Българинът отделя 320 лв. за пътуване в БГ и 580 лв. за чужбина

| от |

turizmПрез третото тримесечие на 2013 г. 1 343.1 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания, показват данните на Националния статистически институт.

Преобладаващата част от българите – 85.3%, са пътували само в страната, 11.1% – само в чужбина, а 3.6% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение със същото тримесечие на 2012 г. общият брой на пътувалите лица на възраст 15 и повече навършени години се повишава с 11.4%, като броят на пътувалите в страната се увеличава с 14.2%, докато броят на пътувалите в чужбина намалява с 2.3%.

През третото тримесечие на 2013 г. най-много туристически пътувания са реализирани от лицата на възраст 25 – 44 години – 45.3%. При пътуванията в страната най-висок е относителният дял на българите на възраст 65 и повече навършени години – 89.2%, докато в чужбина най-много са пътували лицата на възраст 45 – 64 години – 13.8%. По-голямата част от туристическите пътувания на лицата на възраст 15 и повече навършени години както в страната, така и в чужбина са били с цел „почивка и екскурзия“, посочени съответно от 65.9 и 81.3% от тях.

През третото тримесечие на 2013 г. като самостоятелни са били регистрирани 1 802.6 хил., или 95.9% от общия брой лични пътувания. Относителният дял на самостоятелните пътувания без резервация в страната е 75.2%, а на тези в чужбина – 60.0%. Делът на личните пътувания, организирани чрез туристическа агенция или туроператор в чужбина, е 13.7%, а в страната – 2.7%. В структурата на разходите по видове с най-голям относителен дял са разходите за храна както в страната – 38.1%, така и в чужбина – 32.1%.

През третото тримесечие на 2013 г. средният разход при пътуване с лична цел на едно лице на възраст 15 и повече навършени години е 326.40 лв. в страната и 587.40 лв. в чужбина. Същевременно разходите на едно лице за професионално пътуване са средно 237.70 лв. в страната и 745.40 лв. в чужбина.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…