Британският в. „Таймс“ публикува ексклузивно интервю на Трирвильор

| от |

Бившата приятелка на френския президент Франсоа Оланд  посети  Великобритания за обиколка по представяне на английския превод на биографичната си книга, предаде Франс прес.

В началото на обиколката Валери Трирвильор даде ексклузивно интервю за в. „Таймс“. Интервюто беше отпечатано днес, но е било взето в апартамент в района на площад Вож в Париж.

Биографичната книга на Трирвильор „Благодаря за този момент“ ще излезе на общо 12 езика, сред които и български.  В интервюто за в. „Таймс“, озаглавено: „Валери Трирвильор -секс, тайни и президентски лъжи“, бившата приятелка на Оланд пита интервюиращия я: „Представете си вашата жена в ръцете на друг мъж?“ и по този начин индиректно казва какво е изпитала, когато в медиите се появиха публикации за връзка на Оланд с френската актриса Жули Гайе, довела до нейната раздяла с президента.

В интервюто Трирвильор намеква освен това, че тя се чувства шпионирана от президентството и от президента, след като се раздели с Оланд. Трирвильор признава, че Оланд й пращал букети в хотели в Мароко и в САЩ. Тя допълва, че не знае как той успявал да я открие, но споделя: „Той прибягва до определени методи и ми каза, че ще знае как да ме намери“.

Трирвильор разказва, че президентът я бомбардирал с имейли и мобилни съобщения през пролетта и лятото, за да моли да се върне при него.

Бившата приятелка на президента на Франция ще даде още две интервюта за Би Би Си утре и в понеделник. Британският превод на книгата й излиза във вторник и в момент, в който във френската преса се появиха снимки, показващи Оланд и Гайе в Елисейския палат. /С БТА

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov