#BookClub: Момичето от влака

| от | |

От днес отваря Книжният клуб на Chronicle, в който четем и обсъждаме книги. Първото заглавие е „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс.

Паула Хоукинс е британка, която преди да стане писател, е журналист в продължение на 15 години. В един момент решава да се откаже от кариерата си, за да пише романи. Дебютният й роман е „Момичето от влака“.

По пример на друга любима моя дебютантка от две години насам – Джилиан Флин, Паула прави фурор с книгата си, която става номер 1 бестселър във всякакъв вид класации, бива избрана за „най-добрия трилър на 2014-а“ в социалната мрежа за книги Goodreads, собственост на Amazon и съответно веднага след това „Момичето от влака“ е купена за филмиране. Продукцията вече в ход и се говори, че британката Емили Блънт ще изиграе главната роля – Рейчъл, момичето от влака.

Книгата на Паула Хоукинс е промотирана като следващата „Не казвай сбогом“ – дебютния роман на Джилиан Флин, за чиято адаптация на голям екран авторката, бивш кинокритик в Entertainment Weekly, получи първата си номинация за „Златен глобус“. Но за тези, които са чели или гледали впоследствие „Не казвай сбогом“, знаят, че това е една от малкото книги, които буквално ти удря два шамара в лицето – с обратите вътре и с финала, заради който имаше толкова много дискусии. Защото може би в книгите и филмите доброто винаги побеждава злото. Но в реалния живот това никога не е така, нали?

„Момичето от влака“ се доближава до „Не казвай сбогом“ дотолкова, доколкото Паула Хоукинс решава да използва гледните точки на своите персонажи, за да разкаже историята си. В нея става дума за Рейчъл Уотсън – жена на около 30 години, която е зарязана от мъжа си, има проблеми с алкохола и живее в сиво ежедневие без смисъл и без удоволствие, правейки едно и също всеки ден. Рейчъл хваща влака от апартамента, в който живее, за да пътува до Лондон. И всеки ден, пътувайки с един и същ влак на отиване и връщане, тя минава покрай старата си къща, където мъжът й живее с новата си жена. Рейчъл не може да гледа къщата си, но не отделя поглед от съседите Джес и Джейсън, или поне тя така ги нарича. В главата на Рейчъл двамата непознати са перфектната двойка. Докато един ден, след пиянска нощ, Рейчъл не се прибира със синини и огромна рана на главата, за да научи, че жената, която наблюдава от влака всеки ден е изчезнала безследно, а самата Рейчъл по някакъв начин е замесена в случая.

Паула Хоукинс избира да разкаже историята си от три гледни точки – тази на Рейчъл и нейното нещастие, на Ана – сегашната съпруга на бившия съпруг на Рейчъл и Меган – изчезналата жена, чиято история започва в миналото, за да може тя, Ана и Рейчъл да се срещнат в настоящия момент.

Хоукинс успява да изгради добро действие, макар и малко бавно. Книгата върви и се носи плавно, докато ти като читател успееш да намериш вярната посока след разбърканите спомени в главата на пияната Рейчъл. Това се случва някъде в средата на книгата. За съжаление и финалът не е чак толкова шокиращ, колкото много критици казват. Въпреки тези неща обаче, „Момичето от влака“ е един изключително добре написан трилър и дори, може да се каже, че по-скоро е историята за нещастието на една жена, не – на три жени… За любовта, тъгата и майчинството. Ако не беше промотирана като трилър, то книгата щеше да има много по-широк кръг от почитатели.

Филмовата адаптация на книгата започва да се снима след няколко месеца, като продуцентите вече обявиха, че вместо Лондон действието ще се развива в Ню Йорк. Дали това е добра идея, никой още не знае, но както е ясно, никоя адаптация на кино не е като книгата. Самата Паула няма нищо против смяната на локацията. Преди няколко месеца писателят Блейк Крауч ми каза, че идеята на една киноадаптация по книга, е тя да бъде различна от книгата, тъй като нея вече си я чел. Защо би искал и да я гледаш? Но хилядите адаптации по книги са доказали, че феновете искат точно обратното – те предпочитат филмовият екип да не си позволява волности върху книжния оригинал. Какъв ще е случаят с „Момичето от влака“ още не е ясно, но догодина ще видим. Ако Емили Блънт все пак остане в продукцията и играе Рейчъл, то ще й се наложи да говори с американски акцент… Въпреки че тя, както и авторката, са от Англия. Но това е Холивуд. Какво да се прави.

„Момичето от влака“ е вече по книжарниците. Издава изд. Enthusiast, 15 лв.

Снимки: Getty Images, Goodreads, John St John/Flickr

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“