Бъдещата канцлерка?

| от |

Начело на германския Бундесвер застава жена, а това е почти сензация. Урсула фон дер Лайен вече дори се спряга като следващ канцлер на Германия. Дали Ангела Меркел е на същото мнение? Коментар от Фолкер Вагенер от Дойче веле.

И това ако не е изненада! Урсула фон дер Лайен поема германското министерство на отбраната. За пръв път жена застава начело на Бундесвера. Дали не сме свидетели на някакъв експеримент? Със сигурност не. Просто Ангела Меркел направи гениален политически ход.

ursulavonder

Главнокомандващата

Решителната и амбициозна фон дер Лайен взима един от ключовите ресори в кабинета. Но отбраната е не само ключов ресор – там открай време доминират мъжете. Нещо повече, това министерство на практика провежда и паралелна външна политика. На гърба си ще го усети социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, който пък поема външното министерство.

Занапред той ще бъде принуден да търпи на своя терен не само канцлерката, но и още една конкурентка. Защото същинската външна политика всъщност се прави в канцлерството. Тъкмо на фона на това обстоятелство Ангела Меркел е взела решението за фон дер Лайен – решение, което е както тактическо, така и стратегическо.

Упоритост и издръжливост

55-годишната Урсула фон дер Лайен със сигурност ще стане обект на огромно внимание. Една жена на тази чисто мъжка територия без съмнение ще бъде принудена да се движи през истинско минно поле. Вярно, че в Бундесвера вече отдавна служат и жени, но във войнишкото всекидневие на тях никак не им е лесно. Доказва го година след година специалният доклад на правителствения пълномощник по отбраната. От друга страна обаче едва ли трябва да изпадаме в паника, че тази крехка жена с вечна усмивка на лицето може да се прекърши от суровата казармена действителност. Фон дер Лайен все пак е лекарка по професия и всички я знаят като много упорит и издръжлив човек. Да не говорим, че семейният ѝ опит също гарантира здрав гръбнак. Новата министърка на отбраната не само се е преборила за равноправие в конкуренция с петимата си братя, но по-късно е родила и отгледала седем деца.

Всички смятаха, че досегашната министърка на труда Урсула фон дер Лайен ще поеме здравното министерство. Такова решение изглеждаше логично за една политичка с медицинско образование, която сякаш не държеше най-силните карти във властовия покер на Меркел. В Християндемократическия съюз /ХДС/ не я обичат особено, защото фон дер Лайен често поставя на своя глава политическите си приоритети, а пък и отношенията ѝ с канцлерката са обтегнати. Въпреки всичко Меркел даде сериозен тласък на кариерата ѝ. Пита се: защо? Християнсоциалният съюз като част от коалицията получи сравнително маловажни ресори, тъй че канцлерката очевидно е имала важни мотиви да повери отбраната тъкмо на фон дер Лайен.

Повишение за конкурентката

В ХДС новата министърка на отбраната си е изградила имидж на човек, който налага една модерна представа за ролята на жената. Тя печели подкрепата на избиратели, които иначе едва ли биха гласували за християндемократите. Многодетната майка владее отлично английски и френски, живяла е дълги години в чужбина, има зад гърба си научна кариера, а на всичкото отгоре се грижи и за болния си баща. Мнозина се чудят как изобщо успява.

През последното десетилетие Ангела Меркел много успешно се отърва от конкурентите си мъже. Факт е, че от сцената слязоха почти всички нейни съперници, които привличаха вниманието на медиите и току се самопровъзгласяваха за престолонаследници. Вътре в ХДС вече никой не оспорва позицията на канцлерката. Но ето че се появява конкурентка.

Урсула фон дер Лайен може да стане канцлерка – мнозина вярват в това. Новата министърка на отбраната е костелив орех – също като Меркел. Срещу своите вътрешнопартийни конкуренти Меркел никога досега не е действала директно. Тя просто ги оставяше сами да стъпят накриво. В този смисъл издигането на Урсула фон дер Лайен по парадоксален начин може да се окаже и най-голямата прокоба за нея самата. Защото всички знаят, че напоследък министрите на отбраната в Германия рядко изкарват пълен мандат. Има обаче и друго обяснение. Може би през третия си мандат канцлерката Меркел просто е решила да подреди изрядно домакинството си.

 

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.