Азбука на виртуалните гей запознанства

| от Вучето |

В дигиталния свят, в който живеем, е немислимо да срещнеш бъдещия си съпруг (или дори сексуален партньор), разчитайки на филмови случайности от типа на погледите-ни-се-засякоха-в-градския-транспорт или олдфешън свалка в бар oт типа на може-ли-да-те-почерпя-едно-питие. Затова повечето хора прибягват до така популярните през последните години дейтинг апове от типа на Тиндър или еквивалента му за хомосексуални запознаства Грайндър.

Доколкото мога да си извадя заключения от контактите си с гей-мъже, бих казала, че голяма част от тях са на мечопухчовския принцип “Колкото повече, толкова повече!”: повече драма, повече мускули, повече брокат, повече секс… Не че средностатистическият мъж мисли по-малко за секс или прави по-малко секс отколкото който и да било гей, просто в Тиндър жените, които биха му обърнали внимание, биха били доста по-малко отколкото останалите мъже на подобно изглеждащ хомосексуален мъж в Грайндър.

Да започнема от А и Б (или по-скоро А и П!)

П – Позиция. При хомосексуалния секс има един доста важен фактор, обусловен от сексуалната позиция. Важно е да бъде упомената предпочитаната позиция: съответно активен (топ) или пасивен (ботъм). Разбира се, какво по-голямо предимство от това да си и двете – тогава може да се самоопределиш като “версатайл”, т.е. хем риба, хем рак.

С – Снимка. Подобно на социалните и професионални мрежи, изборът на профилна снимка не е без значение. Заради естеството на приложението обаче и в резултат на ограничените разбирания на хората като цяло, както и от някои индивидуални съображения, голяма част от потребителите на подобни социалните мрежи предпочитат да не разкриват идентичността ти. Затова профилните им снимки са без глави или със скрити лица. Тези с добре поддържани тела не се свенят да покажат оформената си коремна мускулатура с фитнес-селфита. По-свенливите, или тези с недостатъчно въображение, представят себе си с пейзаж, снимка на коте, куче или патка (не собствената си, тъй като приложенията за запознанства имат строга политика по отношение на голотата).

Н – Никнейм. Малцина проявяват чак такава липса на въображение, че да сложат истинското си име като заглавие на профила си. Не е рядкост да попаднеш все пак на Алекс, Тони, Аврам. Понеже това е второто нещо след снимката, което потребителят забелязва, мнозинството са доста конкретни: представянето може да варира от креативността на нереализирал се футболист с татуировка Only God Can Judge Me и никнейм от сорта на Секс-сега, Мачо-факър, Активен-търси-пасивен, XXL…до оригиналността на реализирал се по-скоро в чалга отколкото в спортните среди футболист с псевдоним “Малко коте”.

С – стои за Сегрегация. Тази сложна дума може спокойно да се атрибутира към един голям процент на потребителите на апове за запознанства и в частност на гей такива. Политическата коректност не е застъпена във виртуалното търсене на партньор. Ето защо фрази като „без черни, араби и азиатци“ будят полемики в държави с по-чувствителна расова политика като САЩ, Франция, Германия. Генерално търсенето може да се ограничи с отбелязване на специфични характеристики: “само надарени”, “без плешиви”, “да не ми пишат стари. Имам си баща”, “не харесвам начупени”, “>22”, “<175см” и т.н.

Р – Романтикът. Това са хора, които, въпреки че са на място за преднамерени запознанства, чиято цел основно е секс, хранят надежда, че могат да срещнат любовта на живота си именно във виртуалното пространство. Те надълго и нашироко обясняват как си представят бъдещия си съпруг, с когото биха могли да сключат граждански и/или черковен брак (в цивилизованите държави!), да осиновят N брой деца или да ги придобият посредством сурогатна майка. Важно е да се отбележи обаче, че част от тези мъже не биха отклонили предложение за бърз секс, идващо от двойник на Вин Дизел.

М – Мачото или Фитнес-маниакът. В света на виртуалните запознанствата, където решаваме за част от секундата дали да обърнем внимание на някого или да го изпратим в дебрите на виртуалното небитие, визията е с повече от витално значение. Хипермъжествеността се заражда в гей-културата още през 70-те години на миналия век с рисунките на артиста Том ъф Филанд (Tom of Finland), представляващи напращели мъже в интимни пози. През 80-те години, с откриването на СПИН, тенденцията за здравословен имидж се превръща във фиксидея за голяма част от гей-мъжете. Днес повечето от тях работят редовно за изграждане и поддържане на солидна мускулатура, а никоя марка за спортни уреди, дрехи или хранителни добавки не пренебрегва гейовете при таргетирането на потенциалните си клиенти.

И – Интелектуалецът. В повечето случаи той компенсира липсата на мачовски качества с високо айкю и познания в области като международна политика или молекулярна биология. Както казва един приятел: Много бих искал бъдещият ми съпруг да е нобелов лауреат, но ще мисля да си намеря такъв, когато стана на 70.

Д – Девиация. В контекста на настоящата тема това са потребители със сексуални девиации, свързани с предпочитания от типа на садо-мазо, писинг, скат… За незапознатите с терминологията предлагам да направят свой собствен рисърч, който да се разпростира отвъд 50 процента сиво.

Защото, скъпи читатели, зад хоризонтите на ванилената сексуалност се крие джунгла от сексуални практики, за които отчаяната съпруга и посредствена писателка Е. Л. Джеймс даже никога не е чувала.

 
 

Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години

| от chronicle.bg |

Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.

Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.

Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.

От компанията потвърждават, че предадената лента  е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.

Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото:

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. според TIME

| от chronicle.bg, по Тime |

Годината върви към края си, а с това идват и неизбежните равносметки за това какво ни показа киното. Съвсем скоро различните асоциации, връчващи награди, ще започнат да обявяват своите списъци с най-добрите на годината.

При нас вече е първият подбор на 10-те най-добри заглавия на 2018 г. Зад него застава списание Time и неговият критик Стефани Закарек, която прави своя спорна според нас класация.

Списъкът е първият легитимен критически поглед над добрите заглавия, които се появиха през 2018 г. 

По наше скромно мнение, едва ли филмите в списъка ще оберат всички награди (с изключение на два или три от  тях). За да разберете защо, вижте кои са те в галерията горе. Филмите са подредени от „най-малко добрия“ до „най-добрия“ според Закарек.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти. 

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.