Бъдещата канцлерка?

| от |

Начело на германския Бундесвер застава жена, а това е почти сензация. Урсула фон дер Лайен вече дори се спряга като следващ канцлер на Германия. Дали Ангела Меркел е на същото мнение? Коментар от Фолкер Вагенер от Дойче веле.

И това ако не е изненада! Урсула фон дер Лайен поема германското министерство на отбраната. За пръв път жена застава начело на Бундесвера. Дали не сме свидетели на някакъв експеримент? Със сигурност не. Просто Ангела Меркел направи гениален политически ход.

ursulavonder

Главнокомандващата

Решителната и амбициозна фон дер Лайен взима един от ключовите ресори в кабинета. Но отбраната е не само ключов ресор – там открай време доминират мъжете. Нещо повече, това министерство на практика провежда и паралелна външна политика. На гърба си ще го усети социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, който пък поема външното министерство.

Занапред той ще бъде принуден да търпи на своя терен не само канцлерката, но и още една конкурентка. Защото същинската външна политика всъщност се прави в канцлерството. Тъкмо на фона на това обстоятелство Ангела Меркел е взела решението за фон дер Лайен – решение, което е както тактическо, така и стратегическо.

Упоритост и издръжливост

55-годишната Урсула фон дер Лайен със сигурност ще стане обект на огромно внимание. Една жена на тази чисто мъжка територия без съмнение ще бъде принудена да се движи през истинско минно поле. Вярно, че в Бундесвера вече отдавна служат и жени, но във войнишкото всекидневие на тях никак не им е лесно. Доказва го година след година специалният доклад на правителствения пълномощник по отбраната. От друга страна обаче едва ли трябва да изпадаме в паника, че тази крехка жена с вечна усмивка на лицето може да се прекърши от суровата казармена действителност. Фон дер Лайен все пак е лекарка по професия и всички я знаят като много упорит и издръжлив човек. Да не говорим, че семейният ѝ опит също гарантира здрав гръбнак. Новата министърка на отбраната не само се е преборила за равноправие в конкуренция с петимата си братя, но по-късно е родила и отгледала седем деца.

Всички смятаха, че досегашната министърка на труда Урсула фон дер Лайен ще поеме здравното министерство. Такова решение изглеждаше логично за една политичка с медицинско образование, която сякаш не държеше най-силните карти във властовия покер на Меркел. В Християндемократическия съюз /ХДС/ не я обичат особено, защото фон дер Лайен често поставя на своя глава политическите си приоритети, а пък и отношенията ѝ с канцлерката са обтегнати. Въпреки всичко Меркел даде сериозен тласък на кариерата ѝ. Пита се: защо? Християнсоциалният съюз като част от коалицията получи сравнително маловажни ресори, тъй че канцлерката очевидно е имала важни мотиви да повери отбраната тъкмо на фон дер Лайен.

Повишение за конкурентката

В ХДС новата министърка на отбраната си е изградила имидж на човек, който налага една модерна представа за ролята на жената. Тя печели подкрепата на избиратели, които иначе едва ли биха гласували за християндемократите. Многодетната майка владее отлично английски и френски, живяла е дълги години в чужбина, има зад гърба си научна кариера, а на всичкото отгоре се грижи и за болния си баща. Мнозина се чудят как изобщо успява.

През последното десетилетие Ангела Меркел много успешно се отърва от конкурентите си мъже. Факт е, че от сцената слязоха почти всички нейни съперници, които привличаха вниманието на медиите и току се самопровъзгласяваха за престолонаследници. Вътре в ХДС вече никой не оспорва позицията на канцлерката. Но ето че се появява конкурентка.

Урсула фон дер Лайен може да стане канцлерка – мнозина вярват в това. Новата министърка на отбраната е костелив орех – също като Меркел. Срещу своите вътрешнопартийни конкуренти Меркел никога досега не е действала директно. Тя просто ги оставяше сами да стъпят накриво. В този смисъл издигането на Урсула фон дер Лайен по парадоксален начин може да се окаже и най-голямата прокоба за нея самата. Защото всички знаят, че напоследък министрите на отбраната в Германия рядко изкарват пълен мандат. Има обаче и друго обяснение. Може би през третия си мандат канцлерката Меркел просто е решила да подреди изрядно домакинството си.

 

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

Аспиринът помага в борбата срещу рака

| от chronicle.bg |

Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.

Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.

Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.

Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.

Източник: сп. Medical express

 
 

„Бохемска рапсодия“: Рами Малек ще превземе и големия екран

| от chronicle.bg |

Рами Малек е познат най-вече с ролята в сериала „Mr. Robot“, която му донесе награда „Еми“. Но големия екран остава все още е слабо застъпен в биографията му. Дотук синеокият красавец е участвал предимно в независими филми като „Short Term 12″ и „Buster’s Mal Heart“. За щастие сме почти убедени, че Малек ще разбие големия екран тази есен в биографичния филм „Бохемска рапсодия“, който разказва за живота на фронтмена на Queen, Фреди Меркюри.

„Бохемска рапсодия“ е режисиран от Браян Сингър („X-Men“), а сценария е на номинираният за „Оскар“ Антъни Маккартън  („Теория на всичко“). Сюжетът проследява историята на  рок бандата от времето на основаването й до изкачването им на върха. Бен Харди, Гуилим Лий и Джоузеф Мазело играят Роджър Трейлър, Браян Мей и Джон Дийкън.

След множество тийзъри и един трейлър преди дни излезе първия официален трейлър на филма. Освен с култовата история на Queen, филмът стана известен и с уволняването на Брая Сингер като режисьор, след като беше обвинен в сексуален тормоз. После на мястото му дойде Декстър Флечър, чиято работа е била предимно на ниво монтаж, тъй като Сингер вече е бил заснел голяма част от филма.

20th Century Fox излиза по кината на 2 ноември.