Австралия спира „Нурофен“ заради подвеждане на потребителите

| от chronicle.bg |

Австралийски съд нареди спирането на лекарството „Нурофен“ от продажба, заради подвеждане на потребителите.

Контролният орган в Австралия твърди, че всеки от различните продукти на „Нурофен“, насочен към конкретна болка – мигрена, менструална болка, главоболие, болки в гърба – съдържа едно и също количество от активната съставка. Това означава, че независимо какъв „Нурофен“ се ползва, той има същия ефект като всяка друга опаковка от лекарството.

Този казус се отнася само за Австралия, уточнява производителят на лекарството Reckitt Benckiser.

Съдът потвърди, че продуктите от серията за облекчаване на специфични болки като мигрената, са идентични. Освен това в Австралия лекарството се продавало на двойна цена от стандартната.

Продуктът трябва да бъде изтеглен от австралийския пазар до три месеца. Компанията производител ще обжалва решението.

 
 

Следващата мисия: два филма „Mission: Impossible“ един след друг

| от chronicle.bg |

Кристофър МакКуайър ще снима два поредни филма от поредицата „Mission: Impossible“ един след друг, които ще излязат съответно през 2021 и 2022 година. МакКуайър и Том Круз ще прекарат доста време заедно в близкото бъдеще, защото ще работят и по предстоящия „Top Gun: Maverick“.

Първите четири Мисии имаха все различни режисьори – Брайън Де Палма, Джон Ву, Дж. Дж. Абрамс и Брад Бърд в този ред – но сега Кристофър се установява като главен креатив на франчайза. Той режисира „Fallout“, беше съавтор и режисьор на „Rogue Nation“, а сега има и новите два проекта.

„Fallout“ получи еднакво силни и позитивни реакции както от зрителите, така и от критиката. Той беше наречен най-добрия екшън правен някога. Кристофър МакКуайър изгря с „The Usual Suspects“ от 1995, за който печели Оскар за най-добър сценарий. Други негови филми са „The Way of the Gun“ и „Jack Reacher“, където за първи път работи с Круз.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.