#BookClub: Специален отдел Q

| от | |

Книжният клуб на Chronicle отново е тук, като днес ще ви запознаем с един от любимите ни скандинавски автори и неговата криминална поредица – „Специален отдел Q“.

Запознайте се с датчанина Юси Адлер-Улсен. Писател и активист от години, но само от няколко, той решава да обърне нова страница в живота си и да започне да пише художествени романи. Това се случва през 1997-а, а чак 10 години по-късно се ражда най-известната му поредица – „Специален отдел Q“. През миналата година излезе 6-тата поред книга от нея и се очаква да се появи още една и то много скоро.

Юси е от новата вълна готини скандинавски автори, които пишат добре, имат чувство за хумор и чувство за мярка към бруталностите, които обаче се измерват на базата на личните му впечатления като скандинавец. А техният праг е доста по-висок от нашия.

Поредицата за „Специален отдел Q започва ударно с роман, който се казва „Жената в капан“.

Историята пък ни запознава със сприхавия Карл Мьорк – полицейски инспектор преживял инцидент, след който е единственият оцелял и здрав сред своите приятели и колеги, от които само инспектор Харди е останал жив, но е абсолютно парализиран. Изпитвайки вина за случката, която е голямата мистерия в поредицата, Карл Мьорк е изритан от полицията и наврян в мазето, буквално, където е сформиран „Специален отдел Q“ – единствено и само с цел полицията да усвои едни пари от държавата, а депресираният полицай да не занимава никого със себе си.

Става така обаче, че Карл и неговият асистент Асад започват да разследват реални случаи. „Специален отдел Q е създаден, за да се занимава със студени досиета, тоест стари случаи, които всички са забравили, но въпреки това са останали неразрешени. Така те двамата, натирени в мазето и забравени от всички, откриват случая на Мереде Люнгор – млад, успешен, красив политик, която един ден изчезва безследно, докато пътува с кораб между Дания и Швеция, заедно с брат си, който има психически проблеми. „Жената в капан“ е толкова напрегнат роман, че те държи на зъби и нокти до последно. Историята следи паралелно изчезването на Мереде – отзад напред, и разследването на Карл Мьорк.

„Жената в капан“ е мега хит, който става най-продаваният роман в Дания след излизането си, а през 2011-а печели награда за криминална литература в Англия. Юси Адлер-Улсен не спира да работи и изпод клавиатурата му се раждат още няколко романа от разследванията на „Специален отдел Q“.

Вторият, отново издаден у нас, както и първият, се нарича „Убийци на фазани“. Историята разказва за бруталното убийство на брат и сестра, забравено от години, което стига до Карл Мьорк благодарение на стечение на обстоятелствата и на една луда бездомна жена. Под повърхността на сюжета обаче, се крият няколко отегчени млади хора, корумпирани политици и едно престижно училище. Адлер-Улсен борави толкова добре с датската действителност и онова, което прави техните сериали толкова успешни, че чак на моменти е страшно.

Наскоро излезе и третият роман от поредицата „Писмо в бутилка от П.“, който разказва за луд мъж, който отвлича и убива деца и това продължава с години, докато писмо, писано от една от жертвите и пуснато в бутилка, не стига до „Специален отдел Q“.

Хората на моменти се ужасяват на какво са склонни да подложат скандинавците своите зрители и читатели, и отказват да се примирят с това. Но подобно на британските мистерии и тези на северните народи имат свой собствен почерг и свое усещане. Хванеш ли тази литература знаеш, че си попаднал именно на острия стържещ стил на скандинавците. Препоръчвам почти всеки един от тях, но най-вече Юси Адлер-Улсен и Ю Несбьо, за чийто Хари Хуле, обещавам да пиша много скоро.

Някак не е учудващо, че след три успешни романа от поредица, датският Холивуд решава, купува правата на романите на Улсен и ги филмира. Съответно филмите „Жената в капан“ и „Убийци на фазани“ излизат през 2013-а и 2014 година. „Писмо в бутилка от П.“ вече е заснет и се очаква да се появи по кината в Дания на 25 февруари догодина. Не е учудващ и фактът, че филмите стават най-касовите продукции в родината си. И въпреки това, когато си прочел романите и гледаш филмите, разбираш, че нещо с тях не е както трябва.

Главните роли пък се играят от популярните актьори Николай Лие Каас и Фарес Фарес, които със сигурност сте гледали в екранизацията на романа „Дете 44“. Фарес Фарес дори участва в „Секретна квартира“, „Zero Dark Thirty“ на Катрин Бигълоу и може би най-известното му до момента участие за нашите ширини е това в сериала „Тиранин“.

Въпреки това в родината си Николай и Фарес са суперзвезди, именно заради ролите си в поредицата за „Специален отдел Q“.

Въпреки това, когато миналата година се срещам и запознавам с Юси Адлер-Улсен на Панаира на книгата, той казва, че не е особено доволен от филмите по романите си. И да, те са адски успешни и хората ги гледат с кеф, у нас дори пуснаха първия филм по кината, но каквото от това. Той смята, както се случва с повечето писатели, че голяма част от живеца, който книгите му носят е убит в екранната им версия. Но ми издава нещо секретно – голям американски канал е купил правата на романите и много скоро ще можем да гледаме сериал по тях, още не се знае кога, като един сезон ще бъде един роман.

Романите на Юси Адлер-Улсен са нещо, което препоръчвам винаги на хората, които харесват този тип литература. Предвид предстоящия сериал, филмите, които също може да гледате, има къде да ги намерите, и скандинавската криминална литература по принцип, също.

„Жената в капан“, „Убийци на фазани“ и „Писмо в бутилка от П.“ издава изд. Емас, 17 лв. и 18 лв.

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Досиетата CHR: разказ от първо лице за СПИН, 80-те и настоящето

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

От 1998 г. на 18 май се отбелязва Международният ден на ваксината срещу СПИН. На този ден се отдава почит на усилията на всички лекари, лаборанти, доброволци, учени, които работят в посока да се намери лек срещу заболяването. Според последните статистики близо 37 млн. души днес са носители на ХИВ вируса. Числата обаче показват оптимистичен тренд в световен мащаб и новите заразявания намаляват. Далеч по диспропорционално изглежда обаче ситуациятa на на континентално ниво. Развитите континенти бележат успех в борбата срещу заболяването, по-изостаналите райони не могат да се справят със зачестилите нови случаи. Въпреки че медицината вече е напреднала, все още милиони заразени по света нямат достъп до адекватни медицински услуги.

За СПИН се е говорило много. Както верни, така и заблуждаващи неща. Ако днес обаче човечеството бележи някакъв напредък в борбата с болестта, то корените на този успех идват от 80-те години на ХХ век. САЩ, Сан Франциско. В началото на десетилетието все повече гейове се разболяват от мистериозно заболяване. Със зачестяването на случаите идва и пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията. Никой не знае какво причинява заболяването, хората са безсилни да го спрат. Никой не вярва, че сексът може да е причина мъжете да умират. Никой не иска да се лиши от сексуалната свобода на 60-те и 70-те. Политиците крият информация, здравната система буксува, гражданите се лутат някъде между търсенето на удоволствие и страха. Резултатът е епидемия, която отнема живота на милиони. Време, което трябва да помним. Защото проблеми като този не засягат само малцинствата, хомосексуалните или определени социални или етнически групи – те засягат цялото човечество.

Във връзка с Международния ден на ваксината срещу СПИН, четем думите на журналиста и автор Майкъл Спектър, който разказва от първо лице за това как е изглеждала картината през 80-те и какво е бъдещето, започвайки от днес. Макар и писани преди 5 години, неговите думи са актуални и днес.

The 2017 New Yorker TechFest
Майкъл Спектър; Снимка: Getty Images

„Преди държах една снимка на бюрото си, заснета на улица „Кастро“ през 1983 г., в момент, в който изглеждаше, че животът на гейовете в Сан Франциско е на път да приключи завинаги. На снимката има двама мъже – първият, висок и превит, се навеждаше над другия, който седеше в инвалидна количка, и завиваше с одеяло малкото останало от него. Мой приятел ми даде снимката малко преди да почна да отразявам епидемията от СПИН в „Уошингтън поуст“. Към нея имаше съобщение: „Не забравяй тези двама души, когато пишеш историята. Тук не става въпрос за политика. Става въпрос за човещина.“ Приятелят ми почина няколко месеца по-късно. Това се случи преди почти три десетилетия. Сигурно съм прекарал стотици часове, взирайки се в снимката от тогава – достатъчно време, за да запомня дълбоката мъка в черните очи на онези двама мъже.

Отразявал съм войни, и преди, и след епидемията. Всичките са грозни, болезнени и несправедливи, но за самия мен, нищо не наподобява мъката, когато се разхождах из улиците на Сан Франциско в пика на епидемията. Сякаш беше избухнала атомна бомба: сградите стояха пусти, колите бяха паркирани покрай алеите, имаше павилиони за вестници, магазини и самолети, преминаващи във въздуха. Но хората на улицата умираха. Улица „Кастро“ беше отрупана с 30-годишни мъже, които вървяха (когато можеха), с бастуни, или опирайки се на ръката на своя по-здрав любовник или приятел. Инвалидни колички задръстваха тротоарите. Сан Франциско се беше превърнал в град на трупове.

През 2002 г., докато пишех статия за Лари Крамър, черния пророк на СПИН кризата в САЩ, разговарях с Тони Кушнър, който беше награден с „Пулицър“ за пиесата си, посветена на онези години – „Ангели в Америка“. Той ми разказа какво е преживял през онези дни. „Тъкмо бях започнал да се разкривам и хомосексуалният живот изглеждаше толкова вълнуващ“. По същото време Тони прочита шокиращата статия на Лари Крамър „1112 и продължават“. Тя се появява през 1983 г. В „Native” и в нея авторът призовава гейовете да се замислят за катастрофата, която е пред тях. Кушнър осъзнал, че сме се сблъскали с „масова чума. Хората умираха навсякъде около нас, а ние се преструвахме, че нищо страшно не се случва.

Крамър и много други активисти промениха това. Гняв и нови лекарства пребориха отричането и омразата. В следващите години епидемията сякаш изчезна – въпреки че никога не го направи изцяло, тук или където и да било. До края на годината от СПИН ще загинат близо 40 млн. души – повечето от тях в Африка. А тази седмица в статия за „Ню Йорк Таймс“ се казваше, че тези дни могат да се върнат. „Федералните здравни служби докладват за все повече сексуални контакти без предпазни средства сред американците. Това прави борбата срещу СПИН още по-трудна.“

Това е деликатен начин да се намекне. Томас Фрийдън, директор на Центъра за контрол на болестите и превенции, е една идея по-прям. „Анален секс без предпазни средства е в собствена категория, когато става въпрос за риска.“ Три десетилетия с данни доказват истинността на това твърдение.

Защо се случва това? Част от причината е заложена в човешката природа. Защо някои родители отказват да ваксинират децата си? В много случаи, защото не са се сблъсквали с болестите и нямат представа до какво могат да доведат. Вирусът ХИВ е много по опасен и много сложен. Той е обвързан със секса, основна човешка нужда, но също и с желанието, срамът, дискриминацията, страхът. Кой 20-годишен мъж, наслаждаващ се на първите си сексуални преживявания, ще се притеснява от това, че десет години преди да се роди виждах как хора повръщат и умират на улицата, по която той сега ходи? За определено време през 90-те, мъжете се бяха уплашили и статистиките го показаха. Използваха презервативи регулярно, тестваха се. Много от тях все още го правят, но други отдавна си хвърлиха задръжките. Появата на ново вид метамфетамин във формата на кристали, който увеличава сексуалното удоволствие, също дръпна нещата назад. Освен положителния ефект, наркотикът има и отрицателен, а именно, че поемането му води до еректална дисфункция. Тогава хората започнаха да комбинират кристала с „Виагра“ и инфекциите започнаха да се разпространяват.

Може ли отново да се сблъскаме с тази епидемия? Разбира се, но последствията могат да бъдат драстично намалени. За жалост повече от милион американски, заразени с ХИВ (има 50 хиляди нови случая годишно), не получават адекватна медицинска грижа, а една трета от тях дори не подозира, че е заразена. Расизъм, хомофобия и мизерия продължават да спомагат за разрастването на епидемията. Малцинствата са изложени на най-голяма опасност и рядко получават адекватна медицинска помощ и лечение.

Единственото подходящо заключение е да се вслушаме (отново) в предупреждението на Лари Крамър. Каквото беше вярно през 1983 г., може да бъде вярно и днес. „Ако тази статия не ви изкара ангелите“, пише той за „1112 и продължават“, „тогава наистина сме загазили. Ако тази статия не ви доведе до гняв, бяс и действия, гейовете нямат бъдеще на земята. Нашето съществуване зависи от това колко сме ядосани. Ако не се борим за живота си, ще умрем.““

 
 

Мадона с първи сингъл от 3 години насам!

| от chr.bg |

Американската поп икона Мадона обяви, че ще издава нов синъл. Той е първият ѝ от три години насам. Съобщението за новата песен, озаглавена „Beautiful Game“, Кралицата на попа направи в социалните мрежи.

Мадона е работила с дългогодишния си френски продуцент Мируей по парчето. Двамата си партнираха и за песните „Confessions on the Dance Floor“ ( 2005), „American Life“ (2003), „Music“ (2000), както и за песента „Die Another Day“ от филма за Джеймс Бонд от 2002 г. „Не умирай днес“.

На обложката на сингъла изпълнителката носи корона с религиозни символи, подобна на тази, която носеше на червения килим на бала в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк преди седмица.

Религиозният мотив не е нещо изненадващо за Мадона. Нейният хит „Like a Prayer“ предизвика скандал през 1989 г. Критиците твърдяха, че видеото към песента използва образа на Христос по богохулен начин.

По-рано тази година 59-годишната звезда обяви, че записва нова музика в студио в Лондон. Тя разкри, че планира да тръгне на турне през 2018 година.

#friday #mood #yep

Публикация, споделена от Madonna (@madonna) на