shareit

Аве, братя Коен!

| от |

Започвам това ревю с позицията, че съм изключително пристрастна, стане ли дума за филм на абсурдното дуо братя Коен. Няма техен продукт, който да не харесвам, да не ме е разсмял, учудил, леко шокирал и знам едно – никога с тяхна двойка не съм си прекарвала скучно, камо ли, бавно. Компанията с филм на Джоел и Итън Коен винаги са едни добре прекарани два часа. Независимо какво ви казват другите.

Абсурдното кино няма много представители или поне не толкова ярки, колкото са тандемът Коен. Джоел и Итън са доказали майсторството си още с първите си продукции (Blood Simple, Barton Fink – първият им филм номиниран за „Оскар“, Raising Arizona, Miller’s Crossing, The Hudsucker Proxy) и разбира се, филмът, който им печели златната статуетка – „Фарго“. Много хора не харесват черната криминална история с абсурдни елементи. Намират я за прекалено кървава, прекалено недомислена, прекалено „сашита с бели конци“ (чувала съм го лично), прекалено разчитаща на случайността. Но животът, подобно на филм на братя Коен, има навика да те среща със случайността по-често, отколкото очакваш. И да ти показва, че нищо в тоя шибан живот не е случайно. Така че, или го прави като хората или си тръгвай по пътя, и моля, не ни занимавай с драмите и проблемите си.

Случайността във филмите на братя Коен никога не е случайна. „Големият Лебовски“ е доказателство. Той, макар да няма нито една важна номинация за престижна награда, въпреки че заслужава кашони със статуетки, е еталон за „случайните неща в живота“ и течение, направо вярване, за поколение от хора, които се оповават на The Dude.

Братя Коен са режисирали точно 17 продукции и два сегмента в общи филми, единият от които „Париж, обичам те“. Отделно са написали 22 сценария, последните два за Анджелина Джоли и нейния „Несломен“ и за безобразно добрия „Мостът на шпионите“ на Спилбърг, за работата си по който те имат поредна номинация за „Оскар“. И я заслужават. Малко хора знаят, че смешната британско/американска комедия „Гамбит“ с Колин Фърт в главната роля, е по техен сценарий. Тотално недооценен, изключително приятен и забавен филм.

Абсурдът и хуморът на братя Коен по-рядко остава неразбран, отколкото обратното. Макар не и от масовата публика. Те трудно гледат техните филми. „Не, че ви наричам тъпи“, както беше казал някой.

След три години пауза от режисьорския стол, в които дуото се занимава с продуциране на сериал – „Фарго“ и писане на сценарии – знаете вече кои, братя Коен се завръщат със забавния, абсурдно смешен и зловещо циничен „Аве, Цезаре!“. Промотиран като музикална комедия, последният им филм е в пъти повече от това. Дали има музика? Да. Дали е комедия? Определно. Най-черната, която ще видите по кината тази година. Но е и още много други неща.

Филмът е замислен още през 2004-а, тогава на борда се качва Джордж Клуни. Дванайсет години по-късно Клуни отново е на линия, защото става дума за братя Коен и продукцията се осъществява. „Аве, Цезаре“ е филм, който е редно да си причините, ако „Изгори след прочитане“ ви е накарал да пуснете поне по една сълза (от смях) – отгоре и отдолу.

Филмът, който разказва няколко отделни истории, навързани накрая като мини пъзел от частици, които изглеждат нелепо иначе заедно, но образуват иронична картина накрая, проследява едно денонощие в голямо холивудско студио. Основният персонаж Еди Маникс е базиран на реален човек, fixer (оправяч на проблеми един вид) през 50-те години на миналия век в Холивуд. Лентата разказва за едни негови ненормални и безобразни 24 часа.

„Часът е 5 сутринта. За някои хора е още нощ, за Еди Маникс работният ден тепърва започва.“ – такъв глас зад кадър дава старт на филма. Оттам зрителят следи лудото ежедневие на Маникс – в ролята е Джош Бролин. Основният сюжет проследява него, в момент в който студиото, за което отгворя, снима най-гигантичната си продукция – „Аве, Цезаре“ – мега кинопродукт с голяма звезда – Джордж Клуни в ролята, която има за цел да угоди на религиозните и исторически канони едновременно. Не стига това, но Клуни е отвлечен от най-забавната банда идиоти с името „Бъдещето“, които искат да променят Холивуд и начина, по който той третира хората си. Ебавката с религията, църквата като институция, леко фалшименто блясъка на Холивуд и левите политически убеждения, които са като Горгона Медуза в ония години за братята американци, са основните мотиви на Коен и те не се притесняват да изопачават и да бъзикат, който подхванат. Към това имаме малки сюжетни линии с една развратна бременна актриса, един танцуващ Чанинг Тейтъм, две досадни жълти колумистки (да не се бърка с комунистки), изиграни от Тилда Суинтън и един много тъп актьор, който не може да играе – такива в Холивуд има много и той, вярвам искрено, е събирателен образ на всички тях.

Като вземете тези колоритни и цветни елементи, вкарате много голяма доза сарказъм и ирония, черен хумор, ебавки, крайности и цветния стил на братя Коен, получаване удоволствието, което „Аве, Цезаре“ е.

Ако чувствата ви, най-вече това за хумор, не са като тези на Итън и Джоел Коен, моля, спестете си „Аве, Цезаре“, както и дълбокомислените си обясненията защо „тоя филм не става“. Как може да го проверите? Ако не се засмеете на поне 20 места на „Големият Лебовски“ или „Изгори след прочитане“, значи с Коен мелите на различни нива. Няма да казвам кое къде се намира в скалата. Вие сами преценете. А останалите – на вас приятно гледане, смеене и подпикаване на гащите (от смях и от кеф).

В галерията горе може да видите кадри и факти от филма, както и снимки от премиерата в Ел Ей.

 
 
Коментарите са изключени