shareit

Божидар Димитров: Претенциите за граници са архаични

| от |

bojo

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате предложението на „Атака” по повод годишнината от Ньойския договор – териториите в Македония и Сърбия, населени с българи, да бъдат върнати на България? 
Божидар Димитров: Учудва ме юридическата некомпетентност на депутатите на „Атака”, които – тук съм съгласен с тях – са се обявили против грабителския Ньойски договор, който наистина е един типичен договор, който империалистически държави са наложили над една победена в Първата Световна война страна, като България. Според този договор, освен репарации и куп други неприятни и тежки за България задължения, от територията на страната, се откъсват Струмишка област, Западните покрайнини и няколко села в Тимошко. „Но, на основание на това, че договорът не бил подписан от Народното събрание, че Сърбохърватското кралство вече не съществувало (то не съществува от 1928 г.), не може да се иска тези територии да бъдат върнати на България.

Ньойският договор е отишъл в правното ни битие още през 1947 година, когато, с така наречения Парижки мирен договор, се фиксират резултатите от Втората Световна война. На Парижката мирна конференция, България е третирана, за наше съжаление, не като страна-участник в антифашистката коалиция, а като страна-участничка в Оста, тоест в коалиция с нацистка Германия, Италия, и се смята за загубила войната страна. По силата на този договор, границите в западна посока, остават същите, каквито са били преди войната. На североизток, все пак, ни се признава мирното завладяване на Южна Добруджа, което е станало по време на Втората Световна война. И се отхвърлят гръцките претенции за граница по река Марица, което би оставило Родопите, Пловдив, Асеновград и други български територии в границите на Гърция.

Така че „Атака” по-скоро би трябвало да иска отхвърляне на Парижкия мирен договор. Което означава – и още по-големи претенции на България, тъй като бихме могли да претендираме за цяла Македония, освен за Западните покрайнини – и за Поморавието. Тоест, за граница по река Българска Морава (защото и там живеят българи). И, особено много, в Македония, където цялото население което не са албанци, турци или цигани, е от български произход.

Друг е въпросът, че днес, когато Европа ликвидира граници и ние сме членове на този съюз, тези претенции стават архаични. За друго трябва да се борим в Македония и то е за ребългаризацията на националното съзнание на тамошното, българско по произход население, а в Западните покрайнини и по Моравия са пълни права на българското население, което живее от хилядолетие и половина, близо там.

Фокус: Какъв трябва да е нашият прочит на събитията около Ньойския договор?
Божидар Димитров: Както всички подобни вече исторически събития, останали в историята не само, като нещо случило се, но дори и в правно отношение, ние трябва да извлечем поука от тях, ако не целият български народ, то поне българският политически елит, който претендира да управлява страната. Казват, че историята е учителка на живота, но политиците не се учат от нея.

Дано втората част на фразата не касае вече съвременността, защото ужасяващата грешка на управляващата част на българския политически елит през 1915 година е повече от очевидна. Първата Световна война, вече трае цяла година, коалициите вече са определени, и е ясно, че Германия, Австро-Унгария и Османската империя не могат да победят целия останал свят, защото страните от Антантата са – Британия, нейните колонии са и в Америка, и в Австралия, и в Африка, или доминиони. Франция е същата работа, другата половина от Африка, част от Азия и т.н., Русия е 1/6 част от земната суша.

В тази война, дори и Италия е пълна със съюзници на Антантата, Съединените щати, независимо, че влизат във войната чак 1917 година са, така да се каже, индустриалната база на Антантата и доставят кораби, самолети, храна, боеприпаси, оръжия на страните от Антантата и е ясно, че ще отидат на нейна страна. Всички балкански държави, християнски – Румъния, Сърбия, Гърция макар, че някои от тях все още не са се включили във войната, е ясно на чия страна ще застанат. И въпреки това, управляващите, част от българския политически елит, нареждат държавата ни, като четвърти съюзник на горе описаната коалиция, която разполага само със 124 милиона население и ограничени суровинни-индустриални ресурси.

Повече от ясно е било, че още в 1915 година, блестящите бъдещи победи на Българската армия, са предварително проиграни на политическата сцена. Затова не бива да се допускат грешки от подобен характер в бъдещето.

 
 
Коментарите са изключени