че нападението е извършено върху оттегляща се армия, започват да излизат различни мнения относно поведението и своеволията на САЩ. Според някои, иракската армия е изпълнявала сподогба 660 от резолюцията на ООН. Според други данни във военната колона присъствали и взети кувейтски заложници, сред които има жени и деца. Американският министър на правосъдите Рамзи Кларк ще сподели, че тази атака нарушава трета точка от Женевската конвенция, където се забранява нападение и убиване на войници, които не се сражават.

Demolished_vehicles_line_Highway_80_on_18_Apr_1991

Снимка: By TECH. SGT. JOE COLEMAN – http://www.airforce-magazine.com/MagazineArchive/Pages/2011/January%202011/0111storm.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1068196

Това изпълнение влиза в секцията „Военни престъпления“ и се разглежда от международен военен трибунал. Журналистът Сиймор Хърш допълва историята, след като вижда как около 350 невъоръжени иракски войници бягат при проведена атака на магистрала 8 стават жертва на огън от група американски Bradley. В отговор американското разузнаване споделя, че врагът е стрелял първи, но истината е, че липсват каквито и да е доказателства. Преди да се появи американската военна полиция, която да пази отломките, жители на Саудитска Арабия вече събират захвърленото оръжие по земята, то по-късно ще се продава на черния пазар.

IrakDesertStorm1991

Снимка: By DoD photo by Staff Sgt. Dean Wagner – http://www.dodmedia.osd.mil, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1502189

Генерал Норман Шварцкоп обяснява, че дава нареждане за стрелба, защото не можел да позволи на иракските войници, известни като убийци, изнасилвачи и престъпници да напуснат толкова лесно. Разбира се, генералът никога няма да каже, че за първи път има възможност да извади толкова сериозно количество неприятелска военна техника от строя. Кейт Ади от BBC по-късно ще обясни, че ако стрелбата е извършена срещу войници, защо скитниците вадят от овъглените коли четки, кукли и други домакински уреди? Нима това е бил военен арсенал?

 
 
Коментарите са изключени

Рибките, при които мъжкият носи бебетата

| от |

Репродуктивният процес на морските кончета започва, когато мъжкият и женската се срещнат и започнат да танцуват. Няколко дни преди действителния акт на чифтосване, двете рибки (да, те са риби) се срещнат, преплитат опашките си и плуват заедно. Понякога стискат с опашките си едно и също стръкче морска трева и се въртят около нея. Учените смятат, че това ухажване и танци синхронизират движенията на двете риби, за да подготвят мъжкия да получи яйца едновременно, когато женската е готова да му ги даде. След няколко дни танци и свалки, мъжкият започва да пръска вода през специална торбичка за яйца върху корема си. Водният поток се увеличава и разтваря торбичката, за да демонстрира на женската, че е празна и готова да получи от нея яйцата.

В този момент двамата плуват в своеобразна прегръдка муцуна до муцуна като се въртят нагоре през водата, опитвайки се да се нагласят така, че женската да може да вкара яйцата си в торбичката на мъжа. Тя прави това няколко пъти, почивайки си между тях, за да не се умори.

Когато яйцата напускат тялото й, женската отслабва, а докато мъжкият ги получава пък, се издува. Този процес може да продължи до 8 часа. В крайна сметка тя му дава между няколко десетки и хиляди яйца в зависимост от вида на морските кончета.

Когато свърши, женската не остава да се гушкат, а просто отплува и намира хубаво място за почивка, която може да отнеме няколко часа.

Hippocampus hippocampus (on Ascophyllum nodosum)

След като приятелката му си тръгне, мъжкият се прихваща към някое близко растение и освобождава сперматозоиди директно във водата около себе си, за да оплоди яйцата, които сега са закрепени към стената на торбичката му. Торбичката им осигурява кислород и пролактин, за да ги подхранва.

Въпреки че женската е решила да си тръгне веднага след чифтосването, тя поне е достатъчно мила, за да се върне по някое време и да провери как върви бременността на мъжа й. По време на гестационния период, който може да е от две до четири седмици, женската посещава мъжкия ежедневно, макар и не за дълго. Двамата просто си взаимодействат по няколко минути всеки път, плувайки заедно, както когато се ухажваха.

Докато мъжкият се подготвя да роди, торбичката му става по-кръгла и по-кръгла. В минути точно преди раждането започват контракциите. Мускулите на кончето се свиват, огъвайки го назад и напред многократно в продължение на около десет минути, докато всички бебета не излязат от торбичката. Може да се родят между 8 и 200 малки морски кончета наведнъж.

Доста е впечатляващо, че торбичката на мъжа след раждане се връща до нормалните си размери и състояние само за около час, а след още няколко часа той е готов отново да се чифтосва и понякога дори го прави.

Мъжкото морско конче може да роди, но както при много риби, той не родителства малките си, а ги оставя сами. В крайна сметка около 5 бебета кончета на всеки 1000 оцеляват до зряла възраст. Много от тях са изядени от хищници или умират от глад, когато океанските течения ги изтласкват далече от храната. Според стандартите сред рибите 5 оцелели от 1000 всъщност е една доста добра статистика. Това до известна степен е благодарение на торбичката на бащата, която предпазва малките за известно време, докато другите риби често снасят яйца и веднага ги изоставят след оплождането.

Phyllopteryx taeniolatus1

Морско драконче

При морските дракони и морските игли, които са роднини с морското конче кон, също мъжките са тези, които забременяват. В случая на иглите обаче, мъжът може да реши да усвои ембрионите, вместо да ги износи напълно, ако храната му е ограничена или ако той просто намери половинката си за не особено привлекателна.

На теория трябва да е възможно мъжете да забременеят, ако оплодена яйцеклетка се имплантира в корема им и след това успее да се прикрепи към нещо там – като черен дроб или някои друг орган, за да се черпят от него хранителни вещества. Този тип извънматочна имплантация обаче би бил изключително рисков както за въпросния мъж, така и за бебето, като основната опасност е от вътрешни кръвоизливи, които могат да доведат до смърт. Дори и бебето да бъде износено до термин и след това отстранено чрез цезарово сечение, рискът за мъжа все още е изключителен, като се има предвид, че плацентата трябва да бъде премахната и това също може да доведе до масивно вътрешно кървене, което може да бъде трудно за спиране. Както биоетикът Глен Макги казва: „Въпросът не е „Може ли един мъж да роди?“ Въпросът е „Ако мъжът роди, ще успее ли да оцелее?“

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джордж и Амал Клуни: Когато животът ти поднесе “пълния пакет” на 50

| от Мая Вуковска |

Ние, момичетата от махалата (а и Спаско от четвъртия етаж), искахме до една да се оженим за него. Всъщност искахме д-р Рос от “Спешно отделение”, понеже през 90-те  всички познаваха Джордж Клуни само с името на най-известното му до този момент телевизионно превъплъщение. Само че Джордж устоя на изкушението и не взе никоя от нас за жена. На Спаско пък изобщо не му обърна внимание. Всъщност продължи да пренебрегва предложенията за женитба и през следващото десетилетие. И през по-следващото.

В един момент вече всички започнахме да си мислим, че няма какво и кой да мръдне може би най-харизматичния холивудски актьор от трона на заклетото ергенство. И ние, момичетата от махалата, вече на по 40 и малко, продължавахме да таим надежда, че един ден пътищата ни все някак ще се преплетат  и хоп! – някоя от нас ще се окичи с титлата “Мисис Клуни.” Но не, Джорд беше непревземаема крепост, единствената по рода си в иначе разгулния Холивуд. Но както казват мъдрите хора, на всеки от нас рано или късно му идва сляпата неделя. Така и Джордж – един ден се събуди, може и да не беше в неделя, но знаеше със сигурност едно нещо – беше влюбен като хлапак и искаше да се ожени.

Това е любовната история на най-пословичния холивудски ерген и ослепителната му съпруга с мозък като бръснач и сърце като на светица – Амал Аламудин. История, която никоя врачка на успя да предвиди, че изобщо някога ще се случи…

gettyimages-1144010446-594x594
Среща у дома, малко неглиже

Никога не знаеш кога и при какви обстоятелства любовта ще те изненада. И не винаги си подготвен да я посрещнеш подобаващо – в костюм на Армани и с букет бутиков сорт рози в ръка. В случая на Джордж и Амал любовта ги сполетява в един на пръв поглед съвсем обикновен ден през юли 2013-а, който с нищо не предполага, че случайната среща на тези двама души ще се окаже съдбовна и за двамата. Техен общ приятел решава да се отбие на път за Кан в къщата на Клуни край езерото Комо, за да го види как е, що е. В колата си е взел за компания Амал. Съдбата сякаш е подредила пъзела перфектно предварително, защото по същото време на гости на звездата са родителите му Нина (бивша миска) и Ник (бивш телевизионен водещ). Амал е представена на представена на всички, без да подозира, че това са бъдещите й съпруг, свекър и свекърва.

Двамата веднага си допадат, но първо ще си изпратят около хиляда мейла и ще си говорят около 155 часа по телефона преди да стане ясно, че между тях се е заформило нещо повече от приятелство.

gettyimages-1173076761-594x594

Аби Роуд

Как се кани страхотна жена на среща? Ами как! Просто й звънкаш и казваш: “Хей, бейби, аз съм Джордж Клуни. Искаш ли да излезем да пием по едно?” Само че не, бейби, чичо ви Джордж е класа и не би използва чара и славата си, за да сваля мацки по този начин. Във всеки случай  не и мацки като тази! През октомври 2013-а Клуни кани Амал, която живее в Лондон, да отскочи до прочутото звукозаписно студио на “Бийтълс” на улица Аби Роуд. Той е там, за да наблюдава как върви работата по новия филм, в който участва –  “Пазители на наследството”.

“Беше страхотна първа среща, “ спомня си Клуни в интервю пред The Hollywood Reporter и добавя: “От този момент нещата  се развиха светкавично.”

gettyimages-1177517747-594x594

Кой казва, че не може хем умна, хем красива!

Коя е всъщност жената, която покорява вечния ерген? Въпреки че е само на 42 години, тя вече има зад гърба си удивителен живот и кариера. Надарената с изящна и спокойна красота, Амал Аламудин е един от най-известните и влиятелни адвокати по човешките права в света. Родена е през 1978 г. в Бейрут, а през 80-те заради войната семейството й напуска страната  и се установява в Бъкингамшир. Войната и страданията на народа й оставят траен отпечатък върху детското й съзнание и това е основната причина тя да бъде съпричастна със съдбата на бежанците.

Разбира се, за да се стигне до това да се превърне в икона на движението за граждански права, житейският й път минава първо през няколко реномирани учебни заведения. Има степен по право от Оксфордския университет и още една от Нюйоркския университет, владее перфектно арабски и френски. След като завършва образованието си, започва работа като чиновник в офиса на бившата съдия в Международния съд Соня Сотомайор. Оттам изкачването нагоре по професионалната стълбица е стремително. Настоящата й правна фирма, Даути Стрийт Чеймбърс, я наема като стажант през 2010 г. Не минава много време и Амал вече е пълноправен адвокат в кантората на пълен щат. Списъкът й от VIP клиенти включва Джулиан Асанж, бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко и журналистът от “Ал Джазира” Мохамед Фахми, който прекара 400 дни в египетски затвор. Освен с конкретна адвокатска дейност, Амал се изявява и като преподавател – изнася лекции по международно наказателно право в много университети в САЩ, Великобритания, Холандия…

gettyimages-1144010446-594x594

Доказала се вече като топ адвокат, в общественото пространство все повече започват да обръщат внимание и на външността й. През 2013 г. е обявена за най-секси лондонски адвокат, а на британските модните награди през следващата година отвява всички със зашеметяващото си излъчване и визия. Избрана е за най-стилна знаменитост, а традиционно спряганите за модни икони Дейвид Бекъм, Кейт Мос и Кийра Найтли могат само да й дишат прахта…

Съвсем логично жена с такава класа да има не просто високи критерии за партньора си, а направо недостижими. Най-добрата й приятелка с основание се притеснява, че сега, след избирането й за най-секси юрист, мъжете съвсем ще се отдръпнат и Амал ще си кукува сама до дълбоки старини. За щастие красивата адвокатка се разминава с 200 км/ч със съдбата на “стара мома” в деня, в който среща Джордж. Защото… Хм, този мъж май наистина дава 100-процентна заявка, че може би той  е “единственият”.

gettyimages-1149362243-594x594

Шокът от годежния пръстен

След месеци на планиране до последния детайл, като, например, плейлиста с музиката, на фона на която ще направи предложението за брак, на 28 април 2014-а Клуни кани Амал на домашно приготвена вечеря – уж да хапнат и да си побъбрят. Амал отива, без ни най-малко да очаква как ще се развие вечерта. Когато отваря кутията със запалката, с която обикновено пали свещите на масата, вътре вместо запалка лъсва годежен пръстен със седемкаратов диамант.

“Направих всичко както го бях планирал,” казва Джордж. “Изчаках да започне “Why Shouldn’t I” (Защо да не позная любовта?” в изпълнение на Синатра, паднах на едно коляно и я помолих да се омъжи за мен. Тя обаче продължаваше да се взира в пръстена и само да повтаря: “О, божичко, о, божичко!” И така, вися си аз на едно коляно вече 20 минути и си мисля, че ако се забави още малко с отговора, сигурно ще имам нужда от нови стави.” За щастие Амал казва “Да”, а Джордж не получава трайно увреждане на коленните стави.

gettyimages-1148918369-594x594

Венециански разкош

Не е минала и година от първата им среща край езерото Комо, когато двамата се женят.

“Нарочно не бяхме казали на никого, че ще се женим, обаче някак информацията “лийкна” и в следващия момент – о, боже! –  сватбата ни вече беше събитието на годината.”

Двойката подписва в кметството на Венеция. Булката е облечена със стилен бял костюм с панталон, а младоженецът – в безупречно скроен сив такъв и с тарикатски слънчеви очила. Приемът след официалната част е в луксозния хотел “Аман Канал Гранде”. На него са поканени само някои близки и познати. Е, разбира се, както и някои от известните приятели на двойката като Сидни Крофърд, Мат Дймън и Ана Уинтор. Амал носи ослепителна рокля на Оскар де ла Рента, обшита с мъниста, кристали и почти 10 метра дантела.

gettyimages-1142223457-594x594

Къде го чукаш, къде се пука

Първоначално децата не влизат в плановете им за бъдещето. Дори след сватбата младоженците не повдигат въпроса за потомство. Все пак Амал е толкова заета с важни дела и да спасява човешки животи, а Джордж… ами той си признава, че бащинството никога не е било в ДНК-то му. Обаче съдбата си знае работата. Две години след като са станали семейство, Амал забременява. Когато докторът, който преглежда Амал с ултразвук, съобщава на бъдещите родители, че долавя не един, а два сърдечни ритъма, двамата направо се вцепеняват. “Спомням си, казва Клуни, как седим в лекарския кабинет и се взираме в парчето хартия с резултата от ултразвука, а аз си мисля, че сигурно е станала някаква грешка.” Само че грешката е вярна. През юни 2017-а Амал ражда близнаците Ела и Алекзандър.

Днес семейство Клуни прекрасно успява да балансира семейните и професионалните ангажименти. Малко след като ражда, Амал се връща на работа, но това в никой случай не означава, че близнаците остават на заден план. Напротив! Освен топ адвокат, тя се оказва и топ мама. За нея съпругът й казва: “Тя от тези невероятни, рядко срещани човешки същества, които превъзхождат другите с каквото и да се захванат. Когато я гледаш в действие, те кара да се чувстваш едновременно ужасно горд и ужасно малък.”

 

 
 
Коментарите са изключени

Покушението на Папа Йоан Павел II – историята на Мехмет Али Агджа

| от |

На 13 май 1981 г. на площада Св. Петър във Ватикана, папа Йоан Павел II прави обичайната си среща с миряни. Публиката е навсякъде, хората се радват на духовния лидер, а денят е повече от приятен и топъл. Радостта и спокойствието ще бъдат нарушени след няколко минути, когато 4 куршума ще полетят към тялото му. Опитът за покушение е извършен от Мехмет Али Агджа. Доката папата губи сериозно количество кръв, Мехмет се опитва да избяга в тълпата, но е заловен от швейцарската гвардия. Справка в затвора ще покаже, че този човек е роден в Турция и вече има едно убийство зад гърба си. Първата му жертва е журналистът Абди Ипекци. Заловен и изпратен в затвор, убиецът успява да избяга и отново получава задача. Може би най-добрият въпрос, който и до днес не остава с отговор е: кой поръча убийството на папата?

gettyimages-50591155-594x594

Известно време след покушението, Йоан Павел II отива в затвора при своя убиец. Папата води със себе си фотограф и видео оператор, за да може да покаже, че е простил действията на Акджа. Той влиза и Акджа му целува ръка. Двамата сядат на два обикновени пластмасови стола и говорят около 21 минути. Микрофоните не са включени и почти никой не може да чуе какво двамата мъже си говорят. На ставане папата подава малка кутийка – подарък към човека, който се е опитал да го убие. Вътре има броеница от сребро и седеф. Следващият кадър е на човек с ясна несигурност в очите и потенциална възможност за прекарване на живота си зад решетките. През 2000 г. ще бъде освободен и помилван, а именно папата ще бъде в основата на това решение. При завръщането си в Турция влиза, за да излежи старата си присъда. Освободен е за пореден път през 2010 година.

gettyimages-73914462-594x594

За себе си казва, че няма кауза, няма мисия и мотив, той е наемен убиец с доста успешна кариера. Прякорът му е „паякът“. Издирва се все още от Франция, но е посещавал редица затвори, където е имал възможност да обогати знанията си. Всичко започва с кражбите на дребно, включително и пренасянето на нелегални стоки между Турция и България. Твърди, че някога е получил 2-месечно военно обучение в Сирия под шапката на „Популярния фронт за освобождение на Палестина“, чието финансиране идвало от България. До този момент въпросната партия продължава да отрича подобни участия. След убийството на Абди, по нареждане на „Сивите Вълци“ – турска криминална организация, се озовава в затвора. След бягството се крие в България и започва да работи за турската мафия.

В началото на 80-те години започва да пътува из Европа, изпълнявайки различни поръчки, когато е призован за „по-висша цел“. И до днес няма особена информация какво наистина се е случило, различни журналисти и теоритици имат версии и хипотези, но истината остава погребана и най-вероятно ще минат много години, преди да има някаква информация. Следващите редове са практически теории на различни хора, никой не знае кое е истина и кое е лъжа, избирате версията, която ви допада най-много.

Първата е, че нареждането за елеминирането на папата е дошло от КГБ. Натоварените с тази тежка задача са българските тайни служби, които трябва да си партнират с агентите на Източна Германия. Папата става мишена, защото е изразил солидарност и е подкрепял Пражката пролет. За КГБ, папата е човек, който нарушава много сериозно хегемонията в Източна Европа. Проблемът тук е, че самият извършител сменя толкова пъти версията си и говори толкова много лъжи, че не е сигурно дали изобщо има истина в някоя от изброените версии.

Нещо повече, собственият му адвокат е готов да се откаже, след като всеки път излиза ново и ново изказване. Оригиналното му твърдение е, че именно „Популярния фронт за освобождение на Палестина“ е наредил покушението. Тогаващният директор на КГБ – Юри Андропов е убеден, че папа Йоан II е избран с много сериозно съдействие на англо-немско решение. Збигниев Брезински е бил един от хората, които най-ревностно са пазили кандидатурата на папата с полско произход. Имайки предвид, че голяма част от полското общество е с католическо вероизповедание, шансовете за продиктуване на следващ бунт или уронване на престижа на СССР, стават особено големи.

Агджа споделя, че при пребиваването в София е бил рекрутиран от няколко агента и турски мафиоти, които предложили около 3 милиона немски марки за изпълнението. В следствие на показанията, Сергей Антонов е арестуван. Според атентатора, той е агент под прикритие, който работи в Рим за Balkan Air.

След повече от 3 години разследване, Антонов е обявен за невинен и делото приключва. Друго предположение е, че са замесени така наречените Сиви Вълци, които имат тесни връзки с местното КГБ и контролират много добре отработен канал за наркотици, който минава през балканите и продължава към Европа. Въпреки всички конспирации, участието на тази групировка завършва с любезното съдействие на 3 милиона марки, въпросът е кой е щял да ги заплати. През 2002 г. Йоан Павел II пристига в България, отхвърляйки обвиненията срещу страната.

Междувременно Силвио Берлускони и компания продължават да твърдят, че има родно участие в цялата история. След сериозен компютърен анализ на снимките, агенциите твърдят, че  Сергей Антонов също е бил на площада по време на стрелбата. В последната си книга, папата е категоричен, че Агджа не е измислил сам покушението, той е просто изпълнител. Някои интересни източници твърдят, че дори Романо Проди (бивш министър-председател на Италия) е бил  човек на КГБ. На 31 март 2005 г. само два дена преди смъртта на Йоан Павел II, Акджа дава интервю за италианския в-к „La Repubblica“.

Там говори, че работи върху книга относно покушението и напомня на всички, че „дяволът се крие зад стените на Ватикана“. Атентаторът е сигурен, че разкриването на истината вълнува редица политици, които смятат, че информацията ще допринесе за колабирането на Ватикана и събарянето му по модел на Берлинската стена. Акджа задава и още един важен въпрос „Защо ЦРУ, Сисми, Сисде и други разузнавателни агенции не казват истината за случая Орланди?“.

Емануела Орланди изчезва на 22 юни 1983 г. 15-годишното момиче никога не е открито, но по-важното е, че малко след този случай постъпват телефонни обаждания, които настояват за освобождаването на Агджа в замяна на освобождаването на момичето. Вече 36 години никой не знае какво се е случило с нея. Агджа спомена още едно име през 2010 г. кардинал Авгостино Касароли – отговорен за запазването на католическата църква в някогашните съветски страни.

И до днес никой не може да каже с особена сигурност кой е оркестрирал покушението. Всички теории по един или друг начин не са особено подплатени и подкрепени с доказателства. Самият Мехмет Али Агджа е човек с милиони версии и толкова богата фантазия, че никой не може да бъде какво наистина му се върти в главата. През 2013 г. Агджа публикува своята книга с още по-безумно изказване – Аятолах Хомейни (авторът на Иранската революция) е наредил убийството.

Ако послушаме още малко историите на терориста е възможно самите ние да бъдем обвинени, следователно истината ще остане завинаги заровена в архивите на Ватикана, ако изобщо се съхранява. Любопитен факт е, че Акджа приема християнството през 2007 г., докато е в затвора.

 
 
Коментарите са изключени