Аз ръководя оркестъра

| от |

Тази неделя на „Киномания“ новият филм за Стив Джобс – „Стив Джобс“ ще получи първата си официална прожекция за родната публика. Ако го изпуснете, не се притеснявайте, филмът ще направи официална премиера у нас на 04.12.

„Стив Джобс“ е третият опит на Холивуд да направи кинопреглед или прочит, на живота на създателя на Епъл. И ако зависи от мен – до този момент най-успешният.

Дали „Стив Джобс“ ще е вашата „чаша чай“, нямам идея. Може би по-скоро не. За повечето хора няма да е. Той е прекалено камерен филм. Прекалено затворен в едни стаи, където се водят безкрайни диалози. Прекалено технически, тъй като се ограничава да запознае зрителя само с падението и възхода на Епъл и нищо друго. При това си позволява да не стигне до онзи пиков момент, когато Епъл почти завладява пазара. Мигът, в който излиза iPhone, iPad, когато започва онази техническа революция. Може би го прави, защото всички ясно помним този момент. Аз го помня.

Признавам си, аз съм Епъл гийк. Бих избрала тяхната техника винаги. Причините ми са много и не планирам да ви отегчавам като ги изброявам. Много хора не харесват Епъл, заради много други, точно толкова логични причини и аз уважавам избора на всеки. Но повече харесвам новаторството и ако то върви с луд мъж, който крещи по подчинените си и отказа му да свали от цената на продукта си, добре.

Част от революцията в комерсиалното общуване и технологиите се дължат именно на Стив Джобс. Може би това отговаря въпроса защо са направили филм за него, а не за Бил Гейтс примерно. Някои хора ще кажат, че не, всъщност е защото Джобс вече не е между живите, но това няма значение.

Първият филм за живота на създателя на Епъл се нарича „Пиратите от силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 година. Тогава Джобс е жив и е почти на върха си. Ноа Уайли играе младия Джобс, Джоуи Слотник е Стив Возняк – човекът, който работи с Джобс в гаража му по първия Епъл, а Антъни Майкъл Хол е Бил Гейтс. Филмът е изключително приличен. Нищо особено като продукция и все пак. По един ненатрапчив начин разказва за пътя на Джобс от мъж с идеи до царя на Силициевата долина. Или поне до мига, в който 1999 година го намира. И все пак приемаме този филм с всичките му условности, най-важната от които е фактът, че той е правен за телевизия.

След това Холивуд решава да направи филм, както си му е редът, за живота и битието на Стив Джобс. Създателят на Епъл умира две години преди продукцията да се появи, но щом смъртта му е факт, Холивуд запретва ръкави. Някои смятат, че именно този филм беше големият препъни камък в кариерата на Аштън Къчър. А не трябва. Истината е, че единственото, което става в този филм е Къчър, въпреки жалките му опити да се държи като Джобс. Майкъл Фасбендър и Ноа Уайли не го правят и това е техният коз. „Джобс“ започва добре, но е толкова дълъг и объркан филм, който по един схематичен и бавен начин ти разказва сухарската част на един живот, че накрая финалните надписи ти носят само облекчение, че това, което си гледал най-накрая е свършило.

Две години по-късно Холивуд не оставя Епъл намира. Те купуват правата на книгата на Уолтър Айзъксън – „Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple“  и я връчват на Арън Соркин. Само преди няколко години Соркин е получил първия си „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“, който разказва за възхода на друг мъж с леко откачена мечта – създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг.

И така аферата „Стив Джобс“ започва. Разбра се, че на борда се качва режисьорът Дани Бойл, който работи със Соркин по „Социална мрежа“. Филмът търпи много промени и има проблеми. В началото за ролята е ангажиран Леонардо Ди Каприо, но той отказва впоследствие, поканен е Крисчън Бейл, но и той отказва. Така те попадат на човека, който в момента вярвам е един от най-добрите актьори на своето поколение – мистър Майкъл Фасбендър. И както винаги, не бъркат.

Фасбендър е перфектният Джобс.

Той не се опитва да имитира физически създателя на Епъл. И кому е нужно, те нямат нищо общо. Истината е, че никой не помни младата версия на Джобс. Всички ще го запомнят с дънките, черното поло, посивялата коса и кръглите очила. Разбира се, че Фасбендър се появява в този вид в края на филма.

За разлика от първите два филма обаче, Соркин и Бойл отказва да разкажат целия живот на създателя на Епъл – от миговете в гаража със Стивън Возняк до пускането на iPhone. Те избират внимателно три конкретни моменти, които за тях, пък и за Уолтър Айзъксън, са определящи за възхода на Епъл. Пускането на първия Епъл компютър, уволнението на Джобс от собствената му компания и създаването на Next и станалато години по-късно триумфалното завръщане и пускането на първия iMac.

За да покажат това, те решават да не разказват или показват процеса, а се ограничават в миговете преди представянето на продукта. В едни задни коридори, в едни стаи и чрез ретроспеции и надписи, зрителят разбира какво се е случило, защо и какво е довело до него. Дали ще го намерите за наистина важно или не, всеки преценява сам за себе си.

Дали сте чели книгата на Уолтър Айзъксън, която разбира се е много по-обстойна, или не, няма значение. Ако се интересувате от историята на Епъл, то филмът ще ви бъде най-малкото любопитен. Разбира се, че Соркин и Бойл не са пропуснали да вкарат леко мелодраматичния момент с дъщерята на Джобс – Лиса. Той е същевременно ярък и ненатрапващ се. Тоест, ако тази част от историята не ви е интересна, няма нужда да я търпите прекалено дълго. Но тя е била важна за Джобс, защото присъствието й в книгата е силно.

„Стив Джобс“ е филм на Арън Соркин. Неговият отпечатък е толкова ярък, че участието на Дани Бойл почти не си личи. The New Yorker бяха написали, че филмът изглежда така, все едно няма режисьор. И донякъде са прави. Дани Бойл не е направил онези сцени, които така обича – с панорамни кадри, задъханото действие. То се случва само в диалог. Там е той, при актьорите.

Най-силното на този филм е неговият каст. Арън Соркин може да напише перфектният сценарий и диалог, но ако няма кой да го каже с динамиката, с която той го чува в главата си, нищо няма значение. Към Майкъл Фасбендър, който е центъра на събитията разбира се, се присъединяват Кейт Уинслет, като най-доверения човек на Джобс – Джоана Хофман, на която принадлежи една от любимите ми реплики във филма. Когато след години работа, Джобс я пита: „Джоана, защо с теб никога не сме се чукали?“, а тя отговаря: „Защото не сме влюбени!“ Точно толкова рязък е той, точно толкова директна е тя. Цялата динамика на Уинслет и Фасбендър може да бъде побрана само в този диалог. Към тях добавям Сет Роугън като Стивън Возняк – никога не съм вярвала, че ще го кажа за дразнещия смешник Роугън, но той е роден да играе обиден компютърен гений и разбира се, Джеф Даниелс, който след The Newsroom е като прероден за мен. Даниелс има най-голямо предимство. Той е работил три сезона със Соркин и познава динамиката на диалозите на сценариста и това си личи. Даже няма да коментирам Майкъл Фасбендър, той си е просто той, тоест мега голям. От „Гадни копилета“, където беше нашата първа среща, нито веднъж не ме е разочаровал. Този филм, независимо какво е мнението ви него, не прави изключение.

Фасбендър ръководи оркестъра, който е действието и поддържащите персонажи в този филм, като майстор, който познава всичките си оркестранти и знае какво иска. Той е като разглезено дете, което има специфична нужда и не спира да тропа и крещи, докато тя не бъде изпълнена.

„Стив Джобс“ е филм изцяло за връзката Джобс/Епъл, за неговата игра на обидена девойка и разгонен младеж със Силициевата долина. Може би, защото тези елементи са неразривно свързани и тази игра продължава и до днес. Но сега, по-скоро Епъл диктува правилата, а не обратното.

За финал ще използвам другата ми любима реплика от филма. Когато Стив Джобс вижда вече порасналата си дъщеря Лиса с един уокмен я поглежда и казва: „Мога да сложа 1000 песни в джоба ти.“ И го прави. Ето затова този филм е за него.

Горе, в галерията може да видите снимки от филма, както и такива зад кадър.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.