Брюксел ще съди България заради ветропарковете край Калиакра

| от |

Европейската комисия съобщи днес, че предявява пред Съда на ЕС иск срещу България за неизпълнение на задължения за защита  на застрашени местообитания и видове от голямо значение. Делото се отнася до района на Калиакра, който е миграционен път и място за почивка на силно застрашени биологични видове.

Втози район е издадено разрешение за изграждане на голям брой вятърни турбини за производство на ток и други съоръжения, без да е извършена съответната оценка на тяхното въздействие върху околната среда. Въпреки че България се ангажира да увеличи защитата на редките биологични видове и местообитания в региона, изглежда се случва точно обратното, се посочва в съобщението. Поради това по препоръка на комисаря по околната среда Янез Поточник, ЕК предявява иска срещу България.

Комисията отбелязва, че съгласно директивите на ЕС за птиците и местообитанията, всеки проект, който би могъл да има значително отрицателно въздействие върху райони от защитените зони по „Натура 2000″, следва предварително да бъде подложен на оценка преди неговото одобрение. Директивата за оценка на въздействието върху околната среда цели да осигури извършването на съответната оценка на всеки проект, който би могъл да има значително въздействие върху околната среда, преди да бъде одобрен.

България е разрешила голям брой икономически дейности в района без подходяща оценка на въздействието върху околната среда, обобщава ЕК. Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекта са получили разрешение без необходимата оценка за въздействието им върху уникалните местообитания и видове край Калиакра, както и върху хилядите птици и прилепи, които прелитат над района всяка година по пътя между Европа и Африка. До 100 процента от световната популация на най-застрашения вид гъски – червеногушата гъска – прекарва зимните месеци в няколко района край Калиакра. Не е отчетен общият ефект от разрешените проекти, въпреки че това се изисква по директивите за птиците, за местообитанията и за оценката на въздействието върху околната
среда.

Комисията отбелязва, че през юни 2012 г. е било изпратено мотивирано становище по този въпрос. Макар че България е предприела значителни законодателни и административни стъпки през последната година за ограничаване на щетите и за предотвратяването на изграждането на допълнителни съоръжения, които биха могли да засегнат района, редки и уникални приоритетни местообитания и видове са били засегнати от голям брой проекти за вятърни турбини и други съоръжения.

България не е изпълнила едно от най-важните изисквания по директивата на ЕС за местообитанията, с което държавите от Общността се задължават да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията и обезпокояването на видовете, за които са определени териториите по „Натура 2000″, както и за възстановяване на всички възникнали щети, пише в мотивите на решението.

 
 

Тейлър Суифт ще играе в „Котките“

| от chronicle.bg |

Американската поп звезда Тейлър Суифт ще играе във филмовата адаптация на мюзикъла „Котките“ в партньорство с Дженифър Хъдсън и Иън Маккелън.

Режисурата ще бъде поверена на британеца Том Хупър, известен с работата си над филма „Клетниците“ по романа на Виктор Юго, излязъл на екран през 2013 година.

Мюзикълът „Котките“, композиран от британеца Андрю Лойд Уебър беше поставен най-напред в Лондон през 1881 година, а след това и в Бродуей в периода 1982-2000 г. Това е четвъртата по продължителност постановка, задържала се на афиша в Манхатън.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Съпругът на Маргарет Тачър мразел Пол Маккартни

| от chr.bg |

Новооткрити документи показват, че съпругът на британския премиер Маргарет Тачър, Денис, не гледал с добро око на сър Пол Маккартни и сложил въпросителна срещу името му в списък на поканени гости на „Даунинг стрийт 10 „, предава Асошиейтед прес.

Много ВИП персони по света биха дали мило и драго, за да имат сред гостите си поп величия от калибъра на бившия член на „Бийтълс“ Пол Маккартни. Но не на такова мнение бил съпругът на Желязната лейди, Денис Тачър. През 1988 година му бил представен проектосписък на гостите, които ще бъдат поканени на гала вечеря в резиденцията на премиера. Господин Тачър поставил въпросителна срещу името на сър Пол. В полето той написал, че е „неудачно и смущаващо да бъдат канени хора, които публично са си позволявали да хулят премиера“.

Документите показват, че Денис Тачър сложил въпросителни и срещу имената на любимия водещ на природонаучни предавания Дейвид Атънбъро и на певицата Шърли Беси.

 
 

Аспиринът помага в борбата срещу рака

| от chronicle.bg |

Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.

Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.

Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.

Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.

Източник: сп. Medical express