shareit

Безсилието на медиите

| от |

В много от бившите съветски републики ситуацията със свободата на медиите остава тревожна. Там има множество теми, които са твърде опасни за журналистите. Захванат ли се с тях, могат сериозно да си изпатят, пише Дойче веле.

cartoon Free press

В коя от бившите съветски републики в региона на Централна Азия журналистите се чувстват в най-голяма безопасност? Това бе един от въпросите, поставени на Международния медиен форум, провел се на 30 ноември в Душанбе. Обобщението на експертите, участвали в него, гласи: ситуацията със свободата на медиите в региона остава тревожна.

В тези бивши съветски републики журналистите често стават жертва на нападки, срещу тях се организират и немалко съдебни процеси. В Казахстан например само за 10 месеца са били регистрирани 64 иска срещу различни издания и репортери. „Това е по-малко, отколкото през предишните години, но нека обърнем внимание на финансовия размер на исковете – става дума за сума от около 16 милиона долара“, казва Тамара Калеева, представителка на международната фондация за защита на свободата на словото „Адил соз“.

Медийната несвобода

В Киргизстан приетите за разглеждане съдебни искове срещу представители на пресата за първите 9 месеца на 2013-та са 16, а в Таджикистан – 10. И там обаче нерядко се изискват огромни суми за компенсации. „Забелязва се, че обичайно тези дела не се водят, за да възтържествува правдата. Тяхната цел е да засилят автоцензурата на съответните журналисти и медиите, за които работят“, обяснява за Дойче веле ръководителят на Националната асоциация на независимите медии в Таджикистан Нуридин Каршибаев.

И все пак: в коя бивша съветска република в региона на Централна Азия журналистите се чувстват най-свободни? Отговорът на този въпрос не е никак лесен. В Таджикистан и Киргизстан оклеветяването е декриминализирано със закон. В Казахстан, Узбекистан и Туркменистан пропуските на журналистите се преследват в рамките на наказателния кодекс. В класацията за свободата на словото на организацията „Репортери без граници“ и петте бивши съветски централноазиатски държави са във втората стотица – най-обнадеждаваща е ситуацията в Киргизстан, който е на 106-то място, а най-зле се представя Туркменистан – на 177-мо място.

Опасните теми

Нуридин Каршибаев е на мнението, че медиите в Централна Азия имат два основни общи проблема: единият е, че нормите за защита на свободата на словото на практика не се прилагат според международните стандарти, а вторият – че във всяка от държавите има определени теми, за които се знае, че са опасни за журналистите. „Киргизките журналисти споделят, че след междуетническите стълкновения между киргизи и узбеки от юни 2010 в град Ош статиите по проблемите на междунационалните отношения са станали табу. В Таджикистан пък се посрещат на нож материалите, в които се говори за корупция по върховете на властта. Национални особености спрямо цензурата и автоцензурата има и в Казахстан и Узбекистан“, отбелязва Нуридин Каршибаев.

Някои от страните в Централна Азия имат и сериозен проблем с достъпа до информация. Координаторката на проектите на Института за нови медии в Киргизстан Диана Рахманова например изтъква, че в Таджикистан е почти невъзможно да получиш информация за заплатата на по-висшите чиновници, за бизнеса, който те контролират, или за техните недвижими имоти. „В Киргизстан тази информация е достъпна. Освен това киргизките министри и депутати са по-открити за журналистите, отколкото колегите им в Таджикистан“, казва тя.

 
 
Коментарите са изключени