Бяла, достъпна и удобна

| от Спонсорирано съдържание |

Това да имаш пари в правилния момент винаги е добре. Независимо дали става дума за пазаруване в хранителен магазин или покупка на нова пералня. Същевременно в последните години все повече хора, особено в големите градове, се отказват от кеш разплащанията. Онлайн търговията „заразява“ всички – не само по-младите, както беше доскоро, а и по-възрастните. Именно затова е удобно човек да разполага с кредитна карта.

Получаването на такава обаче е сложен процес – одобрение, издаване, получаване на картата, инвестиране във време за посещения на офиси и накрая – плащане на какви ли не такси. Решение на именно този проблем търси Цветан Кръстев – съосновател и управител на Access Finance („Аксес Файнанс“ ООД). Самият Кръстев е завършил магистърска програма „Икономика на отбраната и сигурността“ в УНСС, а професионалният му път е преминал във водещи финансови институции, където се е занимавал с широк спектър от дейности.

При създаването на Access Finance, с колегите му работят върху иновативен продукт, който да бъде наистина от полза за потребителите. Екипът установява, че клиентите имат нужда от удобен и масов инструмент за картови разплащания. Именно вследствие на тези наблюдения се появява Бяла Карта – кредитна карта, различна от тези, които познаваме.

Защо точно бяла?

Наричат я „бяла“, защото от компанията, която предлага продукта, са открити с клиентите си през цялото време, за да са сигурни, че потребителите остават доволни от платежния инструмент.

„Още, когато създавахме нашата бизнес концепция, се фокусирахме върху това да бъдем открити към нашите клиенти, да бъдем честни в комуникацията и отношенията си с тях. Знаете, че бялото се свързва с тези качества. Затова си казахме: „Защо не Бяла Карта?“, разказва Кръстев.

На пръв поглед Бяла Карта е стандартна международна кредитна карта, но всъщност е нещо повече от това. Тя дава възможност на по-широк кръг от потребители да имат кредитни карти. Няма такса за издаване, обслужване и закриване. Освен това, за да бъде издадена, потребителят не трябва да посещава офиси, да подава документи – всичко става дистанционно – по телефона или онлайн, а картата се получава безплатно по куриер на посочен от потребителя адрес. Погасяването също е максимално улеснено – клиентите могат да си внесат дължимата по картата сума във всяка банка или на места, на които плащат сметките си за комунални услуги.

„Имаме и редица други интересни предимства, като например това, че ние покриваме вместо клиента таксите за тегления от банкомат, които всъщност са един от основните разходи при ползване на една кредитна карта, както и таксите за издаване и обслужване на картата“, казва Кръстев.

Максималната сума, от която могат да се възползват потребителите, е 3000 лева. Какъв кредитен лимит ще бъде отпуснат се определя в зависимост от извършената оценка на кредитоспособност на клиента. Този процес е в основата на принципите за отговорно кредитиране, от които се ръководи компанията. Целта е от една страна да се предостави възможност на всеки човек да получи право на достъп до финансови услуги, а от друга – предоставянето на средства да се извършва разумно, като се вземат предвид финансовите способности на клиента.

Възможност за всички

Една от основните разлики с другите кредитни карти на пазара е, че всичко става дистанционно. При интерес, клиентът заявява своето желание за карта по телефон или онлайн. След одобрение картата се получава по куриер. Но не само това. Обичайно при традиционното финансиране са налице по-рестриктивни условия за отпускане на кредитна карта, докато при Бяла Карта се търси възможност и за клиенти с по-ниски доходи, с по-нисък социален и финансов статус, както и такива, които в миналото си са имали недобра кредитна история. „Ние сме алтернатива и ново начало за тези хора. Бяла Карта е за тях – това е и основното ни послание в рекламната кампания, която се излъчваше доскоро.“ – допълва Кръстев.

Кой ползва кредитна карта

Обратно на всеобщото мнение, потребителите в България никак не са консервативни. Въпреки че пазарът по отношение на картовите продукти и разплащания е все още неразвит в сравнение с други пазари, той има много потенциал.

„В последно време се забелязва нарастване на обема на картовите разплащания. Oчевидно е, че те навлизат бързо в ежедневието на хората. Развитието на он-лайн търговията също ще допринесе  за допълнителен тласък в развитието и потреблението на този тип продукти.“, казва Кръстев. Според него не е далеч моментът, в който кредитната карта ще стане част от всекидневието у нас, подобно на развитите западни общества.

Доверието е на първо място

За Цветан Кръстев доверието е най-ценно и това си личи не само от името на Бяла Карта. Според него е важно не просто продуктът да привлича клиенти, а и те да останат доволни. Затова и Бяла Карта се стреми към коректни и дългосрочни отношения с потребителите. Всеки от тях има собствен акаунт мениджър, на когото може да се обади при нужда и да го попита за всичко, което го интересува. С цел максимално улеснение и прозрачност, към всяка Бяла карта са приложени и полезни съвети за най-ефективното й ползване.

„Клиентът трябва да знае кой стои срещу него, трябва да знае името, което стои срещу него и единственият начин за дългосрочни отношения е доверието. Утвърждаваме се като надежден партньор за потребителите, благодарение на нашия подход – винаги сме до тях, представяме детайлно параметрите на своите продукти, прилагаме професионални стандарти и норми, които съответстват на най-добрите европейски практики в тази област“, подчертава Кръстев. Може би на това се дължи успехът на компанията му до момента. Тя е на българския пазар от 2013 година и досега от продукта й са успели да се възползват вече над 40 000 клиенти. Екипът на Бяла Карта обаче не мисли да спре дотук. Наскоро са предложили и нов продукт, предназначен изцяло за студенти. От него могат да се възползват както редовно, така и задочно учещи, независимо от това кой курс са, при спазване на принципите за отговорно кредитиране.

През следващата година се планира разширяване на продуктовото портфолио на финансовата институция, като на клиентите ще се предлагат последните тенденции при електронните разплащателни инструменти в технологично отношение. В краткосрочен план от Access Finance планират да стъпят на външнипазари  в ЕС.

 Спонсорирано съдържание

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Първи трейлър на „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“

| от chronicle.bg |

 Netflix пусна първия трейлър на новата си документален сериал „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“, който ще включва часове с нечувани досега аудио интервюта с популярния убиец.

Бънди признава за бруталните убийства на 36 жени и млади момичета през 70-те години на миналия век (редица детективи смятат, че количеството може да е много по-високо). Някои от убийствата полицията не успява да свърже директно с Бънди, който не изглежда като типичния убиец, бидейки харизматичен и красива според голяма част от хората.

Режисирани от Джо Берлингер, четирите нови серии ще включват аудио интервюта на Бънди, взети докато той чака изпълнението на смъртната си присъда във Флорида през 1980 година.

Малка част от тези интервюта е включена в трейлъра – когато Бънди казва: „Имам предвид, не съм животно, не съм луд и нямам раздвоение на личността.“

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.