Бизнес група, рекламираща „Boeing“, погрешно пусна снимка на „Airbus“

| от |

В реклама на бизнесгрупа, промотираща експанзията на „Boeing“ в Сиатъл, погрешно бе пусната снимка на конкурента „Airbus“.

565443

Гафът бил направен от Търговската камара на Сиатъл в публикуваното платено съобщение във в. „Сиатъл таймс“ Над снимката на самолета „Еърбъс A-319″ фигурирало заглавието „Бъдещето на щата Вашингтон“.

Но щабквартирата на европейските самолети е в Тулуза, Франция, където те се сглобяват. Подобни монтажни заводи има в германския град Хамбург и в китайския Тянцзин.

Рекламата подканва американските парламентаристи да разгледат пакет от мерки, които да стимулират развитието на концерна в щата Вашингтон.

seattleadairbusplane-676x450

Тери Хирошима, говорителка на местната търговска камара се извини, като каза, че била допусната ужасяваща грешка от недоглеждане.

Гафът бе забелязан от много граждани на Сиатъл. А първият имейл за него дошъл от  Обединените арабски емирства. В него сътрудникът на губернатора на щата Вашингтон по въпросите на аерокосмическата промишленост Алекс Питш сигнализирал за грешката. Той бил сред гостите на авиосалона в Дубай.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.