shareit

Бисер Манолов за Бюджет 2014 : В плен на сакралното число 1,8

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) за Бюджет 2014 :

bisermanolov

Бюджет 2014 вече е публикуван за обсъждане. Видимо е, че в него 1,8 се явява нещо като сакрално число. Това е нивото на прогнозираната инфлация за 2014 година, ръстът на икономиката и заложеният бюджетен дефицит. Между другото това е една добра идея – всичко да бъде подчинено на числото 1,8. Просто принцип! Нещо като онзи стар виц от времето на социализма. Всичко ще струва 1 лев – хляб, вода, ток, бензин. Едно малко уточнение обаче – и заплатите ще бъдат един лев.

През „бюджетния“ период си истински щастливец, ако не се казваш Петър Чобанов. Финансовият министър определено е балансиран управник. Това си личи от „неистовите“ му опити да овладее разходната част на бюджета за 2014 г., но уви, желязната хватка на втората по големина парламентарна група е непреодолима.

И така, кои са видимите проблемни области на бюджет 2014. Самият министър го определи като „напрегнат“. По всяка вероятност е имал предвид свръхоптимистичната приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 година. Знаете, че в предизборната програма на БСП безработицата беше основен акцент. Това, разбира се, е правилно. Но констатирането на проблема е половината от решението. Ако си спомняте, говореше се и за разкриване на 400 хиляди нови работни места. Тук следва да се отбележи, че в момента, в който БСП се „докопа“ до властта, последва едно типично по български оттегляне от поетите предизборни ангажименти. Ставало въпрос за новооткрити работни места за целия четиригодишен мандат. В унисон с тази заявка в самото начало на мандата си правителството начерта спешни мерки за стимулиране на икономическата активност. През 2013 г. на трудовия пазар обаче няма видим ефект. Безработицата явно ще надхвърли 13%. В макрорамката на бюджет 2013 прогнозната безработица е заложена на 12,6%.

Какво става с мерките?

Говори се за „мерки“, насочени към подобряване на бизнес климата. Добре, но да видим какъв ще бъде приносът на корпоративния сектор към приходната част на бюджета. От корпоративни данъци през 2013 г. се очаква да постъпят 5,2% от всички приходи. През ­2014 г.­ съответно те ще представляват 5,4% от приходите, през 2015 г. – 5,5%, а през 2016 г. – 5,6%. Би трябвало подобряването на бизнес климата съответно да повиши и рентабилността на корпоративния сектор, която да рефлектира в конкретен финансов резултат. Явно имаме видимо разминаване между конкретните прогнозни цифри и политическите заявки. По същия начин стоят нещата и с директните чуждестранни инвестиции. За 2013 г. очакванията са, че ще бъдат около 1,548 млрд. евро. През 2014 г. желанието ни е чуждестранните инвеститори да вложат средства у нас в размер на 1,702 млрд. евро, през 2015 г. съответно – 1,788 млрд. евро, а за 2016 г. – 1,931 млрд. евро. Видимо е, че има разминаване между така нареченото рязко подобряване на бизнес климата и размера на очакваните инвестиции отвън. На мен нещата не ми се връзват, а на вас?

В бюджетната рамка също така има видим свръхпозитивен подход за икономическия растеж. За 2014 г., както казахме в самото начало, процентът на увеличение на БВП е 1,8%. За 2015 г. очакванията са за 2,9% и чак през 2016 г. ще направим икономически растеж от 3,4%. Нарочно използвам словосъчетанието „чак през“, защото съм отбелязвал многократно, че българската икономика започва да генерира интензивно нови работни места при ръст на икономиката 3,5%, така поне казва статистиката. Има едно традиционно „слагане на каруцата пред коня“ при „левите“ управления. Разбира се, че в бюджета за 2014 г. и дума не може да става за пенсионна реформа. Въвеждането на швейцарското правило пледира за „социална справедливост“. Да, признавам си, че е симпатично, но по никакъв начин това не може да бъде анонсирано като „реформа“. За пореден път разходопокривният пенсионен модел изобщо не е тема за дебат. Той е възможен единствено и само при високо ниво на трудова заетост. Както вече споменах, самите управляващи не очакват видимо подобряване на пазара на труда и през следващата година. Нещо повече, до 2016 г. нивото на безработица, на база на предварителните прогнози, ще остане над 10%.

Броят на пенсионерите ще се увеличава

В здравеопазването е тотален хаос. По-точно е да се каже, че здравната система е пред взрив. Точно от БСП бяха най-яростните противници на политиката на Симеон Дянков, когато той национализира резерва на здравната каса. Проблемът е констатиран. Вече те са на власт. Не е ли редно тези пари да се върнат точно там, откъдето Дянков ги присвои? Не е ли точно това сумата, която би могла да се използва за демонополизацията на касата? Макар че е малко странно да се използва резервът на здравната каса за изработване на механизъм за разбиване на нейния монопол. Впрочем това не са пари на здравната каса, а най-вече здравните вноски на осигуряващите се.

Трябва един път завинаги да разберем, че до 2016 г. няма да имаме балансиран бюджет. Ще имаме перманентни бюджетни дефицити. До 2016 г. този дефицит ще се движи между 1 и 2 млрд. лева. Управляващите твърдят, че това е форма на антицикличност на държавния бюджет. Планираното ниво на фискалния резерв ще бъде 4,5 млрд. лева в края на 2014 г. Впрочем това е законоустановеното ниво. Е, нали една от идеите за емитиране на нов държавен дълг беше да се насочат

набраните средства точно към фискалния резерв

Нали коалиционните партньори на БСП настояваха той да бъде над 6,5 млрд. лева. А, да – забравих! Това бяха предизборни обещания. Създава се фонд за Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ – 500 млн. лева. Създателите му претендират, че той представлява „нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти“. Това определено вече звучи притеснително. Аз лично се съмнявам, че изразходването на тези средства ще бъда открито и публично. Тъй като е актуално да се сравняват политико-икономическите процеси с футболен мач, ще се опитам да заимствам този подход. Представете си държавата в ролята на рефер между два футболни отбора. Как ви звучи – ще бъде ли реферът безпристрастен, ако има дялово участие в единия от двата отбора? А какво ще кажете, ако малко остане в един момент реферът да се включи като център-нападател в отбора, в който има дялово участие? Разбирате ли каква теза защитавам? Държавата трябва да остане единствено в ролята си на рефер. Без никакви участия в стопанския живот. Да го кажа ли още по-ясно!

Това е естествената среда на корупцията

Въпреки че в мотивите към проектобюджета има пояснение по темата точно откъде ще дойде икономическият растеж, остават прекомерно много въпросителни. Според Министерството на финансите икономическият растеж ще дойде от износа, а според Еврокомисията в основата на растежа ще бъде вътрешното потребление. На мен лично ми липсва информация точно от кои сектори се очаква това „бурно“ икономическо съживяване. За туризма е ясно, но не е достатъчно. Земеделието може да се окаже като основен пилон в тази посока, но няма яснота по темата.

 
 
Коментарите са изключени