Частното радио в България стана на 21 години. Чуй старта.

| от |

3386radio-fm-plusИсторията започва на 15 октомври 1992г., когато в 17.16 часа в ефира на София се разнася песента „Radio Ga Ga“ на Queen, с която се разбива хегемонията на държавния радио ефир. Стартира първото частно радио в България – Радио FM+!

Успяхме да открием този исторически запис от старта – първите тридесет минути са запазени за историята:

[soundcloud url=“http://api.soundcloud.com/tracks/115195314″ params=““ width=“ 100%“ height=“166″ iframe=“true“ /]

Основатели на FM+ са Петър Пунчев, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов. Те получават лицензия номер едно на 15 октомври и още същия следобяд стартират излъчване в ефира на София.

Радиото има и редица награди – „Служба на обществото” на Световната асоциация NAB (2001 г.), „Радио на годината” (2002 и 2005 г.) и STANDART OF BUSINESS ETHICS, връчен през 2003 г. в София лично от принц Чарлз и неговия Форум за бизнес етика. Радио FM+ е съосновател и двигател на Асоциацията на българските радио – и телевизионни оператори (АБРО).

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Новите трейлъри от тази седмица

| от |

Лятот идва макар и бавно, а с него и пикът на филмите. Продуцентските къщи и филмовите студиa вече пускат трейлъри на продукциите си, за да подгреят публиката.

Трейлърите са един от най-добрите начини за връщане на хората в киното. Нека видим последните, пуснати тази седмица.

„Incredibles 2″

 

„Atlanta“ Сезон 2

 

„A Series Of Unfortunate Events“ Сезон 2

 

„Uncle Drew“

 

„Ready Player One“

 

„Pacific Rim Uprising“

 

„Cobra Kai“

 

„Marrowbone“

 

„Youth & Consequences“

 

„Rampage“

 

 
 

„Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg |

Създаденият по комиксите на „Марвел“ от 1966 година „Черната пантера“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните след миналия уикенд. Приключенският триизмерен екшън за първия тъмнокож супер герой Т`Чала е гледан от общо 26 304 зрители и има 307 049 лева приходи за първия му уикенд у нас.

На втора позиция е „Петдесет нюанса освободени“ по книгата на Е. Л. Джеймс, последна част от трилогията за милиардера Крисчън Грей и Анастейджа Стийл. Еротичната история на връзката, която преминава през много предизвикателства и завършва романтично, е гледана от 94 289 зрители и има 873 096 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Втората премиера от миналия уикенд – канадската анимация „Гномчета вкъщи“, е на трето място в топ 10. Обединението на хората и гномовете срещу троксите, които искат да завладеят Земята, е гледано от 8 178 зрители и има 74 482 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за българския детски филм „Лили рибката“. Семейната история, в която присъстват магия, цигани и фантастични герои е от десет дни в киносалоните и за това време са я гледали 21 061 зрители и има 165 146 лева приходи.

Пето място е за третия филм от поредицата по книгите на Джеймс Дашнър – „Лабиринтът: Последният кандидат“. Продължаващото търсене на лекарство, което ще спаси света от смъртоносна епидемия от Томас и неговите приятели, избягали от корпорацията „Зло“, е гледано от 55 718 зрители и има 592 342 лева приходи за месец на екраните у нас.

Шести в топ 10 е създаденият по действителни събития „Всичките пари на света“. Събитията около отвличането на внука на милиардера Жан Пол Гети от италиански мафиоти за откуп и последвалата ситуация след това са гледани от 21 574 зрители и имат 197 452 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

На седмо място е българският „Посоки“. След месец на екраните филмът на Стефан Командарев е гледан от 30 707 зрители и отчита 265 273 лева приходи от билетите им.

Осмо място е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Историята за младия бик, който предпочита цветята пред това да се изправи срещу бикоборците, е гледана от 98 319 зрители и има 871 450 лева приходи за два месеца на екраните у нас.

Девета позиция сред най-гледаните филми е за „Най-мрачният час“. Британският филм за първия месец от управлението на Уинстън Чърчил в началото на Втората световна война, който вече донесе „Златен глобус“ за Гари Олдман и две награди на Британската академия, е гледан от 11 625 зрители и има 111 572 лева приходи за трите седмици на екраните у нас.

Десето място е за екшъна „Бърлога на крадци“. Филмът с Джерард Бътлър, Пабло Шрайбър, Соня Балморес, 50 Сент, Джордан Бриджис, Брайън Ван Холт, Олег Тактаров е вече пета седмица на екраните у нас и за това време са го гледали 35 489 зрители и отчита 315 793 лева приходи от билетите им.

 
 

Награди БАФТА 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

Голяма нощ беше снощи за Мартин Макдона и екипа на „Три билборда извън града“. Филмът е големият победител на Наградите на британската филмова академия, отнасяйки 5 награди, сред които за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добра актриса. С това само се потвърдиха очакванията ни и вече е почти сигурно, че филмът ще триумфира и на „Оскарите“.

Не можем да кажем, че бяхме особено изненадани от тазгодишния избор на британците. Очакваше се да пренебрегнат „Да обичаш Винсент“ заради „Коко“, както и Гари Олдман да бъде предпочетен пред Тимъти Шаламе (подчертаваме, че и двамата са прекрасни в ролите си), а историята за британски моден дизайнер от 50-те („Призрачна нишка“) да вземе приза за най-добри костюми.

Изненадите бяха предимно около филма на Гиийермо дел Торо, „Формата на водата“, който беше номиниран в 12 категории и взе 3 от тях. И да, Даниел Калууя взе БАФТА за изгряваща звезда, отмъквайки я под носа на заслужилия Тимъти Шаламе. Не го коментираме това…

Вижте в галерията ни горе пълният списък с наградените.