Аутизмът – болест или характер?

| от |

Аутистите са хора, които отбягват контакти и не могат добре да разбират чувствата на околните. Но къде точно е границата между аутизъм и нормално поведение? Учените се опитват да разгадаят тайните механизми на болестта, предава Дойче веле.

Autism1

Грее ли слънце навън, Джон предпочита да си стои в стаята. Дразни се от това, че всичко около него блести и отразява светлината. Дразни го и околният шум, както и присъствието на непознато дете в училищния автобус. Джон е 12 годишен и е аутист. „Той не може да пише, не говори и не разбира всичко“, казва майка му и пояснява, че развитието му отговаря на едно- или двугодишно дете. Когато бил тригодишен, лекарите му поставили диагноза „аутизъм“. Хората с подобно заболяване почти нямат жестове и мимика и изпитват трудности да тълкуват правилно чувствата на околните. Много от тях се чувстват най-сигурни, ако денят им е структуриран по един и същи начин.

Докато някои аутисти никога не се научават да говорят, други правят отрано впечатление с изискания си начин на изразяване. Някои са крайно несръчни, други обаче рисуват добре и с желание – има аутисти с изоставане в умственото развитие, но и други с необичайно развити математически способности. Общото между всички тях е, че демонстрират еднакви, постоянно повтарящи се модели на поведение, и че имат трудност да се интегрират с околните.

Всъщност учените днес говорят за цял спектър от аутистични нарушения, в зависимост от различните неврологични синдроми, съпътстващи развитието на заболяването. Скенерни снимки доказват, че онези региони в главния мозък, които са отговорни за възприятието на чувствата, езиковото развитие или разпознаването на образи, остават по-слабо активни у хората с аутистични заболявания. Затова пък у тях са по-активни например онези центрове в мозъка, които отговарят за разпознаването на детайли от нещо цяло.

Различен тип хора

Британският изследовател на аутизма Саймън Барон-Коен например застъпва становището, че аутистите притежават екстремен вариант на т.нар. „мъжки“ тип мозък. Изследвайки нивото на пренаталния тестостерон в околоплодната течност на бременни жени той установява, че това ниво влияе върху развитието на мозъка у зародиша. „Когато изследвахме родените след това деца, установихме, че колкото по-високо е било нивото на пренаталния тестостерон, толкова по-често новородените впоследствие развиват атуистични белези, и толкова по-често проявяват интерес към различни комплексни системи“, казва той.

Мозъците на аутистите се различават от тези на останалите хора и по различния начин на разпределение на инхибиторите допамин и серотонин, които отговарят за регулирането на емоции като например страха или възможността за самомотивация. Студии на университета във Фрайбург сочат още, че има връзка между заболяването аутизъм и някои генетични промени.

Тези промени обаче могат да обяснят само част от аутистичните синдроми – например нарушенията на речевите способности. Всъщност подобни нарушения не са типични за всички аутисти, те се срещат и сред неаутисти с намалено ниво на интелигентност, с дефицит на вниманието или с епилепсия.

Влиянието на околната среда

Някои учени смятат, че освен генетиката, има и други фактори, които играят роля за зараждането на аутистичните нарушения. В една датска студия наскоро беше изследвана връзката между аутизма и вирусните инфекции по време на бременността. Установено било, че рискът от аутистично заболяване за детето се увеличава от един на два процента, ако по време на бременността майката е имала подобна инфекция.

Други фактори, стимулиращи появата на аутизъм, са свързани с евентуални усложнения по време на раждането, наличието на отрови в жизнената среда или дори замърсяването на въздуха. Само че тези фактори не винаги и не у всекиго довеждат до аутизъм. Става дума за доста комплексно заболяване, за чиито причини все още няма окончателна яснота. Затова е и крайно трудно да се намери ясен водораздел между аутистично заболяване и особености на характеровото развитие.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.