Божидар Димитров: Претенциите за граници са архаични

| от |

bojo

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате предложението на „Атака” по повод годишнината от Ньойския договор – териториите в Македония и Сърбия, населени с българи, да бъдат върнати на България? 
Божидар Димитров: Учудва ме юридическата некомпетентност на депутатите на „Атака”, които – тук съм съгласен с тях – са се обявили против грабителския Ньойски договор, който наистина е един типичен договор, който империалистически държави са наложили над една победена в Първата Световна война страна, като България. Според този договор, освен репарации и куп други неприятни и тежки за България задължения, от територията на страната, се откъсват Струмишка област, Западните покрайнини и няколко села в Тимошко. „Но, на основание на това, че договорът не бил подписан от Народното събрание, че Сърбохърватското кралство вече не съществувало (то не съществува от 1928 г.), не може да се иска тези територии да бъдат върнати на България.

Ньойският договор е отишъл в правното ни битие още през 1947 година, когато, с така наречения Парижки мирен договор, се фиксират резултатите от Втората Световна война. На Парижката мирна конференция, България е третирана, за наше съжаление, не като страна-участник в антифашистката коалиция, а като страна-участничка в Оста, тоест в коалиция с нацистка Германия, Италия, и се смята за загубила войната страна. По силата на този договор, границите в западна посока, остават същите, каквито са били преди войната. На североизток, все пак, ни се признава мирното завладяване на Южна Добруджа, което е станало по време на Втората Световна война. И се отхвърлят гръцките претенции за граница по река Марица, което би оставило Родопите, Пловдив, Асеновград и други български територии в границите на Гърция.

Така че „Атака” по-скоро би трябвало да иска отхвърляне на Парижкия мирен договор. Което означава – и още по-големи претенции на България, тъй като бихме могли да претендираме за цяла Македония, освен за Западните покрайнини – и за Поморавието. Тоест, за граница по река Българска Морава (защото и там живеят българи). И, особено много, в Македония, където цялото население което не са албанци, турци или цигани, е от български произход.

Друг е въпросът, че днес, когато Европа ликвидира граници и ние сме членове на този съюз, тези претенции стават архаични. За друго трябва да се борим в Македония и то е за ребългаризацията на националното съзнание на тамошното, българско по произход население, а в Западните покрайнини и по Моравия са пълни права на българското население, което живее от хилядолетие и половина, близо там.

Фокус: Какъв трябва да е нашият прочит на събитията около Ньойския договор?
Божидар Димитров: Както всички подобни вече исторически събития, останали в историята не само, като нещо случило се, но дори и в правно отношение, ние трябва да извлечем поука от тях, ако не целият български народ, то поне българският политически елит, който претендира да управлява страната. Казват, че историята е учителка на живота, но политиците не се учат от нея.

Дано втората част на фразата не касае вече съвременността, защото ужасяващата грешка на управляващата част на българския политически елит през 1915 година е повече от очевидна. Първата Световна война, вече трае цяла година, коалициите вече са определени, и е ясно, че Германия, Австро-Унгария и Османската империя не могат да победят целия останал свят, защото страните от Антантата са – Британия, нейните колонии са и в Америка, и в Австралия, и в Африка, или доминиони. Франция е същата работа, другата половина от Африка, част от Азия и т.н., Русия е 1/6 част от земната суша.

В тази война, дори и Италия е пълна със съюзници на Антантата, Съединените щати, независимо, че влизат във войната чак 1917 година са, така да се каже, индустриалната база на Антантата и доставят кораби, самолети, храна, боеприпаси, оръжия на страните от Антантата и е ясно, че ще отидат на нейна страна. Всички балкански държави, християнски – Румъния, Сърбия, Гърция макар, че някои от тях все още не са се включили във войната, е ясно на чия страна ще застанат. И въпреки това, управляващите, част от българския политически елит, нареждат държавата ни, като четвърти съюзник на горе описаната коалиция, която разполага само със 124 милиона население и ограничени суровинни-индустриални ресурси.

Повече от ясно е било, че още в 1915 година, блестящите бъдещи победи на Българската армия, са предварително проиграни на политическата сцена. Затова не бива да се допускат грешки от подобен характер в бъдещето.

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.

 
 

Анджелина Джоли посети лагер за сирийски бежанци в Ирак

| от chr.bg |

Американската актриса Анджелина Джоли е на посещение в Ирак. Джоли, която е специален посланик на ООН по въпросите на бежанците, посети лагер на кюрдски бежанци в северната част на страната.

По думите на актрисата, обществото трябва да засили вниманието си към проблемите на бежанците по света. Джоли каза, че ООН е събрала едва половината пари от нужните средства за справянето с проблема с бежанците в Ирак и Сирия. Тя обяви също така, че е притеснена от малкото дарения, които организацията получава и тази година.

Според актрисата и режисьор без помощта на цялата международна общност – няма как проблемът с бежанците да бъде решен.