Аз ръководя оркестъра

| от |

Тази неделя на „Киномания“ новият филм за Стив Джобс – „Стив Джобс“ ще получи първата си официална прожекция за родната публика. Ако го изпуснете, не се притеснявайте, филмът ще направи официална премиера у нас на 04.12.

„Стив Джобс“ е третият опит на Холивуд да направи кинопреглед или прочит, на живота на създателя на Епъл. И ако зависи от мен – до този момент най-успешният.

Дали „Стив Джобс“ ще е вашата „чаша чай“, нямам идея. Може би по-скоро не. За повечето хора няма да е. Той е прекалено камерен филм. Прекалено затворен в едни стаи, където се водят безкрайни диалози. Прекалено технически, тъй като се ограничава да запознае зрителя само с падението и възхода на Епъл и нищо друго. При това си позволява да не стигне до онзи пиков момент, когато Епъл почти завладява пазара. Мигът, в който излиза iPhone, iPad, когато започва онази техническа революция. Може би го прави, защото всички ясно помним този момент. Аз го помня.

Признавам си, аз съм Епъл гийк. Бих избрала тяхната техника винаги. Причините ми са много и не планирам да ви отегчавам като ги изброявам. Много хора не харесват Епъл, заради много други, точно толкова логични причини и аз уважавам избора на всеки. Но повече харесвам новаторството и ако то върви с луд мъж, който крещи по подчинените си и отказа му да свали от цената на продукта си, добре.

Част от революцията в комерсиалното общуване и технологиите се дължат именно на Стив Джобс. Може би това отговаря въпроса защо са направили филм за него, а не за Бил Гейтс примерно. Някои хора ще кажат, че не, всъщност е защото Джобс вече не е между живите, но това няма значение.

Първият филм за живота на създателя на Епъл се нарича „Пиратите от силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 година. Тогава Джобс е жив и е почти на върха си. Ноа Уайли играе младия Джобс, Джоуи Слотник е Стив Возняк – човекът, който работи с Джобс в гаража му по първия Епъл, а Антъни Майкъл Хол е Бил Гейтс. Филмът е изключително приличен. Нищо особено като продукция и все пак. По един ненатрапчив начин разказва за пътя на Джобс от мъж с идеи до царя на Силициевата долина. Или поне до мига, в който 1999 година го намира. И все пак приемаме този филм с всичките му условности, най-важната от които е фактът, че той е правен за телевизия.

След това Холивуд решава да направи филм, както си му е редът, за живота и битието на Стив Джобс. Създателят на Епъл умира две години преди продукцията да се появи, но щом смъртта му е факт, Холивуд запретва ръкави. Някои смятат, че именно този филм беше големият препъни камък в кариерата на Аштън Къчър. А не трябва. Истината е, че единственото, което става в този филм е Къчър, въпреки жалките му опити да се държи като Джобс. Майкъл Фасбендър и Ноа Уайли не го правят и това е техният коз. „Джобс“ започва добре, но е толкова дълъг и объркан филм, който по един схематичен и бавен начин ти разказва сухарската част на един живот, че накрая финалните надписи ти носят само облекчение, че това, което си гледал най-накрая е свършило.

Две години по-късно Холивуд не оставя Епъл намира. Те купуват правата на книгата на Уолтър Айзъксън – „Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple“  и я връчват на Арън Соркин. Само преди няколко години Соркин е получил първия си „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“, който разказва за възхода на друг мъж с леко откачена мечта – създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

И така аферата „Стив Джобс“ започва. Разбра се, че на борда се качва режисьорът Дани Бойл, който работи със Соркин по „Социална мрежа“. Филмът търпи много промени и има проблеми. В началото за ролята е ангажиран Леонардо Ди Каприо, но той отказва впоследствие, поканен е Крисчън Бейл, но и той отказва. Така те попадат на човека, който в момента вярвам е един от най-добрите актьори на своето поколение – мистър Майкъл Фасбендър. И както винаги, не бъркат.

Фасбендър е перфектният Джобс.

Той не се опитва да имитира физически създателя на Епъл. И кому е нужно, те нямат нищо общо. Истината е, че никой не помни младата версия на Джобс. Всички ще го запомнят с дънките, черното поло, посивялата коса и кръглите очила. Разбира се, че Фасбендър се появява в този вид в края на филма.

За разлика от първите два филма обаче, Соркин и Бойл отказва да разкажат целия живот на създателя на Епъл – от миговете в гаража със Стивън Возняк до пускането на iPhone. Те избират внимателно три конкретни моменти, които за тях, пък и за Уолтър Айзъксън, са определящи за възхода на Епъл. Пускането на първия Епъл компютър, уволнението на Джобс от собствената му компания и създаването на Next и станалато години по-късно триумфалното завръщане и пускането на първия iMac.

За да покажат това, те решават да не разказват или показват процеса, а се ограничават в миговете преди представянето на продукта. В едни задни коридори, в едни стаи и чрез ретроспеции и надписи, зрителят разбира какво се е случило, защо и какво е довело до него. Дали ще го намерите за наистина важно или не, всеки преценява сам за себе си.

Дали сте чели книгата на Уолтър Айзъксън, която разбира се е много по-обстойна, или не, няма значение. Ако се интересувате от историята на Епъл, то филмът ще ви бъде най-малкото любопитен. Разбира се, че Соркин и Бойл не са пропуснали да вкарат леко мелодраматичния момент с дъщерята на Джобс – Лиса. Той е същевременно ярък и ненатрапващ се. Тоест, ако тази част от историята не ви е интересна, няма нужда да я търпите прекалено дълго. Но тя е била важна за Джобс, защото присъствието й в книгата е силно.

„Стив Джобс“ е филм на Арън Соркин. Неговият отпечатък е толкова ярък, че участието на Дани Бойл почти не си личи. The New Yorker бяха написали, че филмът изглежда така, все едно няма режисьор. И донякъде са прави. Дани Бойл не е направил онези сцени, които така обича – с панорамни кадри, задъханото действие. То се случва само в диалог. Там е той, при актьорите.

Най-силното на този филм е неговият каст. Арън Соркин може да напише перфектният сценарий и диалог, но ако няма кой да го каже с динамиката, с която той го чува в главата си, нищо няма значение. Към Майкъл Фасбендър, който е центъра на събитията разбира се, се присъединяват Кейт Уинслет, като най-доверения човек на Джобс – Джоана Хофман, на която принадлежи една от любимите ми реплики във филма. Когато след години работа, Джобс я пита: „Джоана, защо с теб никога не сме се чукали?“, а тя отговаря: „Защото не сме влюбени!“ Точно толкова рязък е той, точно толкова директна е тя. Цялата динамика на Уинслет и Фасбендър може да бъде побрана само в този диалог. Към тях добавям Сет Роугън като Стивън Возняк – никога не съм вярвала, че ще го кажа за дразнещия смешник Роугън, но той е роден да играе обиден компютърен гений и разбира се, Джеф Даниелс, който след The Newsroom е като прероден за мен. Даниелс има най-голямо предимство. Той е работил три сезона със Соркин и познава динамиката на диалозите на сценариста и това си личи. Даже няма да коментирам Майкъл Фасбендър, той си е просто той, тоест мега голям. От „Гадни копилета“, където беше нашата първа среща, нито веднъж не ме е разочаровал. Този филм, независимо какво е мнението ви него, не прави изключение.

Фасбендър ръководи оркестъра, който е действието и поддържащите персонажи в този филм, като майстор, който познава всичките си оркестранти и знае какво иска. Той е като разглезено дете, което има специфична нужда и не спира да тропа и крещи, докато тя не бъде изпълнена.

„Стив Джобс“ е филм изцяло за връзката Джобс/Епъл, за неговата игра на обидена девойка и разгонен младеж със Силициевата долина. Може би, защото тези елементи са неразривно свързани и тази игра продължава и до днес. Но сега, по-скоро Епъл диктува правилата, а не обратното.

За финал ще използвам другата ми любима реплика от филма. Когато Стив Джобс вижда вече порасналата си дъщеря Лиса с един уокмен я поглежда и казва: „Мога да сложа 1000 песни в джоба ти.“ И го прави. Ето затова този филм е за него.

Горе, в галерията може да видите снимки от филма, както и такива зад кадър.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.