България и германските туристи

| от |

През лятото на 2013-та България е била посетена от над 450 000 германски туристи. Броят им обаче би могъл да бъде и много по-висок. На какво би трябвало да заложи България, се питат от Дойче веле.

През лятото на 2013-та година България е била посетена от 3,5 милиона чуждестранни туристи, от които над 450 000 са били германци, гласят данните на Дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“ към Министерството на икономиката и енергетиката. На пръв поглед тези цифри не изглеждат никак зле. Големи туроператори като ITS обаче забелязват отлив на германските туристи в България. „България е в групата на загубилите, защото страната отбеляза минус от 18%. Говорим обаче само за изминалия сезон“, подчертава Зьорен Хартман, президент на концерна DER Touristik и говорител на Управителния съвет. „През предишните три години страната спечели доста, особено заради кризата в Северна Африка. Тя накара много германци да изберат България като алтернатива заради добрия баланс между цена и качество. Със завръщането на Тунис като дестинация обаче броят на германските туристи в България намаля“, констатира той.

Strand-gegen-Altstadt-von-Sosopol-Suedliche-Schwarzmeerkueste-Bulgarien

За концерна DER Touristik обаче България си остава една от важните дестинации. Преди броени дни, в рамките на специално организирана туристическа борса в Дрезден, на която участваха 684 изложители от 31 страни, концернът представи новия си летен каталог. В него DER Touristik залага на класическите си дестинации Турция, Гърция, Майорка и България.

Ключът към успеха

Според Калин Сутев, управител на „Destination touristic services – България“, пазарът никога не се движи само във възходяща посока. „Спадът през изминалия сезон в никакъв случай не означава срив“, казва той и добавя, че концернът DER Touristik например сега е решил да повиши с 20% броя на гарантираните самолетни седалки за България за следващия летен сезон.

За да може България да бележи в бъдеще по-големи успехи в сферата на туризма, трябва да заложи на по-силна реклама, убеден е Калин Сутев. „Ако погледнем какви мерки вземат нашите конкуренти, бързо ни става ясно, че техните министерства за туризъм и държавните им туристически агенции са значително по-активни от българските“, изтъква той. Според експертите в бранша, за България е особено важно да умее да изтъква предимствата си пред други дестинации.

За сезон лято 2014 България предлага разнообразни туристически пакети. Туроператори като ITS и Tjaereborg залагат на страната като място за почивка на семейства с деца, а фирми като Young&Easy рекламират България като парти дестинация.

(He)желаният турист

Именно покрай нарастващия брой на младите чуждестранни туристи през последните години, за мнозина България се превърна в символ на eвтиния туризъм – с евтин алкохол, пияни младежи и парти до зори. На този фон няма как да не се запитаме дали младежите са желани туристи. „В никакъв случай не мога да кажа, че те са нежелани туристи. С тази тема доста се спекулира. Но всъщност през последните години германският пазар, а и останалите страни реализират една част от оборота си именно чрез тази младежка парти публика“, казва Калин Сутев.

146945.121013_international_bulgarien_15-576

Той добавя: „В Слънчев бряг и Златни пясъци се създадоха много добри условия за тази клиентела, но според мен е неправилно да се твърди, че има цялостна подмяна на публиката. Ние си имаме достатъчно сериозен брой семейни гости и семейства с деца.“ Калин Сутев отбелязва, че ако България е отстъпила някъде, то това е в графата „клиенти от третата възраст“. „Тях изгубихме не заради притока на повече младежи. Причините са свързани по-скоро с развитието на дестинацията и обновяването ѝ, със застрояването ѝ в периода 2000-2007 година“, изтъква Сутев.

„Младата публика не бива да бъде подценявана“, смята Зьорен Хартман. „Нaдяваме се сред младежите да спечелим нови фенове на България. Все пак те са бъдещите възрастни туристи, които биха могли след години отново да се върнат на почивка в тази страна, но този път със семействата си“, казва президентът на концерна DER Touristik. Впрочем германският концерн стартира наскоро свой пилотен проект в България. Става дума за изготвянето на съдържанието на българския каталог в България, а не в Германия, както се случва с други дестинации и както е прието в туристическия бранш изобщо. За втора поредна година туроператорът възлага подбора на информацията за каталога на ITS на свои сътрудници в България. Финалната изработка на каталога се извършва в Германия. „Причините за това решение нe са финансови. Ние искаме да се отличаваме на пазара с една особена компетентност. Искаме да сме по-близо до продуктите, които предлагаме. Точно затова съдържанието на каталога се подготвя от нашите колеги в България, които са изключително компетентни“, обяснява Анне Шмидт, говорителка на отдела на DER Touristik в Кьолн.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.