#BookClub: Специален отдел Q

| от | |

Книжният клуб на Chronicle отново е тук, като днес ще ви запознаем с един от любимите ни скандинавски автори и неговата криминална поредица – „Специален отдел Q“.

Запознайте се с датчанина Юси Адлер-Улсен. Писател и активист от години, но само от няколко, той решава да обърне нова страница в живота си и да започне да пише художествени романи. Това се случва през 1997-а, а чак 10 години по-късно се ражда най-известната му поредица – „Специален отдел Q“. През миналата година излезе 6-тата поред книга от нея и се очаква да се появи още една и то много скоро.

Юси е от новата вълна готини скандинавски автори, които пишат добре, имат чувство за хумор и чувство за мярка към бруталностите, които обаче се измерват на базата на личните му впечатления като скандинавец. А техният праг е доста по-висок от нашия.

Поредицата за „Специален отдел Q започва ударно с роман, който се казва „Жената в капан“.

Историята пък ни запознава със сприхавия Карл Мьорк – полицейски инспектор преживял инцидент, след който е единственият оцелял и здрав сред своите приятели и колеги, от които само инспектор Харди е останал жив, но е абсолютно парализиран. Изпитвайки вина за случката, която е голямата мистерия в поредицата, Карл Мьорк е изритан от полицията и наврян в мазето, буквално, където е сформиран „Специален отдел Q“ – единствено и само с цел полицията да усвои едни пари от държавата, а депресираният полицай да не занимава никого със себе си.

Става така обаче, че Карл и неговият асистент Асад започват да разследват реални случаи. „Специален отдел Q е създаден, за да се занимава със студени досиета, тоест стари случаи, които всички са забравили, но въпреки това са останали неразрешени. Така те двамата, натирени в мазето и забравени от всички, откриват случая на Мереде Люнгор – млад, успешен, красив политик, която един ден изчезва безследно, докато пътува с кораб между Дания и Швеция, заедно с брат си, който има психически проблеми. „Жената в капан“ е толкова напрегнат роман, че те държи на зъби и нокти до последно. Историята следи паралелно изчезването на Мереде – отзад напред, и разследването на Карл Мьорк.

„Жената в капан“ е мега хит, който става най-продаваният роман в Дания след излизането си, а през 2011-а печели награда за криминална литература в Англия. Юси Адлер-Улсен не спира да работи и изпод клавиатурата му се раждат още няколко романа от разследванията на „Специален отдел Q“.

Вторият, отново издаден у нас, както и първият, се нарича „Убийци на фазани“. Историята разказва за бруталното убийство на брат и сестра, забравено от години, което стига до Карл Мьорк благодарение на стечение на обстоятелствата и на една луда бездомна жена. Под повърхността на сюжета обаче, се крият няколко отегчени млади хора, корумпирани политици и едно престижно училище. Адлер-Улсен борави толкова добре с датската действителност и онова, което прави техните сериали толкова успешни, че чак на моменти е страшно.

Наскоро излезе и третият роман от поредицата „Писмо в бутилка от П.“, който разказва за луд мъж, който отвлича и убива деца и това продължава с години, докато писмо, писано от една от жертвите и пуснато в бутилка, не стига до „Специален отдел Q“.

Хората на моменти се ужасяват на какво са склонни да подложат скандинавците своите зрители и читатели, и отказват да се примирят с това. Но подобно на британските мистерии и тези на северните народи имат свой собствен почерг и свое усещане. Хванеш ли тази литература знаеш, че си попаднал именно на острия стържещ стил на скандинавците. Препоръчвам почти всеки един от тях, но най-вече Юси Адлер-Улсен и Ю Несбьо, за чийто Хари Хуле, обещавам да пиша много скоро.

Някак не е учудващо, че след три успешни романа от поредица, датският Холивуд решава, купува правата на романите на Улсен и ги филмира. Съответно филмите „Жената в капан“ и „Убийци на фазани“ излизат през 2013-а и 2014 година. „Писмо в бутилка от П.“ вече е заснет и се очаква да се появи по кината в Дания на 25 февруари догодина. Не е учудващ и фактът, че филмите стават най-касовите продукции в родината си. И въпреки това, когато си прочел романите и гледаш филмите, разбираш, че нещо с тях не е както трябва.

Главните роли пък се играят от популярните актьори Николай Лие Каас и Фарес Фарес, които със сигурност сте гледали в екранизацията на романа „Дете 44“. Фарес Фарес дори участва в „Секретна квартира“, „Zero Dark Thirty“ на Катрин Бигълоу и може би най-известното му до момента участие за нашите ширини е това в сериала „Тиранин“.

Въпреки това в родината си Николай и Фарес са суперзвезди, именно заради ролите си в поредицата за „Специален отдел Q“.

Въпреки това, когато миналата година се срещам и запознавам с Юси Адлер-Улсен на Панаира на книгата, той казва, че не е особено доволен от филмите по романите си. И да, те са адски успешни и хората ги гледат с кеф, у нас дори пуснаха първия филм по кината, но каквото от това. Той смята, както се случва с повечето писатели, че голяма част от живеца, който книгите му носят е убит в екранната им версия. Но ми издава нещо секретно – голям американски канал е купил правата на романите и много скоро ще можем да гледаме сериал по тях, още не се знае кога, като един сезон ще бъде един роман.

Романите на Юси Адлер-Улсен са нещо, което препоръчвам винаги на хората, които харесват този тип литература. Предвид предстоящия сериал, филмите, които също може да гледате, има къде да ги намерите, и скандинавската криминална литература по принцип, също.

„Жената в капан“, „Убийци на фазани“ и „Писмо в бутилка от П.“ издава изд. Емас, 17 лв. и 18 лв.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Робин Уилямс и най-хубавите му бързи шеги

| от chr.bg |

Човекът беше гений!

Обикновено правим подобни галерии, когато някой има рожден ден или годишнина от кончината му. Робин Уилямс се ражда на 21 юли 1951 година и почива на 11 август 2014 г. Глаерията ни няма нищо общо с датите на живота му.

Има общо с хумора му. От шегите, които събрахме, няма да отворите херния от смях. Ние не можем да предадем с преведен текст, каквото Уилиямс правеше на сцената. Но шегите са за да вкарат малко от Робин в живота ви.

Защото „всички имаме по една искра лудост и не трябва да я губим“!

 
 

Селекционерът, който се превърна в модна икона

| от chronicle.bg |

Футболът и модата винаги са вървяли ръка за ръка. Това е така, защото напоследък голяма част от спортистите се превърнаха в модни икони и тренд сетъри. Все повече футболисти обръщат повече внимание на външния си вид, отколкото на тренировките.

Медиите не гледат с добро око на тази тенденция, но тя не важи за треньорите на отборите. По този повод най-стилният селекционер на Световното първенство по футбол в Русия, без особена конкуренция, беше Гарет Саутгейт.

Belgium v England: 3rd Place Playoff - 2018 FIFA World Cup Russia

Треньорът на „трите лъва” беше изключително елегантен по време на спортните мероприятия, като аутфита му съдържаше – официален панталон, бяла риза, вратовръзка и елек. Неговият костюм е на марката Marks and Spencer, която облича целият отбор на Англия. Костюмът му е със сравнително ниска цена – 423 паунда.

След мача между Англия и Колумбия феновете на отбора полудя по аутфита на Саутгейт. Всички елечета на марката са продадени. Всяка едно е на стойност от 65 паунда, а производителите са притеснени, че няма да могат да задоволят интереса на английските фенове.

Southgate Tube Temporarily Renamed In Tribute To England Football Team Manager

Останалите mass марки също поеха вълната и започнаха да произвеждат подобни артикули, защото това е запазената марка на елегантния Гарет Саутгейт.

 
 

Как Ким изкара 5 милиона за 5 минути

| от chr.bg |

Риалити звездата Ким Кардашиян е заработила 5 милиона долара само за 5 минути при продажбата на новите си парфюми от бранда й KKW Beauty.

В козметичната серия на звездата са включени три аромата – кимоджи череша, кимоджи праскова и кимоджи вайбс. Кардашиян не вложи нито един долар за реклама на парфюмите, но те предизвикаха невиждано търсене сред нейните фенки. Всяко шишенце струва по 45 долара и те се харчат като топъл хляб за отрицателно време.

В качеството на единствен маркетинг Ким изпратила няколко артикула от новата серия на своите сестри и на видни холивудски знаменитости, които публикуваха подаръците си в Инстаграм.

Брандът KKW Beauty беше основан от Ким Кардашиян-Уест през месец юни 2017 година. Продуктите от първата й козметика в серията бяха продадени за един ден след пускането им за 14 милиона долара.

 

KIMOJI Peach, Cherry & Vibes fragrances are available NOW on KKWFRAGRANCE.COM @kkwfragrance

Публикация, споделена от Kim Kardashian West (@kimkardashian) на