shareit

Бисер Манолов за Бюджет 2014 : В плен на сакралното число 1,8

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) за Бюджет 2014 :

bisermanolov

Бюджет 2014 вече е публикуван за обсъждане. Видимо е, че в него 1,8 се явява нещо като сакрално число. Това е нивото на прогнозираната инфлация за 2014 година, ръстът на икономиката и заложеният бюджетен дефицит. Между другото това е една добра идея – всичко да бъде подчинено на числото 1,8. Просто принцип! Нещо като онзи стар виц от времето на социализма. Всичко ще струва 1 лев – хляб, вода, ток, бензин. Едно малко уточнение обаче – и заплатите ще бъдат един лев.

През „бюджетния“ период си истински щастливец, ако не се казваш Петър Чобанов. Финансовият министър определено е балансиран управник. Това си личи от „неистовите“ му опити да овладее разходната част на бюджета за 2014 г., но уви, желязната хватка на втората по големина парламентарна група е непреодолима.

И така, кои са видимите проблемни области на бюджет 2014. Самият министър го определи като „напрегнат“. По всяка вероятност е имал предвид свръхоптимистичната приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 година. Знаете, че в предизборната програма на БСП безработицата беше основен акцент. Това, разбира се, е правилно. Но констатирането на проблема е половината от решението. Ако си спомняте, говореше се и за разкриване на 400 хиляди нови работни места. Тук следва да се отбележи, че в момента, в който БСП се „докопа“ до властта, последва едно типично по български оттегляне от поетите предизборни ангажименти. Ставало въпрос за новооткрити работни места за целия четиригодишен мандат. В унисон с тази заявка в самото начало на мандата си правителството начерта спешни мерки за стимулиране на икономическата активност. През 2013 г. на трудовия пазар обаче няма видим ефект. Безработицата явно ще надхвърли 13%. В макрорамката на бюджет 2013 прогнозната безработица е заложена на 12,6%.

Какво става с мерките?

Говори се за „мерки“, насочени към подобряване на бизнес климата. Добре, но да видим какъв ще бъде приносът на корпоративния сектор към приходната част на бюджета. От корпоративни данъци през 2013 г. се очаква да постъпят 5,2% от всички приходи. През ­2014 г.­ съответно те ще представляват 5,4% от приходите, през 2015 г. – 5,5%, а през 2016 г. – 5,6%. Би трябвало подобряването на бизнес климата съответно да повиши и рентабилността на корпоративния сектор, която да рефлектира в конкретен финансов резултат. Явно имаме видимо разминаване между конкретните прогнозни цифри и политическите заявки. По същия начин стоят нещата и с директните чуждестранни инвестиции. За 2013 г. очакванията са, че ще бъдат около 1,548 млрд. евро. През 2014 г. желанието ни е чуждестранните инвеститори да вложат средства у нас в размер на 1,702 млрд. евро, през 2015 г. съответно – 1,788 млрд. евро, а за 2016 г. – 1,931 млрд. евро. Видимо е, че има разминаване между така нареченото рязко подобряване на бизнес климата и размера на очакваните инвестиции отвън. На мен нещата не ми се връзват, а на вас?

В бюджетната рамка също така има видим свръхпозитивен подход за икономическия растеж. За 2014 г., както казахме в самото начало, процентът на увеличение на БВП е 1,8%. За 2015 г. очакванията са за 2,9% и чак през 2016 г. ще направим икономически растеж от 3,4%. Нарочно използвам словосъчетанието „чак през“, защото съм отбелязвал многократно, че българската икономика започва да генерира интензивно нови работни места при ръст на икономиката 3,5%, така поне казва статистиката. Има едно традиционно „слагане на каруцата пред коня“ при „левите“ управления. Разбира се, че в бюджета за 2014 г. и дума не може да става за пенсионна реформа. Въвеждането на швейцарското правило пледира за „социална справедливост“. Да, признавам си, че е симпатично, но по никакъв начин това не може да бъде анонсирано като „реформа“. За пореден път разходопокривният пенсионен модел изобщо не е тема за дебат. Той е възможен единствено и само при високо ниво на трудова заетост. Както вече споменах, самите управляващи не очакват видимо подобряване на пазара на труда и през следващата година. Нещо повече, до 2016 г. нивото на безработица, на база на предварителните прогнози, ще остане над 10%.

Броят на пенсионерите ще се увеличава

В здравеопазването е тотален хаос. По-точно е да се каже, че здравната система е пред взрив. Точно от БСП бяха най-яростните противници на политиката на Симеон Дянков, когато той национализира резерва на здравната каса. Проблемът е констатиран. Вече те са на власт. Не е ли редно тези пари да се върнат точно там, откъдето Дянков ги присвои? Не е ли точно това сумата, която би могла да се използва за демонополизацията на касата? Макар че е малко странно да се използва резервът на здравната каса за изработване на механизъм за разбиване на нейния монопол. Впрочем това не са пари на здравната каса, а най-вече здравните вноски на осигуряващите се.

Трябва един път завинаги да разберем, че до 2016 г. няма да имаме балансиран бюджет. Ще имаме перманентни бюджетни дефицити. До 2016 г. този дефицит ще се движи между 1 и 2 млрд. лева. Управляващите твърдят, че това е форма на антицикличност на държавния бюджет. Планираното ниво на фискалния резерв ще бъде 4,5 млрд. лева в края на 2014 г. Впрочем това е законоустановеното ниво. Е, нали една от идеите за емитиране на нов държавен дълг беше да се насочат

набраните средства точно към фискалния резерв

Нали коалиционните партньори на БСП настояваха той да бъде над 6,5 млрд. лева. А, да – забравих! Това бяха предизборни обещания. Създава се фонд за Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ – 500 млн. лева. Създателите му претендират, че той представлява „нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти“. Това определено вече звучи притеснително. Аз лично се съмнявам, че изразходването на тези средства ще бъда открито и публично. Тъй като е актуално да се сравняват политико-икономическите процеси с футболен мач, ще се опитам да заимствам този подход. Представете си държавата в ролята на рефер между два футболни отбора. Как ви звучи – ще бъде ли реферът безпристрастен, ако има дялово участие в единия от двата отбора? А какво ще кажете, ако малко остане в един момент реферът да се включи като център-нападател в отбора, в който има дялово участие? Разбирате ли каква теза защитавам? Държавата трябва да остане единствено в ролята си на рефер. Без никакви участия в стопанския живот. Да го кажа ли още по-ясно!

Това е естествената среда на корупцията

Въпреки че в мотивите към проектобюджета има пояснение по темата точно откъде ще дойде икономическият растеж, остават прекомерно много въпросителни. Според Министерството на финансите икономическият растеж ще дойде от износа, а според Еврокомисията в основата на растежа ще бъде вътрешното потребление. На мен лично ми липсва информация точно от кои сектори се очаква това „бурно“ икономическо съживяване. За туризма е ясно, но не е достатъчно. Земеделието може да се окаже като основен пилон в тази посока, но няма яснота по темата.

 
 
Коментарите са изключени

Немска подводница , потопена от собствената си тоалетна

| от |

Втората Световна война е известна с развитието на подводните войни. Германските подводничари са известни с потапянето на редица американски конвои с боеприпаси и  хранителни провизии за Англия. Кой би подозирал, че Жул Верн е предсказал бъдещето с книгата „Капитан Немо“. Единственото не толкова добре описано там е тоалетната на подводницата. Защо точно тя? Ще разберете в следващите редове:

През 1942-а година, немският флот започва строежа на нова подводница U-1206. На 30-и декември, 1943-а година, подводната лодка напуска завода и след година и половина кръстосва водите около Норвегия на първата си патрулна мисия. 50 души, най-добрите от флота на Хитлер, трябвало да изпробват уникалната немска машина – най-новото поколение.
Освен най-модерните бойни технологии, подводницата разполагала и с нова поколение ВиК система.

За разлика от останалите кораби от този клас, използващи контейнер за събирането на фекални отпадъци, новата система позволявала директното пускане на „торпедото“ в океана. По този начин се елиминирала и нуждата от резервоар за вода. Това намалявало теглото, пестило пространство и позволявало на моряците да се радват на повече хигиена. Отрицателната страна е, че пускането на същите отпадъци изисква много сериозно налягане.

second-1131275_1920

Точно това означавало, че подводната лодка трябвало да бъде близо до повърхността или направо на повърхността, когато капитанът или друг член на екипажа изпитва тази природна нужда. До тук добре, но ако за всяко тоалетно посещение се налага изплуване, какъв е смисълът от използването на такава система?

И понеже нито един германец не премисля всички възможни сценарии, инженерите имали решение и за сериозните дълбини. Когато морякът трябва да отиде до тоалетна, използва специален контейнер. Същият се съхранява и след това натрупаният материал се пуска на прилична дълбочина. И докато на хартия всичко изглеждало добре, реалността била следната, около седмица плаване в дълбочините (горе-долу толкова може да прекарат подводничарите, докато се дебнат с друга подводница), ароматът бил достатъчно убийствен, че всички да предпочетат да се взривят, отколкото да останат на борда на кораба.

На много по-късен етап, немските инженери ще стигнат до заключението, че могат да използват системата за високо налягане, която буквално да вакуумира тоалетната, да затваря тръбите и след това да пуска материала в океана. За жалост, точно такава липсвала в подводната лодка U-1206.

Историческите архиви се водят до 14 април, 1945-а година. Това е фаталната дата, отбелязваща един преломен момент и тежка необходимост за реновиране на тоалетната система в подводниците.
По данни на екипажа, U-1206 се движела на дълбочина от 70 метра, близо до бреговете на Шотландия. В този момент, Капитан Шлит изпитал нужда да посети мястото с двете нули и като всеки капитан, преценил, че тази дълбочина е напълно достатъчна за разтоварването на тоалетните.

 

U-bootVIIc0001

Снимка: Wikipedia

Изненадващо, но капитанът така и не успял да се справи и потърсил за помощ единственият човек от поддръжката, подготвен за тези проблеми – тоалетният отговорник. Колкото и комично да звучи, имало един такъв човек, който трябвало да отговаря за инсталацията и бил специално подготвен за всякакви ситуации. По-добрият вариант за всички е бил капитанът да излезе от тоалетната и да остави някой друг да се бори с възникналия казус. По данни на същия, човекът-поддръжка е объркал крановете за разтоварване и използвал възможно най-грешните. По технически  предписания, тоалетната не би трябвало да се ремонтира на подобна дълбочина по няколко причини:

1. Точно под тръбите на тоалетната се намират батериите, които захранват мощните електромотори. Каква е логиката да са позиционира точно там, не можем да кажем. Подозираме, че немските инженери понякога правят грешки или просто били захласнати от гениалната ВиК технология.
2. Самата система била напълно непозната и по-добрият вариант е да се преминат вражеските води, преди да започне ремонта, останалите моряци просто трябвало да издържат на напрежението или да използват старата система за събиране.
3. След като не успял да установи проблемът, водопроводчикът по-скоро е доразвалил системата, отколкото да ѝ помогне. Водата започнала да кръщава батериите, хлорните изпарения изпълнили лодката. Дадена е команда за моментално изплуване. Ала след като липсвало захранване към електромоторите, U-1206 била напълно обездвижена.

submarine-696101_1920

Основният проблем е, че подводницата се намира във вражески води и веднага е открита от патрулни самолети. Единственият вариант за екипажа, който не иска да остави модерната бойна машина в ръцете на противника – в това описание не включваме тоалетната – е да отвори различни клапани и да я остави да потъне отново. Мнозина са задържани, трима души умират при опит да се спасят. По-голямата част от екипажа стига до шотландските брегове на гумени лодки.

В историята на морския флот има само една подводница, която е потопена от дефектна тоалетна – тази. Капитанът обаче оцелява до 90-годишна възраст. Неговите записки разказват, че не е ясно кой е счупил тоалетната, но неофициални източници твърдят, че именно капитанското посещение е потопило най-модерната подводна лодка за времето си. Еволюцията на тази система в последствие е била променена, но пък е важно да знаем, че историята познава онази, която дефектира във вражески води. 

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Легендата за бирата, която има вкус на… урина

Бирата е от онези специални ниско алкохолни напитки с особена почит сред световното население. По-големият избор води и до по-сериозна конкуренция, а в някои отношения и до агресивна такава. През 80-те години на миналия век, един от дистрибуторите на Heineken успял да убеди обществото, че в бирата „Corona“ се използва щедро количество човешка урина – буквално.

Причината е ясна, „Corona“ дебютира през 1979-а в САЩ. Питието получавало особено внимание от младите и въпреки подозрителния жълт цвят, мнозина утолявали жаждата именно с него. И това било само началото, през 1986-а година, фирмата вече продава около 13 милиона каси годишно, а след всички такси и други разходи, тя носи печалба от 300 милиона долара. Впечатляващ резултат за мексиканска пивоварна, нали?

И докато „Корона“ се къпе в печалби, дистрибуторите на европейска бира започват да мислят нова стратегия. През фаталната 1986-а година, продажбите в някои американски региони паднали до 80%, а в други пазарът оставал точно толкова стабилен. Обърканите снабдители и търговски представители на фирмата започнали да проверят какво се случва, в някои магазини, хладилните витрини били пълни, просто никой не купувал, други верни вериги магазини отказвали да купуват изцяло продукта и разваляли договори. След сериозна проверка, социологически изследвания и различни други канали, мексиканските пивовари разбрала, че се носи интересна легенда за качеството на продукта.

Някой споделил, че в завода, служителите обичали да уринират във ваните с фермента. Един интересен научен факт е, че редица фирми в историята са използвали точно тази методика, за да постигнат много по-силен вкус, да приемем, че през 17-и век не е имало толкова много закони, които да се месят в продукцията, следователно хората експериментирали. Лондонските пивовари знаели тази тайна и я практикували, те гарантирали много по-остър вкус (защо ли), както и по-осезаем аромат. Легендата е стара като света, но просто в онзи момент, някоя умна глава е решила да пусне тази партенка, с която да отклони ресурси от новият продукт на пазара.

След като черното или по-скоро жълто петно било хвърлено по мексиканската фирма, оставало само едно – да се инвестира крупната сума от близо 500 000 долара за реклама, в която се показва, че фабриката има тоалетни и никой не се облекчава върху продукцията и още по-страшно – в бутилките. Рискът е голям: ако някой не е чул тази история, вече със сигурност ще я чуе и ще знае, че има нещо нередно в любимото пиво. Според Майкъл Мазони, след пускане на специално разследване по случая, установил, че слуховете за подправената бира идват от компании като Люк и Синове, които са вносители на бири като Heineken.

В името на фактите, самата фирма не е казвала нищо по въпроса, решението било на дистрибуторите, които искали да продават своя продукт. Същите по-късно били заставени да отидат в съда или да направят публично изказване, с което да отрекат абсурдното твърдение. Ако питате някои пивовари, добавянето на урина при ферментацицията не трябва да се разглежда като нещо негативно, за тях може да е дори комплимент. В популярните кръгове, това все пак се смята за обида, само споделяме.

 
 
Коментарите са изключени

Японецът, който продължи Втората Световна война с 29 години

| от |

Армията, както се досещате, е една особена религия за войника. Институцията изгражда жертвоготовни бойци, а не просто хора, подготвени за престрелки. Военните униформи сякаш дават нещо повече от йерархия, дават уважение. Киното гребе с пълни шепи историята за поредните големи герои, защитаващи своето знаме, идеал и мотив за свобода, но някъде между редовете е изпусната историята на лейтенант Хироо Онода. Това е човекът, който продължава официално Втората Световна война цели 29 години.

Onoda-young

Снимка: By http://www.wanpela.com/holdouts/profiles/onoda.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2456271

Роден през 1922-а година, Хироо бил тихо и спокойно момче. На 18-годишна възраст се присъединява в японската армия. Трениран е в изкуството на партизанската война и разузнаването, младежът е изпратен на остров Лубанг във Филипините, където има задача да атакува врага и да унищожи самолетната площадка, както и пристанището на острова. Офицерът на Онода е дал заповедите лично и заявил, че е забранено да се предава. Предаването означава смърт от ръката на офицера – действие, което автоматично се смята за тотален позор:

„Може да отнеме 3 години, може да отнеме 5 години. Каквото и да се случи, ние ще се върнем за теб! До тогава трябва да знаеш, че и един войник да имаш, трябва да продължиш своята мисия.“
Онода скача с парашут и открива други войници на Япония. Споделя какво е точно нареждането и какви са новите заповеди, но сред редиците има войници, които имат по-висок ранг от неговия и отказват да обърнат внимание на новите нареждания. В края на февруари 1945-а година, войници на САЩ скачат смело на острова. При първата схватка, Онода остава жив с още 3-ма души. Останалите умират или се предават. Като войник с най-висок ранг, той дава нареждане на оцелелите 3-ма да се отправят към планините и там да поведат битката си.

Понеже няма армия, а и в края на октомври, Япония се предава, Онода и компанията му започват престрелки с полицията. Създаването на малки атентати бързо накарало местните жители да живеят в паника, а още по-тъжната част е, че в края на годината, японският войник вижда изрезка от вестник, където е написано, че страната му се е предала. Имайки предвид заповедите, екипът отказал да се предаде и продължил престрелките и атентатите.

Screenshot_7

В края на годината, хеликоптери прелитали из целия остров и хвърляли листовки, в които генерал Томоюки Ямашита разпуска 14-а армия, защото Втората Световна война е приключила. 4-мата японски самураи, отказали да повярват и на това, а и вече се криели цяла година, трудно биха могли да повярват, че страната им се е предала. Това са хората, които никога не разбират и за двете атомни бомби.

През 1950-а година, редник Юйчи Акатсу се предава на филипинците. Това действие засилило сериозно параноята и битката продължила смело напред. През юни 1953-а година, един от войниците на Онода е ранен. Ефрейтор Шойчи Шимада е превързан от своя капитан, успява да се излекува и да живее още няколко години, преди да бъде прострелян при пореден опит за локализиране на малката армия.

Онода и редник Киншичи Козука продължили битката и тероризирали хората чак до 1972-а година. Един ден, двамата решили да изгорят оризови полета на местен фермер, който подозирали, че работи с врага. Фермерът преценил, че никой няма да отнеме труда му и открил огън по вандалите. Именно в тази битка пада и последният член на малкия екип японски бойци. До този момент, Япония се е опитвала по всякакъв начин да прибере своите войници. След като не минал номера със заповедта на генерала, японците започнали да хвърлят снимки на семействата на войниците и ги умолява да се предадат, но не.

Сагата приключва през 1974-а година. Японският изследовател Норио Сузуки имал за цел да открие Онода. Изследователят искал да види лейтенанта и дива панда – подредени точно в този ред. Онода бил приоритет. Сузуки успява да открие своя съгражданин и му разказал цялата японска история. Показал му какво се е променило, но въпреки това, боецът не бил готов да хвърли пушката си. Историята на Онода била достатъчно увлекателна и мотивирала Норио да открие командващия офицер Йошими Танигучи. Същият летял до острова, за да отмени задачата на своя подчинен. В замяна, войникът предал своята катана, все още работещата японска пушка Arisaka Type 99, няколко пачки патрони, няколко ръчни гранати и семейният меч. Филипинското правителство вдигнало всички обвинения за смъртта на 30-те човека.

Screenshot_8

Завръщайки се обратно в Япония, Хироо е посрещнат като герой, но въпреки това не успял да се климатизира. През 1975-а година заминава за Бразилия, пише своята автобиография и работи като фермер. Завръща се в Япония, за да води курсове за оцеляване. През 1996-а година се завръща на филипинския остров и дарява сумата от 10 000 долара като извинение за всичко, което е причинил на жителите. Познавайки качествата на японската армия и силата на самураите, той самият многократно е настоявал да се промени изцяло учебния армейски модел на страната на изгряващото слънце.

В едно интервю, най-верният войник на японския император споделя:
„Всеки японски войник е подготвен за смъртта. На мен ми беше наредено да водя партизанска война и да не умирам. Станах офицер и получих таза задача. Ако не можех да я завърша, щях да се срамувам от себе си.“
Хироо Онода умира през 2014-а година на 91-а години от сърдечна недостатъчност.

 
 
Коментарите са изключени