България е на 15-то място в света по бързина на интернет, САЩ – на 31-во

| от |

speedtest

България е на 15-то място по бързина на интернет, според класацията на Speedtest. На първо място е Хонг Конг, след него Южна Корея и Сингапур, следвани от Масау, Андора, Латвия, Молдова, Япония и Румъния.

Други държави, които са преди България са Латвия, Исландия, Дания, Швеция и Русия.
Интересен факт е, че държавата, в която се намира люлката на високите технолгии – Силиконова долина, е на 31-во място.

Според специализираното издание The VentureBeat САЩ изостава след държави, които не се славят като технологични сили. Би могло да се преположи, че държавата с едни от най-жизнените технологични компании би трябвало да има най-бързия интернет, но Съединените щати са голяма държава както като територия, така и като население, което усложнява изграждането на ефективна мрежа. Според репортаж на CNN по-рано тази година липсата на конкуренция също е предизвикателство пред развитието на интернет услугите.

Speedtest се извършва от Ookla, компания която прави приложения за тестване на широколентов интернет и диагностика на базирани в интернет мрежи. Фирмата твърди, че решенията й се използват от почти всеки доставчик на интернет в света.

 
 

„On the Basis of Sex“ трейлър: Фелисити Джоунс и компания са страхотни

| от chronicle.bg |

Америка наистина държи да ни покаже, че в историята си неведнъж е заставала зад правата на жените и ще продължи да застава. Киното е най-рентабилният инструмент, посланието да достигне до максимум хора и само тази година вече очакваме значителен брой обещаващи филми, в които женските персонажи ще са на фокус. „On the Basis of Sex“  е едно от тези заглавия. Трейлър на филма по действителен случай излезе вчера и ни вдъхна надежда, че това няма да е поредната фалшива, но  бляскава манифестация на борбата за равенство между половете. Главната причина за това е Фелисити Джоунс, която помним от брилянтното си изпълнение в „Теория на всичко“.

On the Basis of Sex“ изглежда като потенциален претендент за „Оскар“. В него се разказва истинската история на Рут Бейдър Гинсбърг – млад адвокат, който се опитва да промени закона в страната. За да се случи това обаче, тя трябва да промени първо законите на професията, доминирана изцяло от мъже. Гинсбърг влиза в екип със своя съпруг, също адвокат, Мартин Гинсбърг. В неговата роля влиза Арми Хамър. Задачата е почти непосилна, но залогът е голям – двамата трябва да поемат дело, което ще преобърне представите на САЩ за половата дискриминация. В групата на поддържащите актьори се открояват имената на Кати Бейтс, Джъстин Теру, Сам Уотърстън и Джак Рейнър. Бейтс също играе реална личност – адвокат Дороти Кениън.

Режисьор на филма е Мими Ледър, за която това е първи пълнометражен филм в последните 10 години. Тя е позната като режисьор на филмите „The Peacemaker“ и „Deep Impact“ на сериала на HBO „The Leftovers“. Сценарист на „On the Basis of Sex“ е племенникът на Рут Гинсбърг, Даниъл Стипълмън, а световната премиера е на 25 декември тази година.

 
 

Бокс-офис класацията: „Хотел Трансилвания“ е номер 1

| от |

Третият филм от поредицата „Хотел Трансилвания“ , който отвежда граф Дракула на круиз, оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 44 милиона долара.

Приходите от „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ са по-високи от дебюта на първия филм от поредицата (42 милиона долара), но по-слаби, отколкото на втория (48 милиона долара).

Водачът в бокс-офис класацията на Северна Америка от миналата седмица – „Ант-Мен и Осата“ остана на второ място с приходи от 28,8 милиона долара.

Новият филм с Дуейн Джонсън „Небостъргачът“ зае третото място с 25,5 милиона щатски долара – най-ниското представяне на филм със звездата напоследък.

На четвърто място в бокс-офис класацията на Северна Америка е „Феноменалните 2″ с приходи от 16,2 милиона долара през петия уикенд и общо 535,5 милиона долара на вътрешния пазар, което го нарежда на девето място в историята. Приходите от филма в света са 856,9 милиона.

„Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ зае петото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 15,5 милиона през уикенда.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”