Божидар Димитров: Претенциите за граници са архаични

| от |

bojo

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Проф. Димитров, как ще коментирате предложението на „Атака” по повод годишнината от Ньойския договор – териториите в Македония и Сърбия, населени с българи, да бъдат върнати на България? 
Божидар Димитров: Учудва ме юридическата некомпетентност на депутатите на „Атака”, които – тук съм съгласен с тях – са се обявили против грабителския Ньойски договор, който наистина е един типичен договор, който империалистически държави са наложили над една победена в Първата Световна война страна, като България. Според този договор, освен репарации и куп други неприятни и тежки за България задължения, от територията на страната, се откъсват Струмишка област, Западните покрайнини и няколко села в Тимошко. „Но, на основание на това, че договорът не бил подписан от Народното събрание, че Сърбохърватското кралство вече не съществувало (то не съществува от 1928 г.), не може да се иска тези територии да бъдат върнати на България.

Ньойският договор е отишъл в правното ни битие още през 1947 година, когато, с така наречения Парижки мирен договор, се фиксират резултатите от Втората Световна война. На Парижката мирна конференция, България е третирана, за наше съжаление, не като страна-участник в антифашистката коалиция, а като страна-участничка в Оста, тоест в коалиция с нацистка Германия, Италия, и се смята за загубила войната страна. По силата на този договор, границите в западна посока, остават същите, каквито са били преди войната. На североизток, все пак, ни се признава мирното завладяване на Южна Добруджа, което е станало по време на Втората Световна война. И се отхвърлят гръцките претенции за граница по река Марица, което би оставило Родопите, Пловдив, Асеновград и други български територии в границите на Гърция.

Така че „Атака” по-скоро би трябвало да иска отхвърляне на Парижкия мирен договор. Което означава – и още по-големи претенции на България, тъй като бихме могли да претендираме за цяла Македония, освен за Западните покрайнини – и за Поморавието. Тоест, за граница по река Българска Морава (защото и там живеят българи). И, особено много, в Македония, където цялото население което не са албанци, турци или цигани, е от български произход.

Друг е въпросът, че днес, когато Европа ликвидира граници и ние сме членове на този съюз, тези претенции стават архаични. За друго трябва да се борим в Македония и то е за ребългаризацията на националното съзнание на тамошното, българско по произход население, а в Западните покрайнини и по Моравия са пълни права на българското население, което живее от хилядолетие и половина, близо там.

Фокус: Какъв трябва да е нашият прочит на събитията около Ньойския договор?
Божидар Димитров: Както всички подобни вече исторически събития, останали в историята не само, като нещо случило се, но дори и в правно отношение, ние трябва да извлечем поука от тях, ако не целият български народ, то поне българският политически елит, който претендира да управлява страната. Казват, че историята е учителка на живота, но политиците не се учат от нея.

Дано втората част на фразата не касае вече съвременността, защото ужасяващата грешка на управляващата част на българския политически елит през 1915 година е повече от очевидна. Първата Световна война, вече трае цяла година, коалициите вече са определени, и е ясно, че Германия, Австро-Унгария и Османската империя не могат да победят целия останал свят, защото страните от Антантата са – Британия, нейните колонии са и в Америка, и в Австралия, и в Африка, или доминиони. Франция е същата работа, другата половина от Африка, част от Азия и т.н., Русия е 1/6 част от земната суша.

В тази война, дори и Италия е пълна със съюзници на Антантата, Съединените щати, независимо, че влизат във войната чак 1917 година са, така да се каже, индустриалната база на Антантата и доставят кораби, самолети, храна, боеприпаси, оръжия на страните от Антантата и е ясно, че ще отидат на нейна страна. Всички балкански държави, християнски – Румъния, Сърбия, Гърция макар, че някои от тях все още не са се включили във войната, е ясно на чия страна ще застанат. И въпреки това, управляващите, част от българския политически елит, нареждат държавата ни, като четвърти съюзник на горе описаната коалиция, която разполага само със 124 милиона население и ограничени суровинни-индустриални ресурси.

Повече от ясно е било, че още в 1915 година, блестящите бъдещи победи на Българската армия, са предварително проиграни на политическата сцена. Затова не бива да се допускат грешки от подобен характер в бъдещето.

 
 

Кевин Харт се отказа да води Оскарите

| от chronicle.bg |

Кевин Харт каза, че ако трябва да избира между това да води Оскарите и да се извини по обвиненията в хомофобия, би „пропуснал извиненията“. Така той взе решение да не води церемонията.

Академията съобщи, че Харт ще води 91-та церемония, но почти веднага решението им беше посрещнато с негодувание. Комикът има над $1,2 милиарда в боксофис класацията и изглеждаше подходящ за позицията като се има предвид намаляващият рейтинг на церемонията.

В няколко туита от 2009 и 2010 година обаче Кевин Харт казва, че не би искал синът му да е гей. 

Тези туитове бяха изтрити, а Харт заяви във видео в Инстаграм:

„Преди малко ми се обадиха от Академията и ми казаха да се извиня за туитовете си или ще трябва да си намерим друг водещ. Реших да пропусна извинението. Причината да го направя е, че вече съм се извинявал няколко пъти за тях. Говорих вече по въпроса. Казах кое е вярно и кое не e. Казах кой съм сега срещу това кой съм бил тогава. Направих го… Ще отстоявам моята позиция. Благодаря на Академията за предоставената възможност.“

В интервю за Rolling Stone от 2015 година, Кевин говори за част от свое комедийно представление от 2010 година, в което казва,че „Един от най-големите ми страхпве е,че синът ми ще порасне и ще стане гей“:

„Мисля за това, което направих като баща, направих ли нещо грешно и ако да, какво е било? Не че няма да обичам сина си или че ще мисля по някакъв различен начин за него. Смешното в тази част от представлението е, че съм сърдит на на сина ми заради моите собствени несигурности. Няма нищо общо с него, а с мен.“ И допълва: „Не бих казал тази шега днес. По онова време хората не бяха толкова чувствителни, колкото сега. Мисля, че обичаме да правим на голяма работа неща, които не са голяма работа, защото можем. Защо тогава да се стремиш сам към провал?“

Харт беше и в радио предаването The Breakfast Club през същата 2015 година, където говори защо не би играл гей персонаж във филм: „Не защото имам някакво неуважение… Не мисля, че ще се потопя в ролята на 100% заради собствените си несигурности. Това, което аз си мисля, че хората ще си помислят, докато играя, ще ме спре да я изиграя, както трябва.“

Тези изказвания обаче не бяха приети като извинения.

 
 

Снимките свършиха – вижте новия Жокер

| от chronicle.bg |

Снимките на новия „Joker“ с Хоакин Финикс приключиха и феновете могат да видят великия персонаж в най-актуалния му вид. Преди малко повече от година Warner Bros. обявиха началото на новия си прокет, който ще разказва за произхода на Жокера. Режисьор е Тод Филипс.

Въпреки, че супергеройските филми традиционно не споделят почти никаква информация за нищо около тях, докато се снимат, публиката беше редовно информирана за развитието на проекта. Освен Хоакин Феникс, разбрахме, че Зази Бийтз ще играе Софи Дюмон, а Робърт Де Ниро ше е Мъри Франклин. Също така получихме и снимки от снимачната площадка, включително на Жокера в пълния му вид. С известно вдъхновение от серийния убиец Джон Уейн Грейси и персонажа на Хийт Леджър, този Жокер също има уникален вид като всички досега.

Вече имаме и още нови снимки, които можете да видите в галерията ни.

На тях виждаме Хоакин в пълния си костюм да позира за стилове (официални фотографии от снимачната площадка). Виждаме и Бийтз, която слиза по стълбите заедно с малко дете.

Това не е единственият филм с участието на Клоуна принц. Warner Bros. Pictures в момента подготвя общо 6 филма с Жокера – този и още 5, които се развиват около персонажа на Джаред Лето. Лето може и да не е приключил все още с ролята, но Хоакин е много по-харесван от феновете.

 
 

Последната империя на Балканите – 100 години от създаването на Югославия

| от chronilcle.bg |

Този месец (на 1 декември) се навършиха 100 години от основаването на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано малко по-късно на Югославия.

Този акт е пряко следствие от Първата световна война. В хода на бойните действия през 1915 г. държавите Сърбия и Черна гора са унищожени от войските на Централните сили с решителното участие на България в кампанията. Българските войски разгромяват и преследват сръбските през Ниш, Морава и Косово чак до Албанските планини. Като единственото, което спасява сръбската армия от пълно унищожение е мудността на австро-унгарските и немските войски, целящи главно да установят сухопътна връзка с Турция, както и притеклите се на помощ кораби на Антантата, които успяват да ги евакуират от Адриатическото крайбрежие към Гърция. Впоследствие те са реорганизирани от французите и прехвърлени на Солунския фронт, където заедно с тях участват в пробива при Добро поле и въпреки претърпяния крах през 1915 г. съдбата им поднася невероятният късмет техните съюзници да спечелят войната и това да им донесе не само освобождаване, но и удвояване на тяхната територия. След Версайския договор Сърбия и Черна гора са обединени, към тях е придадена откъснатата от България Вардарска Македония заедно със Западните покрайнини, както и откъснатите от Австро-Унгария: Войводина, Босна, Хърватия и Словения. Така е сформирана една огромна държава от Алпите до Охридското езеро с широк излаз на Адриатическо море, с площ от 247 000 кв. км и 14 милиона души население.

Yugos

Противно на масовата представа първите десетилетия от съществуването на тази своеобразна империя са доста по-тежки и бедни отколкото е положението в иначе считаната за катастрофирала България. Над 1 200 000 сърби загиват през войната (докато жертвите дадени от България са ок. 180 000 души), което води до критични обезлюдявания на отделни региони. Епохата между двете световни войни като цяло не е запомнена с добро от сърбите и за това достатъчно показателно говори фактът, че в Белград няма кръстена нито една улица или паметник на тогавашният крал Александър Караджорджевич.

александър караджорджевич

 

Съдбата на този владетел се оказва също толкова трагична. Тя е предначертана от една случка, разиграла се още през 1912 г. Когато по време на Балканската война, като престолонаследник и офицер в армията, той влиза победоносно в Скопие, съдбата на Македония все още не е определена от международните договорености. Първоначално тълпата го посреща като освободител, но много бързо става ясно, че предстои само един поробител да бъде заменен с друг. Минавайки на коня си сред насъбралото се множество той пита случайно малко момиченце пред себе си, на име Васка Зойчева, „Па ща си ти?” (Каква си ти?). На този въпрос, с детска невинност тя отговаря „Българка”. В резултат на което вбесеният принц я удря с камшика си през лицето. Този инцидент предизвиква огромно недоволство и вълнения сред местната общественост и пресата в София. Включително дори Иван Вазов пише едно свое емблематично произведение посветено на това. По-късно Александър многократно се опитва да се свърже с нея, когато тя е вече емигрирала в чужбина, както и с баща й, в България, предлагайки му солидно възнаграждение, ако отрече публично случването на онзи инцидент, но той категорично отказва. Междувременно от ВМРО, която тогава е една доста сериозна организация, издават смъртна присъда на краля заради тази постъпка и заради окупацията на Македония. Така се стига до атентатът в Марсилия през 1934 г., когато влезлият във връзка с хърватските усташи активист на ВМРО Владо Черноземски, разстрелва сръбския крал заедно с френския външен министър Луи Барту.

Марсилски атентат

Макар българо-югославските отношения да се затоплят непосредствено преди неговата смърт и дори въпреки нея, идва Втората световна война и с нея нова конфронтация между двете страни. България влиза в съюз с Третия райх отново със същата цел да си върне Македония. Малко известно е, че поради този факт югославската авиация бомбардира София, Кюстендил и околностите, преди американците и англичаните да направят това, причинявайки макар и малки човешки и материални загуби. Веднага след като Вермахта преминава югославската граница, армията и цялата им държава се разпадат. Словенците посрещат с цветя германските войски влизащи в Марибор, а хърватите – направо с песни и танци в Загреб. Въпреки че хърватите на хартия се водят равноправен и признат народ в кралството, за разлика от българите в Македония, те също се чувстват като окупирани и поробени. Стига се дори до престрелки с пистолети между хърватски и сръбски депутати от югославския парламент още много преди войната да се зададе. А в крайна сметка, слез първия крах на Югославия през 1941 г. при присъединяването на словенците и хърватите към райха и разпадането на армията им, се стига дотам, че Белград е превзет с блъф от само един офицер и шестима войника от СС, след което там е поставено марионетно на германците правителство.
Впоследствие със стартирането на операция Барбароса и прехвърлянето на войските към Русия, из югославските планини се създава благоприятна почва за партизански движения. За добро или лошо националистите на Дража Михайлович губят битката за Югославия от комунистите на Йосип Броз Тито. Както първият така по-късно и вторият правят опити да привлекат България в Югославската федерация. След края на Втората световна война България е заставена отново да върне Македония и Западните покрайнини на Югославия, но Тито предлага вариант българите все пак да се обединят в една държава, макар и при меко казано неприемливи условия.

След 1945 г. политиката на Белград спрямо българите в Македония сменя курса си. Ако дотогава тя пропагандира, че те са „прави сърби”, то сега тя вече заема позицията, че те са македонци, различни от сърбите, но различни и от българите. На България е предложено да влезе във федерацията на южните славяни, като дори й бъдат върнати Западните покрайнини. Но условието е и тя да признае македонската нация и Пиринска Македония да премине към състава на Македонската федеративна република. Първоначално Георги Димитров склонява на това предложение и дори подписва Бледската спогодба, принуждавайки впоследствие населението на Пиринския край насилствено да се запишат като македонци на следващото преброяване. Преговорите обаче се проточват главно защото от наша страна изискват да бъде гарантирано пълно равноправие на София и Белград, тоест това да бъде дуалистична държава между българи и югославяни. Докато тяхното предложение е да станем просто 7-а република във федерацията (както по-късно Тодор Живков ще предложи да станем 16-а република в СССР) и властта практически да остане концентрирана само в Белград. За щастие през 1948 г. избухва разкол между Тито и Сталин, НРБ твърдо остава в съветския лагер, съответно българо-югославските дипломатически отношения се късат и този проект пропада.

тито живков

През периода на социализма геополитическата обстановка позволява на Югославия да играе двойнствена игра лавирайки между двата враждуващи блока и заставяйки ги да я ухажват и да се състезават за нея. Така че през този период, както се казва тя „бозае от две майки”, докато ние само от една и то от по-бедната. Като устройство и път на развитие Югославия е социалистическа държава, но в нея са позволени частната собственост и частния бизнес, свободното пътуване навсякъде в чужбина, внос на западни стоки, както и западни прпедприятия да извършват дейност в страната или да продават лицензи за производство на местни предприятия. Все неща, които по това време в България или Румъния са немислими. Поради това през този период у нас се гледа на Югославия като на западна, свободна и напреднала страна. Основния приток на нелегални западни стоки влизащи в НРБ минава почти изцяло само през югославската граница, а югославската музика и кино стават едни от най-популярните  у нас.

Въпреки това като цяло икономическите показатели на двете страни реално са сравнително сходни. А също както и тук, така и в Югославия много невинни хора са репресирани от властта, включително и етнически сърби, които за щяло и нещяло се озовават по лагерите, като този на Голи оток. Тъй че реалността в Югославия далеч не е отговаряла на ширещите се тогава, че дори и до днес, розови представи за нея като за свободна и щастлива западна страна.

И разбира се накрая идва ред на болезнения и неизбежен разпад на тази изкуствена държава през 90-те години преминал през три последователни войни и довел до неизчислими щети и жертви. Оказа се, че тези макар и сродни народи с близки езици и култура, не могат да съжителстват заедно. Сблъсъка на различните им вероизповедания (православие, ислям и католицизъм), както и старите типично балкански дрязги помежду им от миналото, подклаждани и от Запада, накрая взеха връх и събориха последната империя на Балканите само 70 години след създаването й.

 
 

Панаир на суетата: Гости със 100 чартърни полета, Приянка Чопра и Бионсе за сватбата на дъщерята на най-богатия човек в Индия

| от chr.bg |

Суперзвездата Бионсе се е съгласила да пее на сватбата на дъщерята на най-богатия мъж на Индия – Мукеш Амбани.

Сватбеното тържество на 27-годишната Иша Амбани и на 33-годишният Ананд Пирамал ще се състои във вторник във финансовата столица на Индия – Мумбай. Но тържествата ще включват три дни песни, танци и предбрачни ритуали.

Гостите на сватбата ще бъдат докарани с над 100 чартърни полета. Сред ВИП гостите са и звезди на Боливуд, сред които Приянка Чопра, която самата се омъжи миналата седмица.

Индийски медии спекулираха, че на тържеството ще присъства и бившият американски президент Бил Клинтън, заедно със съпругата си Хилари, но засега това не е потвъдено.

Все още не е ясно на каква сума се е съгласила Бионсе, за да приеме предложението да пее на партито.

Мукеш Амбани е начело на компанията Релиънс индъстрийс, специализирана в нефтохимическата промишленост и има нетно състояние от 47 милиарда долара.

Кланът Пирамал, от който произхожда младоженецът, има акции във фармацевтичната промишленост и в бизнеса с недвижими имоти и е предоставил на бъдещото семейство жилище с изглед към морето в Мумбай с площ от близо 5000 квадратни метра.

Двойката се сгоди в луксозен хотел на италианското езеро Комо пред 600 гости. Поканите за сватбата пък включваха колиета и скъпоценни камъни, поставени в кутии с цветя на стойност 300 000 рупии (4236 долара) всяка.