Британски цветя в саксия

| от |

Много преди BBC да направи „уникално“ разследване за Слънчев бряг, нашите кореспонденти и тайни агенти на острова бяха пуснати по следите на британските „цветя в саксия“. Един материал на Бистра Блажева, Юлия Кошаревска и Александър Смилков.

С настъпването на есенният политически сезон, във Великобритания решиха да подновят евтината пропаганда – да спасим Острова от бедните емигранти.

Един от най – дейните политици във въпросната пропаганда е небезизвестният Найджъл Фарадж, популярен с националистическите си, расистки и анти-европейски изцепки. Което е доста забавно като се има предвид, че майка му е белгийка, а самият той е женен за германка.

UKIP leader Nigel Farage-1521974

Кой е всъщност Найджъл Фарадж?

Фарадж е един от основателите на UK Independence Party (UKIP), след като напуска Консервативната партия или по точно бива изключен от нея след подписването на Договора от Маастрихт. През 2006 става лидер на UKIP, която води до успех в изборите за Европарламент през 2009, като получава втори резултат, подкрепен от повече от два милиона гласоподаватели, побеждавайки Лейбъристите и Либерал Демократите.

През май 2013 на местните избори UKIP и Фарадж надминаха дори собствените си очаквания, спечелвайки 23% от гласоподавателите за общински съветници, заставайки на 2 точки зад управляващата Консервативна партия и с 9 точки преднина пред Либерал Демократическата партия спечелвайки 147 места в общините. И ако доскоро членове и депутати на Консервативната партия го наричаха „палячо” то сега им е като „трън в задника” с който трябва да внимават за бъдеще.

Интересното е, че политическите му послания са предимно насаждане на омраза и нетърпимост към всички, които не са англичани. Използва евтина пропаганда и ако средностатистически британец вече е гледал този филм първо с индийците, после с пакистанците, поляците и прибалтийските републики, то за средностатистическият емигрант тази тема става все по-чувствителна. Ако се питате дали г-н Найджъл Фарадж се притеснява от тази опасна игра, която е подел ще ви кажа – ни най-малко. Да ви напомня на г-н Сидеров или г-н Местан в България?

Любопитен факт е, че неговата кариера започва като учител 1981 година в Южна Англия и не след дълго бива уволнен за насаждане на фашистки лозунги сред учениците си. Явно националистическата му страст не е отскоро.

Nigel+Farage

Защо България и Румъния са двете държави в неговата добре скалъпена пропаганда?

  1. И двете държави са най-бедните в Европа.
  2. Населението и на България и на Румъния са предимно бели по цвят на кожата и християни. Никой не може да каже, че насажда междуверска нетърпимост или че бие „негрите”.
  3. Тук ще спомена само България – слаба дипломация и никаква реакция от страна на последните няколко правителства.

Гореизброените три точки осигуряват комфортна среда на г-н Фарадж.

Ако в крайна сметка се питате дали го интересува как живеят британците, ще ви кажа – не, не го интересува. Единственото което го интересува е да успее да спечели няколко места в Европарламента и да се готви за следващите парламентарни избари. До тогава ние българите ще сме му удобното плашило, с което да плаши средната класа в Англия или поне тези, които не знаят за какво става въпрос. Другите, които са наясно, знаят, че просто става дума за пари.

И докато Бистра ни разказваше кой е Фарадж, Юлия вече се беше добрала до интервю с член на UKIP.

След няколко месеца упорити опити да разговарям с някой представител на UKIP – английската партия, която е известна преди всичко с това, че очаква с нетърпение цунами от българи и румънци да залее Острова, най-сетне се намери един, който се съгласи да се видим. Казва се Марк и е президент на UKIP обществото в University of the West of England, Бристол.

ukip

Съпартийците му имат навика да не се държат особено нормално с журналисти. Някои дори биха казали, че те по принцип нямат навика да се държат нормално. За това и получих няколко препоръки да си взема бодигард за интервюто. Е, Марк, изглеждаше плашещо нормален и дори ми каза, че се радва, че Фил Колинс, който беше обяснил как чужденците трябва да се държат в изолационни центрове, се е отказал да говори с мен.

Мани, мани.

Междувременно аз осъзнах как, когато стане въпрос за някой негов боен другар, започвам да туитя на латиница, за да не се налага да влизам в ненужни разговори след като Google преводачът си каже думата. Абсолютно безсмислено от моя страна, имайкки предвид колко богат на изрази, неподлежащи на превод, е българският език.

Бързата работа – срам за майстора. 

Марк започнал да се интересува от политика само преди година, но веднага припознал себе си във възгледите на UKIP.

Когато си затвориш една врата, пробваш да разбиеш друга.

Всички чужденци, запознати с положението на Кралството, се притесняват какво ще се случи с него, ако излезе от ЕС. Все пак повече от 50% от външната му търговия е със страни от ЕС. UKIP обаче са готови да се обърнат към широкия свят, а не да се ограничават само до някакви си 27 страни. Искат да развият още по-добри отношения с бившите колонии и да отворят обятията си за Китай, Бразилия и други.

Оставам, ама ми се заминава.

Какво ще стане с нас, студентите, и с висококвалифицираните имигранти е въпрос, чиито отговор не бяхме чули до сега. Е, няма да ни връщат вкъщи, при вкусната храна и хубавото време. Те просто искат да сложат лимит и критерии за подбор на пришълците от Европа. (Ние пък още не сме се сетили да ги пращаме на психологични тестове преди да се заселят по селата…)

Мечка страх, мене – не!

В България може и да се чуват гласове за това, че разрешаването на пушенето на обществени места било назадничaво и как трябвало да взимаме пример от Европа. UKIP обаче взeмат пример от Балканите и също искат да разрешат пушенето на определени за това места. Не се притесняват от негативни реакции, въпреки че, както казва младежкият им лидер в Бристол, „Ако си запалиш цигара на улицата в моя роден град, всички ще те гледат осъдително.”

Който не работи, не трябва да яде.

Заради големите социални помощи, които се раздават във Великобритания, има огромен брой млади хора без работа и извън образованието, които се наслаждават на живот по-добър от този на доста работещи. Какво би направила UKIP, за да спре тази тенденция? Ще инвестира парите, които ще спести от ЕС в създаването на нови работни места. UKIP май не забелязва, че и сега има не малко свободни позиции, но мотивацията за работа в някои групи на обществото е нищожна, а правителствени стратегии за увеличаване на активността сред младите изглеждат ненужни на Марк. „Нима държавата може да се намеси във възпитанието на младите,” пита той.

Четвърта власт

Марк знае, че картинката, която британските медии рисуват за първи януари 2014, когато, според тях, 29 милиона българи и румънци ще „наводнят” Острова е нерeалистична. Съветва ме да не вярвам на медиите.

Фурнаджийска лопата

Марк се съгласи, че:

–          Видеото на Фараж в България не е представително и може да пробваме отново да го поканим. (Има ли смисъл като няма значение?)

–          Кампанията на UKIP всъщност е била причината по-голямата част от хората  от двете балкански страни да разберат, че ако отидат във Великобритания в момента биха били подложени на ограничения за работа, но пък от 2014, ако отидат там, ще бъдат посрещнати с дебела пачка помощи (което не е така!). Без тази пропаганда едва ли много българи и румънци въобще щяха да се замислят да хванат самолета, за да се полутат на Лутън.  (Да би мирно седяло, не би чудо видяло.)

–          Европейската отстъпката за Обединеното Кралство, заради която всяка страна членка (дори и ние със съседите) плаща пари на Великобритания, не е добра идея. (Болен здрав носи.)

И така да обобщим:

Блага дума, железни врати и устата на UKIP отваря.

Една птичка пролет не прави – за това ти трябват малки фуражчета.

А английските медии говорят врели-некипели.

 MP-George-Galloway

Освен Фарадж, популярен у нас, британската флора има и други свои представители. За един от тях ни разказва Александър Смилков.

Джордж Галоуей – бивш лейбърист, който е изгонен от партията заради позицията си относно войната в Ирак, като дори публично критикува Блеър за инвазията. Всъщност историята му с Ирак и Саддам Хюсеин е доста стара, още от началото на 90-те, когато Галоуей е гост на Хюсеин и публично хвали качествата му на лидер. По-късно става ясно, че Галоуей е получавал средства по програмата Петрол срещу храни (познато?), но парламентарната комисия в САЩ има доказателства само за получаване на средства в сметката на една от бившите му жени и следователно не могло да се каже дали се е облагодетелствал от тези пари.

Също така Галоуей публично подкрепя Хамас, Палестина и въобще всичко, което е против Израел и САЩ. След напускането на лейбъристите, той основава партия Респект и е избран за депутат от Брадфорд на последните избори, където 26% от населението е азиатско, т.е. Пакистан, Индия, Бангладеш и други мюсюлмански страни. Брадфорд има най-бързорастящото като брой младо население в Британия извън Лондон, като това са предимно азитци. Галоуей никога не е обявявал публично дали е приел исляма, но последните му 3 брака са с мюсюлмани и то все по ислямски обичай. Освен това е подкрепян от ислямистки партии в Британия, а по време на кампанията преди няколко години из цял Брадфорд имаше стикери, знамена и флагчета на Респект. Има разбира се и бели симпатизанти, но основната част от електората му, по мое наблюдение, са азиатци.

Правният факултет на University of Bradford миналата година получи покани за вечеря, организирана от Респект, на която са поканени местните правни фирми. Понеже аз учех в Брадфорд, реших да отида от любопитство. Тогава модерна тема беше Арабската пролет и революциите в Северна Африка. Бил съм на няколко партийни сбирки/конференции в България, но такова нещо не бях виждал досега. Естествено, с качването си на трибуната Галоуей започна със Салам Алейкум; обръща се към хората с „братя и сестри“. Изобщо не крие заиграването си с религиозната карта, поне не и на подобни сбирки. Речите напомнят на нещо средно между лидер на секта и Хитлер – говори бавно и тихо и когато стигне до нещо съществено постепенно повишава тон и накрая направо започва да крещи като обезумял. Поема дъх и повтаря процедурата. Луда работа, но не може да му се отрече, че има качества на оратор. Приказките бяха против намесата на Запада в Либия, малко плюене по Израел и после още малко против САЩ и „криминалното правителство“ на Британия.

Нарича победата в Брадфорд „британската пролет“, но победите му се ограничават само до там, на изборите в Rotherham миналата година Респект печели едва 8%. Клоуните от UKIP и BNP са къде-къде по-голяма заплаха за трите големи партии, така че най-вероятно Галоуей няма да получи повече слава.

А, и на всичкото отгоре не ходи в Парламента, имаше статистика как е отсъствал от поне 80% от сесиите. Направо е готов да си го доведат в България я от БСП, я от ДПС. Няма само Бинев да си води клоуни от UK.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

National Geographic ще отведе зрителите зад кулисите на кралската сватба

| от chr.bg |

С наближаването на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл, National Geographic ще отбележи събитието с две специални премиери през май. С достъп до кулоарите, National Geographic ще разкаже историята зад кулисите и ще покаже усилията, които се полагат, за да се осъществи това историческо събитие.

Всички погледни ще са насочени към живописния замък Уиндзор на 19 май, когато 600-те гости на сватбата и целият свят ще гледат внимателно дворцовата церемония. С премиера на 22 май от 21:55 часа, само дни след бракосъчетанието, „Операция Кралска сватба“ ще разкрие какво е нужно, за да се осъществи най-голямото събитие на годината, като ще хвърли светлина върху хилядите невъзпети герои, които се грижат всеки детайл на съвременната приказка да бъде идеален. От шармантните церемониални тоалети до удивителните усилия, положени самият Уиндзор да бъде готов за събитието – пищната сватба би била невъзможна без тези всеотдайни хора, които работят неуморно зад кулисите по всички задачи свързани с великолепната церемония.

Наистина има нужда от цяло село, за да се осъществи събитие от този калибър. „Операция Кралска сватба“ ще разбули вихрените приготовления за този паметен повод. Ще имаме безпрецедентен достъп до някои от ключовите играчи, включени в подготовката. Участието в кралска сватба, дори когато е зад кулисите, е строго охранявана тайна, която ще се разкрие чак на големия ден. Въпреки това National Geographic ще ви предостави рядък достъп до организаторите, които помагат за да бъде подготвено всичко за големия ден.

  • Най-добрият организатор на светски събития в Британия Доминик Рейд: Доминик Рейд е човекът, при когото да отидете за най-големините и най-бляскавите церемонни и кралски събития в Обединеното кралство. Включително Златния юбилей на кралицата и Шествието на кмета на лондонското сити. Рейд е работил в тясно сътрудничество с принц Хари като председател на Invictus Foundation.
  • Архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби: като глава на английската църква, архиепископът ще води службата в St. George’s Chapel, в Ундзор.
  • Организаторът на кралския конен парад на Уиндзор Саймън Брукс-Уорд и мениджърът на локацията Колин Райнер: И двамата са с дългогодишен опит и координират огромния екип, който ще има само 36 часа, за да трансформира парка на Уиндзор от място за разходка с коне в глобално събитие, което се очаква да привлече повече от 100 000 гости.
  • Осбърн Хаус: Традицията повелява клонка от мирта от градината на лятната къща на кралица Виктория на остров Уайт да се постави в букета на булката. Така се е правело още във Викторианската епоха. Самото цвете символизира любов и единение.

Преди сватбата National Geographic ще излъчи и премиера на „Историята на принц Хари: Четири кралска сватби“, които бележат пътя на Хари от детството му, белязано от скръб, през военната му служба в Афганистан и благотворителната му работа, до предстоящата сватба с момичето на мечтите му. Те ще са представени през призмата на най-важните събития в живота му. Специалната едночасова премиера ще бъде фокусирана върху сватбата на Чарлс, принца на Уелс, и Даяна, принцесата на Уелс. Чарлс, принца на Уелс, и Камила, херцогинята на Корнуол. Принц Уилям, херцог на Кеймбридж, и Катрин, херцогинята на Кеймбридж, и предстоящата сватба на принц Хари и Мегън Маркъл. Ще бъдат показани снимки от кралските албуми, драматични репортажи и забавни коментари от източници близки до кралското семейство, историци и журналисти. Продукцията „Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ проследява трансформацията на любимия ни принц.

Операция Кралска сватба“ е продуциран от Spun Gold TV за National Geographic. Изпълнителни продуценти за Spun Gold TV са Ник Бълън и Гари Броудхърст, а за National Geographic е Бернадет МакДейд. Хамиш Микура е вицепрезидент на програма и развитие.

Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ е продуциран от Spun Gold TV и е разпространяван от All3Media International. Изпълнителен продуцент за Spun Gold TV е Джулиет Райс. За All3Media International – Мария Ишак, вицепрезидент продажби за Северна Америка. За National Geographic, Тим Пастор е президент на отдел Оригинални програми и продукции.

 
 

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra: Балканската музика те удря право в сърцето

| от Евелина Иванова |

Музиката им е точно толкова пъстра колкото подсказва и името на групата. Смесица е от стилове с дълбок корен, които преплитат мелодия и ритъм в нов звук – неподправен, проникновен и будещ страст към живота. Бандата започва пътя си от Барселона, Испания, но събира публика из цяла Европа. Отчасти и заради националната принадлежност на членовете й, която описва почти окръжност около Стария континент.

Полифоничната седморка на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra (BGKO) – Sandra Sangiao (вокал, Каталония), Mattia Schirosa (акордеон, Италия), Julien Chanal (китара, Франция), Stelios Togias (перкусии, Гърция), Ivan Kovačević (контрабас, Сърбия), Daniel Carnobell (кларинет, Испания) и Oleksandr Sora (цигулка, Украйна), ще стигне и до българската публика на 26-ти май, с концерт в столичния Sofia Life Club.

Очакванията са за перфектен микс от кемзел и цигански ритми, страстно подправени с балкански дух. Хванахме ги за бърз разговор в паузата между два концерта от европейското им турне и вече чакаме лично да им стиснем ръката.

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra е доста еклектична банда с членове от Испания, Италия, Франция, Сърбия, Гърция и Украйна. Как всъщност се намерихте?

Ние сме нещо като социална извадка на Барселона – всички живеем в този мултикултурен град, който ни събра. Запознахме се постепенно, по време на самостоятелните ни живи участия в различни клубове, а идеята да правим балканска музика се оказа спойката помежду ни.

Преди три години се прекръстихте от Barcelona Gipsy Klezmer Orchestra на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra. Защо?

Променихме леко името си заради някои проблеми с авторските права, но  нищо от творчеството ни не се е променило съществено. Все още свирим много циганска, балканска и клезмер музика.

Има ли някой от вас, който да е от ромски произход?

Не, засега…

Може ли да се каже, че създавате собствен музикален жанр. Музиката ви сякаш минава отвъд циганското, балканското или клезмер звученето?

Всъщност никой от нас не беше правил такава музика преди BGKO– и сигурно начинът, по който я усещаме, нашата интерпретация ни прави различни, предлага друга гледна точка. Ние използваме наш собствен език, за да разказваме истории, език, който ни е познат и който се опитваме да обогатяваме всеки ден…

Кое в музиката на Балканите ви говори най-много и ви докосва най-дълбоко?

Всяка музика е отражение на хората, които я създават и които живеят с нея и чрез нея. Балканската музика и балканците те удрят право в сърцето. Така и трябва да бъде.

Битува схващането, че хората от Балканите сякаш не са особено склонни да приемат приликите помежду си. Мислите ли, че това е така и в музиката?

Сходствата между балканските народи са нещото, с което те трябва да се гордеят – те са отличителната им характеристика пред света. А различията помежду им просто допълват картината…Същото е и с музиката. Така виждаме нещата след всички тези години, в които правим балканска музика.

В новия ви албум Avo Kanto преобладават традиционните песни. Какво може да ни кажете за подбора на парчетата. Кои влязоха във финалната десетка? 

Песните в Avo Kanto разказват истории, които чухме по време на пътуванията ни по представянето на предишния ни албум Del Ebro Al Danubio – истории, които ни се иска да споделим с публиката, по наш си начин.

Има ли някоя традиционна българска мелодия, която не ви излиза от главата?

Много са. За албума сме избрали Криво садовско хоро, но всъщност изпълняваме много традиционни български песни. Балканските песни предизвикват експлозия от емоции по време на всяко наше живо участие.

Как върви турнето ви? Какво да очакваме по време на концерта ви в столичния  Sofia Live Club на 26-ти май?

Турнето ни върви страхотно! Много сме щастливи, че отново можем да прекараме малко време със стари приятели и да завържем нови приятелства чрез музиката си. Очакваме и в София да е същото! Да има много чисти балкански сърца.

Вашето послание към  българската публика?

Просто да е готова да се отдаде на емоциите, които балканската музика носи. Щастие, тъга, мъка, носталгия, ярост. И да го направи като нас – с цялата си душа…