Британските тайни служби на светло

| от |

В скандала с подслушванията на американската АНС активно са били замесени и британците. В ЕС сега се надяват, че изслушването на шефовете на МI5 и МI6 ще активизира дебата за правата на тайните служби в Европа, пише Дойче веле.

Доскоро даже имената им бяха неизвестни на обществеността. А сега сър Джон Соуърс, директор на МИ6, Ендрю Паркър от МИ5 и сър Иън Лобан, директор на Центъра за правителствени комуникации /ЦПК/ – а това е британският аналог на американската Агенция за национална сигурност /АНС/, се явиха едновременно на рапорт в Лондон. Изслушването им пред парламента беше предавано и по телевизията. В продължение на час и половина тримата отговаряха на въпросите на британските депутати и всъщност за първи път се представиха пред обществеността. Сър Иън Лобан, например, не е бил показван изобщо до момента по телевизията. И самият той надали се е зарадвал особено на организирания показ – тъй като именно към неговата служба се отправят обвиненията, че далеч е надхвърлила пълномощията си в рамките на скандала с АНС.

mi5

И останалата част от Европа има немалко въпроси към британците. Жан-Филип Албрихт, говорител на фракцията на Зелените по въпросите на сигурността в Европейския парламент смята, че ЦПК се е бавил твърди много преди да реагира на разкритията на Едуард Сноудън. „Какви са правните основания за техните действия, при положение, че става дума за масовото следене на лични данни в Европа?“, пита се Албрехт. Според него примерите за недопустима намеса на британските тайни служби в комуникациите на европейците са много. На тези хакерски нападения трябва да се гледа точно като на това, което представляват, подчертава Албрехт: нарушение на международното право и на европейските договорености. То е същото, както ако британската армия да навлезе на територията на някоя друга държава-членка на Европейския съюз.

В какво се състои британският конфликт?

И тримата шефове на британските тайни служби обаче увериха многократно, че са действали изцяло в съответствие със закона. Многократно бяха изтъкнати и основанията за тяхната активност: Ал Кайда и заплахата от тероризма. Британските шпиони се позоваха на антитерористичните закони, приети от правителството след 11 септември 2001 г. Ендрю Паркър повтори и критичните си забележки към медии като „Гардиън“, заявявайки, че статиите, разгласяващи методите на тайните служби, били „подарък за терористите“. И наистина – както каза неговият колега Лобан – много заподозрени, които са били под наблюдението на тайните служби, са променили в последните пет месеца /т.е. след разкритията на Сноудън/ своите методи за свръзка. Така преследването им се е усложнило много повече.

„Излиза, че почти всяка статия, посветена на шпионските програми на АНС или на британския Център за правителствени комуникации, се третира от правителството почти наравно с „тероризъм“ – критиква британската активистка на Уикилийкс Сара Харисън. След едно свое посещение при Едуард Сноудън в Москва тя реши на първо време да остане в Берлин. Адвокатите ѝ я посъветвали да не се връща в родината си Великобритания, защото там личната ѝ сигурност не била гарантирана. В самата Великобритания едва от няколко седмици се води открита дискусия за правилното съотношение между сигурността и защитата на личните данни. Дори бившият вътрешен министър Дейвид Бланкет, по чието време бе затегнато законодателството, междувременно настоява да се ограничат правомощията на тайните служби.

От някъде трябва да се започне

Разпитът в британския парламент бе проследен с голямо внимание и в Брюксел. Там посрещат с неразбиране разкрития от Едуард Сноудън факт, че британците са предавали на американската Агенция за национална сигурност информации за комуникациите на европейците. Комисия на Европейския парламент също привика на разговор бивш ръководител на отдел в Ми5 и Ми6, за да се осведоми за действията на британските тайни служби.

В Лондон пък изслушванията ще продължат и в бъдеще – съвсем скоро предстои следващото, при закрити врати. Разпитът в четвъртък не разкри нищо ново поради публичния си характер. Въпреки това, както отбелязва Жан-Филип Албрехт – парламентите все пак започнаха най-сетне да разпитват тайните служби за тяхната дейност. Това е първата важна стъпка, но народните представители би трябвало да изготвят и правила за това, кога и при какви обстоятелства е допустимо да се извършва подслушване и следене от страна на тайните служби“, препоръчва Албрехт.

„Службите не бива да правят всичко, което им се иска. Те трябва да спазват законите на правовата държава, да съблюдават правото на лична сфера и правилата за защита на личните данни. Всякакви евентуални подслушвания в други държави от ЕС трябва незабавно да бъдат преустановени. Да шпионираш други европейски държави или техните граждани в никакъв случай не може да се представя като защита на националната сигурност“ , казва още Албрехт.

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Най-нехаресваното видео в YouTube е на… YouTube

| от chronicle.bg |

Имиджът на  YouTube пострада тежко след като едно от собствените видеа на компанията стана най-нехаресваното видео на целия сайт. Потребителите на платформата показаха силното си недоволство от тазгодишния YouTube Rewind заради чувството на нелепост и предателство, което създава.

YouTube Rewind е видео, което сайтът пуска към края на всяка година, за да обобщи какво какво се е случило на него и какво е било популярно за последните 12 месеца. Традицията започна през 2010 като ретроспекция към най-популярните видеа на сайта за годината.

„YouTube Rewind 2018: Everyone Controls Rewind“ („YouTube Пренавиване 2018: Всеки Контролира Пренавиването“) беше пуснато на 6 декември и за една седмица получи 10 милиона нехаресвания (дислайкове). То е дълго около 8 минути и в него можем да видим звезди като Уил Смит, Джон Оливър и Тревър Ноа, както и много от най-популятните ютюбъри. Един от тях, Маркъс Браунли, в свое видео казва:

„Та YouYube Rewind се превърна в това: „Ей, вижте колко подходящи за рекламиране канали имаме, на които можете да похарчите парите си – никой от тях не псува и спокойно можете да рекламирате при тях.“

Феликс Килберг, по-известен като PewDiePie – собственика на (все още) най-големият канал на сайта, не беше включен във видеото за поредна година. Той защити тезата на Браунли в свое видео като каза, че той и другите участници в Rewind 2018 не заслужават негативността да се прехвърли върху тях. Феликс допълни и че е „почти радостен“, че не участва.

Друг супер популярен влогър, Кейси Найстат, признава, че иска да се въздържи от коментар, но казва, че видеото „не е чудесно“. „Идеята не беше да се направи 8-минутен парад на неловкостта, а да се подчертае алтруистичния характер на платформата.“

С тазгодишното си видео YouTube показва, че поставя на първо място рекламодателите, а потребителите остават на второ. Предстои на да видим дали тази бизнес философия ще се промени през 2019.