„Бързи и яростни 7″ ще излезе на екран през април 2015 г.

| от |

Седмият филм от поредицата „Бързи и яростни“, чиято продукция беше спряна след внезапната смърт на актьора Пол Уокър, ще излезе на екран на 10 април 2015 г.

Това съобщи на страницата си във Фейсбук  Вин Дизел. Първоначално компания „Юнивърсъл пикчърс“ предвиждаше „Бързи  и яростни 7″ да излезе на екран на 11 юли 2014 г. Броени дни след внезапната смърт на една от звездите на поредицата, Пол Уокър, който загина в автомобилна катастрофа на 30 ноември тази година, филмовото студио спря продукцията.

Поредицата „Бързи и яростни“ с Вин Дизел и Пол Уокър е реализирала над 2 милиарда долара в международния бокс-офис, припомня агенцията.

 
 

Райън Рейнолдс озвучава най-обичания покемон в „Detective Pikachu“ (Трейлър)

| от chronicle.bg |

Райън Рейнолдс си взима почивка от супер успешния „Deadpool“, за да озвучава иконичния покемон Пикачу в предстоящия игрален филм „Detective Pikachu“ на Warner Bros.

В главната роля е Джъстис Смит от „Jurassic World: Fallen Kingdom“ като 21-годишния Тим Гудман, син на изчезнал детектив. Тим открива, че може да разбира Пикачу, така двамата стават екип и заедно разследват изчезването на баща му.

Според официалния синопсис „Докато следват уликите из неоново осветения Райм Сити – модерен метрополис, където хора и покемони живеят заедно в хипер реалистичен свят – те срещат различни покемони и откриват шокиращи неща, които могат съвсем лесно да разрушат не само този мирен град, но и цялата покемон вселена.“

Освен Пикачу, който разбира се е в прожекторите, трейлърът ни показва още и Мистър Майм, Чармандър, Бълбазор, Джиглипъф и Сайдък. 

Филмът е режисиран от Роб Летърман („Goosebumps“ и анимацията „Monsters vs. Aliens“). Warner Bros. посочва като дата на премиерата 10 май 2019 година. Ето и трейлъра:

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.