Бар Рафаели: „Уилям е най-добре изглеждащият принц в света“

| от chr.bg |

Супермоделът и бивша приятелка на холивудската звезда Леонардо ди Каприо Бар Рафаели изрази възторга си от външността на принц Уилям, който е на посещение в родината й Израел.

Израелската красавица е била представена на принца на градинско парти, организирано от посланика на Израел във Великобритания Марк Реджев.

След срещата си с херцога на Кембридж Бар Рафаели е споделила: „Той е изключително чаровен. Мисля, че и двамата с брат му изглеждат добре, но Уилям е най-добре изглеждащият принц в света“. 

Принц Уилям се е срещнал и с представители на технологични компании и се е запознал с най-новите им разработки. Една от компаниите е демонстрирала пред херцога на Кембридж джаджа, която се прикрепва към очила и дава възможност на незрящи и частично незрящи да регистрират думи и предмети. „Невероятно изобретение. Сигурен съм, че ще помогне на много хора. Брилянтна технология“, е коментирал принц Уилям.

Херцогът на Кембридж се е срещнал и с представители на компания, която разработва интерактивни игри за деца. Коментирайки разработките й, принц Уилям е споделил: „Джордж със сигурност ще хареса нещо подобно. Децата са по-добри от мен с технологиите, в това отношение съм безполезен. На тях обаче определено ще им допадне“.

 
 

Дейвид Хаселхов ще се ожени за прекрасната Хейли Робъртс

| от chr.bg |

Актьорът Дейвид Хаселхоф ще се жени за трети път след две седмици за годеницата си Хейли Робъртс.

Сватбата е насрочена за 31 юли в Пулия, Италия. Церемонията ще бъде в тесен кръг. След нея младоженците ще заминат на меден месец на Малдивите.

Хейли Робъртс е бивша продавачка. Дейвид Хаселхоф се запознава с нея през 2011 г., когато е съдия в телевизионния конкурс „Британия има таланти“. Сгодени са от две години.

Това ще е трети брак за 65-годишния актьор, който дължи популярността си на сериала „Спасители на плажа“. Той има две дъщери на възраст 28 и 25 години от втората си съпруга Памела Бак, с която се раздели през 2006 г.

Хейли Робъртс е на 37 години. Дейвид Хаселхоф е казвал, че тя е единствената жена, на която е направил предложение за женитба „от сърце“, защото я обича. При предишните си бракове се е чувствал по-скоро задължен.

 
 

Нелсън Мандела: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

| от chronicle.bg |

На днешния ден преди 100 години в Южна Африка е роден един от най-ярките и противоречиви лидери на ХХ век – Нелсън Холилала Мандела. Първият чернокож президент на ЮАР (1994 – 1996 г.), борец срещу системата на апартейда, расовата дискриминация, чието средство за борба в продължение на десетки години е мирът. За заслугите си получава Нобелова награда за литература през 1993 г.

Преди да стане президент Мандела е лидер на въораженото крило на Африканция национален конгрес, Умкхонто Свизве  (означаващо „Копието на нацията“). В последствие държавните власти го обвиняват в саботаж и организиране на работническа стачка и той  прекарва 27 години в затвора, повечето от тях на остров Робен.

След освобождаването му от затвора през 1990 г., той помага за установяването на мултирасов демократичен ред в Южна Африка. След края на апартейда, мнозина изразяват одобрението си към него.

В страната му го наричат Мадиба – почетна титла, с която се увенчават възрастните членове на клана на Мандела. Днес тя вече се е превърнала в символ на този лидер. И макар в Южна Африка все още да се водят противоречиви дискусии отновно приносът на Мандела, думите му са достатъчно категорични. Ето някои от тях, които споделяме днес, когато се навършва век от рождението му.

South Africa Mourns Death Of Nelson Mandela
Getty Images

„Винаги изглежда невъзможно, докато не го сториш.“

„След като изкачиш една голяма планина, винаги откриваш, че има още много планини за изкачване.“

„Пътят към свободата не е лесен никъде и много от нас ще трябва да преминат през долината на смъртната сянка отново и отново, преди да достигнат върха на желанията си.“

„Научих се, че куражът не е отсъствието на страх, а триумфът над него. Смелият човек не е този, който не се страхува, а който надвива страха.“

„Всеки може да надрасне обстоятелствата и да постигне успех, ако е отдаден и страстен в това, което прави.“

One&Only Cape Town: Luncheon In Honour Of Nelson Mandela
Getty Images

„Всеки човек или институция, които се опитат да ограбят достойнството ми, ще загубят.“

„Добрият ум и доброто сърце винаги са забележителна комбинация.“

„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Така ставате партньори.“

„Харесвам приятелите, които имат независимо мислене, защото те ти помагат да видиш проблемите от всичките им ъгли.“

„Не ме съдете по успеха, съдете ме по това, колко пъти съм падал и после съм ставал отново.“

„Никоя държава не е наистина развита, докато гражданите й не са образовани.“

GettyImages-2766913
Getty Images

„Образованието е най-мощното оръжие, което може да промени света.“

„Парите не правят успеха, свободата го прави.“

„Гневът е като да пиеш отрова и да се надяваш, че тя ще убие враговете ти.“

„Истинските лидери трябва да са готови да жертват всичко за свободата на народа си.“

„Мечтая за една Африка, която е в мир със себе си.“

„Когато водата тръгне да кипи, е глупаво да намаляваш силата на огъня.“

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

 
 

Мъжките сандали отново излизат на мода

| от chr.bg |

Мъжете вече няма да се срамуват да носят летни сандали и да имат чувството, че на тях гледат като на недодялани провинциалисти, пише в „Индипендънт“.

Този вид обувки триумфално се завърна в колекциите на модните брандове за лятно-есенния сезон на 2018 г.

Според британския всекидневник носенето на спортни сандали вече няма да бъде повод за присмех.

Напротив, тези артикули ще се считат за стилни летни обувки.

Модните експерти препоръчват мъжете да носят сандалите с шорти, фланелка и риза с къс ръкав.