Бербатов вдига бунт в ПАОК заради смяна

| от chronicle.bg |

Дните на Димитър Бербатов в ПАОК изглеждат преброени. Българският нападател се разбунтува заради смяната си по време на двубоя срещу Габала в Лига Европа. Той напусна бесен терена в 70-ата минута и отказа да поздрави съотборника си Янис Мистакидис, който му подаде ръка.

След това, демонстративно подмина треньора си Игор Тудор и резервите и директно се насочи към съблекалнята. Малко по-късно пък, бе заснет да се отправя към изхода на спортния комплекс „Тумба“ в Солун, въпреки че мачът още се играеше.

Това е явно потвърждение на слуховете, че Бербатов е недоволен от отношението на ръководството и публиката.

Според гръцките, медии той е разочарован заради неполучени бонуси към заплатата и иска да напусне през зимната пауза. От ПАОК отрекоха информацията, но очевидно предстои светкавичен трансфер.

„Има играчи, които се ядосват от случващото се на терена. Димитър бе малко уморен и исках да опитам нещо ново“, обясни Тудор на пресконференцията.

Срещата с Габала завърши 0:0, като и двата тима загубиха шансове да продължат в следващата фаза. Напред се класират Краснодар и Борусия Дортмунд. Двубоят помежду им завърши 1:0 за руския тим.

 
 

А вие как ще споделите София с непознат?

| от chronicle.bg |

Как ще представите София на някого, който за пръв път идва на това многолико място? Няма верен отговор, зависи от вас… и от събеседника. Днес обаче е най-подходящия ден да видим едно такова представяне на София във видео, което ни показва едни от най-яките места в столицата – онези, които само местните си знаят и обикновено пазят само за себе си. То е продължение на поредицата, посветена на големите български градове и в него наш гид е колоритната и вечно усмихната Гергана Гугунска.

Тя е меломан, експерт в областта на комуникациите, изявен ценител на хубавите питиета и добрите барове, познавач на всяко кътче от този красив град. Гергана с огромна радост прие предизвикателството на Jameson да покаже София на Ина Сингеорзан от Дъблин такава, каквато я обича и каквато я споделя със своите най-близки приятели и гости.

Във видеото „Сподели София“ Гергана отвежда Ина, която е посланик на Jameson в България през последните 2 години, на най-любимите си места – скейт парка FIVE HIGH, най-високата стена за катерене на Балканите Walltopia, емблематичната и цветна улица „Шишман“, алтернативното и модерно място за артисти GIFTED, корнера на бръснаря Skinny J, едно от най-старите модни и tattoo студиа в България на братя Смокови, спиращите дъха гледки от Витоша, както и на едни от най-вкусните места за хранене и най-яките craft бирени барове – Made in Blue и Vitamin B. За Гергана София не спира да се развива, защото непрекъснато се появяват все повече нови локации, интересни не само за жителите на столицата, но и за нейните гости. Вълнуващо е, че колкото повече опознаваш тези места с хора, които не са част от ежедневието на града, толкова повече започваш да разбираш и харесваш София.

Поредицата „Сподели града си. С Jameson.“ стартира в морската ни столица Варна, след което се отправихме на пътешествие през красивият Бургас, малката Виена на балканите – Русе и градът, към който няма как да останем безразлични – сърцатият, вечен, цветен и артистичен Пловдив. Въпреки това, поредицата от вълнуващи видео истории няма как да бъде пълна без последното парче от пъзела – историята на Jameson от столицата, която расте, но не старее – София.

И понеже София е дом, Пънкарка и всички знаем, че има още хиляди лица, ви питаме, как вие бихте я споделили с непознат?

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър:

 

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.