Бианка Мадиа: Само в предградията на Дамаск били изнасилени 37 хиляди жени

| от |

7_697

Броят на жертвите по време на войната в Сирия надхвърлил 100 хиляди души, количеството на бежанците – над два милиона. Но статистиката обикновено не отбелязва броя на пострадалите жени. Както заяви в интервю за „Гласът на Русия” участничката в женското движение в Сирия Бианка Мадиа, броят на престъпленията против жените е съществена част на трагичната статистика на тази война.

- През последните три години броят на изнасилванията е просто огромен. Неотдавна организацията „Хюмън Райтс уотч” публикува доклад за положението на сирийските жени. Но този документ е създаден като че ли за да обвини властите – там няма нито една дума за престъпленията на бойците от опозицията. Аз с пълна отговорност мога да кажа, че бойци от „Джабхат ан-Нусра” и „Ислямска държава на Ирак и Леванта”, нахлувайки в малки села, отвличат жени и ги изнасилват. Най-често след това ги убиват, или ги оставят в сексуално робство. Ако жената оцелява, то тя се нуждае от квалифицирана медицинска помощ, в противен случай остава психически инвалид, а понякога и физически.

- Имате ли доказателства, точни цифри?

- По данни на отчета на Комисията за национално примирение на Сирия, в предградията на Дамаск са фиксирани 37 хиляди случаи на изнасилвания. И това са данни само от градовете и селата, които са освободени от терористите. Със жените сега работят психолози. За сега няма данни от онези райони, които се удържат от терористите. Достоверността на моите думи могат да потвърдят многобройните видеозаписи. Терористите много обичат да фотографират подвизите си. Когато те отрязват главата на „неверен грешник”, или изнасилват някого, те заснемат това. След това, когато армията прочиства райна от терористи, то намира подобни видеозаписи на телефоните на убитите бандити.

Неотдавна бил намерен видеозапис, който беше публикуван в интернет- как в един от районите на град Хомс терористи отвлекли млади девойки и жени, съблякли ги голи и ги разхождали в джип по целия район. По пътя колата спирала и те изнасилвали отвлечените… И такива случаи има много, най-често те стават в Хомс и в предградията на Дамаск. На местата, където изхвърлят боклуци, откриват много тела на убити жени с отрязани части на телата.

В Хомс един психолог написал доклад за своя много млада пациентка, която била подложена на групово изнасилване в плен на терористите. Той завършва доклада с думите: „С колегите и до сега не можем да я излекуваме… Тя непрекъснато разкъсва дрехите си и си удря главата в станата, опитвайки да се самоубие”.

Много жени след такива изнасилвания бягат от страната в Ливан, Турция, Йордания. Те се опитват да забравят живота си в Сирия и нейните трагични събития. И никой не знае, колко са там пострадалите жени.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Няколко начина да изкярите на Черния петък

| от chronicle.bg |

Той е тук! Черният петък. Денят, който сам по себе си не е от значение за българската култура и обичаи, но в който има яко намаления навсякъде, дори в закусвалнята до офиса. Едва ли дори и американците (имайки предвид, че гласуваха за Тръмп) знаят защо е „черен“, защо се чества и какъв е смисълът на този ден. Това разбира се не им пречи в края на ноември всяка година да спят пред магазините и да се бият за стоки на другата сутрин.

За добро или лошо Черният петък вече е и в България. Напълно нормално – все пак денят не е от културно значение за страната ни, но може да бъде чудесен повод за печалба за магазините. Намаленията са навсякъде и вълната от хора най-вероятно ще се втурне към моловете и изобщо навсякъде, къде що има магазин, за да си купи жизнено необходими стоки.

Понеже ние постоянно мислим къде е далаверата, цяла нощ си блъскахме главите как на днешния ден да излезем колкото се може повече на плюс. И вече имаме няколко  предложения на вас, как да извлечете максимално много ползи от Черния петък. Работният  ден скоро ще приключи и ще  можете да се възползвате  от следните смислени неща, заради които си струва и у нас да има черен, зелен, кафяв, жълт, гълъбово сив петък… абе, намаления да има.

Купете си нещо. Но не просто нещо, а такова, което е поскъпнало две седмици преди Черния петък и сега е намалено, но е по-скъпо, отколкото преди. Голяма оферта, нали. Веднага към магазина или сайта! После, ако не ви харесва, можете да се оплачете на куриера. Той ще вземе адекватни мерки.

Отъркайте се в някого в мола. Няма по-добро време за това от днес. Всички са на едно място, бързат, тълпата е голяма. Никой няма да се усети. Докато се отъркате, и двамата вече ще се далече един от друг и ще тичате към намалените чаршафи. Можете да използвате случая и за да надникнете в съблекалнята, докато някой е вътре. Кой ще ви види? Пълно е с хора, пък и този, който е вътре сигурно гледа максимално бързо да излезе от магазина, за да продължи обиколката. Не се срамувайте.

„Черният петък“ е идеалният повод да поискате аванс от работодателя. Ако той е благоразположен, ще ви даде, че дори ще можете да му кажете за какво са ви парите. Той би трябвало  да разбере. 24-то число е в края на месеца и всички пари са на привършване. Тогава използвайте случая.  Пък после харчете, както искате. Може дори да не е за Черния петък, важно е пари да има.

По традиция на Черния петък у нас се пускат най-качествените стоки. Можете да сте спокойни и имате голям избор. Купете си панталон с разшит подгъв или чорапи с бримка, или палто със стърчащи конци, или пък фурна за няколкостотин лева, която ще изхвърлите след две години (защото една година ще прекара при електротехник).

Но най-добрият начин да изкярите в ден като днешния е много по-прост от гореспоменатите и не изисква почти никакви усилия - останете си вкъщи. Или направете така че да останете далеч от хората в съблекалните, отъркващите се клиенти и намалените стоки. Не се притеснявайте – магазините ще пуснат истински намаления в някое друго време.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.