Блумбърг: Меркел е готова на дълга игра с Путин

| от |

Статията на 43-годишния руския журналист Леонид Бершидски, който е един от създателите на либералния руски в. „Ведомости“ и на руското издание на „Форбс“, е публикувана от агенция Блумбърг

Наскоро написах статия, че високомерното отношение към президента Владимир Путин на срещата на страните от Г-20, бе детинщина, която има обратен ефект. Знаех, че ще последва реакция. Получих десетки съобщения, че Путин заслужава такова отношение, а авторите като в един глас ме обвиниха, че аз съм се застъпвал за умиротворяване.

Имаше и писма от хора, които бяха съгласни с мен, но поради неверни причини: тези автори смятат, че Путин води праведна политика срещу американския империализъм.

Като етнически руснак, който обаче заради политика на Путин не вижда бъдеще за себе в Русия, аз възприех тези съобщения със сърцето си. Аз искам режимът на Путин да падне, а на негово място да дойде либерална и просто европейска власт, която ще тласне Русия по пътя на сближаване с Евросъюза. Аз не поощрявам действията на Путин в Украйна, които започнаха с анексирането на Крим и продължават с подкрепата на сепаратистите в Донецк и Украйна.

И въпреки това тровенето и очернянето на Путин са неправилни.

Така мисли и германската канцлерка Ангела Меркел, която на срещата на Г-20 проведе най-дългата среща с руския президент.

Тя изнесе лекция в Сидни, представяйки в подробности стратегията на Запада спрямо Путин. Меркел се намира в уникално положение: над половината от живота си тя е прекарала в комунистическата Източна Германия, която е била контролирана от колеги на Путин в КГБ и от управляващата съветски върхушка. В нападението на Путин срещу Украйна тя вижда връщане към силовата тактика от съветски образец. И предложената от Меркел стратегия се основава на собствения й опит.

Тя смята, че дори малките конфликти могат да доведат до големи последици. Затова от миналото правим извода, че въпросният конфликт не може да бъде разрешен чрез военни средства, защото това ще ни доведе до въоръжен конфликт с Русия, а и този конфликт едва ли ще се ограничи в тесните географски граници. От друга страна, фактът, че не може да го разрешим с военни средства, изобщо не означава, че той изобщо не може да бъде разрешен.

Тогава с какви възможности разполагаме? Имаме примерно икономическа мощ. От нас се изисква съгласие за понасянето на определени щети, но на мен ми се струва, че именно икономическата мощ е една от нашите най-силни страни. Западните държави и аз смятам, че ние трябва да я използваме, макар и не като самоцел. Въпросът е колко дълго ще се наложи да чакаме, докато тези мерки дадат резултат. Моят опит от Германската демократична република показва, че не трябва бързо да се губи надежда. Ние 40 години слушахме радиопредавания за приближаващия крах на ГДР и това наистина се случи след 40 години, когато всички вече бяха загубили надежда.

С други думи Меркел се надява, че икономическият натиск от страна на Запада ще накара режимът на Путин да отстъпи, а може и да го срине, както стана със Съветския съюз. Ето защо вярата на канцлерката в санкциите е непоколебима. И именно по тази причина руският премиер Дмитрий Медведев и външният министър Сергей Лавров грешат с тезата си, че икономическите мерки срещу Русия няма да се запазят дълго.

При такава перспектива западните лидери смятат, че са прави да наскърбяват Путин. Това е популярно от политическа гледна точка и в крайна сметка след 40 години други президенти и премиери ще съберат плодовете от тази победа.

Но Меркел не мисли така. Тя е готова с часове да разговаря с Путин. Нейното отношение показва, че тя е усвоила уроците на историята. В лекцията си Меркел заяви, че Първата световна война е пламнала заради „дефицита на общуване между върхушките на почти всички европейски държави“.

Очаквания на Меркел се базират на уроците от историята. Но светът и Русия след краха на Съветския съюз силно са се променили. Руската икономика вече не страда от централизирано планиране и тя не е обременена от надпревара във въоръжаването. Нефтените цени едва ли ще паднат до 10 долара за барел, както бе през 1986 година (по сегашни цени това са 22 долара). Напълно възможно е догодина те да започнат да се качват. Освен това днешните западни санкции няма да изолират толкова силно Русия в сравнение със санкциите срещу Съветския съюз. Светът днес е по-различен и такива големи развиващи се държави като Китай, Индия и Бразилия все така искат да сътрудничат с Путин. При такива условия добре известната способност на руснаците да се примиряват с трудностите и несгодите в името на съмнителни идеали може да позволи на Путин да се задържи на власт много дълго време. Това са лоши изводи за украинците и за онези руснаци, които смятат, че Путин води Русия в погрешна посока. Те не трябва да чакат 40 години.

Решимостта на Меркел да бъде упорита и да държи на своето означава, че западните лидери няма да успеят бързо да разрешат украинската криза. Затова очернянето на Путин е контрапродуктивно. Не е изключено в бъдеще да бъдем изправени пред по-сериозни кризи, а пътищата за разрешаването им да бъдат все така ограничени както сега. По тази причина Меркел води уважителен, макар и напрегнат диалог с агресора, търсейки възможности за нещо, което ще даде по-бърз резултат от икономическия натиск.

Това е истинско лидерство. А насмешките и гаврите са просто евтино политиканстване. /БГНЕС

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Арестуваха шефа на Audi заради „Дизелгейт“

| от chronicle.bg |

Главният изпълнителен директор на Аudi Руперт Щадлер е арестуван в Германия във връзка с „Дизелгейт“.

Към момента той е най-високопоставеният служител, задържан във връзка със скандала с вредните емисии, който беляза Volkswagen.

Шефът на луксозната марка на Volkswagen е бил задържан заради „манипулациите с показанията за отделяните газове от дизелови коли на групата“.

Прокурорите казаха, че „заповедта за арест е на база опасения за укриване на доказателства”, а от Audi потвърдиха новината за ареста и допълниха, че „г-н Стадлер е невинен до доказване на противното“.

Volkswagen Announces Financial Results For 2016

Припомняме, че през 2015 г. Volkswagen призна, че е използвала софтуер, за да манипулира резултатите на тестовете за вредни емисии на автомобили с дизелови двигатели в САЩ. Това отприщи най-голямата криза в историята на компанията и повдигна дискусии относно регулациите в автоиндустрията.