Българската църква – истории за убийства и гордост

| от |

2

Тази година е богата на събития за Българската ни православна църква. Първото и най-значимо бе избирането на нов Патриарх – на 24 февруари 2013г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит бе избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

След този избор последваха още няколко – през лятото по здравословни причини оставка подаде Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон. Така, на 27 октомври, 35-годишният Константийският епископ Антоний бе избран на неговото място и стана най-младият ни митрополит.

На 9 юли България се събуди с новината, че тялото на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил е намерено в района на местността „Траката“ край Варна. Официалната версия, която излезе по-късно е, че владиката е починал от хипотермия – гмурнал се надълбоко да вади миди и попаднал на силно студено течение.

23f3dfd58cfe4f56f02a0c3dbbb47328_XL

Неофициално веднага се заговори за убийство. Тази версия защити и единият от двамата претенденти за наследник на поста Варненски и Великопреславски митрополит – епископ Игнатий от Сливенската епархия. Той, заедно с епископ Борис, бяха претенденти за мястото, но Светият синод касира изборите и насрочи нови на 15 декември. Двамата спорни кандидати за поста обаче остават в листата от общо 13 кандидати, които ще се явяват отново на избори.

На 6 ноември почина и неврокопският митрополит Натанаил. Той трябваше да навърши 61 години на същия ден. Така още едно митрополитско място трябва да бъде запълнено до края на годината. Към това добавяме и мястото на Русенски митрополит, което също е свободно след избора на Неофит за Български патриарх.

Всички тези събития ни провокираха да се обърнем назад, за да проверим дали Българската православна църква някога е била изправена пред такива драматични избори в близката си история.

Оказва се, че на едно място по интересен начин се преплитат събитията, описани по-горе – избори за митрополит, истории за чест и убийства.

NevrokopskiMitr_Boris

Тази година се отбелязват две годишнини на Неврокопския митрополит Борис, а именно 125 години от неговото рождение и 65 години от мъченическата му кончина. Тази година (2013), Неврокопска епархия отбелязва и 119 години от своето създаване. Овдовялата епархия е основана през 1894 г. и става част от възстановената Българска църква.

Почти веднага след встъпването си като митрополит, дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника.

Прочетете внимателно написаното от митрополит Борис, защото ние не сме срещали скоро подобно послание от църковен служител:

Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг ­не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов… Затова съгласно Божествената заповед на нашия Спасител, мъдрите съвети и внушения на св. Апостоли и поучителния пример на всички достойни пастири и служители Христови ­ задължавам повелително всички благоговейни свещеници в Богохранимата Неврокопска епархия:

1. Преди всичко те сами да знаят основно истините на християнската вяра и християнската нравственост и да живеят и действат според тях.

2. Да служат редовно Божествена литургия във всички неделни и празнични дни и да държат всякога на края на Литургията след отпуста, отбрани и общодостъпни и добре приготвени проповеди, които да не траят повече от 10-15 минути.

3. След като предварително сами бъдат напълно проникнати, просветени, възродени и въодушевени от великите божествени истини за християнската вяра и нравственост, да изясняват на християните тези истини.

4. Да основат веднага при всеки храм православно християнско братство ­ съгласно устава за православните християнски братства в България. За основа на братството да послужи църковното настоятелство и църковните настоятели, които задължително са членове на братството.

5. Да държат беседи пред братствените членове и всички християни, които биха желали да слушат, два пъти седмично.

6. Да разкрият и разяснят в беседи пред братствата основните истини на Христовото учение и по-важни събития от живота на Христовата Църква в продължение на седем години. (В тази точна митрополит Борис обяснява как в продължение на седем години да се четат тези беседи, като определя да се изучават евангелските истини, словата на св. Отци, Свещ. Писание и накрая историята на Българската православна църква.)

7. Да вземат незабавно почин да се образуват веднага, съгласно изработените за тая цел устави ­ детски православни дружества при всички основни училища и прогимназии…

8. Да държат на учениците в православните християнски дружества беседи един път в седмицата в продължение на шест месеца.

9. Да учат на църковно пеене децата в православните християнски дружества, а възрастните християни в православните християнски братства.

10. Да се подготвят грижливо за проповедите, които ще казват в Църква, и за беседите, които ще държат в братствата и дружествата.“

Митрополит Борис завършва това свое окръжно послание с думите:

„Всички горепосочени задължения, които произтичат от божествената заповед на нашия Спасител ­да учим и проповядваме, са безусловни и неотменими. Никой истински пастир не може да се откаже от тях… Веднага с това окръжно изпращаме Ви наръчници, устави за християнски братства, устави за православни детски дружества и религиозни картинки. Картинките ще раздадете на членовете от новооснованото православно християнско дружество при основното училище или прогимназията“.

От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.

На следващия месец ­септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Отправя молба към учителите, като казва:

„Отправям ­ в името на общонародното добро ­сърдечен зов и настойчива молба към всички учители в югозападните покрайнини на нашето единно отечество (Неврокопска епархия): Да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване. Да взимат участие в православните християнски братства. Да образуват църковни училищни хорове. Да дават, където им е възможно, своето ценно съдействие на нашата родна Църква и на нашите свещеници, за да могат те да изпълнят по-добре своята мисия сред нашия народ“.

Историята ни за митрополит Борис обаче приключва внезапно на 22 ноември 1948 г. Тогава „Църковен вестник“ излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Убит е!

„Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир ­ Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден ­ рожденият ден на самия покойник подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ…“

Така завършваме тази история, запазена в аналите на Българската православна църква. По странен начин повтарящите се събития, места и случки ни карат да се чувстваме малко по-спокойни, че можем да устоим на всичко, стига вярата да е с нас и ние да сме с вярата.

 
 

Falcon 9 на SpaceX падна в морето

| от chronicle.bg |

За първи път от пускането на Falcon Heavy през февруари, SpaceX не успява успешно да приземи една от ракетите си на земята. Вместо това Falcon се приземи в морето. Има видео на инцидента, което е споделено от в Туитър от самият изпълнителен директор на космическата компания Илон Мъск.

„Изглежда, че няма много щети и продължава да предава данни. Изпратихме кораб.“ Въпреки че не успя да се върне до мястото за кацане, ракетата явно беше достатъчно умна, за да се стабилизира преди да удари водата. Това е предотвратило сериозни повреди при удар с повърхността.    

„Една от помпите на мрежестите перки е блокирала и затова Falcon се приземи в морето. Не е счупена и продължава да предава информация. Изпратихме кораб да я вземе.“

Ракетата трябваше да достави капсула с багаж до Международната космическа станция. Тази й цел беше изпълнена успешно. SpaceX има договор за $1,08 милиарда долара с НАСА за подобни доставки до МКС.

 
 

Катастрофата с китовете става все по-сериозна

| от chr.bg |

Все повече китове се оплитат в риболовни мрежи край бреговете на САЩ, сочи доклад на американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата.

Оплитането в мрежи е най-голямата заплаха за китовата популация. През 2018 г. цели 76 от огромните морски бозайници са станали жертва на рибарски мрежи, което повече от средния им брой – 70, през последното десетилетие, се уточнява в доклада.

В шест от тези случаи през 2018 г. са загинали китове. За щастие, останалите са спасени, но проблемът остава сериозен.

Най-застрашеният вид е бискайският кит, наричан още северноатлантически гладък кит. Според прогноза на Консорциума за защита на гладките китове в Северния Атлантик, към момента има едва 411 представители на този вид в целия свят.

 
 

Официалното заглавие на Avengers 4

| от chronicle.bg |

Официалното заглавие на четвъртата част на Avengers вече е известено. Преди години Marvel разкри планове за „Avengers: Infinity War – Part 1″ за 2018 и „Avengers: Infinity War – Part 2″ през 2019, но плановете се промениха, когато режисьорите Антъни и Джо Русо изгладиха цялата история заедно със сценаристите Кристофър Маркъс и Стивън Макфийли. Така двата филма станаха от две части на една и съща история, две отделни самостоятелни истории.

Въпреки че „Avengers“ се усещаше като част 1, следващият филм би трябвало да бъде съвсем различен. Как точно, предстои да видим. Има всякакви слухова – за пътуване във времето, за показване на минали момент, които вече сме виждали, от различна гледна точка.

За да разкрие максимално малко за филма, заглавието му се пазеше в тайна… до сега. 

Avengers 4 ще се казва „Avengers: Endgame“. Заглавието беше разкрито с официалния трейлър.  Endgame – дума за последно казана от Doctor Strange в „Avengers: Infinity War“.

Филмът показва финалния напън на супергероите в борбата им с Танос. Ето и трейлъра:

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.