Британски криминални истории (ЧАСТ 3)

| от |

Трета и финална част от британските криминални сериали, които може да сте пропуснали, а гарантирам, не трябва.

Първата и втора част може да намерите в линковете отстрани, за всеки, който е пропуснал да ги види, а му се гледат. 

Всеки един от сериалите може да откриете онлайн, а някои дори може да намерите по родната телевизия, ако гледате внимателно кабелните канали. Но преди това, нашата селекция ще ви помогне да отделите наистина добрите британски криминални сериали.

Ето я ги и тях в нашата част три.

Wallander/Инспектор Валандър

Когато британците решават да адаптират шведски сериал, те го правят много по-различно от американците. „Инспектор Валандър“ е типичен пример за това. Адаптация по криминален шведски сериал със същото име, шоуто разказва за мрачния депресиран инспектор Валандър, който успява да разреши дори и най-сложните случаи. А те почни винаги са такива. Същевременно той се бори с постоянното си безсъние, отчуждената си дъщеря и жена му, която го зарязва неочаквано. Кенет Брана играе главната роля и е част от продуцентското звено на сериала, а звездата на Том Хидълстън изгрява именно тук и работата по шоуто кара Брана да го извика на кастинг за първата част на „Тор“ и по този начин това му печели ролята на злодея Локи. Сериалът, макар и британски, е сниман в Швеция и е наистина великолепен, особено, ако харесвате мрачна и бавна телевизия. Може и да сте го виждали по телевизия AXN у нас, които го излъчваха доскоро. Сериалът има четири излезли сезона и пети на път, насрочен за тази година.

The Take/Тайната

Преди да бъде злодей в „Батман“, преди да стане Лудия Макс и преди Кристофър Нолан да го открие и покаже на цяла Америка, Том Харди играе в този великолепен мини-британски-криминален сериал. Сериалът, състоящ се общо от четири големи епизода, е базиран на романа на Мартина Коул – „Тайната“. Историята разказва за мафиота Фреди Джаксън, който излиза от затвора, научил семейна тайна. Той се изправя срещу брат си – Джими, изигран от Шон Евънс, и цялата си фамилия, за да получи онова, което смята, че му полага по право. Сериалът, както и романът, проследяват историята на мафиотската британска фамилия в период от няколко години и всеки фен на жанра, който го е гледал, казва, че е едно от най-добрите шоута на тази тематика.

The No. 1 Ladies’ Detective Agency/Дамска детективска агенция №1

Британецът Алекзандър Маккол Смит решава да напише история за чернокожата Прешъс Рамотсве, която след получаване на наследство от баща си, решава да изпълни мечтата си – да стане детектив. Така тя отваря първата в селото си „Дамска детективска агенция“ и приключенията й започват. Ролята на „африканската мис Марпъл“ поема певицата Джил Скот. Сериалът има само един сезон за съжаление, но пък е филмирал целият първи роман и отделните случаи в него. Шоуто е bitter sweet, изобщо не е „изцяло за жени”, както каза един приятел, когато му го препоръчах и Джил Скот, за която това е първа главна роля в сериал, е прекрасна.

Death in paradise/Убийства в рая

Британско-френска продукция, чийто първи и втори сезон се завъртяха по Fox Crime у нас. Прекрасният британски комик Бен Милър играе ролята на сприхав инспектор пратен от Скотланд Ярд да разследва убийството на своя колега на остор Сейнт-Мари в Мадагаскар. След като го разкрива, той, въпреки голямото му желание да си тръгне, е заточен там – на пясък и постоянно слънце, като шеф на тамошния полицейски отдел състоящ се от един следовател – прекрасната секси Камил Бордей и двама полицаи. Сериалът се снима на великолепния слънчев остров Гваделупа и е смешен, забавен, криминален и изключително приятен, особено за летните месеци. Впоследствие Бен Милър е сменен от актьора Крис Маршал, но това по никакъв начин не прави шоуто по-лошо. Ако сериалите тип „Мис Фишър“, „Мис Марпъл“ и изобщо класическата британска криминална проза ви харесват, то и този сериал ще ви допадне много. Четвърти сезон свърши в началото на тази година и шоуто вече е подновено за пети.

Wire in the Blood/Струна в кръвта

Британската писателка Вал Макдърмид започна да набира популярност у нас наскоро, особено след участието си в литературната поредица „Проектът Остин“, в който популярни автори правят нов прочит на романите на Джейн Остин. Препоръчвам нейната версия на „Абатството Нортангър“. По повод него, Макдърмид казва: „Обичам да си представям, че съществува някаква паралелна вселена, в която Джейн Остин си връща, пресъздавайки по своему Тони Хил и Карол Джордан“. Защо пиша това? Защото тази й реплика има директно отношение към сериала тук. „Струна в кръвта“ е адаптация по най-известната поредица на Макдърмид – серията й книги за психолоа Тони Хил и полицай Карол Джордан. Сериалът, кръстен на втората книга от поредицата, се радва на страхотна популярност на Острова цели 6 години. По пример на сериала „DCI Banks“ и тук всеки два епизода са базирани на различен роман, като следват логиката на издаване. Книжната поредица вече излиза и у нас, а филмовата й версия може да намерите дълбоко заровен в интернет.

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.