“Българите избраха най-малкото зло“

| от |

ДПС си остава един трудно обясним феномен, казва д-р Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в София. В интервю за Дойче Веле той твърди, че всички партии в България са агенти на някакво задкулисие, пише Дойче веле.

izbori
Според Шрамайер, изходната ситуация преди българските евроизбори не е била никак добра:

„Страната членува в ЕС от 2007 година, но въпреки това в почти всички статистики за държавите от Евросъюза тя се нарежда на последните места. Мониторинговите доклади за България стават от година на година все по-лоши. А уличните протести показаха, че в страната нараства недоволството срещу конституционния ред, който съществува от 1989 година насам. Отношението към Русия на фона на украинския конфликт и зависимостта от руския газ доведоха до разцепление в обществото. И не на последно място: от година насам в България управлява правителство, което ми изглежда недееспособно.”

Дългогодишният дипломат припомня и многобройните скандали през последните години: номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, сътресенията в съдебната система, несекващите критики от страна на Европейския съд за правата на човека, противоконституционното разследване срещу президента. Според него в разрез с българската конституция и с европейските закони са и плановете да се национализират чуждестранните ЕРП-та. Същото важи и за отказа от част от териториалния суверенитет в полза на Газпром.

„Можеше да е и по-лошо“

Д-р Клаус Шрамайер

Д-р Клаус Шрамайер

„Всичко това парализира страната и пречи на необходимите реформи. На фона на тези обстоятелства резултатите от евровота можеха да са и по-лоши. Все пак изборите не бяха спечелени от радикални десни или леви партия, в Европарламента няма да влязат ксенофоби и противници на ЕС – „Атака” нямаше никакъв шанс. Единствената сянка хвърля партията на Бареков заедно с радикалната ВМРО”, обобщава Шрамайер и припомня, че свои депутати в Европарламента изпращат три утвърдени партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) и само една относително нова – Реформаторският блок. Ето как Шрамайер коментира резултатите на тези партии:

„За мен е изненада, че протестният потенциал на уличните демонстрации не се въплъти в по-добър резултат за Реформаторския блок. Всъщност РБ не е в същинския смисъл нова партия – той е конгломерат от няколко предишни партии, които се саморазкъсаха и дискредитираха. БСП си получи сметката, която отдавна заслужаваше. Крайно време е различните леви партии най-после да се обединят в истинска социалдемократическа партия и да се отърват от тоталитарното минало, включително и на персонално равнище. Първанов (но и Татяна Дончева) дадоха здравословен тласък в това отношение“, казва Шрамайер и продължава: „С две неща си обяснявам изненадващия успех на уж либералното ДПС: предполагаемото масово купуване на ромски гласове и високата дисциплина на избирателите на ДПС, особено в условията на ниска избирателна активност. Дори скандалите (самоубийството на най-верния човек на Доган, атентатът срещу Доган и пр.), както и отцепването на Касим Дал почти не навредиха на ДПС. Така тази партия си остава един трудно обясним феномен в българската политика”, посочва Шрамайер.

„Най-малкото зло“

Според него, гласувайки за ГЕРБ и за Бойко Борисов, българските избиратели са показали добър усет за „най-малкото зло”:
„Той не е без дефекти, но пък е умерен, проевропейски и антикомунистически настроен политик. Всъщност избирателите нямаха никакъв шанс да гласуват за някоя модерна центристка партия. Просто в България всички партии са агенти на някакво задкулисие, на влиятелни икономически групировки, на олигарси и т.н. В този смисъл не виждам никаква надежда за нови политически личности или групи, които биха могли да измъкнат страната от маразъма на тези мрежи.”

На следващите въпроси на ДВ дългогодишният високопоставен дипломат отговаря в стил „Туитър”:

ДВ: Къде, според Вас, ще седнат двамата депутати на Бареков в Европарламента? Неговата партия досега няма собствена физиономия, а вторият избран Ангел Джамбазки активно напада ромите.

Шрамайер: „Ксенофобията ги свързва с Марин льо Пен и с Вилдерс.”

ДВ: Делян Пеевски, който беше избран с листата на ДПС, се оттегли. Умна постъпка?

Шрамайер: „Неочаквано умна постъпка.”

Предсрочни избори?

"Може би улицата отново ще се пробуди", казва Шрамайер

„Може би улицата отново ще се пробуди“, казва Шрамайер

А дали Шрамайер очаква предсрочни избори след убедителната победа на ГЕРБ? Ето какво отговаря бившият дипломат:

„Ако екстраполираме резултатите от евроизборите върху едни парламентарни избори, според изчисленията на „Капитал” ще получим само една възможна нова управляваща коалиция: ГЕРБ-РБ-ДПС. Разбира се, ако някой не пожелае да се съюзи и с Бареков. Но дали правителството ще подаде оставка – това зависи от днешните „коалиционни партньори”. В сегашното си състояние БСП със сигурност не е заинтересована от нови избори. „Атака” – още по-малко. Независимо от това, че Борисов и Местан „пиха кафе”, ДПС навярно предпочита сегашната пред всички други възможни коалиции, още повече, че в нея Движението явно задава тона. Предпочита я дотолкова, доколкото се интересува от собственото си благополучие, а не от благополучието на страната. Нека обаче да изчакаме – може би улицата отново ще се пробуди и ще окаже натиск”, прогнозира Шрамайер.

В края на разговора той се спира и върху европейските колебания на България и руското влияние в страната: „България все повече се отклонява от европейския курс. В сегашното си състояние тя не отговаря на Копенхагенските критерии и не би имала шанс да влезе в ЕС. В същото време България сякаш все повече клони към Москва, особено по енергийните въпроси. И не случайно на Запад все по-често говорят за България като за „Троянски кон“ на Русия“, заключава д-р Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в София.

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?