shareit

Бионсе e най-търсената знаменитост в Bing

| от |

Бионсе е най-търсената знаменитост в популярната онлайн търсачка Бинг, измествайки миналогодишната първенка – риалити звездата Ким Кардашиян.

32-годишната Бионсе оглави списъка с най-търсени звезди в Бинг в годината, в която отбеляза добре подготвеното си завръщане на музикалната сцена. През 2012 г. певицата си взе почивка, за да се посвети на дъщеричката си Блу Айви, с която дари съпруга си Джей Зи. Бионсе се завърна в светлините на прожекторите с изпълнението си на церемонията по встъпване в длъжност на президента Барак Обама през януари и на полуфинала на Супербоул през февруари, а през април започна световното й турне.2

Ким Кардашиян, 33-годишната риалити звезда, изпраща богата на събития в личен план година, в която роди дъщеричка и се сгоди да бащата на детето си, рапъра Кание Уест. Интересът към нея през отиващата си 2013 г. й отрежда второ място в годишната класация на Бинг. Освен през 2012 г., Ким Кардашиян беше първа в списъка и през 2010 г.
Rihanna as Medusa in Damien Hirst's GQ cover shoot.

За втора поредна година онлайн търсачката отбелязва женска доминация сред най-търсените знаменитости с изцяло дамска челна петица, допълнена от Риана, Тейлър Суифт и Мадона. Канадският тийн идол Джъстин Бийбър, който беше най-търсената знаменитост в Бинг през 2011 г. и заемаше втората позиция през 2012 г., тази година е на шесто място. Ники Минаж и поп певицата Майли Сайръс, които миналата година дебютираха в класацията, тази година отново са в  Топ 10, където компания им прави проблемната актриса Аманда

Байнс, класирана на осмо място.
Barak Obama-United States-Politics

Интересът към поп културата и тази година остава по-голям отколкото към политиката, с тази разлика, че президентът Барак Обама намира място в челната десетка, заемайки последната позиция в нея, докато в изборната 2012 г. беше едва 46-и.

Сред новинарските истории, за които потребителите са търсили най-често информация в Бинг, на първо място е раждането на първото дете на херцозите на Кембридж Уилям и Катрин.

 
 
Коментарите са изключени

Как да виждаме повече от слепите петна зад автомобила

| от |

Стикерът, предупреждаващ, че „предметите в огледалото са по-близо, отколкото изглежда“, е полезен само когато въобще можете да видите други превозни предмети в него. Ако не можете, може би сте си нагласили огледалата неправилно. Знаем, че тази информация може да боли, но може и да е вярно. Стотици хиляди автоматични катастрофи годишно се приписват на слепите петна.

Това е често срещана грешка, която лесно може да се направи, но за щастие също толкова лесно да се поправи.

Първо обаче: правилното поставяне на вътрешното огледало е сравнително лесно – то просто трябва да отразява директно отзад, така че да виждате през задното си стъкло по време на шофиране. Това изглежда очевидно, но може да създаде проблем при настройването на страничните огледала.

Страничните огледала нямат някаква отправна точка, според която да се нагласят. Много хора са склонни да ги накланят твърде навътре, което позволява на шофьорите да виждат част от автомобила си, но увеличават слепите петна. Едно малко по-различно нагласяване може да доведе до по-безпроблемно обратно виждане.

Методът за нагаждане на огледалата по по-оптимален начин е сравнително прост. Той са базира на това, че докато шофирате, не е нужно да виждате задната част на колата си в страничните огледала.

За да нагласите огледалото от страната на водача: преместете главата си така, че да е точно до прозореца и регулирайте огледалото, така че тази страна на вашия автомобил почти да не се вижда.

След това, за да нагласите далечното огледалото: преместете главата си в центъра на автомобила и го регулирайте така, че тази страна на автомобила ви също почти да не се вижда.

Това е. А сега ето бонус как да размразим предното стъкло:

По принцип някои коли имат такава опция, но тя отнема време, а със стъргалката отнема усилие вън на студа. Някои хора пръскат стъклото с топла вода, но това може да го счупи и тогава никъде няма да ходите.

Решението е в една бутилка с пулверизатор да сипете една част вода и две части изопропилов алкохол. Точката на замръзване на този алкохол е 89 градуса. Просто напръсквате предното стъкло и сте готови.

 
 
Коментарите са изключени

Саймън – единствената котка с военноморски чин и медал

| от |

Животните винаги са били добре дошли във всяка военна дивизия. Използвани са открай време в сражения, а по време на Втората Световна война, руснаците обучават бездомните кучета да тичат след танковете, носейки на гърба си взривове. Колкото и нехуманно да е било, войската винаги се е опитвала да намери добър начин за експлоатация на животинския свят.

Времената се менят и днес в армията всяко животно получава име, храна и медицинска грижа. Най-честият избор за армейско животно може да е кучето, но през 1948 година са се правили изключения и за котки. В този случай говорим за британския кралски боен кораб HMS Amethist и най-добрият мъркащ талисман.

Саймън е улична котка, която моряците видяли на пристанището в Хонг Конг през 1948 година от 17-годишния Хикинботъм. Младият моряк бил част от екипажа на бойния кораб. Докато е на вахта, котката пристига при него и всички мислят, че е на една година. Животното не се радвало на най-добрата си форма и слд като показало своето миролюбиво отношение, Хикинботъм решил да го прибере на кораба и след това да го използва в неравната битка срещу плъховете. По това време в долните каюти имало сериозно засилено присъствие и мнозина се оплаквали от напастта. Саймън загладил косъма и бързо решил да се заеме с проблемите на гризачите.

Able_Seacat_Simon_(fair_use)

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=24537896

Неговата люта битка била забелязана веднага, а и той самият винаги оставял по един мъртав плъх в леглата на моряците. Той лично намерил за най-правилно да спи именно в каютата на капитана, където се чувствал в безопасност. В края на годината дошло време за пенсиониране на капитана, но Саймън щял да служи още малко на кораба като талисман. Когато корабът получил назначение да отплава за Нанкин, Китай и да смени поста на друг боен кораб. По пътя обаче става грешка и една полева батарея стреля по преминаващата флотилия. Капитанската каюта поема най-сериозни удари. Саймън е ранен, докато капитанът умира малко по-късно от раните си.

Саймън не можел да се предаде толкова лесно и изпълзял на палубата. Моряците го виждат и го носят веднага в медицинското отделение, където раните са почистени и от тялото му се вадят около 4 забити шрапнела. За съжаление никой не очаквал от котката да оцелее и да издържи. Въпреки лекарските прогнози, котката се изправя на крака и продължава своята зловеща битка. Дори успява да срещне новия капитан на кораба. Най-важната битка обаче предстояла. Докато корабът е хвърлил котва, Amethyst е нападнат от колония плъхове. Хладнокръвният котарак се справил отлично в битката и нямало моряк, който да не получи плъх за подарък. Точно неговата работа успяла да запази високия морал на екипажа. За тези дела получава световна слава, както и животински викториански кръст, син кръст за заслуги и най-вече морски ранг „Able seaman“ за убиването на плъха „Мао-Тсетунг“.

Няма нужда да подсказваме, че плъхът е бил кръстен на името на един от великите китайски лидери на комунистическата партия. Съдбата му обаче не е чак толкова добре. Когато корабът се завръща във Великобритания, законодателството настоява да го прати в карантина. Макар и котката да успява да преживее артилерийски снаряд, не може да се справи с вирусите в карантинното отделение. Животното е било здраво, но другите екземпляри го заразяват. Умира на 28 ноември 1949 година. Инфекцията най-вероятно е дошла именно от заздравяващите военни рани. На погребението присъства целия екипаж на кораба, както и стотици фенове, коити са познавали геройството на Саймън.

 
 
Коментарите са изключени

Специалната операция на ЦРУ за деморализиране на СССР

| от |

Студената война отдавна се смята за синоним на всички безумия, които човек може да измисли. Връщайки лентата назад можем да попаднем на сериозно разнообразие от красиви идеи. Някога в сградата на МИ6 се решава да не се гасят лампите, когато служителите си тръгват от стаята. Идеята зад тази маневра е външни наблюдатели и доброжелатели никога да не знаят кога един човек е там и кога не е. След като автомобилите на по-важните лица са със затъмнени стъкла, шансовете да се следи човек стават минимални.

Разбира се след едно определено време започнали да идват и сметките за ток, което автоматично ги отказало от тази стратегия. Много имена остават следа в историята на шпионските игри, но трябва да признаем, че Франк Уиснър може да даде много повече на света, отколкото сме подозирали. Уиснър започва да работи за ЦРУ през 1947 година и отговаря за офиса за специални проекти. И съответно новият агент трябва да отговаря за координирането на действия в чуждестранни региони. В зародиша на тази война е ясно кои са регионите. Заеманата длъжност позволявала работа с пропаганда, икономически войни, предотвратяване на директен конфликт чрез саботаж и антисаботаж.

През 50-те години работи в Румъния и остава изумен какви зверства се случват с благословията на политическия режим. Очевидно Франк не се справял особено добре, защото през цялото му време и кариера се оказва, че работи със съветски шпиони под прикритие. Почти всеки негов агент се оказва къртица, но пък със сигурност всички са се смяли на най-брилянтния план. Уиснър искал да покаже превъзходството на американската армия и западния блок. Подобно доказване не може да стане с директен контакт и премерване на силите. Липсват поводи за демонстрация и така се стига до последната инстанция – пропагандата. Решението на Франк е да използва помощите за обществото. Неговата идея е да използва каналите на различни благотварителни организации.

В тях ще се поставят различни подаръци и козметични стоки, както и презервативи. Тук идва голямата идея на Франк. В кутийките трябвало да бъдат поставени презервативи. Обикновено пише какъв размер могат да бъдат и съответно геният искал да постави надпис „Medium“, но самите презервативи да бъдат „Large“. Не всички залагали на този вид логистика и планът се променил злачително. Вече щели да се използват самолети, които да прелетят и да хвърлят презервативите. По този начин мъжете щели да знаят колко по-сериозни са армиите на запад. Имайки предвид европейската полова карта, подозираме, че нито една армия от източния блок не би могла да се впечатли. Планът никога не се осъществява, но стратегията за деморализация би могла да свърши много работа, особено ако се прилага в страни като Китай и Япония.

 
 
Коментарите са изключени

Музикалните улици – когато пукнатините в пътя са там нарочно

Откакто автомобилът се превърна в движеща сила в глобалната култура, пътните инженери търсят начини да ограничат рисковете, свързани с шофирането.

Някои градове използват ограничения на скоростта и гъвкави ленти (които могат да сменят посоката на движение в зависимост колко е часа), за да коригират и контролират потока на трафика през пиковите часове. Много магистрали имат оребрени участъци, за да накарат автомобилите да вибрират, предупреждавайки за предстоящи завои или внезапни спирания или за да предупредят шофьорите, че карат твърде близо до мантинелата.

На няколко места по света обаче, последните се използват и за различен ефект. 

Чрез дълбочината и разстоянието на оребренията, инженерите могат да контролират тона и ритъма на вибрациите, които се произвеждат, когато водачът преминава над тях. Ако приемем, че автомобил се движи с постоянна скорост, по-близкото разстояние между оребренията правят тона по-висок, а по-далечното разстояние – по-нисък.

Във видеото хората от National Geographic показват как се използва този подход, за да се насърчат шофьорите да намалят скоростта си по един от най-емблематичните пътища в Америка: Road 66.

Шофьорите обаче трябва да карат точно по ограничението 45 мили в час (70 км/ч), за да чуят мелодията в правилното темпо и тоналност.

Не всички музикални пътища обаче са създадени да коригират поведението на пътя. Първият известен ни музикален път е създаден в Дания през 1995 г. Той е направен от двама музиканти и е се казва Асфалтофонът. За разлика от повечето музикални пътища, този използва издатини, а не вдлъбнатини, за да създава вибрации.

Около десетилетие по-късно в Япония шофьор на булдозер случайно прави вдлъбнатини на пътя и осъзнава, че с правилното им поставяне, тази техниката може да се използва за създаване на музика. Национален изследователски институт усъвършенства подхода на шофьора и създава четири различни мелодични пътища в цялата страна с надеждата, че ще привлекат туристи.

Спазването на ограничението на скоростта, за да чуете мелодията може и да забави хората, но също така може да ги накара да извадят телефон и да снимат клипче. Или пък да увеличат и да я чуят мелодията пискливо, защото им е по-забавно… Внимавайте.

 
 
Коментарите са изключени