Безуспешната борба с ебола

Вече има повече пари и лекарства, а вероятно скоро ще се появи дори и ваксина срещу ебола. И все пак вирусът продължава да се разпространява в Западна Африка. Какво пропусна да направи Световната здравна организация? Обзор на Дойче веле.

Говори ли за епидемията от ебола в Сиера Леоне, Вернер Щрал използва най-често една дума – „недостиг“. Педиатърът и председател на организацията „Кап Анамур“ е работил две седмици в столицата Фрийтаун, в края на август се завърнал в Германия. „Това е единствената детска болница в страната. И екипите не са подготвени за обслужване на пациенти със симптоми на ебола. Лабораториите се отдалечени на четири до шест часа път с кола. Понякога трябваше да чакаме резултатите от кръвните изследвания най-малко три дена“, казва той в разговор с Дойче веле.

И когато кръвните проби на една малка пациентка потвърждават наличието на вируса, вече е късно, разказва Вернер Щрал. „Много лекари и болногледачи са имали допир с нея. И почти целият персонал беше поставен под карантина“, допълва той. За пациентите остават да се грижат само двама лекари. Не достигат защитни облекла, предпазни очила и медицински ръкавици. Всичко това всъщност онагледява по-големия проблем – липсата на международна координация в борбата срещу епидемията.

Провал в ранната диагностика

„Освен нас, „Лекари без граници“ и други организации също предупредиха още през април, че са необходими спешни мерки. В страната трябва да бъдат внесени защитни облекла, трябва да се води интензивна разяснителна работа сред населението“, казва Вернер Щрал. Просветните кампании обаче вървят мудно. Д-р Щрал предполага, че правителствата в региона се страхуват повече от паника сред населението, отколкото от вируса. А предпазните облекла? „В много региони те все още са рядкост. Международната общност просто няма толкова много защитни облекла на склад. И твърде късно ускори тяхното производство“, казва лекарят.

Световната здравна организация (СЗО) координира международните помощи в борбата срещу вируса ебола. Говорителят на СЗО Тарик Язаревич признава, че е имало доста пропуски. В Гвинея, Либерия и Сиера Леоне вследствие на зараза с вируса ебола вече са починали над 1 900 души. „Никой не предполагаше, че епидемията ще придобие такива мащаби. Сегашното положение е съвършено различно. В миналото избухването на епидемии от ебола се ограничаваше върху малък брой региони. Изправени сме пред коренно различна ситуация и трябва бързо да променим подхода си“, казва Язаревич в интервю за Дойче веле.

„Къщата гори“

Световната здравна организация изчислява, че през следващите шест до девет месеца още двадесет хиляди души могат да се заразят с вируса ебола. И едва след месеци епидемията може да бъде поставена под контрол, твърдят експертите. За тази цел СЗО разработи нов план за действие. Той предвижда ангажирането на местни лекари и медицински персонал в борбата срещу епидемията. Досега обаче малко правителства са обещали помощ. „Ние продължаваме да молим за финансова подкрепа. Някои правителства обещаха финансова помощ и вече преведоха първите суми. Но ние имаме нужда от постоянна помощ за финасиране на оборудването и за заплатите на местните лекари и болногледачи“, казва говорителят на Организацията Тарик Язаревич.

Председателката на помощната организация „Лекари без граници“ Джоан Лиу смята, че даже и това не е достатъчно. „Обещанията за финансова помощ, плановете за действие и информациите за разработване на нови ваксини не могат да спрат епидемията“, казва тя. Досега нейната организация е лекувала две трети от пациентите, заразени с вируса ебола в Западна Африка. „За да бъде овладяна епидемията, международната общност трябва да изпрати в региона цивилни и военни експерти с опит в защитата срещу биологически оръжия. За да потушим огъня, ние трябва да влезем в „горящата къща“, Джоан Лиу.