Асандж пише на Асандж

| от |

Основателят на Уикилийкс Джулиан Асандж е написал отворено писмо до актьора Бенедикт Къмбърбач, който се превъплъщава в неговия образ във филма „Петата власт“

Джулиан Асандж получи политическо убежище в посолството на Еквадор в Лондон, опитвайки се да избегне екстрадирането му в Швеция, където е обвинен в сексуално посегателство, което той отрича.
Писмото с дата 15 януари 2013 г. е публикувано на сайта Уикилийкс на 9 октомври – броени дни преди излизането на филма „Петата власт“ на екран. Лентата на режисьора Бил Кондън тръгва по кината на 18 октомври.

В писмото си до Бенедикт Къмбърбач Джулиан Асандж хвали актьорските му умения, но осъжда участието му във филма иотхвърля поканата за лична среща преди началото на снимачния процес.
Основателят на Уикилийкс пише, че оценява досегашните актьорски изяви на Къмбърбач, но го призовава да се откаже от участие във филма, който според него няма да го представи в позитивна светлина и пречупва под различен ъгъл историята му.

„Знам, че филмът ще представи мен и работата ми в негативна светлина. Вярвам, че събитията ще бъдат изкривени“, казва Асандж в писмото си. Той също така отхвърля поканата за среща с Къмбърбач: „Вярвам, че сте добронамерен, но съм сигурен, че ще разберете защо идеята да се срещна с Вас не е добра. Да се срещнем би означавало, че подкрепям този презрян филм и одобрявам талантливото, но покварено превъплъщение, което сценарият ще ви принуди да изиграете“, пише Джулиан Асандж.В комюникето, придружаващо отвореното писмо на Асандж, се посочва, че Бенедикт Къмбърбач му е отговорил с „вежлив и добре обмислен“ имейл.

 

Филмът „Петата власт“ е по книгата на Даниeл Домшайт-Берг, бивш говорител на Уикилийкс и дясна ръка на Джулиан Асандж. Той проследява пътя на основателя на сайта и това, което го кара да
разкрие безпрецедентно хиляди поверителни документи. Асандж не спестява критиката си и за източника на материал за филма.

„Лентата е базирана върху лъжлива книга, написана от човек, който иска да си отмъсти на мен и организацията ми“, пише основателят на Уикилийкс.

На премиерата на „Петата власт“ на кинофестивала в Торонто през септември режисьорът Бил Кондън заяви, че идеята на филма не е да дава оценки за Уикилийкс или за Асандж, а се задълбочава
върху въпроси за прозрачността, личното пространство и сигурността.

Бенедикт Къмбърбач на свой ред сподели пред репортерите в Торонто, че допуска, че Джулиан Асандж няма да одобри как епресъздаден образът му във филма. Актьорът допълни, че гледа на
ролята си като „честване на постиженията на активиста“.


 
 

Автомобили няма да бъдат допускани в центъра на София днес

| от chronicle.bg |

Центърът на София ще бъде затворен за влизане на автомобили в следобедните часове на събота, 22 септември.

Забраната важи от 11:00 до 17:00 ч. в обхвата на синята зона за паркиране и е във връзка с традиционната инициатива Ден без автомобили.

Гражданите и посетителите на столицата ще могат да разчитат на градския транспорт за стигане до центъра, а в периметъра между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Христо Ботев”, бул. “Александър Стамболийски” да се придвижват пеша, с колело, тротинетка или отново с градски транспорт.

 На картата горе са посочени улиците с ограничен автомобилен достъп.

От Столична община поясняват, че жителите и посетителите на София ще имат възможност да се разходят спокойно в центъра на града, да тестват електрически велосипеди или да се включат в някой от туровете, които разказват за историята на града, архитектурата и неговата природа.

618x747

Световният ден за автомобили започва да се организира официално в средата на ’90-те години в множество градове из планетата. Той промотира по-малкото използване на автомобили и обръщането към другите начини за придвижване – ходене, масов градски транспорт и колоездене.

Един от най-ярките примери е Париж, където всяка година през септември пешеходците превземат улиците на целия град. Само градският транспорт, колела и всякакви други видове безмоторни превозни средства се допускат за движение.

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.