„Аз съм Грут“ на 15 езика

| от |

Киностудиата Marvel пусна видео, в което умното дърво от „Пазители на Галактика“ казва „Аз съм Грут“ на 15 езика.

Грут е дърво, но с черти на хуманоид – с ръце, крака, очи и уста. Той е космически авантюрист, действащ в тандем с говорящ енот на име Ракета. Грут е по принцип добър, за разлика от Ракета, който си пада нервак.

Речникът на великана се състои от всичко на всичко три думи: „аз“, „съм“ и „Грут“. Във филма дървото казва на няколко пъти „Аз съм Грут“, с интонация според случая. Накрая все пак се оказва, че Грут знае и четвърта дума и тя е „ние“. Когато дървото спасява приятелите си, то казва: „НИЕ сме Грут“.

Гласът на култовия персонаж в „Пазители на галактиката“ е дал Вин Дизел. Любопитното е, че освен на родния си английски, актьорът лично озвучава Грут на още 7 езика: френски, немски, испански, унгарски, украински, руски и китайски (мандарин)./БГНЕС

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Днес е Еньовден, рождение на св. Йоан Кръстител

| от chr.bg |

Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано „свише“ – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Днес имен ден празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.

 
 

Отиде си легендарният барабанист на Pantera

| от chronicle.bg |

Вини Пол, барабанистът и съосноател на легендарната метъл банда Pantera почина на 54-годишна възраст, съобщава Billboard.

Неговият представител потвърждава новината, но отказа да добави подробности.

„Винсент Пол Абът, известен още като Вини Паул, почина. Пол е най-известен с работата си като барабанист в групите Pantera и Hellyeah. Все още няма никакви подробности. Семейството му моли да уважавате уединението им в този труден момент“, се казва в съобщение на страницата на Pantera във Facebook.

Вини Пол и брат му Даймбег Даръл основават Pantera през далечната 1981 г. Групата придобива международна слава обаче едва след като към нея се присъединява вокалистът Фил Анселмо.

По време на съществуването си Pantera печели четири номинации за „Грами“ и записва девет албума, попаднали в класацията на Billboard Топ 200, включително албума „Far Beyond Driven“ от 1994-а, който дебютира на първо място в класацията.

След разпадането на Pantera, братята Абът формират групата Damageplan през 2003 г. Бандата също се разпада, след като на 8 декември 2004 г. Даймбег е застрелян от полудял фен по време на концерт в Охайо.

От 2006 година Пол е барабанист на супергрупата Hellyeah, в чийто състав влизат още вокалистът на Mudvayne Чад Грей и китаристът на Nothingface Том Максуел.

 
 

Виена си е Виена: 10 начина да усетиш виенския дух в София

| от Теодор Спасов |

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“ – това казва алековият герой Бай Ганьо, когато неговият създател го пита дали е съчетал търговията с розово масло с приятна разходка из спретнатите виенски улички.

И преди, и днес Виена е емблемата на Европа. Няма нашенец, който да не иска да посети този красив град. Да, Виена си е Виена. Но има начини, по които може да усетиш духа на австрийската столица, докато прекарваш своя пореден безгрижен уикенд в София. Ето как…

1. Направи си виенско кафе за закуска

Щом изсипеш утринния енергетик от джезвето – просто го налей в една от малките чаши от секцията в хола на баба ти, пръсни му малко сметана и ето ти изискано виенско кафе! Замисли се – има ли смисъл да даваш 5 евро за това във Виена, след като може да си го осигуриш и вкъщи за 50 стотинки?!

2. Иди на сладкарница

Виенската сладкарница си е виенска – няма спор. Но пък няма спор и в това, че захарта си се захар и в София, и във Виена. Пък и във виенските сладкарници няма баклавички, тулумбички и целувки, както в типичната софийска сладкарница! Как живеят тези виенчани без аромат на тулумба и бозичка – нямам идея. Ама не ти, а те губят.

3. Разходи се край Перловската река

В София няма голяма река, както Виена си има Дунав. Но пък когато вали тук, почти всяка улица се превръща в река! А когато не вали – просто разходи пудела по Евлоги Георгиев и всичко ще е точно.

4. Направете кръгче по Околовръстното

Добре, вярно е, че Околовръстното, макар и кръгло, не може да се сравнява с Рингщрасе. Но пък защо геометричната фигура, образуваща се от Патриарха, Ботев, Сливница и Левски, да не може? Образува ли се нещо като кръг? Образува се. Има ли тук-там сгради във Виенски стил по тези улици? Има. Нима още не си обул маратонките за двучасова разходка?!

5. Качи се на Витоша

Няма съмнение, че Витоша е най-красивото бижу на София. Зелената прелестница по нищо не отстъпва на австрийските Алпи, като дори със сигурност ги превъзхожда в едно отношение: къде в алпийските хижи има толкова вкусен варен боб?!

6. Разходи се по Оборище

По тази китна софийска уличка, на която живеят не малко от представителите на културните среди, е пълно с кооперации от времето преди Втората световна. Малко от тях отстъпват по красота на централните виенски сгради, в които апартаментите са десетки пъти по-скъпи. Пусни се от Невски до Канала и ето ти Виена!

7. Седни в някое кафене

Какичката в близкото кафе може да не е чак толкова любезна, колкото са сервитьорките по Рингщрасе, но пък е къде-къде по-хубава. Клаудия Шифер пасти да яде пред нея! Поръчай си една бира и ще си чук!

8. Гмурни се от 10 метра на Дианабад

И да не е скок от 10 метра, просто се гмуркай в софийските басейни през лятото. И не се съобразявай да не напръскаш някого. Може да не се казваш Ганьо Балкански и да не си се плицикал в банята във Виена, но пък се казваш Иван Иванов и си отишъл на плаж! Нека цяла София разбере това!

9. Иди на опера

Освен сатиричен, военен и народен театър – в София има и голяма и много красива опера! Влез в костюма от абитуриентския/от сватбата (в зависимост от житейското си положение) и заведи своята елегантна фрау/фройлайн на първото председавление в програмата. Дори и да заспиш от скука, надали във виенската опера може да видиш нещо кой знае колко по-различно.

10. Пий бира на Народния

Каквото и да си говорим, най-вероятно е да срещнеш млад представител на български интелектуален елит тъкмо докато пиеш бира в градинката пред Народния театър или на „Кристал“. С другарче от тези свещени за софийското младежко съсловие райски градини можеш да си говориш за абсолютно всичко, което може да дискутираш и с някой изтупан виенски интелектуалец, ухаещ на фрезии от 10 метра и носещ часовника на дядо си.

***
Виена си е Виена, но пък и София си я бива, нали?!