shareit

Британските тайни служби на светло

| от |

В скандала с подслушванията на американската АНС активно са били замесени и британците. В ЕС сега се надяват, че изслушването на шефовете на МI5 и МI6 ще активизира дебата за правата на тайните служби в Европа, пише Дойче веле.

Доскоро даже имената им бяха неизвестни на обществеността. А сега сър Джон Соуърс, директор на МИ6, Ендрю Паркър от МИ5 и сър Иън Лобан, директор на Центъра за правителствени комуникации /ЦПК/ – а това е британският аналог на американската Агенция за национална сигурност /АНС/, се явиха едновременно на рапорт в Лондон. Изслушването им пред парламента беше предавано и по телевизията. В продължение на час и половина тримата отговаряха на въпросите на британските депутати и всъщност за първи път се представиха пред обществеността. Сър Иън Лобан, например, не е бил показван изобщо до момента по телевизията. И самият той надали се е зарадвал особено на организирания показ – тъй като именно към неговата служба се отправят обвиненията, че далеч е надхвърлила пълномощията си в рамките на скандала с АНС.

mi5

И останалата част от Европа има немалко въпроси към британците. Жан-Филип Албрихт, говорител на фракцията на Зелените по въпросите на сигурността в Европейския парламент смята, че ЦПК се е бавил твърди много преди да реагира на разкритията на Едуард Сноудън. „Какви са правните основания за техните действия, при положение, че става дума за масовото следене на лични данни в Европа?“, пита се Албрехт. Според него примерите за недопустима намеса на британските тайни служби в комуникациите на европейците са много. На тези хакерски нападения трябва да се гледа точно като на това, което представляват, подчертава Албрехт: нарушение на международното право и на европейските договорености. То е същото, както ако британската армия да навлезе на територията на някоя друга държава-членка на Европейския съюз.

В какво се състои британският конфликт?

И тримата шефове на британските тайни служби обаче увериха многократно, че са действали изцяло в съответствие със закона. Многократно бяха изтъкнати и основанията за тяхната активност: Ал Кайда и заплахата от тероризма. Британските шпиони се позоваха на антитерористичните закони, приети от правителството след 11 септември 2001 г. Ендрю Паркър повтори и критичните си забележки към медии като „Гардиън“, заявявайки, че статиите, разгласяващи методите на тайните служби, били „подарък за терористите“. И наистина – както каза неговият колега Лобан – много заподозрени, които са били под наблюдението на тайните служби, са променили в последните пет месеца /т.е. след разкритията на Сноудън/ своите методи за свръзка. Така преследването им се е усложнило много повече.

„Излиза, че почти всяка статия, посветена на шпионските програми на АНС или на британския Център за правителствени комуникации, се третира от правителството почти наравно с „тероризъм“ – критиква британската активистка на Уикилийкс Сара Харисън. След едно свое посещение при Едуард Сноудън в Москва тя реши на първо време да остане в Берлин. Адвокатите ѝ я посъветвали да не се връща в родината си Великобритания, защото там личната ѝ сигурност не била гарантирана. В самата Великобритания едва от няколко седмици се води открита дискусия за правилното съотношение между сигурността и защитата на личните данни. Дори бившият вътрешен министър Дейвид Бланкет, по чието време бе затегнато законодателството, междувременно настоява да се ограничат правомощията на тайните служби.

От някъде трябва да се започне

Разпитът в британския парламент бе проследен с голямо внимание и в Брюксел. Там посрещат с неразбиране разкрития от Едуард Сноудън факт, че британците са предавали на американската Агенция за национална сигурност информации за комуникациите на европейците. Комисия на Европейския парламент също привика на разговор бивш ръководител на отдел в Ми5 и Ми6, за да се осведоми за действията на британските тайни служби.

В Лондон пък изслушванията ще продължат и в бъдеще – съвсем скоро предстои следващото, при закрити врати. Разпитът в четвъртък не разкри нищо ново поради публичния си характер. Въпреки това, както отбелязва Жан-Филип Албрехт – парламентите все пак започнаха най-сетне да разпитват тайните служби за тяхната дейност. Това е първата важна стъпка, но народните представители би трябвало да изготвят и правила за това, кога и при какви обстоятелства е допустимо да се извършва подслушване и следене от страна на тайните служби“, препоръчва Албрехт.

„Службите не бива да правят всичко, което им се иска. Те трябва да спазват законите на правовата държава, да съблюдават правото на лична сфера и правилата за защита на личните данни. Всякакви евентуални подслушвания в други държави от ЕС трябва незабавно да бъдат преустановени. Да шпионираш други европейски държави или техните граждани в никакъв случай не може да се представя като защита на националната сигурност“ , казва още Албрехт.

 
 
Коментарите са изключени