Българите искат Сърбия и Македония в ЕС

| от |

balkans56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония.

Това сочат данните от социологическо проучване за нагласите на българите спрямо членството на Македония в ЕС Агенция АФИС, който беше представен в сградата на Европейския информационен център, предаде Агенция „Фокус.

63 % от българите гледат позитивно на влизането на Сърбия в ЕС, 57 % от българите гледат позитивно на влизане на Македония в ЕС, 46 % от българите гледат позитивно на влизане на Черна Гора в Европейския съюз. Около 30 % от българите определят за бъдещи членки на ЕС – Косово, Албания и Босна, а 28 % – Турция.

Усеща се вкоренената резервираност на българите към някогашния хегемон на Балканите – Турция. На въпрос – за кого ще бъде полезно влизането на Македония в ЕС, 39 % от българите са отговорили, че това ще бъде най-полезно за Македония, едва една пета от запитаните смятат, че това ще е полезно за самия Европейски съюз. 9% от българите са най-негативно настроени, че това няма да е полезно за никого.

По отношение на осъзнаването на македонците като българи, над половината от изследваните приемат, че македонците са българи, но не се осъзнават като такива. 4% от запитаните смятат, че македонците се самоосъзнават като българи. 61 % от българите са на мнение, че разбирателството между България и Македония е предварително условие за нормален преговорен процес.

Само 12% допускат, че по-подходящ контекст би бил самият преговорен процес и още 2% са на мнение, че това може да стане след затварянето на всички глави на Договора за присъединяване. Малък дял от 4% от българите смятат спорните въпроси за малозначителни. 52% от пълнолетните българите са на мнение, че ЕС трябва да продължи да приема още членки.

44% от българите смятат, че България трябва да помогне на Македония да влезе в ЕС, а 27% – не споделят това мнение. 34 % от запитаните се чувстват близки с Македония. 63% смятат, че гражданите на Република Македония са българи, а 3,8 % смятат, че те са небългари. Сумарно 8,5 % от запитаните споделят, че имат един или повече бежанци сред родителите и прародителите си. Средно взето, тези хора относително повече се интересуват от българо-македонските отношения и имат мнение за тях. По отношение на поведението на институциите – в България виждат асиметрия между българските и македонските институции. 49% от запитаните са на мнение, че институциите се стараят прекалено да сдържат негативизма към Македония.

Според изследването, 36% от българските граждани оценяват политиката на Република Македония, спрямо нейните съседи, като цяло негативно, докато позитивна оценка дават само 10%. За 16% от българите, отношенията са малко или много „топли”, за двойно повече – преобладават „хладните” отношения. 14 на сто от запитаните заявяват, че чувстват македонския народ като „много близък“, а за други 30% той е по-скоро близък. На другия полюс са общо около 15%, за които македонците са или изцяло (9%), или донякъде чужди (6,4%). Отново най-голяма е групата, за която тази категория е нерелевантна и не могат да изкажат активно мнение в това отношение. Това са около 40 на сто от попадналите в извадката българи.

66,5 % от изследваните са на мнение, че най-големите спорове между двете страни са за историческо наследство. Фактор, който намира място в отговорите на българите, е впечатлението, че в медиите в двете страни, има изграден негативен образ на съсед. 25% от българите са съгласни с това. За 12% от българите внасянето на смут в Европейския съюз като последица от отлагането на решаването на проблема между България и Македония е сигурна, а за 43% – възможна. Следва да се отбележи, че значителен дял от населението – 28% – няма мнение по темата, което се обяснява с факта, че тя рядко се обсъжда в българските медии.

Преди всичко, отношението към македонските гражданите е значително по-положително и сумарно достига 61%, отколкото спрямо властите на тази страна, които набират само 13% одобрение. Респективно неодобрението е съсредоточено преди всичко върху тях (сумарно близо 30%), а не върху гражданите на страната (едва 10%). Тези данни не са изненадващи, като се имат предвид някои аспекти на вътрешната и външна политика на Република Македония. Само 21% от запитаните българи смятат, че линията на България по въпроса за присъединяване на Македония към ЕС е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива. 15% от българите не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% я характеризират като прекалено напориста.

Изследването е по поръчка на Европейския парламент и стана възможно благодарение на Евгени Кирилов, евродепутат в Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент. Обхватът на изследването е 1050 души, на възраст от 18 до над 60 години.

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.