Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Синеокото момче на британското кино

| от chronicle.bg |

Той е бурната душа на британското кино от епохата на „Златната ера“. Купонджията, който доказва, че тялото не е необходимо да е като изваяно, за да бъде магнит за жените и предмет за обожание. Той е русата чуплива коса, сините очи, кльощавото тяло и високия ръст на киното. Питър О’Тул.

Човекът, който по време на снимките на „Как да откраднеш милион?“ непрестанно спори с Одри Хепбърн кой от двамата е по-слаб. Единственият Лорънс Арабски е един от най-добрите актьори в световното кино. И въпреки всички роли, никога не получава Оскар – само осем номинации. Връчват му почетна статуетка през 2003 година, която отказва да приеме, освен ако не му бъде връчена от Мерил Стрийп.

Синеокото момче на Британското кино си отиде на днешната дата преди 4 години. Беше 81 години. И остави след себе си десетки герои, които ни научиха как да се държим като джентълмени, как да ухажваме и обичаме жените, как да бъдем красиви само с поглед, как да пием и да пушим и най-вече как да се забавляваме – с три думи, как да живеем.

питър о'тул и одри хепбърн
С Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион?“

Предлагаме ви няколко цитата, които да онагледят написаното горе.

„Няма да бъда обикновен мъж, тъй като е мое право да бъда необикновен. Ще разбъркам гладкия пясък на монотонността.“

„Качих се на камион за Лондон в търсене на приключение. Свалиха ме на Euston Stations и тръгнах да си търся хостел. По пътя минах покрай Кралската академия по драматични изкуства и влязох просто да огледам какво мога да открадна по-късно“ (След време започва да учи в Академията на пълна стипендия)

„Ако не можеш да направиш нещо доброволно и с радост, не го прави изобщо. Ако ще отказваш пиенето и ще се оплакваш, по-добре се върни към бутилката.“

„Единственото физическо упражнение, което правя, е да вървя след ковчезите на приятелите ми, които наистина правеха упражнения.“

„Вземам всяка добра роля, която ми попадне. Но ако няма добри роли, ще правя всичко, за да мога да си плащам наема. Парите винаги ни притискат. А за истински добра роля може да чакаш цяла вечност. Така че се взимам в ръце и правя каквото мога.“

питър о'тул
Във филма „Лорънс Арабски“

„Любовта ми към актьорството е велико нещо. Попаднах в този свят и открих, че се справям добре. Именно то направи ме превърна от нищо в нещо. Не нещо голямо, но все пак нещо. Ако се занимаваш  с нещо, правиш го с удоволствие и се справяш добре, какво по дяволите още можеш да искаш.“

„При крадците може и да има чест, но не и при политиците“

„Нямам намерение да продумам последните си думи на сцената. Рум-сервиз и няколко покварени млади момичета ще ми свършат доста добра работа на изхода.“

„Не понасям светлината. Не понасям времето. Мечтата ми за рай е да преминавам от една задимена стая в друга.“

„Когато си млад, винаги изпитваш глад да скачаш от връх на връх, пропускайки долините.“

„Не знам абсолютно нищо за жените. Те са уникални, красиви мистерии.“

„За мен животът винаги е бил или сватба, или погребение.“

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2

 
 

„Той е чудовище“ – Салма Хайек за Харви Уайнстийн

| от chr.bg |

Мексиканската актриса Салма Хайек влезе в и без това дългия списък с холивудски актриси обвинили продуцента Харви Уанстийн в сексуален тормоз. Тя го нарече „чудовище“ в статия, публикувана в New York Times.

„Години наред той беше моето чудовище“, написа Хайек в текста си като описва и случаи на сексуален тормоз, тероризиране и заплахи.

Холи Байрд, говорилката на Уайнстийн, представи изявление, в което определя обвиненията на Хайек като неверни.

Повече от 50 жени обвиняват продуцента в сексуален тормоз. Той отрича някога да е правил секс с жена без нейно съгласие.

Говорителката на Хайек все още няма коментар по отговора на Байрд.

Полицията в Ню Йорк, Лос Анджелис, Бевърли Хилс и Лондон разследват Харви Уайнстийн по представените обвинения в тормоз и изнасилване.

Салма Хайек описва своя случай, който става през 2002 година по време на заснемането на филма „Frida“. В него Хайек играе мексинканската художничка Фрида Кало.

Актрисата пише, че се е радвала на възможността да работи с Уайнстийн и Мирамакс (негова собственост тогава), защото „те били синоним на качество, задълбоченост и смелост в снимането на филми“. Но се оказало, че трябва да отблъсква неприлични опити на продуцента.

„Да не му давам да ми прави орална любов“, пише звездата, „А с всеки отказ Харви показваше яростта си“.

Веднъж Харви я кара да снима сексуална сцена с друга жена. „Тогава за пръв и последен път в живота си имах нервен срив.“

Актрисата нарича Уайнстийн „страстен кинофил, рисков играч, патрон на таланта в киноиндустрията, любящ баща и чудовище“

„Никога не показах на Харви колко ужасена бях от него.“

„Докато в бранша няма равенство между мъжете и жените, общността ни ще продължи да е подходяща почва за хищници.“

Байрд отговори на обвниенията: „Господин Уайнстийн смята Салма Хайек за първокласна актриса, която е избирал за няколко от филмите си – „Once Upon a Time in Mexico“, „Dogma“ и „Studio 54″. Той се гордее с номинацията й за Най-добра актриса за ролята й във „Frida“ и продължава да подкрепя работата й.“

„Въпреки, че Дженифър Лопез проявяваше интерес към ролята и по това време беше по-голяма звезда от Хайек, господин Уайнстийн се наложи на инвеститорите в проекта и избра Салма.“

„Господин Уайнстийн не помни да е притискал Салма за безвъзмездна секс сцена с друга жена и не е бил там по време на заснемането й. Всички обвинения в сексуален тормоз, описани от Салма, са грешни и други хора, които са били свидетели на събитията, имат различни наблюдения за ситуацията.“

 
 

Шведски семейства карат автономни автомобили Volvo

| от chronicle.bg |

Volvo Cars даде начло на проекта за разработване на технологии за автономно шофиране, с помощта на шведски семейства, които ще тестват автомобили по обществените пътища на Гьотеборг и ще споделят впечатленията си с екипа инженери на компанията.

Първите две семейства от тестовата програма – Хейн и Симоновски от Гьотеборг, получиха луксозните SUV автомобили Volvo XC90, с които ще участват в проекта Drive Me. Още три семейства ще ги последват в началото на 2018 г., а през следващите четири години до 100 човека ще бъдат включени в проекта Drive Me. Семействата ще допринесат за тестовата програма с ценна информация, като позволяват на екипа инженери да наблюдава как използват колата, шофирайки на път за работа, до училището на децата или когато пазаруват.

Volvo планира да разполага с напълно автономна кола до 2021 г. и данните от проекта Drive Me ще изиграят решаваща роля в проектирането й.

Drive me ще включва реални потребители, които ще тестват различните нива на асистенция на водача по време на управление и евентуално на изцяло автономно шофиране. Хейн и Симоновски получиха тестовите автомобили XC90, оборудвани с последната Volvo технология за подпомагане на водача при шофиране, както и с набор от камери и сензори, които ще наблюдават поведението им на пътя и ще снабдяват колите с информация за случващото се покрай тях.

The Hain family receiving their XC90 Drive Me car

По време на този първи етап от проекта, семействата ще държат ръцете си на волана и ще контролират управлението през цялото време, докато използват автомобилите.

С течение на времето, всички участници в проекта ще получат достъп до по-модерни автомобили, с по-развити автономни технологии, след като преминат специално обучение. Но дори тогава, тестването на тези автомобили, първоначално ще се извършва в контролирана среда и под надзора на експерти по безопасността от екипа на Volvo Cars.

Нито една нова технология няма да бъде въведена в експлоатация, ако съществува и най-малкото съмнение относно нейната безопасност.

Това означава, че Volvo продължава да разработва автомобилите си със същото внимание и грижа, които затвърждават позициите му на производител на едни от най-сигурните коли в света.