Британски цветя в саксия

| от |

Много преди BBC да направи „уникално“ разследване за Слънчев бряг, нашите кореспонденти и тайни агенти на острова бяха пуснати по следите на британските „цветя в саксия“. Един материал на Бистра Блажева, Юлия Кошаревска и Александър Смилков.

С настъпването на есенният политически сезон, във Великобритания решиха да подновят евтината пропаганда – да спасим Острова от бедните емигранти.

Един от най – дейните политици във въпросната пропаганда е небезизвестният Найджъл Фарадж, популярен с националистическите си, расистки и анти-европейски изцепки. Което е доста забавно като се има предвид, че майка му е белгийка, а самият той е женен за германка.

UKIP leader Nigel Farage-1521974

Кой е всъщност Найджъл Фарадж?

Фарадж е един от основателите на UK Independence Party (UKIP), след като напуска Консервативната партия или по точно бива изключен от нея след подписването на Договора от Маастрихт. През 2006 става лидер на UKIP, която води до успех в изборите за Европарламент през 2009, като получава втори резултат, подкрепен от повече от два милиона гласоподаватели, побеждавайки Лейбъристите и Либерал Демократите.

През май 2013 на местните избори UKIP и Фарадж надминаха дори собствените си очаквания, спечелвайки 23% от гласоподавателите за общински съветници, заставайки на 2 точки зад управляващата Консервативна партия и с 9 точки преднина пред Либерал Демократическата партия спечелвайки 147 места в общините. И ако доскоро членове и депутати на Консервативната партия го наричаха „палячо” то сега им е като „трън в задника” с който трябва да внимават за бъдеще.

Интересното е, че политическите му послания са предимно насаждане на омраза и нетърпимост към всички, които не са англичани. Използва евтина пропаганда и ако средностатистически британец вече е гледал този филм първо с индийците, после с пакистанците, поляците и прибалтийските републики, то за средностатистическият емигрант тази тема става все по-чувствителна. Ако се питате дали г-н Найджъл Фарадж се притеснява от тази опасна игра, която е подел ще ви кажа – ни най-малко. Да ви напомня на г-н Сидеров или г-н Местан в България?

Любопитен факт е, че неговата кариера започва като учител 1981 година в Южна Англия и не след дълго бива уволнен за насаждане на фашистки лозунги сред учениците си. Явно националистическата му страст не е отскоро.

Nigel+Farage

Защо България и Румъния са двете държави в неговата добре скалъпена пропаганда?

  1. И двете държави са най-бедните в Европа.
  2. Населението и на България и на Румъния са предимно бели по цвят на кожата и християни. Никой не може да каже, че насажда междуверска нетърпимост или че бие „негрите”.
  3. Тук ще спомена само България – слаба дипломация и никаква реакция от страна на последните няколко правителства.

Гореизброените три точки осигуряват комфортна среда на г-н Фарадж.

Ако в крайна сметка се питате дали го интересува как живеят британците, ще ви кажа – не, не го интересува. Единственото което го интересува е да успее да спечели няколко места в Европарламента и да се готви за следващите парламентарни избари. До тогава ние българите ще сме му удобното плашило, с което да плаши средната класа в Англия или поне тези, които не знаят за какво става въпрос. Другите, които са наясно, знаят, че просто става дума за пари.

И докато Бистра ни разказваше кой е Фарадж, Юлия вече се беше добрала до интервю с член на UKIP.

След няколко месеца упорити опити да разговарям с някой представител на UKIP – английската партия, която е известна преди всичко с това, че очаква с нетърпение цунами от българи и румънци да залее Острова, най-сетне се намери един, който се съгласи да се видим. Казва се Марк и е президент на UKIP обществото в University of the West of England, Бристол.

ukip

Съпартийците му имат навика да не се държат особено нормално с журналисти. Някои дори биха казали, че те по принцип нямат навика да се държат нормално. За това и получих няколко препоръки да си взема бодигард за интервюто. Е, Марк, изглеждаше плашещо нормален и дори ми каза, че се радва, че Фил Колинс, който беше обяснил как чужденците трябва да се държат в изолационни центрове, се е отказал да говори с мен.

Мани, мани.

Междувременно аз осъзнах как, когато стане въпрос за някой негов боен другар, започвам да туитя на латиница, за да не се налага да влизам в ненужни разговори след като Google преводачът си каже думата. Абсолютно безсмислено от моя страна, имайкки предвид колко богат на изрази, неподлежащи на превод, е българският език.

Бързата работа – срам за майстора. 

Марк започнал да се интересува от политика само преди година, но веднага припознал себе си във възгледите на UKIP.

Когато си затвориш една врата, пробваш да разбиеш друга.

Всички чужденци, запознати с положението на Кралството, се притесняват какво ще се случи с него, ако излезе от ЕС. Все пак повече от 50% от външната му търговия е със страни от ЕС. UKIP обаче са готови да се обърнат към широкия свят, а не да се ограничават само до някакви си 27 страни. Искат да развият още по-добри отношения с бившите колонии и да отворят обятията си за Китай, Бразилия и други.

Оставам, ама ми се заминава.

Какво ще стане с нас, студентите, и с висококвалифицираните имигранти е въпрос, чиито отговор не бяхме чули до сега. Е, няма да ни връщат вкъщи, при вкусната храна и хубавото време. Те просто искат да сложат лимит и критерии за подбор на пришълците от Европа. (Ние пък още не сме се сетили да ги пращаме на психологични тестове преди да се заселят по селата…)

Мечка страх, мене – не!

В България може и да се чуват гласове за това, че разрешаването на пушенето на обществени места било назадничaво и как трябвало да взимаме пример от Европа. UKIP обаче взeмат пример от Балканите и също искат да разрешат пушенето на определени за това места. Не се притесняват от негативни реакции, въпреки че, както казва младежкият им лидер в Бристол, „Ако си запалиш цигара на улицата в моя роден град, всички ще те гледат осъдително.”

Който не работи, не трябва да яде.

Заради големите социални помощи, които се раздават във Великобритания, има огромен брой млади хора без работа и извън образованието, които се наслаждават на живот по-добър от този на доста работещи. Какво би направила UKIP, за да спре тази тенденция? Ще инвестира парите, които ще спести от ЕС в създаването на нови работни места. UKIP май не забелязва, че и сега има не малко свободни позиции, но мотивацията за работа в някои групи на обществото е нищожна, а правителствени стратегии за увеличаване на активността сред младите изглеждат ненужни на Марк. „Нима държавата може да се намеси във възпитанието на младите,” пита той.

Четвърта власт

Марк знае, че картинката, която британските медии рисуват за първи януари 2014, когато, според тях, 29 милиона българи и румънци ще „наводнят” Острова е нерeалистична. Съветва ме да не вярвам на медиите.

Фурнаджийска лопата

Марк се съгласи, че:

–          Видеото на Фараж в България не е представително и може да пробваме отново да го поканим. (Има ли смисъл като няма значение?)

–          Кампанията на UKIP всъщност е била причината по-голямата част от хората  от двете балкански страни да разберат, че ако отидат във Великобритания в момента биха били подложени на ограничения за работа, но пък от 2014, ако отидат там, ще бъдат посрещнати с дебела пачка помощи (което не е така!). Без тази пропаганда едва ли много българи и румънци въобще щяха да се замислят да хванат самолета, за да се полутат на Лутън.  (Да би мирно седяло, не би чудо видяло.)

–          Европейската отстъпката за Обединеното Кралство, заради която всяка страна членка (дори и ние със съседите) плаща пари на Великобритания, не е добра идея. (Болен здрав носи.)

И така да обобщим:

Блага дума, железни врати и устата на UKIP отваря.

Една птичка пролет не прави – за това ти трябват малки фуражчета.

А английските медии говорят врели-некипели.

 MP-George-Galloway

Освен Фарадж, популярен у нас, британската флора има и други свои представители. За един от тях ни разказва Александър Смилков.

Джордж Галоуей – бивш лейбърист, който е изгонен от партията заради позицията си относно войната в Ирак, като дори публично критикува Блеър за инвазията. Всъщност историята му с Ирак и Саддам Хюсеин е доста стара, още от началото на 90-те, когато Галоуей е гост на Хюсеин и публично хвали качествата му на лидер. По-късно става ясно, че Галоуей е получавал средства по програмата Петрол срещу храни (познато?), но парламентарната комисия в САЩ има доказателства само за получаване на средства в сметката на една от бившите му жени и следователно не могло да се каже дали се е облагодетелствал от тези пари.

Също така Галоуей публично подкрепя Хамас, Палестина и въобще всичко, което е против Израел и САЩ. След напускането на лейбъристите, той основава партия Респект и е избран за депутат от Брадфорд на последните избори, където 26% от населението е азиатско, т.е. Пакистан, Индия, Бангладеш и други мюсюлмански страни. Брадфорд има най-бързорастящото като брой младо население в Британия извън Лондон, като това са предимно азитци. Галоуей никога не е обявявал публично дали е приел исляма, но последните му 3 брака са с мюсюлмани и то все по ислямски обичай. Освен това е подкрепян от ислямистки партии в Британия, а по време на кампанията преди няколко години из цял Брадфорд имаше стикери, знамена и флагчета на Респект. Има разбира се и бели симпатизанти, но основната част от електората му, по мое наблюдение, са азиатци.

Правният факултет на University of Bradford миналата година получи покани за вечеря, организирана от Респект, на която са поканени местните правни фирми. Понеже аз учех в Брадфорд, реших да отида от любопитство. Тогава модерна тема беше Арабската пролет и революциите в Северна Африка. Бил съм на няколко партийни сбирки/конференции в България, но такова нещо не бях виждал досега. Естествено, с качването си на трибуната Галоуей започна със Салам Алейкум; обръща се към хората с „братя и сестри“. Изобщо не крие заиграването си с религиозната карта, поне не и на подобни сбирки. Речите напомнят на нещо средно между лидер на секта и Хитлер – говори бавно и тихо и когато стигне до нещо съществено постепенно повишава тон и накрая направо започва да крещи като обезумял. Поема дъх и повтаря процедурата. Луда работа, но не може да му се отрече, че има качества на оратор. Приказките бяха против намесата на Запада в Либия, малко плюене по Израел и после още малко против САЩ и „криминалното правителство“ на Британия.

Нарича победата в Брадфорд „британската пролет“, но победите му се ограничават само до там, на изборите в Rotherham миналата година Респект печели едва 8%. Клоуните от UKIP и BNP са къде-къде по-голяма заплаха за трите големи партии, така че най-вероятно Галоуей няма да получи повече слава.

А, и на всичкото отгоре не ходи в Парламента, имаше статистика как е отсъствал от поне 80% от сесиите. Направо е готов да си го доведат в България я от БСП, я от ДПС. Няма само Бинев да си води клоуни от UK.

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

Елза Хоск – перлата на Швеция

| от chronicle.bg |

Елза Хоск е едно от лицата на Victoria’s Secret. И то от най-красивите! Можете да се убедите като разгледате галерията ни.

Цялото й име е Елза Ан Софи Хоск. Тя е родена на 7 ноември в шведската столица Стокхолм. Висока е 177 см. и тежи не повече от 55 кг, а мерките й са 80-58-90. Тя е играе баскетбол дълго време, докато моден агент не я забелязва и не й предлага работа в Ню Йорк.

Елза Хоск винаги е била красива. Още на 13-годишна възраст тя участва в няколко фотосесии. Тази година тя дефилира с „Fantasy Bra“ на шоуто на Victoria’s Secret. Това е сутиен за 1 милион долара!

Бельото има 2100 кристали „Сваровски“, а за изработването му са били необходими 930 часа. Елза казва, че да дефилира с бижуто за нея е сбъдната мечта. 

Фигурата си моделът поддържа с фитнес, бокс и здравословно хранене. Тренира по минимум 2 часа на ден и никога не пропуска закуска.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

Публикация, споделена от elsa hosk (@hoskelsa) на

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.