България и нейната стена

| от |

Тя е най-новото „оръжие“ на българските власти срещу притока на сирийски бежанци – стената, която България строи по южната си граница. И която медиите в Германия вече сравняват с някогашната Берлинска стена, пише Дойче веле.

Защитното съоръжение се изгражда по силата на решение на българското правителство, пише по темата германският „Ди Велт“ и пояснява, че стената се издига в един от най-критичните участъци по крайната югоизточна част на българо-турската граница. Там най-често се стига до нарушения на т.нар. „зелена граница“, която не се охранява. Издигайки въпросното защитно съоръжение, българските власти се надяват да насочат потока от сирийски бежанци към граничните пунктове, уточнява изданието и цитира вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е на мнение, че ако България не овладее потоците от бежанци, това може да предизвика „хуманитарна криза, която да застраши функционирането на социалната система на страната“. Освен това министърът се опасява от евентуален ръст на престъпността, както и от това, че покрай бежанците в страната могат да проникнат и терористи.

sirie

Стената на позора

„Тагесшпигел“ излиза на свой ред с публикация под заглавие „Стени срещу хората“. В случая изданието има предвид не само преградата на българо-турската граница, но и планираната от Анкара защитна стена по границата със Сирия. Официално тя има за цел да спре трафика на хора, но кюрдски представители виждат политически мотиви зад изграждането на това съоръжение, което те наричат „Стената на позора“. Подобни защитни прегради биха могли да имат обратен ефект – да подтикнат още повече сирийци да разчитат на трафикантите, предупреждават от Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Бременският „Везер Курир“ припомня, че в навечерието на издигането на Берлинската стена Валтер Улбрихт беше заявил, че „никой няма намерение да строи тук стена“. По подобен начин звучат сега и уверенията на българското вътрешно министерство, че никой нямал намерение да отказва убежище на бягащите от войната сирийци. А турските власти се кълнат, че стената по границата със Сирия имала една-единствена цел – да спре трафикантите.

В тази връзка изданието сравнява двете защитни съоръжения с някои техни „образци“: Берлинската стена навремето не осигури защита на гражданите на ГДР, но пък причини смъртта на стотици; заради буксуващия мирен процес в Близкия Изток Израел се опитва със заграждения да спре палестинските екстремисти; а в борбата срещу мексиканските имигранти САЩ издигнаха величествени преградни стени по границата, където и до днес умират много хора.

За провала на политиците

Според бременското издание, 30-километровата стена по южната граница на България с Турция е свидетелство за провала на политиците – по-малко на българските и повече на германските, четем в статията. Така например германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих категорично отказва да приеме, че има спешна нужда от промяна на договорите от Дъблин, които прехвърлят отговорността за бежанците на страната, в която те за първи път са стъпили на територията на ЕС. Особено след драмата край бреговете на Лампедуза подобно поведение е необяснимо, коментира изданието.

„Ди Велт“ припомня, че България, която е най-бедната страна-членка на ЕС, е поискала от Брюксел финансова помощ в размер на 6 милиона евро, които да ѝ помогнат да се справи с вълната от бежанци. До този момент страната е приела около 8 хиляди бежанци, с което отдавна е надхвърлила възможностите си, посочва „Ди Велт“.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.