Частното радио в България стана на 21 години. Чуй старта.

| от |

3386radio-fm-plusИсторията започва на 15 октомври 1992г., когато в 17.16 часа в ефира на София се разнася песента „Radio Ga Ga“ на Queen, с която се разбива хегемонията на държавния радио ефир. Стартира първото частно радио в България – Радио FM+!

Успяхме да открием този исторически запис от старта – първите тридесет минути са запазени за историята:

[soundcloud url=“http://api.soundcloud.com/tracks/115195314″ params=““ width=“ 100%“ height=“166″ iframe=“true“ /]

Основатели на FM+ са Петър Пунчев, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов. Те получават лицензия номер едно на 15 октомври и още същия следобяд стартират излъчване в ефира на София.

Радиото има и редица награди – „Служба на обществото” на Световната асоциация NAB (2001 г.), „Радио на годината” (2002 и 2005 г.) и STANDART OF BUSINESS ETHICS, връчен през 2003 г. в София лично от принц Чарлз и неговия Форум за бизнес етика. Радио FM+ е съосновател и двигател на Асоциацията на българските радио – и телевизионни оператори (АБРО).

 
 

Дейвид Хаселхов ще се ожени за прекрасната Хейли Робъртс

| от chr.bg |

Актьорът Дейвид Хаселхоф ще се жени за трети път след две седмици за годеницата си Хейли Робъртс.

Сватбата е насрочена за 31 юли в Пулия, Италия. Церемонията ще бъде в тесен кръг. След нея младоженците ще заминат на меден месец на Малдивите.

Хейли Робъртс е бивша продавачка. Дейвид Хаселхоф се запознава с нея през 2011 г., когато е съдия в телевизионния конкурс „Британия има таланти“. Сгодени са от две години.

Това ще е трети брак за 65-годишния актьор, който дължи популярността си на сериала „Спасители на плажа“. Той има две дъщери на възраст 28 и 25 години от втората си съпруга Памела Бак, с която се раздели през 2006 г.

Хейли Робъртс е на 37 години. Дейвид Хаселхоф е казвал, че тя е единствената жена, на която е направил предложение за женитба „от сърце“, защото я обича. При предишните си бракове се е чувствал по-скоро задължен.

 
 

Изнесете се, не е сложно

| от |

Вече преваляте 38 лазарника и усещате, че е време да живеете сам? Няма проблеми, изнасянето не е никак сложно. То е все едно си на „Градина“, само че за цял живот. И има баня с тоалетна.

Първото нещо, което трябва да свършите, след като си намерите място, е да съберете цялата си покъщнина – дрехи, неща за спане, неща за ядене и някоя книжка да създава атмосфера в стаята. Този процес е тясно свързан с осъзнаване колко малко неща всъщност притежавате; колко малко неща всъщност са истински ваши. Това е горчиво осъзнаване. На този етап обаче сте свикнали на житейските бичове, така че това е просто поредното преглътнато свидетелство за липсата ви на реализация. Изтикано е от съзнанието ви настрана при останалите.

Приятелят ви с комбито е на море, какво правим. Викаме си по-голямо такси – довечера ще пиете 3 бири по-малко. Набивате всичките си вещи на задната седалка и сядате. Докато се возите си мислите, аз наистина нямам много вещи, гледайки ги до вас на задната седалка.

Влизате си в стаичката, която сте си договорил, и хвърляте всичко на леглото. Хоп, готово! Вече сте преместен! Излизате да гръмнете по една бира, че утре сте на работа.

Прибирайки се няколко часа по-късно, усещате се, че нямате нищо за ядене вкъщи. Ах, проклятие!… Но проклятие ли е всъщност? Не би било отговорно и пораснало от ваша страна да готвите, докато сте кирка пиян. Затова на драго сърце минавате през дюнерите.

Прибирате се и заварвате всичките си принадлежности върху леглото. Оф, къде ще чистите сега, дюнерът ще изстине, лягате директно отгоре. Докато облагородявате дюнера, нещо ви убива в гърба. Бъркате и хоп – намирате чиния. Идеално.

Ставате едвам на сутринта, че нали сте на работа, както казахме. Отивате да си измиете устата от белия сос и очите също от белия сос, защото си заспал в чинията. Обаче проблем – кое е банята и кое е стаята на съквартиранта? Няма значение, защото се усещате, че не сте си взели паста и четка за зъби. Измивате си устата в кухнята, оставяте чинията и пердашите към работа.

Тъкмо се поосвестявате и то станало 6:00 часа, време за тръгване. Директно се прибирате, никакви барчета, никакви пейки, никакъв Народен – трябва да си разтребите. Аре за малко ще минете през Нардония да видите кой е там.

Прибирате се, но е късничко за перални вече. А и нямате прах за пране. И паста за зъби не си взехте. Имате обаче дежа вю – тази чиния в мивката сте я виждал някъде. А, да, тя е вашата… Премествате си нещата кое на пода, кое на столчето в стаята ви и си лягате, друг ден ще е санитарен явно.

Идва събота. Не знаете от какво ви е по-лошо – от дюнери или от петъка. Подреждате си най-накрая дрешките и предметите и квартирата ви изглежда празна. Отивате да си сготвите нещо – шкембе ви идва на ум. Хубаво, обаче не знаете как се прави шкембе чорба. А и единствената чиния, която отмъкнахте от родителите си, е плоска. Шкембе в плоска чиния, макар и хипстърско, не е много удобно.

Слизате до долу до бакалийката да си купите някакви яйца. Връщате се с три торби – паста за зъби, четка за зъби, перилен препарат, гъби за миене, веро, тоалетна хартия, белина. Разпределяте всичко по съответните места, но сте забравили яйцата. Слизате пак до бакалийката и се връщате с един хляб, шунка и майонеза. Сандвичи ще си правите, не ви се пържат яйца.

Сядате на балкона и отхапвате от мокрия сандвич върху току-що измитата чиния. Рай е. Една биричка само да имаше, ама не ви се слиза трети път. Балконът ви е гледа към прозорците на друга сграда, но зад нея и зад сградата зад нея е Народния. Усещате го! Колко е хубаво да се изнесеш. И не е сложно.

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…