Бон – столица на салафизма?

| от |

Близо 450 радикални ислямисти от Германия са заминали на джихад в Сирия. Поне десет процента от тях са от Бон. Защо точно Бон стана център на краен ислямизъм? Отговор на този въпрос търси Матиас фон Хайн за Дойче веле.

Повечето хора свързват бившата столица Бон с романтиката на Рейн, с Бетовеновия фестивал или с карнавала. В последно време обаче медиите все повече свързват този уютно-тих град с понятия като салафизъм, ислямизъм, тероризъм и джихад. Пред районния съд в Дюселдорф например е изправен гражданин от Бон, който е приел исляма. Той е обвинен за опита за бомбен атентат на гарата в Бон.

Журналистът от „Бонер Генераланцайгер“ Франк Валендер от години се занимава с темата за ислямския тероризъм в Бон. Той припомня случая с бонския джихадист Бекай Харах, който беше убит в Афганистан през 2010 година. Преди това Харах беше поствал видеоклипове в прослава на джихада. Двама други бонски джихадисти, братята Ясин и Монир Шука, призоваваха към атентати в Германия, във видеоклип, заснет от тях в граничния регион между Пакистан и Афганистан.

Малко предистория

Пълномощничката по интеграционните въпроси на град Бон Колета Манеман е сериозно загрижена от факта, че Бон явно се е превърнал в център на радикален салафизъм. Тревогите й са породени от радикализирането на все повече младежи, но и от надигащата се ислямофобия. В тази връзка тя припомня част от историята на Бон: по времето, когато градът беше столица на Федералната република, в него се появиха много арабски джамии. Посланиците на арабските държави тогава много настоявали техните служители да разполагат с достатъчно молитвени домове. Част от тези джамии, поне временно, са ставали средища на радикално настроени мюсюлмани. В доклад на полицията в Бон се казва, че ислямистите в града са добре омрежени помежду си.

Арабският език звучи по улиците на квартала Бад Годесберг почти толкова често, колкото и немският. Затова градът е станал притегателен център и за голям брой арабски граждани, които пристигат в Бон на лечение. За съжаление обаче, той е притегателен център и за радикални ислямисти – тенденцита се засилва особено след 2005 година насам, когато бяха закрити няколко ислямистки средища в Хамбург и Улм.

Обликът на Бад Годесберг междувременно е почти изцяло арабски – накъдето и да се обърне човек ще види арабски ресторанти и магазини, арабски реклами, агенции за недвижими имоти, предлагащи мебелирани жилища за арабски клиенти, забулени от глава до пети жени в черно и магазини за съответното „ислямско облекло“.

Прословутата академията „Крал Фахд“

В южната част на Бад Годесберг се намира и скандално известната Академия „Крал Фахд“, която е построена с дарение на краля на Саудитска Арабия. Сградата, която външно наподобява джамия, е била училище за децата на саудитските дипломати от времето, когато Бон е бил столица на Германия. Всъщност там и до ден-днешен се учи, но какво точно? От доста време насам експертите свързват академията с радикалния салафизъм.

През 2003 година тя попадна в полезрението на германската Службата за защита на конституцията, след като стана известно, че един от преподавателите отправял призиви за „свещена война“. Германските училищни власти освен това установиха, че в някои класове учениците имали само по един час немски език седмично. Властите подложиха на проверка и учебниците. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ тогава писа, че някои от тях съдържат апели за „борба срещу неверниците“, както и обещания за райски възнаграждения на онези, които загинат „в името на исляма“.

Оказало се още, че училището, в което би трябвало да се учат само децата на дипломатите, живеещи временно в Германия, за които германската държава е разрешавала да учат по чужди образователни програми, се посещава и от деца на родители-мюсюлмани, които имат постоянно местожителство в Германия.

Това са по правило деца от крайно религиозни семейства, които са искали да ги възпитават строго консервативно и да ги предпазят от западните влияния. Такива семейства и до днес има в Бон. Само че техните деца вече са принудени да посещават редовни германски училища. Тази промяна се наложи в резултат на скандала от 2003 година. Тогава беше уволнен и директорът на Академията „Фахд“, а контролът на германските училищни власти над учебните съдържания и програми беше затегнат.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.