Барселона на бърз кадър

| от |

Time-lapse е кинематографска техника при която честотата на заснемане на кадрите е по-малка от честотата на възпроизвеждането им. Специалистите в сферата биха обяснили, че се снима по един кадър на всяка секунда и след това видеото се възпроизвежда с честота от 30 кадъра за секунда, което създава илюзията, че времето тече 30 пъти по-бързо.

Авторът Александър Кравцов е заснел снимките на Canon 7D с три различни обектива, но е счупил камера, изгубил памет с всички заснети снимки и е пътувал с метрото повече от 100 пъти. 24 000 снимки са заснети от август до октомври, а пет минутното видео е направено от 420 GB информация.

 

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Александър Сано, Яна Маринова и компания в трейлъра на „Диви и щастливи“

| от chronicle.bg |

Стига с „Дъмбо“ на Тим Бъртън – време е за малко родно кино. След филмите си „Вила Роза“ и най-скорошният, „Привличане“, режисьорът Мартин Макариев е готов да ни поднесе следващия си проект.

Той носи заглавието „Диви и щастливи“ и отново ни среща с вече познатите ни актьори от малкия и големия български екран.

Романтичната екшън комедия, заснета във Варна, е с участието на Александър Сано, Луиза Григорова-Макариев, Дария Симеонова и Димо Алексиев, както и със специалното участие на набиращия популярност британски актьор Базил Ейденбенц.

След работата си по „Привличане“ сценаристът Борислав Захариев отново пише сценария за филма на Макариев. А какво точно ще видим в него? Това предстои да разберем.

Първият тийзър трейлър обещава полицейски гонки, бунтарски дух и изобщо… всички са диви и щастливи. Уверете се сами.

 
 

Наръчник на интроверта за преживяване на празниците

| от chronicle.bg |

Отново сме в онова време на годината, когато отвсякъде ни дебнат ухилени физиономии, продавачи ни канят в магазините, на коледния базар не можеш да се разминеш, роднините звънят да се уговарят кой при кого кога ще бъде и ти трябва не само да купиш подаръци, но и да отидеш да ги поднесеш собственоръчно.

Чудесно? Да, чудесно е, ако си падаш по всички тези неща. Не и ако си от онези интроверти, които нищо не може да отклони от ежедневната траекторията между офиса и дома. За тях Коледа, изобщо празниците, означава среща с всички роднини, присъствие около много и различни хора, водене на ненужни разговори и разбира се, неизменните коледни партита, които винаги присъстват под една или друга форма. А през цялото това време могат да са вкъщи, да „си цъкат“, да разхождат котката, да гледат сериали, слушат подкастове или още безброй неща, които не включват изсмукващи енергията външни хора.

Разбира се, винаги има такива хора, които не биха се появили за нищо на света на фирмено коледно парти или дори на рожден ден на най-близкия колега. Няма лошо. Но е добре в такива моменти човек да има подготовка и хем да уважи повода, хем интровертността му да остане непокътната. Ето как в няколко прости практически стъпки как един интроверт може да преживее предстоящия зимен празничен сезон.

Партитата

За човека, който се чувства най-добре между четирите стени на дома, фирмените или още по-зле, корпоративните партита са същински ад. А за предстоящия рожден ден най-често задаваният въпрос е „ще има ли познати?“ и „какво ще правя там“. И все пак – най-лесният начин да се преодолее това, е да се започне. Просто да се отиде на парти. Ако все пак се престрашите да направите това има няколко фактора, които ако съблюдавате, ще ви бъде много по-лесно. Не ходете на парти, където не познавате никого, например. Отидете там, където имате познати, колкото по-близки, толкова по-добри. При повтаряне на процедурата няколко пъти, ще свикнете и ще видите, че няма нищо страшно.

Алкохолът

Едва ли, ако сте гореописания типаж, ще си тръгнете лазейки от фирменото парти, докато всички останали пият едва второто си мартини. Но все пак, алкохол има на всяко парти и никой не е застрахован. Алкохолът може да изглежда като ефективно средство за намаляване на напрежението, но в дългосрочен план, той далеч не е решението. Дори обратното, ако прекалите с него, на следващия ден е вероятно да вземете съдбоносното решение това да е последното ви излизане в следващите няколко години. Затова си вземете приятеля от горния абзац и нека той бъде вашият морален компас, ако вашият собствен се разстройва при дъха на спирт наоколо.

Разговорите

За да успокоите безпокойството от огромната тълпа хора в стаята, психолозите съветват да направите две неща. Първото е приготвяне на списък с отворени въпроси, които да зададете на събеседника си. Откъде си? Какво работиш? Най-често общи въпроси, от които би могла да се открои обща тема на разговор. И другото, което може би е по-важно – съсредоточете се върху един човек, отколкото да се опитвате да се наместите група от хора. Би било много по-лесно, а и по-приятно за самите вас.

Колко време?

Имайте предвид, че партитата, често пъти (особено след прекрачването на определена възраст) приемат доста тиха форма, която не изисква повече от това просто да поддържате разговор. И не е нужно да посрещате утрото там. Достатъчно е просто да се появите, да уважите повода и да прекарате малко време в позната компания.С времето ще свикнете и ще вкарате социалното безпокойство в разумни граници.

 
 

Оратница се завръщат с национално турне и трети албум

| от chronicle.bg |

След цяла година отсъствие и европейско турне през 2017 г., любимата на мнозина група, Оратница, ще представи третия си албум, Аlter Ethno, на 30 ноември в Mixtape 5 в София. 

Преди това групата ще подгрее публиката в страната с първото си национално клубно турне от една година насам, което ще включва дати в Перник, Варна, Свиленград, Велико Търново, Русе и Бургас.

През последната година бандата се е фокусирала върху записите на третия си студиен албум, както и върху съвсем нови музикални проекта. През изминалата година Оратница беше посланик на българската музика в поредица събития, свързани с Европредседателството, а през месец септември изправиха на крака Зала Арена Армеец на откриването и гала церемонията на Световното първенство по художествена гимнастика.

Новият албум на Оратница е съвсем ново музикално измерение на тяхната впечатляваща смесица от фолклорни мелодии и акустично изпълнени електронни стилове (дъбстеп, трап и дръм енд бейс).

В него групата експериментира в още по-широк списък от музикални жанрове (фънк, джаз, афтобийт , ембиънт и др.), както и цяла палитра от фолклорни традиции – от аборигенски мотиви, през етиопски мелодии, до арабски елементи.

Първият цялостен проект на групата като секстет ще допълни към стила на бандата и красотата на женските фолклорни гласове на двата нови члена – Дияна (певица във фолклорен ансамбъл „Тракия“ и „Мистерия на българските гласове“) и Ася (певица в “Космическите гласове”). Техните магически вокали ще представят автентични песни от шопкия и родопския региони.

Останалите членове на Оратница са: Християн Георгиев (кавал, вокал, мелодика, тамбура), Георги „Хорхе“ Маринов (диджериду, гайда), Петър „Бъни“ Йорданов (кахон, тъпан) и Иван „Попа“ Господинов (вокал).

В последните 9 години групата не само съживи интереса към българските музикални традиции сред различните поколения у нас. С уникалната си музика и над 150 концерти и международни фестивали, Оратница създадоха изцяло нова публика за българската етно музика в цяла Европа.