Бонд е убил сина на Ем?
|
|
Една година след премиерата на Skyfall професор Стивън Картър (професор по право в Йейл) решава, че сега, без да разваля синопсиса на филма, може да обясни теорията си, че главният злодей, Силва, всъщност е син на Ем (Джуди Денч).
Ключовото доказателство на професорът е, че съобщението, което Силва (Хавиер Бардем) изпраща на Ем преди експлозията в централата на МИ6 съдържа анаграма, че той е осиновеният син на Ем. Оригиналното съобщение „THINK ON YOUR SINS“ професорът предполага, че e анаграма за „YOUR SON ISNT IN HK“
Във филма, дори след експлозията в МИ6 Ем изобщо не мисли за Силва и изпраща Бонд да го търси. Освен това, когато Силва говори с Бонд той я нарича многократно „mommy“
Теорията на Картър е следната:
„Защо сценаристите ще си мълчат и няма да кажат на публиката, че Силва е арестуван в Хонконг и че все още смятат, че е в затвора там, вместо да кажат, че е прехвърлен в Китай, както и би се случило с британски шпионин? Второ, защо враждата на Силва към Ем е толкова лична и пълна и пълно с моменти на ужасна мъка? И трето, защо след като обеща отмъщение – и през целият филм го търси – той не можа да я убие в кулминационната сцена?
Изведнъж всичко това има смисъл. Силва, за който се смяташе, че е в Хонконг, вероятно е осиновен син на Ем, но син. Защо осиновен? Защото иначе не няма да разберем коментара на Ем до Бонд, че сираците са най-добрите новобранци. Да, Бонд е сирак, но тъжният поглед на Ем докато казва това, ни кара да мислим, че става дума за някой друг“, обяснява професорът.
1 Коментар
Мъжкото его с добавена стойност от 33%
|
|
Тайната на всеки продукт е в добрата реклама. Ако искате да получите най-високата печалба, възползвайте се от рекламистите. Тези хитри лисици много добре знаят човешките слабости и със сигурност ще завъртят колелото в правилната посока. И както се досещате, няма нищо по-добро от една хубава манипулираща реклама. Тя е способна във всеки един момент да накара потребителя да влезе в ролята на кучето на Павлов.
И така достигаме до един от най-продаваните консумативи – презервативите. Излишно е да се търси феноменална реклама за подобно средство, но когато бюджетът го позволява, компаниите се възползват и печелят сериозно. Една американска компания е успяла да спечели грандиозни суми, използвайки мъжкото его.
Говорим за компанията Magnum – дъщерна фирма на легендарните Trojan. През 2001 г. се отчита 4.6% ръст на продажби, а само 9 години по-късно статистиката бележи сериозен скок от 18.8%. Каква точно е тайната?
Самият презерватив никога не се е променял значително, за да повиши своите качества или да предостави по-добро преживяване на потребителя. Редица фирми обаче говорят за своите премиум продукти така, сякаш наистина биха предоставили незабравимите преживявания. В този случай, американската марка използва мъжкото его. Рекламният слоган на Magnum е:
„По-големи от повечето презервативи, създадени за онези, които смятат нормалните презервативи за твърде ограничаващи. Обикновените продукти са по-малки и по-тесни от Magnum XL.“
Когато дошло времето за реклама, експертите трябвало да помислят с какво се гордее най-много техния потребител. Отговорът е повече от ясен – достойнството. Удоволствието да се закупи този продукт е практически изявление, че потребителят е достатъчно надарен. Когато поставите двама души и единият купува обикновен продукт пред премиум линията ще се породят тихи войни и конкуренция, която човек не иска да вижда. По тази причина започва една грандиозна и специална игра с цената. Обикновеният троянец коства на потребителя 5.99 долара за 12 броя. Кутия Magnum се оценява на 10.99 долара, при това само за 10 броя. С други думи имате около 33% разлика в цената. Нито едно его не може да направи разумната математика, а и никой не би пожелал да бъде скъперник, когато трябва да изяви своето либидо пред околните. Размерът има значение, но само за тези продукти.
Чифт ръкавици изобщо не се различава ценово. Можете да изберете малки, средни или големи – цената не се променя. В един момент нататък, компанията майка дори не прави повече реклами, нейната работа е приключила. Те имат правилния слоган, разполагат с гръмката визия на продукта си и печалбата е факт. И ако алгебрата не е вашето приключение, експертите обясняват, че единствената разлика е в минималната ширина в средата на продукта им. Изчисленията показват разлика в 8 милиметра, което едва ли би било забележимо за когото и да било. А разликата между още по-големите XL е едва половин милиметър. И така маркетинг отдела доказва, че мъжкото его може да струва повече – около 33% повече. Впрочем и други марки, използващи смели имена и съкращения като ориентир в размера печелят по този начин. Единствената разлика е в допълнителните суми, които средностатистическият американец заплаща. Ако това не е достатъчно, много често певци и рапъри трябва да вмъкнат думата „Magnum“ в своите лирики. И по тази линия някои популярни лица се възползват, но следващия път, когато слушате рап песен, замислете се дали не присъства думичката „Magnum“.
Коментарите са изключени
Най-желаните коледни подаръци през годините: Slinky от 1943
|
|
Слинки е изобретено от Ричард Т. Джеймс през 1943 година, а за първи път демонстриранa в универсалния магазин на Gimbels във Филаделфия през ноември 1945. Играчката е хит и всички 400 бройки се продава за деветдесет минути.
Джеймс и съпругата му Бети основават James Industries в Клифтън Хайтс, Пенсилвания, за да произвеждат Слинки и няколко дъщерни играчки като Слинки кучето и Сюзи, Слинки червейчето. През 1960 г. съпругата на Джеймс Бети става президент на James Industries и през 1964 г. премества предприятието в Холидейсбург, Пенсилвания. През 1998 г. Бети продава компанията на Poof Products, Inc.
В началото слинкито е на цена от 1 долар, но тя се покачва с увеличението на цените на стомана в цяла Пенсилвания. Все пак обаче стойността на играчката остава скромна през цялата й история до голяма степен заради загрижеността на Бети Джеймс дали по-бедните семейства ще могат да си я позволят.
Слинки, освен като една от играчките в детската стая, се ползва и в класната стая (като инструмент за преподаване), във военно време като радио антена и във физически експерименти с НАСА. Играчката е въведена в Националната игрална зала на славата в в Рочестър, Ню Йорк, през 2000, а през 2003 г. Слинки намира мястото си в списъка „100 години играчки“ на Асоциацията на играчките. За първите си 60 години съществуване са продадени 300 милиона бройки.
Но как точно се появява тази забавна пружинка на бял свят и как става любимата играчка за подарък на Коледа?
През 1943 г. Ричард Джеймс, морски инженер и механик, който работи в корабостроителницата William Cramp & Sons във Филаделфия. Там създава пружини, които да поддържат и стабилизират чувствителната на движения апаратура на борда на корабите, когато морето е бурно. Джеймс случайно бута един от пружините от една етажерка и вижда как тя минава по познатия ни начин от един куп с книги, по масата и после на пода, където застава в събрано положение.
Съпругата на Джеймс Бети си спомня: „Той се прибра вкъщи и каза: „Мисля, че ако успея да наглася стоманата с правилната гъвкавост, бих могъл да накарам пружината да крачи“. Джеймс експериментира над година с различни видове стоманена тел и най-накрая намира правилната. В началото жена му се е изпълнена с колебания, но променя мнението си, след като играчката е прецизно нагласена и вижда децата от квартала колко й се радват. Тя я нарича Slinky (което означава „елегантен и грациозен“), след като случайно попада на думата в речника и решава, че умело описва звука, който пружина издава, докато ходи.
Със заем от 500 долара двойката създава James Industries (първоначално James Spring & Wire Company) и произвежда около 400 бройки Слинки, направени от местна работилница, които опакова на ръка в жълта хартия и ги продава на единична цена от 1 долар. Всяко Слинки е високо около 6,5 см. и има 98 намотки от висококачествена синьо-черна шведска стомана. Семейство Джеймс първоначално срещат затруднения при продажбата на изобретението си в магазините за играчки, но през ноември 1945 г. получават разрешение да поставят собствен стелаж в секцията за играчки на универсалния магазин Gimbels във Филаделфия.
Ако не сме го казали вече (знаем, че сме го казали, но пак ще го кажем): Слинки е хит и всички 400 бройки са продадени за деветдесет минути.
През 1946 г. Слинки е представен на американския панаир на играчките. Не след дълго Ричард Джеймс прави работилница в Олбани, Ню Йорк, и разработва машина, която може да прави слинкита за секунди. Играчката вече е опакована в кутия с черен надпис.
Джеймс често се появява в телевизионни предавания, за да разкаже за играчката си. През 1952 г. дебютира Slinky Dog. Други играчки на Slinky, пуснати през 50-те години на миналия век, са влакчето Slinky Loco, Slinky Suzie и Slinky Crazy Eyes – чифт очила, които използват пружини да държат очните ябълки.
James Industries лицензира патента на няколко други производители, включително Wilkening Mfg. Co. от Филаделфия и Торонто, които произвеждат играчки, ориентирани към пружините. През първите 2 години James Industries продава 100 милиона бройки (при 1 тогавашен долар за брой, днес приходите биха се равнявали на 6 милиарда долара).
През 1960 г. след като съпругата му подава молба за развод, Ричард Джеймс напуска компанията и става евангелски мисионер в Боливия. Бети Джеймс управлява James Industries, оправя се с кредитори и през 1964 г. премества всичко в Холидейсбург, Пенсилвания.
Ричард почива през 1974 г.
…
През 1995 г. Бети обяснява успеха на играчката пред Асошиейтед прес с думите: „Той се крие в простотата й“. Същата година играчката става хит като коледен подарък, защото се появява във филма „Toy Story“.
През 1998 г. James Industries е продадена на Poof Products, Inc. от Плеймут, Мичиган, производител на спортни топки от пяна. Slinky продължи производството в Холидейсбург и през 2003 г. James Industries се слива с Poof Products, Inc., в нова компания, която се казва Poof-Slinky, Inc.
Бети Джеймс почива от сърдечна недостатъчност през ноември 2008 г., на 90 години, след като е президент на James Industries от 1960 до 1998 г. Над 300 милиона играчки с елементи на Slinky са продадени между 1945 и 2005 г., а оригиналният Slinky все още е бестселър.
Коментарите са изключени
Аналоговият GPS е най-очарователното изобретение в света
|
|
Много преди глас на известна личност да ни казва от таблото на колата накъде да караме, е имало хартиени карти, прото-GPS системи, включително тази странна двойка ръчни и автомобилни карти.
Още през 1927 г. се появява Plus Four Wristlet Route Indicator. То представлява устройство за носене на китката, като ръчен часовник, и разполага с малки свитъци с конкретни пътища. Индикаторът няма нужда от батерии и работи, точно както си представяте – хартията се навива от едната страна, докато пътуваме, и като пристигнем, я връщаме обратно за следващия път.
Джаджата се продава заедно с 20 скрола с различни маршрути, повечето от които са за Лондон, а още могат да се купят от или да се направят по поръчка от производителя. Шофьорите или пътниците могат ръчно да навият механизъм отстрани, който автоматично да движи картата паралелно с тяхното движение.
Морис Колинс е 73-годишен лондончанка и собственичка на антикварна колекция, която включва този GPS накит. Колекцията й се показва в различни музеи и изложби, а тя нарича индикатора „невероятно изобретение“, но отбелязва: „Самата аз никога не съм го опитвала да се навигирам така и не съм сигурна доколко успешен би бил опитът ми.“
През 1932 г. се появява подобно, но по-усъвършенствано устройство. Iter Avto също използва механизъм за превъртане на хартия, но с обрат: страниците се движат автоматично с напредването на автомобила.
Смята се, че е първото автоматизирано навигационно устройство, монтирано на автомобил като то е вързано със скоростомера и регулира въртенето на картата според скоростта. Подобно на предшественика си, Avto се произвежда в ограничени количество като е предназначено предимно за елита на собствениците на автомобили.
Разработен в и за Италия, представеният набор от карти на това устройство включваше различни големи градове, а рекламата му го хвали с точност и полезност:
„Мотористи, Iter-Auto е вашият ангел хранител на Земята, който ще ви ръководи за ръка, наставлявайки ви в пътуванията с безупречна точност, чрез карта-маршрут, който e в перфектен синхрон с шофирането на вашия автомобил, както и всякаква информация като: кръстопътища – мостове – неравности – нива на кръстовища – опасни завои – снабдяване – облекчение – гаражи – хотели и др.“
Коментарите са изключени
Спят ли рибите?
|
|
То не е точно сън, а по-скоро безмоторно плуване, но повечето видове риби прекарват известно време в почивка подобна на сън. И като нас, ако не разполагат с достатъчно време за отмора, по-късно се опитват да компенсират.
Сънят има проста дефиниция, която включва затворени очи и конкретен модел мозъчни вълни в неокортекса. Благодарение на на тези белези за изследователите е сравнително лесно да определят дали човек, друг бозайник или птица спят.
Това определение обаче не работи при рибите, тъй като те нямат нито неокортекс, нито клепачи. Затова изследователите са принудени да разчитат на директни наблюдения на поведението им, за да определят кога и дали спят.
Обикновено, когато една риба „спи“, се наблюдават четири явления: (1) неактивност за дълго време; (2) характерна поза за почивка (като, например, отпусната опашка); (3) повторение (почивка по едно и също време на денонощието и по със същите белези) и (4) намалена чувствителност към околната среда (трудно събуждане).
Тилапия
Различните видове риби дремят по различни начини. Например, тилапията е била наблюдавана според горните изисквания да спи на дъното на водата, както и кафявият сом, но той спи под ъгъл между 10 и 30 градуса спрямо дъното с отпусната опашка и разпънати перки. Освен това някои видове бас и костур спят върху или под трупи на паднали дървета, а рибите, които живеят около коралови рифове, често се крият в цепнатините на рифа през нощта, за да дремнат.
При много видове риби през този период на покой се наблюдава по-ниска сърдечна и дихателна дейност, както и по-малко движения на устата, хрилете и очите. За някои видове, като сините и сивите акули, намалената чувствителност е толкова дълбока, че изследователите могат да ги хванат с ръце и да ги местят из водата без да предизвикват никаква реакция.
Интересното е, че някои видове риби изглежда никога не спят. И скумрията, и леферът плуват постоянно и въпреки че плуват по-малко през нощта, отколкото през деня, те остават чувствителни към дразнения през цялото денонощие. Една нощна птица, калифорнийската рогова акула, е далеч по-активна през нощта, но това съвсем не означава, че прекарва деня си в сън. Други видове риби, които никога не изглеждат да спят, всъщност могат да си придремват от време на време, в това число много, които живеят на големи пасажи. Според една теория за съня при рибите, някои от тях забелват очи, когато спят, а други просто изпадат в нещо като нашето замечтано състояние по време на покой.
А някои риби пък въобще не дават признаци на сън, докато са млади, но до голяма степен като нас хората, започват да спят редовно, когато достигнат зряла възраст. Някои други риби, които обикновено спят през нощта, като тавтога, пък спират всякакви признаци на сън по време на периоди на миграция и хвърляне на хайвера.
Скалариите са представители на цихлидите
Някои цихлиди и триигли бодливки напълно забравят за съня, докато инкубират яйцата си. Тогава те не само ги защитават, но и ги вентилират като по този начин осигуряват непрекъснато снабдяване с кислород за потомството.
Данио, известно още като Риба зебра
Някои видове риби, които обичат съня, ще предприемат целенасочени действия да си наваксат загубения сън. В проучване от 2007 г. няколко изследователи безмилостно изтормозват група рибки данио като редуват чукане по аквариума със звуци от подводен говорител, за да ги държат будни. Те остават напълно лишени от сън по време на стандартния си 6-часов тъмен период, а съответно на следващия ден изследователите оставят аквариума тъмен и след проведени екперименти забелязват, че рибките са значително по-трудни за екзалтиране, а нормалното количество движения в устата и хрилете спада наполовина.
Чукането по аквариума изглежда е популярна техника сред изследователите на съня сред рибите. През 2011 г. биолози от Университета в Ню Йорк използват тази техника, за да установят, че пещерните риби не спят много в сравнение с техните братовчеди, които живеят на повърхността.
Те наблюдават четири вида риби (от водите на североизточна Мексико): повърхностните риби от вида Astyanax mexicanu, както и три пещерни вида Pachón, Tinaja и Molino. И в крайна сметка откриват, че повърхностните риби спят около 4 пъти повече от пещерните (800 минути за 24 часа в сравнение със 110-250 минути).
Колкото и садистично да изглежда стореното на клетите рибоци (поне за тези от нас, които обичат съня), биолозите от Университета в Ню Йорк лишават мексиканската риба от сън и като местят аквариумите веднъж на минута. Със сигурност рибите будуват по-дълго, отколкото са свикнали и подобно на своите братовчеди данио, те си наваксват като на следващия ден спят повече.
В стремежа си да научат защо пещерните риби спят по-малко, учените в проучването от 2011 г. кръстосват пещерни риби с повърхностни риби, за да видят дали има наследствени фактори в съня. Забележителното е, че така създаденото поколение наследява нуждата за по-малко сън на пещерната риба и в резултат изследователите заключават, че има генетична основа, която регулира съня, а генът на пещерната риба е доминиращ.
Коментарите са изключени
