Аспартамът е безопасен
|
|
Изкуственият подсладител аспартам е безопасен и не представлява заплаха за здравето. Това заяви Европейският орган за регулация на храните.
Аспартамът е в употреба в хранителната индустрия от 80-те години. Редица медицински изследвания поставят безопасността на аспартама под съмнение.
Аспартамът, който е известен като Е951, е безопасен за консумация в определени граници, съобщават от Европейската организация за безопасност на храните. Около 200 пъти по-сладък от захарта, нискокалоричният подсладител се използва в много хранителни продукти и безалкохолни напитки.
Безопасната дневна доза (БДД) е около 40 милиграма на килограм телесно тегло за един ден. Това се равнява на около 2800 милиграма за възрастен с нормално тегло. За дете на 3 години дозата е около 600 милиграма.
Аспартамът е опасен за здравето само на хората, които страдат от рядкото генетично заболяване фенилкетонурия. /Би Би Си
Коментарите са изключени
Джордж Оруел – враг на Испания, Сталин и НКВД
|
|
Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „Животинската ферма“ и „1984“. Критиците ще го помнят като човека с най-добрите предсказания за бъдещето. Макар и днес телевизионното риалити „Големият брат“ да е много по-опитомено, същият сякаш се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае много добре какво е чувството да бъде преследван.
За кратко време се превръща и в един от любимите врагове на източния блок. При поредното му завръщане в Испания през 1937-а година той разбира, че е в списъка на тайната полиция. Генерал Франко очевидно не е почитател на творбите му. Още с пристигането си в лобито на х-л Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата съпруга Ейлиън веднага му казва да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това публично място. Предупреждението е направено от служител на хотела, който с много лош английски и огромно притеснение ще засили тревогите в автора на някои от най-големите класики в литературата.
Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, за да му обясни, че всеки хотел в Испания трябва незабавно да сигнализира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук пристига месец по-рано в Испания и има желание да се бори срещу фашистите. Като дисидент с руско-еврейски корени, Крук може да се похвали с добро образование в престижния Челтехмаски колеж. Участва в битката при Джарама, ранен е с три куршума в крака и се възстановява в Мадрид. Именно там успява да завържи приятелство с хора като Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей и много други, включително Джордж Оруел. Дейвид има и друга тайна, той е вербуван от НКВД, преминава тренировъчен лагер в Албасете за саботьор и шпионин, а след това трябва да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и честта да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на британски вестник, документите са изфабрикувани от друг агент в Лондон.
Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „Wiatraki i Messerszmitty“ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677
Международната бригада го освобождава заради „белодробни проблеми“, но това е само прикритие от НКВД. Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да започнат майските сражения, докато Крук вече е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и официално влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси прохлада и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за щателно фотографиране. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).
Ако нямат възможност за среща, двамата често използват и тоалетната на хотела. Благодарение на него НКВД ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се използва за изнудване. Коп ще се появи много по-късно в книгите на Оруел и именно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, но въпреки това не се отричала от своя любим. Джорджес Коп осъзнавал, че никога няма да измести първия избор на своята любовница и сякаш не се опитва да води допълнителни битки. Междувременно Крук също така успява да вземе и медицински доклад, където е ясно описана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за КГБ.
Снимка: davidcrook.net
Преследваният писател няма време за подозрения. След като осъзнава, че битката срещу фашизма е изгубена, той трябва да намери начин, за да напусне Испания. Международните доброволци трябва да осъзнаят, че всеки опит за напускане на страната се смята за дезертьорство, а то се наказва с куршум. Единственият начин е с официални документи за освобождаване от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за действия.
Първото нахлуване в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското правителство, контролирано от комунисти, обявява Работническата партия на Обединените марксисти за нелегална организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската тайна полиция бързо ще започнат своя лов на вещици.
Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М. : Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996
Палачът на НКВД е Йосиф Гругеливич. Той ръководи отрядите и една от важните мишени е Андрес Нин Перес. Макар и добронамерен член, както и бивш секретар на Троцки в Москва, той също е в черния списък. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни престъпления. Ървин Волф е отвлечен и след това екзекутиран. Курт Ландау успява да избяга и известно време се укрива в тайна квартира. До неговото залавяне се стига след като се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара около 5 месеца в затвора и тайно ще се надява, че нейният мъж евентуално е успял да се спаси.
Коп е арестуван в х-л Континентал. Крук трябва да запази своя статут на шпионин и също е арестуван от тайната полиция. Заедно със своя приятел ще търкат нара до второ нареждане. Коп все пак ще повярва на своя приятел.
Тайната полиция все пак се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с различни снимки и фотографии, полицаите изземват френско копие на „Моята борба“ на Хитлер и творението на Сталин „Ликвидацията на троцкисти“. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за боклук, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е разгледано за евентуални тайни съобщения. Не проверяват дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътуване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, но за жалост издиша с интелект.
Междувременно писателят успява да набави своите документи за отписване от армията. На краткото кафе със съпругата си разбира, че повечето от неговите приятели вече се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи снимки и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на свобода, за да бъде примамка за други по-едри риби. Единственият изход е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел дори не подозирал колко отблизо е наблюдаван в момента.
Отново Ейлиън подготвя всичко, за да може британското консулство да започне издаването на нови паспорти. За жалост става ясно, че ще бъдат необходими около три дена, преди спасителните документи да позволят напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена църква. На следващата вечер със своите приятели МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена сграда. Сънят не е възможен заради вкочаняващия студ.
С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, за да може поне малко да се стоплят. Оруел трябва да отиде до бръснар и след това да излъска мръсните си обувки. През цялото време се опитва да избягва всяка една сграда, в която е възможно да има членове на работническата партия. Единственият му вариант за безопасност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били претъпкани с полиция, гвардия и шпиони.
Следващото утро носи тъжна вест до Оруел, че младият журналист Смили, с когото са се сражавали на фронта, е починал в затвора. Официалната версия била апандисит, но всички знаели истинската причина. Самият Оруел по-късно заявява, че най-вероятно след всички изтезания е било разрешено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине. Коп по-късно ще разкаже, че е видял документ, в който смъртта е описана като „Следствие от тежките ритници в стомаха“.
Най-търсените англичани през деня се престрували на заможни бизнесмени, а през нощта се опитвали да избягат от грешните очи. За малко отмора, Оруел предлага да прекарат един ден в обществените бани. Неговите думи за това преживяване са:
„През нощта бяхме престъпниците, но през деня бяхме проспериращи английски посетители – това беше нашето прикритие.“
Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато решава да посети своя приятел Коп в затвора. Два пъти отива на свиждане, но след като затворите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото спасение са многобройни, но на финала ще бъдат неуспешни. Коп ще прекара следващата година и половина в местене от затвор в затвор, докато накрая не го изпращат в трудов лагер.
Години наред Оруел ще пази доклада от разпита на своя приятел. В него се пише, че след като Коп отказва да подпише показанията е бил поставен в контейнер за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. Това мъчение по-късно било пренесено и в „1984“. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 килограма, той трудно е разпознаван от близките си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.
Оруел също така се среща и с друг приятел на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички възможни документи и въпреки това е отново заловен и хвърлен в затвора. Милтън е човекът, който помага на лекарите да заведат писателя до линейката, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в затвора минава студенокръвно, разминават се като напълно непознати, защото осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките. Урокът на Милтън бързо се разказва на всички укриващи се. Те вече знаят, че дори и с документи няма да успеят да напуснат страната толкова лесно.
Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233
Когато документите на Оруел са готови, той трябва да измисли план заедно с всички останали заминаващи. Добър вариант за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки транспорт и било важно всичко да остане в тайна. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън трябва да събере багажа и в последния момент да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво намерение да се съобразява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предупреди своята половинка за промяната в плана.
Собственикът на близката кръчма не бил особено щастлив от методиката на властта и позволил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, заедно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За голяма радост, когато компанията на Оруел се отнесла с уважение към инспекторите, те бързо продължили напред, без да създават повече главоболия. На граничния пункт, макар и имената им да не са в списъка с издирвани, всички усетили смразяващия хлад, който обхваща сърцата им, но за радост липсвали имена в списъка им. Граничарите разглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че легендарната 29-а дивизия е част от ПОУМ.
С пристигането си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата съпруга са обявени в пристрастия към Троцки и съответно са обявени за издирване. Бягството им е било точно на време. Макар и в лошо здраве, с достатъчно тежки рани и тревоги в главата, Джордж осъзнава, че трябва да разкаже на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се превърне в сериозно оръжие през следващите години.
Посрещането на г-л Франко!
Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690
Коментарите са изключени
Джони Кеш и Джун Картър: 35 години в огнения кръг на любовта и ада
|
|
Първият ми контакт с “порочната” западна музика беше през далечната вече 1980-та, когато за първи път поех в ръцете си плоча не с детска приказка или детелините на Лили Иванова. Държах двоен винил на концерт на живо на най-известните за времето американски кънтри изпълнители! То не бяха Уили Нелсън, Лорета Лин, Чарли Прайд, Доли Партън и… този странен мъж, облечен целият в черно – Джони. Джони who?
Джони Кеш, момиче!
С напредването на 80-те, интересът ми към американското кънтри замря, потиснат от влиянието на други “покварени” западни изпълнители и групи като Хулио Иглесиас, Айрън Мейдън, Куийн и Модърн Токинг (за последните си признавам с неохота). А в края на 90-те дори бях забравила, че някога изобщо сме въртяли до претъркване онази плоча. До 2005 г., когато излезе филмът на Джеймс Манголд “Да преминеш границата” (Walk the Line). Превъплъщението на Хоакин Финикс в ролята на отдавна забравения ми любимец Джони Кеш направо ми отнесе главата и ме накара да преоткрия не само музиката на Кеш, но и да погледна с нови очи на най-най-най емблематичната, турбулентна и ужасно романтична любовна история на американския юг за всички времена (е, след Скарлет О’Хара и Рет Бътлър, разбира се!) – тази на Джони Кеш и Джун Картър.
Дали заради абсурдно романтичното брачно предложение на Джони към Джун, поетичните любовни писма, които са си писали, или за непоколебимата вяра един в друг, която им е помагала да оцелеят и да спасят връзката си в най-трудните моменти – затова ги харесваме и завиждаме на любовта им. Любов, която не се случва всеки ден, но заради която си заслужава “да преминеш границата”.
“Осъзнах, че.. че се влюбвам в Джони Кеш. И това е най-болезненото нещо, което ми се е случвало в живота. Чувството е като да си в средата на огнен кръг, от който никога не можеш да избягаш.” Така описана любовта не звучи като най-прекрасното нещо на света, а по-скоро като дантевия ад, но в достоверността на думите на Джун няма как да се съмняваме. Връзката й с Кеш никога не е била само цветя и рози, а камо ли праволинейна и предвидима. Всъщност началото на тази връзка в никой случай не е показателно за бурите, които ще се разразят в последствие. Любопитен факт: “Ring of Fire” (Огнен кръг) е заглавие на песен, която Джун написва под влияние на силната емоция, която й докарва влюбването в Кеш. По-късно песента ще ги направи дуетен хит и ще бъде включена в албумите и на двамата изпълнители.
Сватовникът Елвис
Точно така, не кой и да е, а самият Елвис Пресли има пръст (даже повече от един!) в запознанството на Джони и Джун. Всъщност смуглата певица (която, между прочем е и роднина на президента Джими Картър), родом от Мейсис Спринг, Вирджиния, дори не е чувала името на бъдещия си съпруг, преди Елвис Пресли да спомене, че има там един пич, Джони се казва, който непременно трябва да прослуша, за да се убеди в таланта му. И така един ден, по време на едно от общите им турнета из южните щати, Елвис води Джун в малко кафене и й пуска да джукбокса няколко от парчетата на “пича”. Следва и реалната среща на двамата, която става зад кулисите на концерт на Елвис в зала “Опри” в Нешвил през 1956-а.
- Извинете, може ли да се запознаем Аз съм Джони Кеш? – казва почтително певецът, поемайки ръката на Джун в своята.
- О, знам кой сте. – възкликва Джун и добавя:
- Елвис дори не може да си настрои китарата, ако не си пусне началото на песента ви “Cry, Cry, Cry” (Плачи, плачи, плачи).
Още в тази минута Джони полудява по мъничката Джун. Вълната на внезапно връхлетялата го любов е толкова мощна, че за няколко секунди е неспособен да чувства тялото си като свое.
Снимка: By Heinrich Klaffs – https://www.flickr.com/photos/heiner1947/4399081211/in/faves-24788065@N02/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12514886
Ето така Джун и Джони се запознават, а останалото, както казват, е история.
Първите години
По време на паметната среща през 56-а и двамата са женени. За други хора. В началото Джун не е толкова обсебена от новия си познайник, колкото е той от нея, но постепенно и в нейната душа започват да се случват странни трансформации. “Нищо не помня от първите ни срещи освен очите му,” е нейно признание, което излиза заедно с тройния албум на Кеш Love, God, Murder през 2000 г. “Тези черни негови очи, които искряха като ахати… Той беше абсолютен властелин на сцената – нещо, което аз самата така не успявах да постигна преди да го срещна. Бяха само той, китарата, басът. Присъствието му беше толкова мощно, ще караше всички да го обожават.” И така искрите на колебливото влюбване се разрастват в пожар.
Дуетите им на сцената са експлозивни и запомнящи се като пищни фойерверки. Втори любопитен факт: Именно дуетното им изпълнение на “Огнен кръг” ги изстрелва на върха на класациите за кънтри музика. А откъде е дощло вдъхновението вече знаем…
60-те: Годините на изпитания
Джони буквално не знае на кой свят се намира. Не стига, че съпругата Вивиан постоянно му вгорчава живота, обвинявайки го, че й изневерява и постоянно го няма у дома, ами и зависимостта му към алкохола и амфетамините става все по-тежка. Стига се дотам, че му се налага да отменя ангажименти, защото “не се чувства добре”. Десетилетието не се отразява добре и на Джун. Докато тя самата се опитва по всякакъв начин да помогне на любимия да се изчисти, изсипвайки понякога в тоалетната веселите му хапчета, самата тя развива зависимост към медикаментите, които докторите й предписват за изблиците на параноя и гняв. А гневът идва оттам, че Джони изневерява и на нея и дори не се опитва да скрие този факт. Бившата съпруга обаче е в по-неизгодна позиция и накрая не издържа. Развежда се с Кеш през 1967 г.
Джони затъва все повече. Веднъж дори прави опит за самоубийство, поглъщайки цяла шепа лекарства. Докато съзнанието му е се рее някъде между този и онзи свят, в пещера някъде по течението на река Тенеси, певецът не се съмнява, че е на път да срещне Бог. Когато отваря очи обаче, вместо в божиите селения, се оказва в прегръдките на Джун и майка си.
Снимка: By Joel Baldwin – LOOK Magazine, April 29, 1969. p.72, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1208091
Кеш многократно моли Джун да се омъжи за него, но тя все отказва. И така до 22 февруари 1968 г., когато, по време на концерт в Лондон Джони пада на коляно и моли Картър да стане негова жена. Разбира се, когато седемхилядна публика бурно аплодира подобно брачно предложение, на човек не му остава нищо друго, освен да каже “Да”.
Сватбата
Две седмици след прочутото публично предложение на Кеш, двойката прави връзката си официална във Франклин, Кентъки. Кумува човекът, който е съавтор на “Огнен кръг”, Марл Килгор. Церемонията е изпипана до последния детайл, а след нея гостите се отправят към дома на Кеш в Хендерсънвил, Тенеси, където младоженците дават… внимание!… безалкохолен обяд. По този начин те искат символично да отбележат началото не само на брачния си живот, но и на живота без алкохол и наркотици.
Пълна къща
Въпреки че и Кеш, и Картър имат деца от предишните си бракове, това не ги спира в желанието им да имат общо дете. Така през 1970 г. на бял свят се появява Джон Картър Кеш. Заедно с него децата в семейство Кеш-Картър стават общо седем. Всички живеят в мир и разбирателство, без да чувстват каквото и да е разделение на “наши” и “ваши”. Години по-късно, когато журналист пита Джун Картър как би искала да я запомнят след смъртта й, тя простичко отговаря: “Като майка.”
Снимка: By Saul Holiff, Ventura, California (management) – eBay itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23286500
В добро и лошо… докато смъртта ни раздели
Двамата обичат да си разменят бележки с шеговито и често любовно съдържание. Ето, например, какво съдържа един от списъците на Джони за предстоящите задачи за деня:
1. Да не пуша.
2. Да целуна Джун
3. Да не целувам никой друг
4. Да кашлям
5. Да пикая
6. Да ям
7. Да не ям твърде много
8. Да се притеснявам
9. Да отида да видя мама
10. Да посвиря на пиано
Забележка: Да не пиша повече бележки
Въпреки че на пръв поглед всичко върви добре и двамата се подкрепят във всяко едно начинание, житейско и професионално, бракът им често се натъква на подводни камъни, които правят някои непоправими пробойни в семейната лодка. Последвалите години са един дяволски кръг от влизания и излизания от рехабилитационни клиники, необясними предсмъртни видения, изневери и параноични кризи. И Джун, и Джони се опитват да се борят с демоните си, но много често губят битката с 10:0.
В биографичната книга за известнaта си майка, която Джон издава през 2007 г., той споменава, че като дете често е ставал свидетел на грозни обиди, които родителите му си разменяли. Въпреки тежките моменти обаче двамата някак успяват да приемат недостатъците на партньора си и да се пригодят към тях. А това очевидно е и разковничето за успешния им съвместен живот, продължил цели 35 години – до деня, в който Джун не напуска този свят през май 2003 г. Ироничен, а може би съдбовно демоничен е фактът, че нейният любим мъж умира само няколко месеца по-късно. Явно огненият кръг, в който двамата са били заложници толкова дълго, най-после се е отворил и душите им най-сетне могат да го напуснат. Свободни (или завинаги съединени?) от любовта.
Коментарите са изключени
Чудните военни машини: Летящият танк
|
|
Разказахме ви за Кръглия танк и за Летящия джип. Ето ви сега нова военна джаджа, в известна степен амалгама между двете – Летящия танк!
Сергей Анокин вероятно е най-смелият мъж в Съветската армия през Втората световна война, поне така изглежда. Защото той е единственият пилот, който лети и кара летящия танк Antonov KT-40.
KT-40 е съставен от лекия съветски танк T-60, на който са монтирани крила от евтино дърво и плат. Идеята зад проекта е да прелети над и да се приземи зад вражеските редици. Машината е плод на Авиационен научно-технически комплекс „Антонов“ (АНТК „Антонов“).
Той излиза през 1940 и за учудване и изненада – работи!
Двойните крила превръщат танка в летящ, брониран глайдер. Той е теглен от тежък бомбардировач и когато наближи крайната си дестинацията, е пускан като много (много) голям коктейл Молотов над немските глави. Изненадващо, но вдигането и свалянето на оръдието работело изкачвало или снижавало глайдера, а завъртането му го карало да завива. KT-40 е побира екипаж от двама човека – командир на танка и шофьор/пилот.
Tupolev TB-3
По време на единствения полет на летящия танк, тежестта му и въздушното съпротивление кара двигателите на дърпащия го TB-3 да прегреят много лошо и това наложило глайдерът да бъде пуснат по-рано от планираното. Анокин прелита с танка над малко пресечено поле и включва двигателя. След това пуска и механизма за каране и дава газ на веригите на танка моменти преди да се приземи, за да тръгне, когато докосне земята. Откача летящата част от танка и го закарва обратно в базата, където се възхищава пред всички колко хубаво лети машината.
Съветският тестови пилот Сергей Анокин
Въпреки техническия успех на теста, летящият танк не влиза в производство. Руснаците нямат самолет, който е достатъчно мощен, за да тегли тежкия KT-40. И още повече – T-60 не е особено много танк… За да полети въобще, се налага да се премахне голяма част от бронята и горивото му. Така оголената машина няма да издържи много срещу немските танкове.
Коментарите са изключени
Кметът, който спаси 3000 евреи – Георги Ефремов
|
|
Вече ви разказахме за инж. Иван Иванов – най-дълго управлявалият кмет на София. Днес ще ви разкажем за друг впечатляващ кадър, също академично титулуван, заемал длъжността кмет този път на Кюстендил, доктор Георги Ефремов.
На 19 януари 1883 Томас Едисън създава първата електрическа инсталация с цел домашно осветление – в град Росел, Ню Джърси. На 4 октомври пък Ориент Експрес тръгва на първото си официално пътуване от Париж за Истанбул. Някъде между 19 януари и 4 октомври и между Истанбул и Росел: на 30 март 1883 в Кюстендил се ражда Георги Ефремов.
Той получава медицинското си звание в Чикаго, САЩ, през 1910 – на 27-годишна възраст. След което се връща в родния си град. Там работи в кюстендилската болница от 1925 до 1931 като е управител и завежда хирургическото отделение. Освен това Георги има и влечение към перото като не само е автор на трудове на здравна тематика и превежда специализирана литература от английски и руски, но създава публицистика и редактира и издава вестник „Добро здраве“ (1923 – 1944), а до края на 1949 прави притурка към вестник „Нов Живот“.
15 ноември 1942 е просто още един тежък ден от Втората световна война като по това време има остър недостиг на храни и облекла и в следствие действа купонната система, при която държавата налага монопол върху разпределението на съответните редки стоки, за да контролира равномерното им разпределение. На тази дата д-р Героги Ефремов е назначен за кмет на Кюстендил.
Най-силният му стремеж е да превърне града в международен курорт и за целта кани четирима специалисти балнеолози, а самият той посещава лечебни центрове е Унгария и Словения. Балнеолечението е метод за изцеряване от болести посредством къпане в минерални извори. На практика д-р Ефремов иска да привлече туристи със спа центрове, което, разбира се, не е никак лоша тактика. За целта той строи лечебен комплекс с нови бани, физиологически институт, нови хотели и така нататък. Паралелно с това от встъпването си в длъжност д-р Ефремов започва да редактира вестник „Кюстендилски вести“.
На 6 август 1944 с инициатори Драган Лозенски, Кирил Цонев и Георги Ефремов, в Ахмед бей джамия в града се открива музейна сбирка и художествена галерия с 50 творби на Владимир Димитров – Майстора, събирани от кмета от цялата страна.
Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“
По това време в Кюстендил живеят 3000 евреи. Арестите на евреи в града започват още на 7 март 1943. На 8 март вече е съставена делегация от 40 души, която взима решение да отиде до София, за да изрази позицията си относно очевидно несправедливите задържанията на нейните съграждани. От 40 отиват само 4 и те са: адвокатът Иван Момчилов, пенсионираният професор Владимир Куртев, търговецът Асен Суичмезов, и местният народен представител Петър Михалев. В столицата те търсят среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който също е от Кюстендил. Пешев вече знае за положението. Той кани четиримата да се срещнат с него в Народното събрание още същия следобед след пристигането им. След това настоява за среща с министър-председателя Богдан Филов, но такава му е отказана. Вместо от него, приет е от вътрешния министър Петър Габровски, при когото Пешев отива заедно с делегация от седем други народни представители. В началото Габровски отрича да има каквато и да е информация за арестите. Въпреки незнанието му и по настояване на посетителите си в крайна сметка Габровски дава разпореждане по телефона арестите да бъдат спрени, а арестуваните – освободени.
Като кмет на Кюстендил, Георги Ефремов помага за спасяването на българите евреи. Определената от правителството акция за депортиране на кюстендилските евреи пропада, защото датата й е била разгласена от околийския управител П.Милтенов и кмета Георги Ефремов.
…
Независимо от качествата му като кмет, на 9 септември 1944 Ефремов е уволнен от новата власт. В следващите години се отдава на писане.
Все пак обаче след време работата му получава необходимото признание и той е удостоен е с титлата Заслужил лекар през 1964. През 1997 получава и званието Почетен гражданин на Кюстендил.
В библиографията си д-р Георги Ефремов изследва някои доста любопитни въпроси, както можем да видим в този списък:
- „Първа помощ при заболяване и злополука“ (1915)
- „Дълголетие и здраве“ (1921)
- „Просвета и предпазна медицина“ (1922)
- „Домашен лекар“ (1925, 1932)
- „Храната като източник на живот и смърт“ (1935)
- „Защитните сили на организма“ (1929)
- „Как да живеем“ (1930)
- „Как да не стареем бърже“ (1931)
- „Алкохолизъм и наследственост“ (1948)
След Георги Ефремов начело на града застава Георги Ангелов, който ще построи стадион „Осогово“, Автогарата, хотелите „Пауталия“ и „Хисарлъка“, хижите „Три буки“ и „Студен кладенец“. Ангелов е бивш затворник, осъден през 1942 на 15 години затвор за антифашистка дейност и освободен на 8 септември 1944.
Коментарите са изключени
