Британският актьор Боб Хоскинс почина днес на 71 години

| от |

Британският актьор Боб Хоскинс е починал днес на 71 години, съобщават електронното издание на списание „People.

bob-hoskins

Агента му е съобщил, че смърта е настъпила през изминалата нощ в резултат на последствия от пневмония. През 2012 година Хоскинс е объявил за оттегляне от актьорската кариера във връзка със заболяване от Паркинсон, диагностиран година по-рано.

Боб Хоскинс започва кариерата си през 1970-те, известен е с „Who Framed Roger Rabbit“ и „Mona Lisa“, за който взима авторитетния „Златен Глобус“, BAFTA и “ Златна Палма“ от фестивала в Кан.
Хоскинс е бил номиниран и за Оскар. Зад себе си, британската звезда оставя над 50 култови ленти.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.