shareit

Бъдещето на турската демокрация

| от |

Като страна от НАТО Турция е важна съюзничка на САЩ. Страната има сходни с американските интереси в Украйна, Иран, Ирак и Сирия и е ключов партньор на Вашингтон по отношение на тези държави. Предвид тези факти, дългосрочната стабилност на Турция е важна за САЩ.

През изминалото десетилетие Турция надмина своите съседи, като изгради стабилна и богата нация. Макар че всички нейни съседи претърпяха икономическа криза и политическа нестабилност, а някои дори война, турците преминаха през едно десетилетие на безпрецедентен растеж. Турция в момента има шанса да стане дори по-важен партньор на САЩ предвид нейната стабилна икономика.

В монографията си „Възходът на Турция“ (The Rise of Turkey) Сонер Чагаптай казва, че по-голямата част от обществото на страната е от средната класа. Това дава впечатляващи резултати: Турция е на път да се превърне в първото голямо преобладаващо мюсюлманско общество, в което по-голямата част от хората са грамотни. Икономическото развитие свързва турския народ с останалата част от света по начини, които не могат да бъдат обърнати в обратна посока.

Има подобрения и в религиозните свободи, по-специално за немюсюлманските общности. Собствеността, която принадлежи на църквите и синагогите, конфискувана от правителствата през 20 век, е върната на нейните собственици. Някои исторически светини, затворени в края на Османската империя, като гръцкия православен манастир „Сумела“ и грегорианската арменска църква „Акдамар“, отново са отворени за служба. В Университета Артуклу в южната част на Турция се преподава иврит, както и арамейски – езикът, на който е говорил Исус.

Управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и нейния лидер премиерът Реджеп Тайип Ердоган заслужават признание.

ПСР обаче оставя и едно не толкова светло наследство. При управлението на партията Турция процъфтя много, но по ирония на съдбата свободите бяха ограничени. Когато партията дойде на власт през 2002 г., големите свободи в Турция, оценени чрез международни индекси, се увеличиха наред с амбициите на страната да покрие изискванията за присъединяване към Европейския съюз. По-късно при ПСР свободите в страната попаднаха в застой и постепенно потънаха.

Според неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ през 2001 г., преди ПСР да дойде на власт, Турция се е нареждала на 58-мо от 100 места по свобода на медиите. В тази класация стотното място е за най-малката свобода, а нулевото място е за най-свободните медии. През 2005 г. страната стига 48-ма позиция, но през 2013 г. пада на 62-ро място. При ПСР Турция има по-лоши резултати, когато става дума за свободата в медиите и в други области.

Въпреки че бе изпрана демократично, ПСР управлява авторитарно. Партията потушава всяка опозиция, особено през 2013 г. по време на протестите за парка „Гези“. Тогава полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу демонстрантите. Забраната на Туитър и Ютюб е последният пример за склонността на ПСР да ограничава основни свободи.

Вторият сигнал, който притеснява САЩ, е позицията на Турция относно Близкия Изток. Преди ПСР Турция се смяташе за европейска държава, разположена близо до Близкия Изток. Към края на миналото десетилетие Анкара реши, че пътят за по-голямо влияние води към Близкия Изток, а не към Европа.

Това се оказа погрешна преценка. С изключение на кюрдите, в момента Турция няма съюзници в Близкия Изток. Нещо повече, страната е заобиколена от врагове, които варират от режима на Асад в Сирия до групировката „Ислямска държава“ (ИД), както и непримиримите конкуренти в лицето на Иран и Саудитска Арабия.

Сред основните проблеми на Турция в близкоизточната й политика е групировката Ислямска държава (ИД), която представлява най-голямата заплаха. Групировката иска да създаде държава, подобна на талибанската, по 800-километровата граница на Турция с Ирак и Сирия. Анкара, Вашингтон и НАТО се нуждаят един от друг, за да потушат тази заплаха. Тяхното сътрудничество ще затвърди силната връзка между Турция и САЩ, защото каквото е в интерес на Турция, е в интерес и на САЩ.

Турският премиер има личен интерес да ликвидира ИД. Той печелеше изборите, защото страната му се развива, а тя се развива, защото привлича чуждестранни инвестиции. Хаосът у съседите ще сложи край на парите, които текат към Турция и ще попречат на успеха на Ердоган на изборите.

Появата на ИД дава зелена светлина за бъдещето на турско-израелските отношения. По южната граница на Турция джихадистите спират достъпа на страната до пазарите в Близкия Изток. За да преодолеят този проблем, турските компании доставят стоките си до израелското пристанище Хайфа, където йордански камиони ги транспортират до Близкия Изток през Саудитска Арабия към Персийския залив. Това напомня на турците необходимостта от сътрудничество с Израел, включително и за залежите на природен газ в Източното Средиземноморие и не само заради заплахата, която представлява ИД.

Има и други причини за оптимизъм относно бъдещето на Турция: средната класа, която бе създадена заради икономическата политика на ПСР, държи на индивидуалните свободи и е предизвикателство за стила на управление на партията.

Основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) бавно, но сигурно се превръща в либерално движение. Наскоро Държавният департамент на САЩ връчи на зам-лидера на партията Шафак Павей международна награда за най-смела жена. Това е признание за ангажимента на НРП за равенството между половете и демократичните ценности.

Траекторията на Турция е насочена към демокрацията, а присъединяването към ЕС изглежда привлекателна перспектива. В продължение на години турците искат да получат членство в ЕС с надеждата, че по този начин страната им ще стане по-богата и по-демократична. Турция обаче вече е богата благодарение на ПСР, а примамката на ЕС за просперитет вече не съществува. Европа обаче има нужда от Турция като буфер срещу нестабилността в Близкия Изток. Турският народ също има нужда ЕС, за да проведе по-големи демократически реформи в страната.

Американската политика трябва да насърчава Турция за преориентиране към Европа. Опитът на ПСР да промени Турция в близкоизточна сила се провали.

Това стана още по-ясно, когато ИД нападна турското консулство в Мосул на 11 юни. 49 турски граждани, сред които и деца, бяха взети за заложници. Досега Анкара не е успяла да освободи гражданите си. Това е най-голямата криза със заложници в историята на Турция.

Заплахата от страна на джихадистите принуди много турци да мечтаят и настояват за деня, в който страната им ще се отдели от Близкия Изток и ще насочи поглед към Европа. Вашингтон трябва да се възползва от това, като разчита на Турция в борбата срещу ИД, и същевременно да насърчава страната да се ориентира към Европа.

Една европейска Турция е не само в интерес на САЩ, но в интерес и на Ердоган. Почти 80% от чуждестранните инвестиции, които влизат в турската икономика и подхранват победите на Ердоган на изборите, идват от ЕС. Европейците инвестират в Турция, защото вярват, че Анкара ще продължи да поддържа връзките си с континента.

Турция е важна и за Европа, и за САЩ. Нейното местоположение и склонността й към капитализъм и демокрация я правят важен съюзник. Събитията, пред които се изправя Европа, може да са изтласкали Турция от челните позиции в новините, но не тя не трябва да бъде забравена. Вашингтон и Анкара имат общи интереси, през следващите години Турция ще има голямо стратегическо значение за САЩ в контекста на събитията от Украйна до Сирия./БГНЕС

–––

Текстът е публикуван в сайта на Вашингтонския институт за близкоизточни политики. Негов автор е Сонер Чагаптай, политолог, историк, специалист по отношенията между САЩ и Турция.

 
 
Коментарите са изключени за Бъдещето на турската демокрация