shareit

Бисер Манолов за Бюджет 2014 : В плен на сакралното число 1,8

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) за Бюджет 2014 :

bisermanolov

Бюджет 2014 вече е публикуван за обсъждане. Видимо е, че в него 1,8 се явява нещо като сакрално число. Това е нивото на прогнозираната инфлация за 2014 година, ръстът на икономиката и заложеният бюджетен дефицит. Между другото това е една добра идея – всичко да бъде подчинено на числото 1,8. Просто принцип! Нещо като онзи стар виц от времето на социализма. Всичко ще струва 1 лев – хляб, вода, ток, бензин. Едно малко уточнение обаче – и заплатите ще бъдат един лев.

През „бюджетния“ период си истински щастливец, ако не се казваш Петър Чобанов. Финансовият министър определено е балансиран управник. Това си личи от „неистовите“ му опити да овладее разходната част на бюджета за 2014 г., но уви, желязната хватка на втората по големина парламентарна група е непреодолима.

И така, кои са видимите проблемни области на бюджет 2014. Самият министър го определи като „напрегнат“. По всяка вероятност е имал предвид свръхоптимистичната приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 година. Знаете, че в предизборната програма на БСП безработицата беше основен акцент. Това, разбира се, е правилно. Но констатирането на проблема е половината от решението. Ако си спомняте, говореше се и за разкриване на 400 хиляди нови работни места. Тук следва да се отбележи, че в момента, в който БСП се „докопа“ до властта, последва едно типично по български оттегляне от поетите предизборни ангажименти. Ставало въпрос за новооткрити работни места за целия четиригодишен мандат. В унисон с тази заявка в самото начало на мандата си правителството начерта спешни мерки за стимулиране на икономическата активност. През 2013 г. на трудовия пазар обаче няма видим ефект. Безработицата явно ще надхвърли 13%. В макрорамката на бюджет 2013 прогнозната безработица е заложена на 12,6%.

Какво става с мерките?

Говори се за „мерки“, насочени към подобряване на бизнес климата. Добре, но да видим какъв ще бъде приносът на корпоративния сектор към приходната част на бюджета. От корпоративни данъци през 2013 г. се очаква да постъпят 5,2% от всички приходи. През ­2014 г.­ съответно те ще представляват 5,4% от приходите, през 2015 г. – 5,5%, а през 2016 г. – 5,6%. Би трябвало подобряването на бизнес климата съответно да повиши и рентабилността на корпоративния сектор, която да рефлектира в конкретен финансов резултат. Явно имаме видимо разминаване между конкретните прогнозни цифри и политическите заявки. По същия начин стоят нещата и с директните чуждестранни инвестиции. За 2013 г. очакванията са, че ще бъдат около 1,548 млрд. евро. През 2014 г. желанието ни е чуждестранните инвеститори да вложат средства у нас в размер на 1,702 млрд. евро, през 2015 г. съответно – 1,788 млрд. евро, а за 2016 г. – 1,931 млрд. евро. Видимо е, че има разминаване между така нареченото рязко подобряване на бизнес климата и размера на очакваните инвестиции отвън. На мен нещата не ми се връзват, а на вас?

В бюджетната рамка също така има видим свръхпозитивен подход за икономическия растеж. За 2014 г., както казахме в самото начало, процентът на увеличение на БВП е 1,8%. За 2015 г. очакванията са за 2,9% и чак през 2016 г. ще направим икономически растеж от 3,4%. Нарочно използвам словосъчетанието „чак през“, защото съм отбелязвал многократно, че българската икономика започва да генерира интензивно нови работни места при ръст на икономиката 3,5%, така поне казва статистиката. Има едно традиционно „слагане на каруцата пред коня“ при „левите“ управления. Разбира се, че в бюджета за 2014 г. и дума не може да става за пенсионна реформа. Въвеждането на швейцарското правило пледира за „социална справедливост“. Да, признавам си, че е симпатично, но по никакъв начин това не може да бъде анонсирано като „реформа“. За пореден път разходопокривният пенсионен модел изобщо не е тема за дебат. Той е възможен единствено и само при високо ниво на трудова заетост. Както вече споменах, самите управляващи не очакват видимо подобряване на пазара на труда и през следващата година. Нещо повече, до 2016 г. нивото на безработица, на база на предварителните прогнози, ще остане над 10%.

Броят на пенсионерите ще се увеличава

В здравеопазването е тотален хаос. По-точно е да се каже, че здравната система е пред взрив. Точно от БСП бяха най-яростните противници на политиката на Симеон Дянков, когато той национализира резерва на здравната каса. Проблемът е констатиран. Вече те са на власт. Не е ли редно тези пари да се върнат точно там, откъдето Дянков ги присвои? Не е ли точно това сумата, която би могла да се използва за демонополизацията на касата? Макар че е малко странно да се използва резервът на здравната каса за изработване на механизъм за разбиване на нейния монопол. Впрочем това не са пари на здравната каса, а най-вече здравните вноски на осигуряващите се.

Трябва един път завинаги да разберем, че до 2016 г. няма да имаме балансиран бюджет. Ще имаме перманентни бюджетни дефицити. До 2016 г. този дефицит ще се движи между 1 и 2 млрд. лева. Управляващите твърдят, че това е форма на антицикличност на държавния бюджет. Планираното ниво на фискалния резерв ще бъде 4,5 млрд. лева в края на 2014 г. Впрочем това е законоустановеното ниво. Е, нали една от идеите за емитиране на нов държавен дълг беше да се насочат

набраните средства точно към фискалния резерв

Нали коалиционните партньори на БСП настояваха той да бъде над 6,5 млрд. лева. А, да – забравих! Това бяха предизборни обещания. Създава се фонд за Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ – 500 млн. лева. Създателите му претендират, че той представлява „нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти“. Това определено вече звучи притеснително. Аз лично се съмнявам, че изразходването на тези средства ще бъда открито и публично. Тъй като е актуално да се сравняват политико-икономическите процеси с футболен мач, ще се опитам да заимствам този подход. Представете си държавата в ролята на рефер между два футболни отбора. Как ви звучи – ще бъде ли реферът безпристрастен, ако има дялово участие в единия от двата отбора? А какво ще кажете, ако малко остане в един момент реферът да се включи като център-нападател в отбора, в който има дялово участие? Разбирате ли каква теза защитавам? Държавата трябва да остане единствено в ролята си на рефер. Без никакви участия в стопанския живот. Да го кажа ли още по-ясно!

Това е естествената среда на корупцията

Въпреки че в мотивите към проектобюджета има пояснение по темата точно откъде ще дойде икономическият растеж, остават прекомерно много въпросителни. Според Министерството на финансите икономическият растеж ще дойде от износа, а според Еврокомисията в основата на растежа ще бъде вътрешното потребление. На мен лично ми липсва информация точно от кои сектори се очаква това „бурно“ икономическо съживяване. За туризма е ясно, но не е достатъчно. Земеделието може да се окаже като основен пилон в тази посока, но няма яснота по темата.

 
 
Коментарите са изключени

В Холивуд има правилно секси и грешно секси

| от |

Сесуе Хаякава е роден през 1889 в Минамибосо, а баща му е губернатор на префектурата Чиба. Първоначално Хаякава мечтае да бъде офицер в Японския императорски флот. Отгледан за живота на войн под кода на Бушидо, когато е на възраст, той се записва във Военноморската академия в Етаджима. За съжаление, мечтите му са разбити, когато, приятели го предизвикват да плува до дъното на близката лагуна. Въпреки че успя, той пука едно от тъпанчетата си – контузия, която впоследствие го проваля на приемния изпит за императорския флот. Бащата на Хаякава смята, че неговият неуспех е позор за семейството. Засрамен, 18-годишният Хаякава се опита да извърши ритуално самоубийство, използвайки оръжието на един от своите предци самураи. Заключва се в бараката в градината и се намушка в корема. За щастие обаче той има куче, което е отвън и не престава да лае пред вратата. Като чува лая, бащата на Хаякава излиза и в крайна сметка намира сина си, който лежи в локва от собствената си кръв. По чудо Хаякава оцелява. Докато се възстановява двамата мъже се сдобряват и решават, че щом малкият няма да отиде военен, то най-добре да стане успешен бизнесмен или политик като баща си. Така родителите му го изпращат да учи политика и икономика в Университета в Чикаго. Там външният му вид и изваяна фигура се забелязват, особено когато се присъединява към отбора по футбол и мята опонентите си на земята с хватки от джудото…

Sessue Hayakawa, 1918, by Apeda Studio

Някъде през 1913 г. Хаякава решава да почива в Ел Ей, където се отива на театър в Малкото Токио и бързо се влюбва в представленията. Сам Хаякава започва да участва в различни сценични пиеси, най-важната от които е „The Typhoon“, защото изпълнението му в нея ще хване окото на прочутия продуцент Томас Инс. Той иска да направи пиесата на филм, с участието на Хаякава и на никой друг. Хаякава обаче не смята актьорството за перспективна и уважителна работа, с която би казал на семейството си, че се занимава, и затова отклонява учтиво молбата на продуцента. Той обаче продължи да го съблазнява и Хаякава най-накрая казва, че ще се склони, ако му плащат по 500 долара на седмица (около 11 000 долара днешни пари). Той предполага, че никой никога няма да се съгласи да плаща еквивалента на нова кола всяка седмица на неизвестен, недоказан японски актьор.

Но Инс казва „да“.

И филмът изключително успешен.

Сесуе Хаякава получава предложения за куп други филми и бързо става звезда в цял свят. През 1917 той вече изкарва по четвърт милион долара на година (около 5 милиона днес). Които харчи по начини, достойни за отделен текст. Ще кажем само, че Сасуе е достатъчно прозорлив, за да купи огромни количества алкохол преди да влезе в сила сухият режим в САЩ. И като казваме огромни – достатъчни за години милионерски партита в личния му замък.

Както можете да си представите, голяма част от приключенията на Хаякава се изяждат моментално от медиите, което само допринася за неговата мистика и популярност сред най-големите му фенове – дамите. Прожекциите на филмите му системно са изпълнени до голяма степен с млади жени, които крещят, когато героят им се появи на екрана. Те несъмнено се радват не само на добрия му външен вид, но и на спокойния и събран начин, по който играе лошото момче и еманацията на забранената любов. Защото въпреки че е секс символ, в самите филми Хаякава никога не спечелва момичето – дори в онези, в които е основният й любовен интерес, почти винаги го губи в последната сцена. По онова времето, идеята за романтични отношения между японец с бяла жена е скандална до крайност – затова и Хаякава играе или заедно с жена си, която също е японка, или образите на лошия.

Thedragonpainter

Със съпругата си Тсуру Аоки

За да се опита да заобиколи проблема, когато договорът на Хаякава с Paramount изтича през 1918, вместо да подпише отново и да приеме доста доходоносна роля в „The Sheik“, Хаякава взима нещата в свои ръце и стартира собствена продуцентска компания, Haworth Pictures Corp. Така, с пълен контрол над всички аспекти на продукциите си, той вече играе много по-положителни роли. Публиката го хареса и Хаякава се превръща в един от най-печелившите и най-известните мъже в целия Холивуд, печелейки около 2 милиона долара (около 25 милиона долара днес) годишно от филмите си.

През 30-те години на 20 век обаче ролите за японец секс символ рязко намаляват до пълно изчезване заради нарастващите антияпонски настроения в Холивуд. Затова Сесуе се ориентира към Европа. За съжаление обаче по време на едно негово пътуване до Франция в края на 30-те години, германците решават да нападнат, в резултат на което актьорът е прекарва там цялата война (Хаякава съдейства на Френската съпротива, но не е ясно как точно).

След Втората световна война Хаякава е ненаемаем като актьор предвид световната неприязън към Япония.

Нещата се обръщат с появата на Хъмфри Богарт. Той иска Хаякава за героя на барон Кимура във филма си „Tokyo Joe“, хората му го откриват във Франция и когато му предлагат ролята, Сесуе приема. Този филм рестартира кариерата му.

„Моята главна цел е да играя протагонист, герой“, казва, но за жалост такова нещо няма да се случи. Вместо това обаче прави най-голямата си роля – във филма от 1957 „The Bridge on the River Kwai“. В него Хаякава е главния антагонист, японския командир на лагер за военнопленници, полковник Сайто. За ролята си е номиниран за Оскар за най-добра поддържаща роля и ако беше спечелил, това би го поставило на първо място заедно с Мийоши Умеки, която печели Оскар за най-добра поддържаща актриса във филма „Sayonara“ същата година. „The Bridge on the River Kwai“ печели 7 награди Оскар, включително за най-добър филм, като номинацията на Хаякава е единствената, която филмът не взима.

След като Сесуе Хаякава решава да се пенсионира, завръща се в родната си Япония, където не е особено тачен заради негативните роли, с които японците смятат, че ги представя в лоша светлина.

Умира от кръвен съсирек на 84-годишна възраст на 23 ноември 1973.

 
 
Коментарите са изключени

Ясен Русалиев – първият кмет на Бургас след освобождението

| от |

Бургас винаги е носил титлата на един от красивите морски градове. Неговата история, макар и понякога да се позабравя, доказва, че по бреговете на Черно море са живели много достойни българи. Малко след освобождението, Бургас избира за кмет Ясен Янев Русалиев. Фамилията на този човек идва по стечение на обстоятелствата, след като семейството му се мести в Русия след освободителната война. Баща му Яни се завръща, когато става ясно, че синът му ще сложи в руската армия и предпочита да пропусне тази възможност. Ясен Янев Русалиев в началото носи името Асен, но се прекръства. Неговата история не се ограничава само до кметуването му. Ясен е изключително еродиран и учи в Цариград няколко езика в колеж.

Преподавател по български език е Иван Славейков, а компания му правят още четирима българи в курса. Още в студентските си години започва да се вълнува от политическата ситуация в България. Съдбата го среща със Стоян Заимов, който се крие в общежитето на бургазлията, докато после се опитва се да избяга за Букурещ помощта на чужд паспорт. Документът така или иначе остава в Ясен и той осъзнава, че Заимов трябвало да пътува с името на полския инженер Антон Бенковски. Малко преди да започне Старозагорското въстание, Ясен и Гаврил Хлътев трябва да запалят Цариград. След като няма пари за барут, нито барут, Гаврил трябва да замине за Букурещ и познайте кой паспорт използва? Гаврил използва паспорта на Антон Бенковски, но по-късно сменя името си на Георги и с това запълва името си в историята. Ясен Русалиев се прибира в Бургас след освобождението и участва в обществения живот и бързо достига до позицията на кмет.Той е и първият градоначалник на Бургас от Източна Румелия.

Burgas-alexandrovska-street-1906

Снимка: By Original uploader was Bgt1 at bg.wikipedia – Transferred from bg.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4840947

За младия кмет става ясно, че градът трябва да бъде променен и още в началото призовава на помощ сливенския архитект Жозеф Ананиян. С него обикалят целия град на коне и обрисуват новия лик на града. С негово решение се въвеждат строги мерки срещу корупцията на търговци – спекуланти. Общественият ред се гарантира от 12 жандармериста и комисар – отговорник. Същата година (1880) започва да се мисли и за здравеопазването на бургазлии. В издирване на медицински персонал, той се обръща към руския вицеконсул, а малко по-късно в града е назначен д-р Михайлов. С бавни темпове Бургас започва да набира сериозни темпове, а след 2 години Русалиев вече иска да развива и курортна дейност в града си. На 14 юни се разглежда предложението за ремонт на пристанещото, създаването на лятно кафене и лятна баня в града.

Това е последната, което кметът облагородява през първия си мандат. В същият период от време е връчена и титлата „Бургаский гражданин“. Тази почит е връчена на френския вицеконсул в Бургас Леге. През 1883 г. Русалиев има равен брой гласове със своя колега Иван Хаджипетров. На символичният „балотаж“ на 15 май 1883 г. Ясен отново получава кметската позиция, но до юни се разраства сериозен конфликт и първият кмет на Бургас става и първият, който подава оставка.

През следващите 7 години, Ясен Русалиев не се занимава с политика. Той наблюдава отстрани развитието на града. Едва през 1890 г. е избран за трети път за кмет. Започва мащабно строителство, определени са места за казарми, а на 30 април 1892 г. в Бургас започва строителството на църква. Строят се и толкова чаканите морски бани, за които помага Митко Ангелов – известен предприемач. Бургас се радва и на общински градинар, който трябва да поддържа градския парк зелен и приветлив за жителите. Водоснабдяването – наболял проблем от доста време – също започва да работи, а водата идва от Баш Бунарските извори.

Burgas_1926

Снимка: By Неизвестен – http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/307486_1945301875320_1325702724_31770312_1709204970_n.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18077928

До края на мандата, Русалиев се занимава с изграждането на жп линия, която да свързва Бургас и Ямбол, разработва нов индустриален квартал, правят се планове за строеж на фабрики и магазини. Ясен Русалиев предава поста си за пореден път през 1892 г. На среща със Стефан Стамболов, той е отстранен от поста си. Макар и никога повече да не участва в политиката, Русалиев продължава да се смята за един от основоположниците на Бургас. До края на живота си се занимава с чифлика си в Екзарх Антимово.

Използвайки стария метод на трудолюбие, бившият кмет бързо успява да постигне това, което се забелязва и в Бургас – растеж. Фердинанд му пише през 1907 г. с поздравления за невероятните успехи около модернизирането и внасянето на нови породи животни. Русалиев благодари и подарява един жребец от собствения си чифлик. Историята на този човек приключва на 10 октомври 1917 г. Ясен Русалиев умира сам, няма наследници и единственият спомен, може да бъде морският град, който някога е управлявал. Възходът му след освобождението е пример за всички останали.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означават различните котешки очи на пътя в различните държави

| от |

Малките бабуни / пъпки / повдигната пътна маркировка има различни светлоотразителни цветове, някои от които (като бяло и жълто) имат разбираеми значения, подобни на обикновената пътна маркировка. Но има и други цветове (като синьо и зелен), които предават допълнителна информация. ако знаете как да ги разчитате.

Някои цветове са за полицаи, служители на спешна помощ и работници по поддръжката на пътя като им показват къде могат да намерят неща като пожарни хидранти т подобни. Но значенията на цветовете на котешките очи варират на различните места по света.

M9 motorway Carlow Ireland catseyes

Магистрала М9 в Карлоу, Ирландия

  • Бяло: използва се в центъра на пътя, маркира ленти и острови
  • Жълто: по ръба на пространството между два съседни еднопосочни пътя 
  • Червено: по аварийната лента на магистралите
  • Синьо: по места за отбивки na аварийни превозни средства, основно за полицията да паркира ида  наблюдава трафика
  • Зелено: на входове и изходи, понякога се използват за маркиране на незначителни странични пътища

В Северна Америка значенията на цветовете са малко по-различни:

  • Бяло: маркировка на лентата или по ръбове на тротоара
  • Жълто: разделяне на ленти със срещуположно движение, далечни страни на еднопосочни ленти
  • Червен: обозначение, че улицата е еднопосочна и влизането е забранено
  • Синьо: крайпътен пожарен хидрант
  • Зелено: влизане в комплекс от затворен тип, достъпен за аварийни превозни средства
  • Бяло (или жълто) + червено: червеното, видимо само в една посока, означава, че сме влезли в насрещното движение или „влизането забранено“
  • Бяло + черно: с бяло се маркират ограниченията за лента за специално движещи се МПС, а черно, когато маркировката не се прилага

В Австралия се ползват европейските стандарти, с разликата, че както в САЩ, синьото се използва за означаване на наличието на пожарен хидрант. Жълтото също има допълнително значение във Виктория: пресечените жълти линии с жълти светлоотразители означават коловози, по които могат да се движат други превозни средства. Непрекъснатите линии и двойните жълти рефлектори пък съобщават на водачите, че линиите не се пресичат.

 
 
Коментарите са изключени

Как да не се излекуваме от Голямата чума в Лондон

| от |

Възникнала между 1665 и 1666, Голямата чума не е точно първият път, в койтоЛондон преживява такава ужасна епидемия на болестта – периодични случаи в града има от много време. Въпреки това, Голямата чума определено оставя отпечатък. Според смъртните листове от тази година, през 1665 умират 68 596 души в резултат на чумата. Смята се обаче, че този брой е силно занижен, тъй като групи като квакерите, например, не съобщават за смъртните си случаи, а много бедни просто са изхвърлени в масови гробове без смъртта им да бъде регистрирана. В крайна сметка между 25% и 50% от населението на Лондон умира от чумата без никой да знае какво я предизвиква. В един момент се забранява събирането на трупове през деня, защото когато гражданите виждат колко са много, наставала паника. Това довежда до някои интересни методи за превенция…

Например, по това време се смята, че чумата се причинява или поне се предава по-лесно от „лош въздух“. В резултат на това, се палят огньове из целия град по заповед на властите; в домовете също огньовете се поддържат ден и нощ, независимо от температурата навън, а мнозина започват да пушат тютюн, за да поддържат въздуха в дробовете си без зараза. Това довежда до нетипичната за нас ситуация, при която хора от всички възрасти, включително деца, са принудени да пушат. А. Дж. Бел няколко десетилетия след чумата пише:

..когато той беше учител в Итън през годината, в която беше бушувала Голямата чума, всички деца пушеха в училище по задължение, а той самият никога не е бил бит толкова много в живота си, колкото една сутрин, когато го хванали да не пуши. 

Друго нещо, което лондончани вярват, че помага за разпространението на чумата, са многобройните бездомни котки и кучета по улиците на града им. Дотолкова, че с официален указ от крал Чарлз II се нарежда да „не се допускат свине, кучета, котки или домашни гълъби да преминават по улиците или да ходят от къща на къща“. В резултат хиляди животни са убити и незабавно заровени или изгорени. Въпреки че кучетата и котките са пренасяли бълхи, заразени с чума, смята се, че цялата операция всъщност помага на чумата, тъй като същите бездомни котки и кучета са контролирали много по-опасните разпространители на чумата – плъховете.

Wenceslas Hollar - Plan of London before the fire (State 2), variant

Карта на Лондон, 1665

Може би най-съмнителното нещо, което лондончани предприемат като мярка за ограничаване разпространението на болестта, е карантината на всяка къща, в която живее жертва на чумата, за 40 дни. Вратите на тези къщи се заключат и се маркират с голям червен кръст, над който пише думите: „Господи, се смили над нас“. За да се гарантира, че никой няма да избяга, пред къщата често се слагала охрана.

Тъй като е било нормално да се запечатва къща с всичките й обитатели все още вътре, независимо дали са болни или не, лондончани започват да подкупват инспекторите, които ходят по домовете да търсят признаци на чума, да игнорират всякакви такива признаци в техния дом. Това е и една от причините записаните смъртни случаи да са толкова малко. Когато не ставало с подкуп, някои направо бягали от домовете си, оставяйки цялото си имущество, като предпочитали да живеят на улицата вместо да се заразят от чумавия в дома им или да умрат от глад затворени.

Някои пробивали най-тънката стена на къщата си, за да избягат, а един мъж дори взривява входната врата със самоделна бомба от фойерверки. Но вероятно най-гениалният метод за бягство е ловът на пазачи. При него обитателите на дома внимателно спускат бесилки през прозореците, за да ги сложат около врата на пазача долу пред къщата и да го издърпат нагоре, докато не го обесят, или просто да го душат, докато не им предаде ключовете. В първия случай, тялото на стражата ще бъде дискретно изхвърлено, като се увие в чаршаф (така изглежда като тялото на жертва на чумата и съответно никой не би го проверявал и пипал прекалено много) и се изхвърли безцеремонно в преминаващата количка с мъртви. Удивително, но в историческите извори пише, че поне „партида“ охрани, което за нас днес означава около 20, са били убити по този начин от отчаяни граждани.

За щастие и на гражданите, и на охраните, чумата премина през есента на 1666 г. и абсолютно нищо страшно не се случва с Лондон някога отново… Освен ако не броим огромния пожар, който изпепелява града едва година по-късно, като унищожава приблизително 85% площта му в рамките на стените. Около 65 000 души са оставени без дом, а огънят изгаря и страшно много архиви, свързани с неотдавнашната чума, което затруднява уточняването на неща като точната смъртност и колко хора се заразяват, но успяват да се възстановят. След това, разбира се, и друг път са се случвали ужасни неща в Лондон през неговата много пъстра история. Но кой брои.

 
 
Коментарите са изключени