Братът на албанския премиер арестуван в Белград за провокация по време на футболен мач

| от |

В Белград беше арестуван Олси Рама, брат на албанския премиер Еди Рама, за организирането на инцидента, който доведе до прекратяването на футболната среща между Сърбия и Албания.

Европейската квалификация между Сърбия и Албания на стадион „Партизан“ в група „I“ бе прекратена заради безредици, предизвикани от албанските фенове.

В 43-ата минута на срещата гостуващите привърженици започнаха да хвърлят факли към терена, над който пък бе пуснат да кръжи малък безпилотен самолет с албанското знаме и призив за Велика Албания.

Стефан Митрович от домакините успя да хване албанския флаг и да го отстрани. Тогава сръбският национал бе нападнат от албанските футболисти. След сблъсъци на двата отбора главният съдия Мартин Аткинсън от Англия реши да прекрати срещата.

Привърженици нахлуха на терена и нападнаха албанските футболисти, докато те тичаха към тунела, а официалните лица обявиха, че мачът ще бъде подновен, но това така и не се случи.

Идеята за „Велика Албания“ активно се пропагандира от националисти. Тя предвижда обединението на всички области, където живеят етнически албанци – към днешния Албания да се присъединят територии от Черна гора, Македония, Гърция, Сърбия, включително Косово. /БГНЕС

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.

 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.