Борисов: За момента коалицията ни се справя чудесно

| от |

2014 г. бе краят на нестабилността и начало на нова коалиционна култура. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред Дарик.

Пенсионните фондове не се прехвърлят, плашат ме манипулациите. Ако ми се дадат правилни доводи, никога няма да откажа да се върне старото положение. Ако видиш, че си сбъркал, няма нищо лошо да кажеш „сбъркал съм, ще се поправим“. Ще се опитаме да комуникираме по-често с колегите. Аз и вчера казах – бяхме с Радан Кънев, с Калфин, с Кунева в Брюксел, те не повдигнаха тази тема. След това синдикатите поискаха среща. След това се срещнахме и с работодателите, те поискаха по-често да се срещаме, каза премиерът. Той отново повтори, че не става дума за национализация. Национализация означава да вземеш от 1 януари парите от единия фонд и да ги вкараш в другия. Такова нещо няма. Никой не е длъжен да си прехвърли парите, каза Борисов и каза, че сега даже ще е по-добре за хората да видят какви пари има в частните фондове. Ако е лошо човек да бъде информиран къде се намират парите му и какво се прави с тях, ще върнем старото положение, каза Борисов. Да заповядат колегите да ме убедят. Но ние сме решили до 31 март да решим въпроса с пенсионната реформа, подчерта той.

Когато се говори за 20 – 30 години напред трябва да се обсъжда, каза премиерът и уточни, че Миков го е уверил, че готов да седнат да говорят, Местан също.

За социалния модел той подчерта, че трябва да се има предвид, че в страната ни има много социално слаби“. Аз като десен човек веднага бих казал тези, които изкарват много, да получават най-много, тези, които учат, да получават най-много от другите. Защото на времето майка ми ме караше да уча много, а други момчета си играеха на поляната пред нас и после – шофьори ми викат „ми ти вземаш повече, а аз взимам по-малко“. Да ама съм се трудил и докторат съм правил, и висше образование съм завършил – с една дума съгласен съм. Но за съжаление държавата е един сбор от различни битиета, от различни възможности на хората“, каза Борисов.

За проблемите в управляващата коалиция, Борсов каза, че „по различните важни закони получавахме подкрепа от различните партии. Аз им благодаря на тези, които ни подкрепиха. Най-важните бяха законът за плоският данък като и разрешенията за отчужденията, които ни дават възможност да освобождаваме терени за строителството. Какво като си тръгнат от ГЕРБ коалиционните партньори? Една седмица след като го направим и тръгнем на предсрочни избори, ще ни спрат фондовете, няма да ни пуснат едно евро. До местните избори ще има служебно правителство, после избори две в едно, пълна бъркотия, смята Борисов. Ние направихме тази коалиция в екстремна ситуация и в момента се справяме чудесно за възможностите, които имаме, заяви премиерът.

Само за една седмица абсолютно провалени спрени програми за над 7 млрд. са отпушени в момента, авансите влизат, обяви отново Борисов казаното от него още вчера пред БНТ. Това са работни места, това са доходи, поясни той. Само това да сме направили правителството, за което благодаря на министрите и парламента, е достатъчно, поясни още той.

За КТБ Борисов посочи, че основни виновници са Орешарски и Чобанов. Фаталният изход е че над 3 млрд. лв. вече сме платили. Дано намерят виновни, дано виновните си понесат отговорност, каза Борисов.

За „Южен поток“ имаме междуправителствено споразумение между България и Русия, но по него време не е имало трети пакет, а Стойнев и Орешарски не са отишли в Брюксел да обяснят.

Убедих европейските лидери, че България трябва да работи така по „Южен поток“, все едно не е спрял. По повод заявеното от руския президент Путин, че проектът е спрян Борисов отново заяви това, което бе казал пред БНТ снощи: “ Той е президент. Президентът на една държава може да прави политически изказвания – може да се е ядосал, може да иска да блъфира“. След което заяви, че не си спомня какво е говорил пред БНТ, защото е бил много изморен.

Путин може по този начин да притиска всички държави по трасето да взимат решение. Борисов поясни, че е информирал лидерите на Франция, Германия и Великобритания за „менгемето, в което е поставена България“. Казах им: „Колеги аз имам да плащам след арбитража, защото предполагам, че ще бъдем осъдени“. В момента, когато сме отказали тези процедури ще бъдем осъдени, а ако не сме спрели проекта, няма да могат да ни осъдят. Сега нашите партньори знаят в какво менгеме е поставена България. Затова Камерън ще ни прати енергийния си министър, Германия и Франция – юристи и експерти, които да ни съветват да не ни се наложи отново да плащаме, а точно обратното.

Следващият проблем е, ако „Набуко“, както и „Южен поток“ не минават през България и не получаваме транзитни такси от това, да се запитаме това приемливо ли е за нас. Затова казах на нашите европейски партньори, ако това се случи, да върнем трасето на „Набуко“. Ако искаме общият енергиен съюз на Европа да се задейства, да направим пък ние такъв хъб на територията на България, каза Борисов. Ние предлагаме варианти, в които нямаме никаква зависимост, убеден е Борисов. А и Силистар, и Терес, и Хан Аспарух ще дават много суровина, смята премиерът.

Борисов отново се похвали, че „ЕК ни отпуска 2 млрд евро по ОП „Транспорт. Това са и „Хемус“ до Ловеч, и Струма в цялото трасе, и метрото и тунелът под Шипка. Всичко това сме го постигнали през последните дни и уточни, че с всички министри. „Искам да виждам как се строи в тази държава. Хората като минават под естакадата, като минават по трасето да виждат как се строи сега и да си спомнят как беше преди месеци“, разказа Борисов. /БГНЕС

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Хоро на Седемте рилски езера? Това е само началото!

| от |

Най-голямото планинско хоро се изви днес край Бъбрека – петото от Седемте рилски езера. В него участваха над 400 танцьори, както и много граждани и с него ще кандидатстват за рекорд на Гинес. Ми много добре, но… защо да спираме дотук?

След като мозъците ни напуснаха държавата, ще трябва да крепим това БВП и бюджета с телата си! Най-голямото хоро в планина в историята на човешкия род вече е взет рекорд.

Имаме още няколко предложения за рекорди. С тях ще кандидатстваме по европейски програми и ще видим дали няма и някой лев в тая работа.

Прескачане на Дунава

Това е следващият и най-патриотичен рекорд! Събираме се най-отбраните мъже на родината в Русе, засилваме се хубаво и се опитваме да прескочим до Гюргево. Неуспелите се връщат по Дунав мост и пробват пак. Успелите да продължават нагоре по Германия, Великобритания, Испания…

Така ще продължим примера на Левски, който не е във всеотдаен труд в полза на другите в обществото, а е в скокове. То не може само с татуировки на Апостола, трябват и дела. И за да ни е максимална националната гордност, скачаме през Дунава а’ла Стефка Костадинова.

Варене на буркани в Марица

Събираме се в Пловдив и си носим чушкопеците. Kойто няма, да си купи от OLX или от сергиите отпред. Продават се и чушкопеци-магнитчета за хладилник, както и тениски с надпис „Аз съм много (чушко) печен“. По пладне всички палим чушкопеците и ги хвърляме в реката. Когато водата заври под тяхната мощ, слагаме бурканите и варим. Сварените буркани отиват за благотворителност към бедните студенти в столицата.

Игрите на глада

Събираме се на Националния стадион – трибуна и паметник на гордостта. Разделяме се на три отбора: мутри, жени и народ. Самите игри се състоят в това мутрите да бият жените, а народът да няма какво да яде. След като подобрим рекорда по най-дълго продължили 90-те години, всеки вади собственото си копие на Истанбулската конвенция и го пали. Или го изяжда. Или го сгъва на руло и допребива жена си. Доведете и децата!

 
 

Най-красивите кадри в киното, част 2

| от chr.bg |

Понякога старанието в синематографията един кадър да не изглежда все едно леля ви е снимала сватбата минава всякакви граници. И това старание е обект на галерията ни днес.

Това част 2 от наистина стотиците, дори хиляди безумно красиви кадри в киното.

В Част 1 ви показвахме кадри от филми като Forrest Gump (1994), A Nightmare on Elm Street (1985) и Eyes Wide Shut (1999).

Сега продължаваме с прекрасния Life Of Pi (2012), The Fountain (2006), който всеки трябва да гледа, и Grand Budapest Hotel (2014), който може би всеки е гледал.

Приятно прекарване! И, да, ще има част 3 – разбира се ,че ще има част 3.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018