shareit

Българските аби са получили злато в Чикаго преди 120 години

| от |

Българските аби са спечелили злато на Световното търговско изложение в Чикаго преди 120 години. Уникалното свидетелство за това е изложено в Регионалния исторически музей в Смолян.

Търговецът от Смолян киряк Данчо е участвал на изложението с износ на местни родопски аби и е спечелил първото за България злато. Русенецът Соломон Блаущайн пък е представил там колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки и се знае, че е забогатял от продажбата им. В архивите в Смолянския и Русенския исторически музеи има сведения за това. Българското участие в Чикагското изложение през 1893 г. и предприемчивостта на българите е описано и в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“.

Тези данни и материали предостави на БТА Кина Бъговска, председател на Българо-американския център за културно наследство в Чикаго, журналист в изданията „България 21 век“ и „Старт“ в Чикаго. Редовен участник в организираните от БТА Световни срещи на българските медии в чужбина. Инициативите на Българо-американския център за културно наследство, свързани с Годината на Алеко и честването на 120-годишнината на изложението в Чикаго, са подкрепени от сдружение Български музей в Чикаго, Русенският исторически музей и Филд музеят в Чикаго. Те се осъществяват и с подкрепата на българското генерално консулство в Чикаго и Българската телеграфна агенция. Бъговска уточни, че в програмата е включено издирване на документални материали, фотоси и информация, съпровождащи българското участие в Чикаго през 1893 година.

Алеко разглежда изложението в Чикаго през лятото на 1893 година

Там се е срещнал наред с другите български търговци и с казанлъшкия търговец на розово масло Ганьо Сомов, но е видял и разбрал и други, не по-малко важни за българската литература
и култура неща, отбелязват в научна статия експертите от Русенския исторически музей. Алеко Константинов добросъвестно изброява какво е видял в българския павилион: врачански платна,
ракии, няколко кутии тютюн, офицерска униформа, чемшир, шопска носия, пешкири, лапчуни, гайди, арестантски кесии, рогове, дрънкала. „На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини
с розово масло“, отбелязва пътеписецът. А от няколкото български лица в Чикаго, които
епизодично се мярват в разказа, най-дълго и най-любопитно се задържа погледът на разказвача върху Ганьо Сомов, вече титулувани като бай Ганьо, който „седи по турски върху сандък“ пред
„няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с тереше“ (тоест с фалшифицирано розово масло). Посетителите миришат мускалите, разпитват за това чудо,
но по обясними причини този опит за досег между културите не се осъществява. Тези, а и много други данни свидетелствуват, че по онова време розовото масло е имало не само потребителна и
разменна, но и семиотична стойност – емблематичен знак за една страна и за един район на Източна Европа и Ориента. С пътеписа за Чикагското изложение започва и собствено писателската дейност на Алеко Константинов.

Русенецът Соломон Блаущайн е описан в „До Чикаго и назад“

Соломон Блаущайн, за когото малко хора знаят, е описан в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ като „едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки на изложението“, разказват в научни материали експертите от Русенския исторически музей, съпоставяйки ги с намерените в архивите сведения. Той пътува до Чикаго и обратно на свои разноски и правителството му отпуска даром място в българския павилион да изложи колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. Облечен в български национален костюм, с гайда и бъклица в ръце, Соломон изненадва посетителите, като ги черпи по глътка вино от бъклицата.

В търговските алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило много подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго. Търговецът построява сградата насегашната ул. „Пирот“ номер 5 през 1896 г. по проект на строителния техник Иван Майор. Сградата заема площ от 210 кв. м.

От една стара пощенска картичка се разбира, че тя не е имала таван, а озеленен покрив-градина, използвана вероятно за открит ресторант. Първоначално собствениците отварят в сградата хотел „Букурещ“ и кабаре, но впоследствие тя става семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита още през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. В близкото минало в сградата се е помещавал Клубът на филателистите в Русе. Тук сега е клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“.

Киряк Данчо е спечелил първото за България злато в Чикаго

В Регионалния исторически музей в Смолян е изложено уникално свидетелство, че смолянчанин – киряк Данчо от село Устово, е участвал с износ на местни родопски аби в Световното изложение – Чикаго през 1893 г. Свидетелството се показа за пръв път пред публика, макар че за него има податки в научната литература. Търговецът от Родопите не само участвал, но и спечелил първото за България
злато на Световното търговско изложение в Чикаго. Той сразил конкуренцията си с вълнените си аби за войската през далечната 1893 г. Този факт става известен едва сега, когато негови наследници извадиха оригинален документ за получения от него златен медал. Уникатът е изложен в Смолянския музей и е най-ценният експонат, показван досега.

Киряк Данчо от с. Устово имал големи складове за продукцията си в Одрин и продавал стоката в цялата Османска империя. С вълнените платове пробил и в САЩ. Грамотата за златото се пази като светиня от внучката Йорданка Лозанова. На матираната луксозна хартия от онова време с красиви черни букви и богата орнаментика е изписано името на българина. Документът е издаден от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. Второ специално свидетелство е издадено през 1905 г. за успех и на Одринския панаир, където търговецът участвал с български тютюн. Документите се предават от бащи на деца във фамилията вече 106 години.

 
 
Коментарите са изключени