Берлин и компромисите

| от |

След няколкоседмични преговори германските консерватори и социалдемократи се договориха: коалиционният договор е готов. Той обаче е изпълнен с толкова много компромиси, че контурите му се губят, коментира Фолкер Вагенер от Дойче веле.

Седмици наред германските консерватори и социалдемократи водиха преговори за коалиция. Социалдемократите (ГСДП) настояваха за въвеждането на минимално трудово възнаграждение. Християнсоциалният съюз (ХСС) държеше да бъде въведена пътна такса за чужденци. А основното изискване на канцлерката Меркел гласеше: никакво увеличение на данъците.

merkel

Днес коалиционният договор вече е факт. Знае се, че минималното трудово възнаграждение ще дойде, само че по-нататък. Пътната такса – също. И данъците няма да бъдат увеличени – първоначално. Беше взето и решение за двойното гражданство – поне в известна степен. То гласи, че родените в Германия деца на чуждестранни семейства в бъдеще няма да решават най-късно до 23-ия си рожден ден кой паспорт да изберат, както беше досега. Какво точно обаче ще се промени? Това остава неясно. Такъв е привкусът на компромисните микстури – някакси блудкав.

Сега ръководството на ГСДП представя на членовете си резултата от преговорите. Всъщност това е новост в парламентарната история на Федералната република. 473 000 социалдемократи трябва да гласуват по пощата ЗА или ПРОТИВ коалиционния договор. Гласуването ще бъде смятано за валидно, ако в него участват 20 процента от партийните членове. С други думи – от присъдата на около 100 000 „партийни другари“ ще зависи бъдещето на широката коалиция. Това всъщност е най-напрегнатият момент в съставянето на коалиция.

Страхът от евентуално отмъщение

По времето на канцлера Герхард Шрьодер социалдемократите преживяха сериозно модернизиране. Така поне твърдят поддръжниците на неговата реформаторска политика, която доведе до болезнени съкращения за голяма част от населението. От нея бяха засегнати най-вече социално слабите слоеве от обществото. Става въпрос предимно за избиратели на ГСДП или близки до партията хора. Критиците на Шрьодер и до днес наричат тази политика „социално клане“.

Днес една част от членската маса настоява за обезщетение. Тя би могла да измъкне под носа на партийното ръководство изработения с мъка коалиционен договор още преди да е подписан. Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел трябва да е направо магьосник, за да успее да прокара този коалиционен договор сред членовете.

554079-le-chef-du-spd-sigmar-gabriel-et-la-chanceliere-angela-merkel-le-23-mai-2013-a-leipzig

Вече се говори за нови избори

В Германия отдавна не е имало подобно политическо напрежение. Със своето НЕ 20-те процента от членската маса на ГСДП биха могли да разтърсят страната. Последиците от това биха били нова коалиция или дори нови избори. Опциите са доста вълнуващи. ГСДП, Зелените и Лявата партия биха могли да управляват заедно. Ако искат. Дори беше уговорено, че след четири години това ще е възможно. А защо не и веднага? Мислима е и коалиция от ХДС и Зелените. Всъщност току-що за първи път подобен съюз беше формиран в провинция Хесен.

Ако пък се провалят всички опити, то тогава трябва да има нови избори. Ангела Меркел не би имала нищо против. Яростта на избирателите от отреклата се от принципите си ГСДП може да доведе партията под 20-процентната бариера. Това би бил пълен провал за социалдемократите – точно на техния 150-годишен юбилей. В такъв случай Ангела Меркел окончателно би могла да стане „кралицата“ на Германия. Само че при условие, че досегашният ѝ партньор – Партията на свободните демократи – отново влезе в Бундестага.

Иначе нищо ново

Всъщност ако погледнем Германия отвън, няма да открием някакви забележителни промени. В чужбина почти никой не се интересува насериозно от точките в коалиционния договор. Германия си остава такава, каквато беше и през последните години – предвидима във външнополитически план и солидна във финансово политически аспект. Кризисните държави от еврозоната най-добре знаят какво означава това.

 
 

Трейлър на Beautiful Boy: задава ли се „Оскар“ за Тимъти Шаламе?

| от chronicle.bg |

„Имах такива големи планове. Да завърша колежа. Да направя нещо невероятно. А сега… просто искам да не умра.“

Киното си има ново любимо момче. Беше ясно, че това е така още миналата година. Тази обаче, вече ще е сигурно. Той се казва Тимъти Шаламе и неколкократно сме ви разказвали за него. Думите горе ги произнася той в ролята на Ник от филма „Beautiful Boy“, която, съдейки по трейлъра, ще изпрати 22-годишния Тимъти отново на първите места за „Оскар“ (само  че този път за най-добра поддържаща роля). Поне така говорят критиците, гледали вече филма на  кинофестивала в Торонто.

Младият актьор участва заедно със Стийв Карел в първия англоезичен филм на белгийския режисьор Феликс вон Грьонинген.  „Beautiful Boy“ е базиран на мемоарите на Ник Шеф и баща му, Дейвид Шеф. Първият (в ролята е Шаламе) е тийнейджър, попаднал в капана на наркотичната зависимост. Стийв Карел влиза в ролята на баща му, който се опитва всячески да помогне на сина си в битката с наркотиците. В състава влизат също и Ейми Раян и Маура Тиърни.

След триумфът на Шаламе в „Призови ме с твоето име“ сега му предстои следващо голямо заглавие, а в бъдеще очакваме „The King“ и адаптацията на романа „Малки лъжи“ от Грета Гъруиг.

Премиерата на „Beautiful Boy“ е на 12 октомври.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

Сериалът „Свърталище на духове“ може да е следващият хит на Netflix

| от chronicle.bg |

Чели ли сте романът на Шърли Джаксън „Свърталище на духове“? А помните ли филма със същото заглавие от 1999 г.? И двете са повече от добри произведения на изкуството, така че е нормално да гледаме новия трейлър на „The Haunting of Hill House“ – екранизация на романа на Джаксън за телевизията, оригинална продукция на Netflix.

Новият сериал е с участието на Карла Гуджино, Мишел Хюсман, Тимъти Хътън и Елизабет Рийзър. Историята разказва за семейство, което влиза в една от най-ужасяващите къщи в страната – Хил Хаус. Трейлърът показва как след като един от семейството се самоубива, останалите трябва да се върнат в къщата, за да разберат какво се е объркало по време на първите им години.

The Haunting of Hill House“ идва точно преди да се навършват 60 години от публикуването на романа на Джаксън, в комплект от 10 епизода. Всичките епизоди са режисирани от Майк Фланаган („Oculus“), който е работил и върху адаптацията на „Doctor Sleep“ на Стивън Кинг. Всичко дотук подсказва, че се задава обещаващ мрачен сериал, който ще дойде точно на време за Хелоуин.

Премиерата  на „The Haunting of Hill House“ е  на 12 октомври. Ето и най-новият трейлър.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.