shareit

Атина в пресата на санкциите

| от |

Доколко лесно е за една страна, като Гърция, да плава в дипломатически триъгълник, съставен от гиганти, като Германия, САЩ и Русия? Съвсем не е лесно. Кризата в Украйна показа в цялото си величие сложността при упражняване на гръцката външна политика и слабостите в стратегията на страната, която понякога излъчва симптоми за това, че няма ясна цел.

Несъмнено равновесието на силите, което трябва да се спазва, е особено крехко и изисква деликатни подходи. В същото време онези, които следят случващото се в гръцката дипломация, не пропускат да отбележат, че в определени случаи плановете й са подчинени на вътрешни политически цели. Отсъства обаче ясна стратегия и план, който би трябвало да доведе до предприемането на ограничени, но конкретни инициативи.

Трудностите нарастват и от обстоятелството, че като страна на западния лагер Гърция трябва да се придържа към някои твърди константи, особено в средите на Европейския съюз. Това пролича от неотдавнашните санкции срещу Москва, които страната ревностно искаше да избегне.

Все пак като държава, която макар и член на НАТО, закупила отбранителни системи от Русия, Гърция се стреми да балансира върху опънато въже при явни рискове за нея…Гръцкото правителство обаче в никакъв случай не е склонно, както впрочем личи и от неговите сигнали, да ревизира своите коалиции.

Атина е член на ЕС и на еврозоната. Тя все още е зависима в значителни степен от заемите на своите партньори. Това означава, че нейните политически или дипломатически действия са под въздействие до голяма степен на икономически параметри. През последните две години дори премиерът Андонис Самарас установи много тесни контакти с германската канцлерка Ангела Меркел, неоспоримата лидерка на ЕС, в опит да преодолее Рубикона на меморандумите, осигуряващи заеми за Гърция.

Връзката Самарас-Меркел се оценява като определяща по две основни причини. Първата е свързана с необходимостта от разбиране, което е нужно да бъде проявено от страна на председателя на ЕЦБ Марио Драги с оглед на предстоящите стрес тестове на гръцките банки през есента, а втората е в контекста на въпроса дали личната тясна връзка на Самарас с новия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер ще даде резултат.

От тази гледна точка изключително трудно за гръцкото правителство е да се изправи пред Берлин и неговите „сателити“. При това следва да се има предвид, че предстои голямото договаряне по въпроса за устойчивостта на гръцкия дълг. В рамките на украинската криза обаче тесните връзки с Берлин усложниха нещата и Атина бе поставена в трудна ситуация.

Твърди се, че вицепремиерът и външен министър Евангелос Венизелос е изградил функционална връзка с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер. Атина застана на една позиция с Берлин, че украинската криза ще трябва да бъде решена с политически средства и предпочете ниската тоналност в общуването дори и по време на шестмесечното си председателство на Европейския съвет.

Даже и преди това, Атина се опита по всякакъв начин да остане далеч от сложния казус с Източното партньорство – един въпрос, който бе доминиращ и при посещението на руския външен министър Сергей Лавров в гръцката столица в края на 2013 г.

След трагичните събития на Майдана обаче, Венизелос поде инициатива и посети Киев – акт, който притесни руската страна, която се погрижи да изтече новина за нейното недоволство. Но гръцкият вицепремиер се въздържа да пристигне в Москва, която в крайна сметка бе посетена през пролетта от главния секретар на гръцкото външно министерство, посланик Анастасиос Мициалис, но без да стане ясно какъв е бил практическият ефект от тази визита.

Влошаването на ситуацията и особено свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна заставиха Германия да се задейства по-решително и да окаже натиск за по-строги санкции срещу Москва, тъй като топката вече бе в ръцете на канцлерката Меркел.

Дипломати отбелязват, че Атина е искала да избегне този развой на нещата, за да не се окаже в трудна ситуация. Санкциите обаче донесоха контрамерки от страна на Москва за европейската селскостопанска продукция, които макар и да не са тежък удар за гръцкия износ, то на пи ар ниво имаха негативен ефект за гръцкото правителство.

Наред с това те натежаха и върху вече понамръщените гръцко-руски отношения. Последвалите действия „напред-назад“ с дадените устни уверения, които не се сбъднаха, за изключване на гръцките стоки от руския списък, а също и настъпилият смут около това какво би могла да направи посланичката на Гърция в Москва, по-скоро са знак за липсата на ясни планове от страна на гръцката дипломация.

Връзката на Атина с Германия обаче промени баланса в отношенията с трансатлантическия съюзник – САЩ. Това впрочем се вижда и от много дискретното присъствие на американското посолство в гръцката столица, а и от неговите селективни контакти с гръцки политици и правителствени фактори.

Вашингтон следи внимателно действията на гръцката страна и вижда, че докато Атина говори за ролята си на „остров на стабилността“, тя няма ясен план да капитализира условията, които се оформят в нейна подкрепа в по-широкия регион на Югоизточна Европа.

Познавачи на гръцко-американските отношения съзират все пак един опит на Самарас да укрепи по-нататък отношенията с Вашингтон след десет години на привързаност на Атина към германската колесница заради меморандумите, осигуряващи заеми на Гърция.

Поддържайки дългогодишни, честни и искрени отношения с американския фактор, премиерът Самарас очаква подкрепа от САЩ на преговорите за гръцкия дълг.Точна за това след няколко дни военният министър Димитрис Аврамопулос ще се опита да възползва от визитата си във Вашингтон, за да информира американския си колега относно постиженията на гръцката икономика.

Показателно за бездействието, а може би и за нервността, която цари във външнополитическото ведомство след руското ембарго, бе неговото съобщение, призоваващо де факто европейските партньори на Гърция да поискат от Турция да не се възползва от вакуума, който ще възникне на руския пазар от ембаргото върху европейските земеделски стоки.

Явна е опасността гръцката икономика да бъде повлияна от руското ембарго и на практика да бъдат провалени болезнените финансови усилия на страната. Тревогите се засилват и от евентуална ескалация на руските контрамерки и те да се отразят и на доставките на природен газ за Гърция, като например Москва да затвори кранчетата за подаваното синьо гориво през Украйна. Гръцката зависимост от руския природен газ е огромна, макар „цинични“ наблюдатели да виждат в това шансове за гръцката енергийна дипломация.

 
 
Коментарите са изключени за Атина в пресата на санкциите