Българските аби са получили злато в Чикаго преди 120 години

| от |

Българските аби са спечелили злато на Световното търговско изложение в Чикаго преди 120 години. Уникалното свидетелство за това е изложено в Регионалния исторически музей в Смолян.

Търговецът от Смолян киряк Данчо е участвал на изложението с износ на местни родопски аби и е спечелил първото за България злато. Русенецът Соломон Блаущайн пък е представил там колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки и се знае, че е забогатял от продажбата им. В архивите в Смолянския и Русенския исторически музеи има сведения за това. Българското участие в Чикагското изложение през 1893 г. и предприемчивостта на българите е описано и в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“.

Тези данни и материали предостави на БТА Кина Бъговска, председател на Българо-американския център за културно наследство в Чикаго, журналист в изданията „България 21 век“ и „Старт“ в Чикаго. Редовен участник в организираните от БТА Световни срещи на българските медии в чужбина. Инициативите на Българо-американския център за културно наследство, свързани с Годината на Алеко и честването на 120-годишнината на изложението в Чикаго, са подкрепени от сдружение Български музей в Чикаго, Русенският исторически музей и Филд музеят в Чикаго. Те се осъществяват и с подкрепата на българското генерално консулство в Чикаго и Българската телеграфна агенция. Бъговска уточни, че в програмата е включено издирване на документални материали, фотоси и информация, съпровождащи българското участие в Чикаго през 1893 година.

Алеко разглежда изложението в Чикаго през лятото на 1893 година

Там се е срещнал наред с другите български търговци и с казанлъшкия търговец на розово масло Ганьо Сомов, но е видял и разбрал и други, не по-малко важни за българската литература
и култура неща, отбелязват в научна статия експертите от Русенския исторически музей. Алеко Константинов добросъвестно изброява какво е видял в българския павилион: врачански платна,
ракии, няколко кутии тютюн, офицерска униформа, чемшир, шопска носия, пешкири, лапчуни, гайди, арестантски кесии, рогове, дрънкала. „На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини
с розово масло“, отбелязва пътеписецът. А от няколкото български лица в Чикаго, които
епизодично се мярват в разказа, най-дълго и най-любопитно се задържа погледът на разказвача върху Ганьо Сомов, вече титулувани като бай Ганьо, който „седи по турски върху сандък“ пред
„няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с тереше“ (тоест с фалшифицирано розово масло). Посетителите миришат мускалите, разпитват за това чудо,
но по обясними причини този опит за досег между културите не се осъществява. Тези, а и много други данни свидетелствуват, че по онова време розовото масло е имало не само потребителна и
разменна, но и семиотична стойност – емблематичен знак за една страна и за един район на Източна Европа и Ориента. С пътеписа за Чикагското изложение започва и собствено писателската дейност на Алеко Константинов.

Русенецът Соломон Блаущайн е описан в „До Чикаго и назад“

Соломон Блаущайн, за когото малко хора знаят, е описан в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ като „едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки на изложението“, разказват в научни материали експертите от Русенския исторически музей, съпоставяйки ги с намерените в архивите сведения. Той пътува до Чикаго и обратно на свои разноски и правителството му отпуска даром място в българския павилион да изложи колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. Облечен в български национален костюм, с гайда и бъклица в ръце, Соломон изненадва посетителите, като ги черпи по глътка вино от бъклицата.

В търговските алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило много подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго. Търговецът построява сградата насегашната ул. „Пирот“ номер 5 през 1896 г. по проект на строителния техник Иван Майор. Сградата заема площ от 210 кв. м.

От една стара пощенска картичка се разбира, че тя не е имала таван, а озеленен покрив-градина, използвана вероятно за открит ресторант. Първоначално собствениците отварят в сградата хотел „Букурещ“ и кабаре, но впоследствие тя става семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита още през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. В близкото минало в сградата се е помещавал Клубът на филателистите в Русе. Тук сега е клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“.

Киряк Данчо е спечелил първото за България злато в Чикаго

В Регионалния исторически музей в Смолян е изложено уникално свидетелство, че смолянчанин – киряк Данчо от село Устово, е участвал с износ на местни родопски аби в Световното изложение – Чикаго през 1893 г. Свидетелството се показа за пръв път пред публика, макар че за него има податки в научната литература. Търговецът от Родопите не само участвал, но и спечелил първото за България
злато на Световното търговско изложение в Чикаго. Той сразил конкуренцията си с вълнените си аби за войската през далечната 1893 г. Този факт става известен едва сега, когато негови наследници извадиха оригинален документ за получения от него златен медал. Уникатът е изложен в Смолянския музей и е най-ценният експонат, показван досега.

Киряк Данчо от с. Устово имал големи складове за продукцията си в Одрин и продавал стоката в цялата Османска империя. С вълнените платове пробил и в САЩ. Грамотата за златото се пази като светиня от внучката Йорданка Лозанова. На матираната луксозна хартия от онова време с красиви черни букви и богата орнаментика е изписано името на българина. Документът е издаден от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. Второ специално свидетелство е издадено през 1905 г. за успех и на Одринския панаир, където търговецът участвал с български тютюн. Документите се предават от бащи на деца във фамилията вече 106 години.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Какво да НЕ подаряваме на колегите си за Коледа

| от chronicle.bg |

Време е за така наречения таен Дядо Коледа. Или иначе казано: време да се паникьосваме излишно и да тормозим приятелите си с въпроси от рода на „Ами аз сега какво да му взема на този колега?“, на които те още по-малко могат да отговорят.

Ние също не можем да отговорим.

Да купуваш подарък на някой, когото не познаваш, може да е екстремно занимание. Има неща, които винаги работят като подарък, но има и неща, които никога не работят. Никога! Изследователи от Citation попитаха бизнес дами за най-неприятния подарък от колеги, който са виждали да се подарява. Основната тема на отговор е: неуместни или неприлични неща, както и подаръци-шеги. Списъкът с най-неприятни подаръци включва класиките: дезодорант (което създава впечатление, че получателят му мирише), книга с диетични рецепти (…) и чаша с религиозно или глупаво послание. А също и:

  • Онези плакати тип „Неща, които трябва да направим преди да умрем“ (на възрастен колега)
  • Чаша с надпис „Изглеждай зает, Исус те гледа“ (на религиозен човек, който не изповядва християнската вяра)
  • Вуду играчка на мениджъра ти плюс игли, подарени от друг мениджър
  • Комплект дезодорант и сапун
  • Комплект за устна хигиена
  • Сертификат за закупено кученце, който кара човека да очаква да го получи, но всъщност е шега
  • Комплект за премахване на косми в носа (подарен на колежка)

Като цяло е добре да страним от подаръци, които са със сексуална, религиозна и естетическа конотация или пък хумористични, защото никога не знаем човека отсреща как е по отношение на чувството за хумор. Сайтът Instantprint също направи подобно изследване и установи, че неудачните подаръци за жена са кремове за бръчки, талетни принадлежности, бельо и посуда. За мъжете: книги с инструкции, дезодорант, празна кутия (?), тениска със забавен/обиден надпис или картинка.

Тогава какво да му купим на колегата?

Фирмата Wilko попита 2000 човека какво биха приели радушно като коледен подарък на фирмено парти. Ето и отговорите им:

  • Алкохол
  • Шоколадови бомбони
  • Карта за намаление
  • Книга
  • Свещи
  • Пари
  • Сладки
  • Чорапи
  • Парфюм
  • Бомбички за вана
  • Растение
  • Дневник
  • Бижу
  • Грим
  • Пъзел
  • Дрехи
  • Бележник
  • Бордова игра
  • CD
  • Рамка за картина
  • Дарение от твое име на някоя благотворителност
  • Одеало
  • Цветя
  • Календар
  • Абонамент за списание
  • Домакински прибори
  • Кафеварка
  • Възглавници
  • Ключодържател
  • Книга със шеги
  • Чайник
  • Чай
  • Солница
  • Плодове
  • Чили сос
  • Часовник
  • Очила

Въпреки че очевидно някои неща от този списък се повтарят с някои от предния списък, съветваме ви да не рискувате. Най-добре гледайте да е нещо полезно и практично.